Тулча - крепост на българщината

[Симеон Велики]

Стува ми се, че в този форум, а и като цяло в националистическите среди се отделя незъслужено малко място на темата Северна Добруджа. Всички говорят за Македония, Западните покрайнини, Тракия... Много рядко се споменава темата Северна Добруджа. Публикувам статия, поместена във в-к "Добруджанска трибуна" от 6 октомври т.г. И дано повече хора започнат да милеят за люлката на българската държава- Северна Добруджа.

Тулча - крепост на българщината през Възраждането

Пламен Николов

Пристигаме в Тулча по тъмно. Градът е атрактивна туристическа дестинация заради делтата на Дунав. През 19-и и началото на 20-и век Тулча е бил космополитен град с преобладаващо българско население. Изключително важно е значението на Тулча през българското Възраждане. Градът е бил икономически, културен и духовен център, стожер на българщината в Добруджа. Тук е основано първото българско училище в Добруджа – през 1859 г. То носи името “Светла България”. Учители са били възрожденските ни просветители Сава Доброплодни, Тодор Икономов, Кръстьо Мирски. През 1859 г. е създадено и българското читалище “Съгласие”, което развива многостранна културна и просветна дейност. През 1869 г. е основано и българското женско дружество “Надежда”. То обединявало 150 българки и се е занимавало основно с благотворителност. Българите в Тулча не остават встрани и от национално-освободителното движение. През 1861 г. е сформиран Тулчанският революционен комитет. Негов основен двигател е Георги Карловски – сподвижник на Раковски. Със съдействието на революционния комитет през 1862 г. от Тулча са изпратени няколко бойци за Първата българска легия. Сред тях са Стефан Караджа, Иван Кършовски, Панчо Досев. Местните българи са били изключително заможни благодарение на възможностите, които дават огромните площи обработваема земя, многобройните езера и Дунав. В града са живеели още гърци, липовани – старообредци, подгонени от Русия заради вярата си, турци и татари. Румънци се появяват едва през 20-и век. Утрото в Тулча е слънчево и приятно. Поемаме по следите на българщината в този град. Пресичаме централния площад в Тулча. Минаваме край внушителен паметник на средновековен воин. Върху постамента е изписано “Мирча чел Бътрън”. Веднага се сещаме, че става въпрос за воеводата Мирчо Стари, който в края на 14 век след превземането на България от турците се обявява за независим феодал. Факт е обаче, че той носи само титлата деспот или воевода /областен управител/ на Влахия /област, която през Средновековието е била почти винаги в състава на българската държава/. Мирчо Стари признава властта на двамата български царе Иван Шишман и Иван Срацимир и дори се съюзява с първия в битката при Никопол /1396 г./ и със сина на Иван Срацимир – Константин, през 1403-1404 г., когато се създава силна антиосманска коалиция под егидата на унгарския крал Сигизмунд І от българи, сърби и босняци. През 1404 г. Мирчо Стари и Константин предприемат широко настъпление в Подунавието. Влашкият в оевода успява да завладее част от Добруджа . Че в Тулча от векове живеят българи свидетелстват и писанията на арабския пътешественик Абул Феда, който посещава града в 1322 г. и разказва, че той се обитава от християни и мюсюлмани. По това време турците са далеч от Балканите /те ще стъпят на полуострова три десетилетия по-късно/. Налага се изводът, че заселилите се по делтата на Дунав мюсюлмани всъщност са волжски българи, потърсили убежище в Дунавска България, след като монголо-татарските орди на Тамерлан разоряват градовете им край Волга. Стигаме до българската църква “Св. Георги”. До нея се издига двуетажната сграда, която сега е търговски обект. Върху зданието обаче ясно се вижда добре запазен надпис на български, който носи изключително много информация: “Това здание, назначено за българско народно девическо училище, положи му са основний камък от хаджи Велико Стефанов, българин от град Тулча на 11 мая 1881 г. и ся нарече на славянските просветители Свети Кирила и Методия, съзидено с капитала на българското женско дружество “Надежда” в Тулча, подпомогнато от българското читалище “Съгласие” от завещаната скромна помощ на почивший наш съгражданин българин Костандин Марков. Боже, увековечай трудовите на участвующите в това свято дело, упокой усопшите от тях и благослови настоящий дом за успеха и славата на българския народ. Доискарано и осветено на 11 майя 1882 г. Тулча. “ Влизаме в храма. В притвора над входа четем още един отлично запазен надпис: “Тулча, 1854 г. майя 20. Съзидан храм светаго великомученика Георгия спомоществованием народнаго болгарского общества”. За да се притъпи в известна степен това ясно доказателство за националната принадлежност на създателите на храма, над надписа е поставена плоча на румънски. Старателно прикрита зад една от масите е и друга плоча, на латиница. На румънски е обяснено, че изписаните имена са на дарители от 1927 г. А ето и самите имена: Иван Русев, Марин Николов, Стоян Казаков, Тодор Гинчов, Захария Джендов, Симеон Райнов, Митю Недев, Крум Кръстев, Христо Иванов, Марин Галчев, Борис Тончев, Васил Яков, Сава Савов, Георги Жеков, Димитър Добрев, Христо Николов... В самата информационна табела за църквата – на румънски и на английски, е написано, че храмът е граден през периода 1854-1857 г. по време на османското господство. Ктитори са хаджи Велико Стефанов, Димитраки бей Теодоров, Стефанаки Теодоров...След това четем изумителното пояснение, че църквата е изградена в румънски стил и е подобна на “Св. Георги” в Добрич. Писмените доказателства обаче безспорно сочат какви са били по националност градителите на храма. В иконостаса имената на някои от светците са изписани на български. Излизаме в двора. Зад църквата, която наистина прилича много на храма “Св. Георги” в Добрич, е гробът на хаджи Велико Стефанов. Надписът върху надгробния паметник е подробен и категоричен: “Този, който съзижда църкви и училища като лежащий тука спомоществовател и родолюбив българин хаджи Велико Стефанов и със съпругата си Анастасия заслужава вечна хвала и благодарност от бъдещите поколения. Тури основата на българския храм “Св. Георги” и помогна за съзиждането на девическото училище – затова нека всички, които за народ милеят “Вечна памет” задружно му запеят. Роден на 1806 г. в Бейдаут, а починал на 25 декември 1882 г. От признателното българско общество в град Тулча”. В църковния двор съгласно православната традиция е погребан и друг дарител – Димитраки Теодоров със съпругата си Султана. Тук са гробовете и на други българи – вдясно от църквата се издига каменен кръст, върху който е написано: “Тук почиват костите на Ангелина Стоянова и Иван Радев, роден в 1872 г. – октомврий, 27, предал Богу дух през 1893 г.”. Наоколо са разхвърлени счупени и покрити с пръст още няколко надгробни кръста. Четат се само отделни фрагменти от надписите. Успяваме да разберем, че едно от надгробията е на 58-годишен мъж, родом от Лясковец, починал на 29 септември 1887 г. Българско военно гробище е имало и в двора на църквата “Свети Георги” в Тулча. Днес от него няма и следа. Последната ни спирка в Тулча е къщата, в която е живял Стефан Караджа. Намира се на няколко минути от центъра на града, в горната част на стръмна калдъръмена уличка – тук навремето е била българската махала. Върху къщата е монтирана плоча, която обяснява, че тук е живял в продължение на 6 години българският национален герой и революционер Стефан Караджа. Именно в Северна Добруджа бъдещият воевода се формира като личност. Заедно със семейството си Стефан Караджа напуска много малък родното си село Ичме, Ямболско и се преселва близо до делтата на Дунав – първо в Бейдаут, после и в Тулча. През 20-те и 30-те години български патриоти създават Добруджанския младежки съюз и избират Стефан Караджа за свой патрон. Съюзът всъщност е младежката структура на ВДРО – освободителната организация на българите в Добруджа. Така приключва посещението ни в Тулча – градът-крепост на българщината допреди няколко десетилетия. Поемаме на юг през безбрежната добруджанска шир. Спираме в с. Долна Чамурла пред църквата “Св. Лука”. Вече знаем къде да търсим следи от българи – по гробовете в двора. Забелязваме няколко скромни надгробни камъка, боядисани в жълто. Надписите се разчитат изключително трудно - под боята едва личат отделни кирилски букви. Над входа на църквата стои надпис на румънски. От него разбираме, че храмът е граден през периода 1912-1914 г. Показателни са обаче имената на хората от инициативния комитет. Като негов председател е посочен Василе Топал, а секретар – Иван Черкез. По-нататък четем Стоян Иванов, Иван Данчу, Георги Топал, Стоян Сърбу, Данчу Михал, Стоян Тончу, Вълчо Влаху, Василе Марку, Колю Батан. Нужно е само да добавим “забравените” от румънците окончания –ов и –ев и ще получим известни в Добрич и областта фамилии като Сърбов, Топалов, Батанов, Черкезов, Влахов...В центъра на Долна Чамурла забелязваме паметник на загиналите във Втората световна война жители на селото. Половината от имената са български. А става въпрос за периода 1941-1945 г., когато тук не би трябвало да има българи. Трябва да се отбележи, че румънците за разлика от останалите ни съседи все пак са съхранили нещо. Доказателствата за вековното българско присъствие в тази благодатна земя се заличават бавно и тактично, разчита се времето да свърши своята работа. Паметта за дедите ни, оставили толкова ярки доказателства в цяла Северна Добруджа, трябва да бъде съхранена. И точно тук е ролята на държавата. Не е толкова скъпо да се поставят паметни плочи, да се подновят надгробните надписи, да се реставрират стенописите и иконите и в крайна сметка – да се възстановят българските военни паметници. Крайно време е Северна Добруджа да престане да бъде забравената българска земя и да се превърне в място за поклонение пред историческата ни памет.

[Теодор]

Паметна плоча на Левски откриват в севернодобруджанското село Еникьой

27 юни 2011 | 12:23 | Агенция "Фокус"

Добрич. Паметна плоча на Апостола на българската свобода Васил Левски ще бъде открита на 6 юли в село Михаил Когълничану (Еникьой), област Тулча, съобщиха ВМРО-Добрич. Идеята за поставяне на паметната плоча е възникнала през септември 2010 г., когато експедиция на партията, включваща членове на организацията от Добрич и Варна е посетила Северна Добруджа, за да се запознае със състоянието на българското културно-историческо наследство там. Впоследствие е сформиран граждански инициативен комитет. В края на миналата година е установен контакт с местните власти в Тулча и в община Михаил Когълничану. През февруари 2011 г. е получено официално разрешение за поставяне на мемориала. Плочата е монтирана върху сградата на училището, която днес се използва като здравен пункт. Навремето там Левски е преподавал по време на престоя си в Еникьой. Автор на плочата е добричкият скулптор Христо Илиев. Тя е висока 1,20 м, широчината й е 60 см. Под барелефа на Васил Левски стои надпис на румънски и български език, който гласи: “Тук през 1866-1867 г. е бил учител Апостолът на българската свобода Васил Левски (1836-1873). От признателните потомци!”. Плочата е монтирана на 25 юни. Официалното откриване е на 6 юли в 12,00 ч. Очакват се да присъстват официални лица от румънска и от българска страна и десетки гости от България, сред които жители на каварненското село Белгун – потомци на българите, преселили се от Еникьой през 1940 г. Тогава концерт ще изнесе българска фолклорна група от село Лунка, област Тулча.