Бунтът на Прокопи

[Губернатора]

Новоизпеченият пенсионер Прокопи разбра, че е най-големия враг на държавата. След 38 години труд като строител, му бе определена пенсия от 150 лева.

С тази сума трябваше да си купува лекарства за високо кръвно и диабет, да плаща данъци за панелната си гарсониера и старата "Лада", да се харчи за вода, ток, телефон, асансьор и дори чистачка, а на всичко отгоре да се храни и облича. Както и да я погледнеше тази работа човек, изглеждаше невъзможна с тая жалка пенсия. Трябваха му поне три пъти повече пари, за да се вмести в минимума на житейско оцеляване.

Прокопи помисли, почеса се по плешивата глава и реши, че явно много пречи на някого в държавата, която бе градил цял живот. Преди два дни д-р Тренчев от синдиката "Подкрепа" заяви от телевизора, че комунистите окрали пенсионните фондове на държавата в началото на "демокрацията".

Прокопи от опит знаеше, че комунистите са най-голямото зло по тия земи. Поради факта, че навремето дядо му имал малка мелница, те не му разрешиха да следва в университет. По-късно партийният секретар от квартала го наклевети на едно събрание, за да му отмъкне годеницата. Накрая всичките му спестявания в ДСК се изпариха следствие хиперинфлацията, предизвикана пак от червените злодеи.

Прокопи не хранеше никакви илюзии спрямо гнусните комунистически изчадия, затова им тегли една шопска псувня, от която го засърбяха чак петите. После се замечта какво би станало, ако например Жорж Ганчев е президент на държавата, Митю Пищова - премиер, Сашка Васева - министър на културата, Азис - министър на образованието, братята Маргини да оглавят МВР, Лили Иванова да стане министър на младежта и спорта, а Евгени Минчев - министър на железниците и транспорта.

Стана му смешно, не за друго, а защото се сети кои министри бяха в изминалите и сегашното правителство. Че то нямаше никаква разлика между тях. При всяко "ново" правителство се назначаваха такива "експерти", че държавата увеличаваше външния си дълг двойно, разпродаваше на безценица предприятия, струващи милиарди и се крадеше, крадеше, крадеше!!! Край нямаха тия заменки, източвания и пладнешки грабежи. Край нямаха и делата, влачещи се с години, неизменно завършващи с оправдателни присъди за престъпниците.
  
Прокопи помисли още малко и реши. След като хайдуците в страната искаха него да го няма, той можеше да им отвърне със същото. Реши, че е прекалено стар, безпомощен и беден, за да се бори открито с тях. Цял живот бе живял честно и почтено, а накрая се бяха изгаврили с него. Те раздаваха своето "правосъдие", той също щеше да ги поздрави по свой начин.

Щеше да стане партизанин, точно както някога комунягите бяха започнали гибелното си дело. Щеше да им пали заграбените гори, хотели, скъпи джипове, за да има най-после някаква елементарна правда в тая прокълната от Бога и хората страна. Явно бе, че по нашите земи обикновеният човек не можеше нито спокойно да живее, нито да мре. От зор на стари години Прокопи щеше да стане хайдутин, за да компенсира овчедушието от младите си години. Така или иначе нямаше какво да губи. -"Робът може да загуби само оковите си!" - спомни си той чутата преди години сентенция и взел окончателно решението, изведнъж му олекна. От сега нататък да му мислят гнусните червени богаташи!

Спокоен както никога до сега, освободен от предразсъдъците, страха и униженията, той заспа непробудно. Сутринта слънцето го завари вцепенен, но с широка усмивка на уста. Прокопи си бе отишъл като всеки изтормозен български пенсионер, без да успее да осъществи бунта си. Обаче хвърли в стрес всички съседи и най-вече изкуфялата бабичка от втория етаж, която на всички избори гласуваше за комунистите.

През всичките години докато беше жив, никой от блока не бе виждал такава лъчезарна и свободна усмивка на лицето на Прокопи. Породи се оживена дискусия, продължила дори след погребението му. Накрая стигнаха до извода, че съседът им преди да премине в отвъдното е успял да надзърне там. На всички стана ясно, че където и да отива човек след смъртта, навсякъде е по-добре от тук - в България.

Красимир БАЧКОВ

http://pisnani.com/article.php?V0b95e6ec=2&V92a2b5cb=2693

[Петкан]

"По време на социализма мечтаех за момента, когато ще видя на 1-ва страница на вестниците снимката на др. Живков с траурна лентичка. Но от последните 24 г. най-много би ме зарадвало, бих луднал от радост, ако видя тези двама бандити /Боко и Цецко/ с траурна лентичка на портретите им. Лично на мен това са ми най-омразните хора за целия преход. ДЗругия омразен за мен човек /Андрей Карлович/ го отстреляха слава богу."

http://www.dnes.bg/izbori-2013/2013/04/30/triabvat-promeni-inak-borsata-za-podslushvane-shte-stane-skypa.186975