Дядо Добри от с. Байлово

[Hatshepsut]

Дядо Добри навършва 100 години през юли

Светецът не допуска до себе си журналисти и бяга от тях, не желае контакти, които биха нарушили привичките му.
Възрастният мъж, който от години спонсорира храм-паметника „Александър Невски”, без да има лев в джоба, ще направи на 20 юли век от раждането си. 100-ия си юбилей той ще посрещне така, както живее цял живот - без фанфари, тържества и гръмки празненства, пише „Слава”.

Светецът от Байлово ще се поклони в храм и ще моли за Божията милост така, както го прави десетки години наред, издават най-близките на добрия старец от родното му село Байлово.

"Не му трябват никакви подаръци и тържества, той отдавна бяга от тях и не ги иска. Обича простичките неща, затова няма да го вкарваме в излишни приключения. За него е най-важна Божията милост, за която се моли.

Традиция е в самия ден на всеки свой рожден ден той да избира какво да прави, като сега вероятно ще се поклони в някой от храмовете тук или в София", споделят хората от Байлово.

Дългогодишните приятели на най-големия дарител на църкви и манастири обясниха, че е най-важно в скромната къщичка в двора на църквата в селото да дойдат най-близките.

"Миналата година го изненадахме с торта, на която събрахме 99 свещички. Той не знаеше какво да прави с нея. Затова и нямаме амбиции да подготвяме подобни изненади за юбилея", отбелязаха близките му.

След като журналисти обградиха къщичката на дядо Добри в Байлово заради новината, че папа Франциск е изказал ласкави думи за него и добрият старец не излизаше никъде известно време, сега обичаният мъж пътува често до столицата.

Той отново може да бъде видян пред храм-паметника "Св. Александър Невски" и църквата "Свети Седмочисленици", където дарява събраните в малка пластмасова кутийка пари за ремонт на храмове из цялата страна.

http://bolgari.net/diado_dobri_navyrshva_100_godini_prez_yuli-n2-8650.html

[omerzen]

Филм за дядо Добри тръгва
догодина по фестивали



До края на годината се очаква българските зрители да видят документалния филм за живия светец от Байлово - дядо Добри.
Така поне планира продуцентът му от българска страна - пазарджишкият музикант Неди Джон Крос. В ефира на Дарик той съобщи, че екипът е почти готов с филма. Лентата, която е международна продукция от три държави - България, Съединените щати и Германия, ще се казва „Тихият ангел" (The Silent Angel).
При гостуването си в Дарик в края на миналата година двама от продуцентите - Неди Джон Крос и Уте Еренберг бяха категорични, че дядо Добри е „българската Майка Тереза".
Продуктът с марка "Старлайт" се цели в световни селекции, като първият фестивал в списъка на филма е в Кан. Създателите на филма за 100-годишния дядо Добри не крият амбицията той да се бори и за наградите „Оскар" за най-добра документалистика.
Две версии са подготвили авторите на филма за дядо Добри, обясни Неди Джон Крос. „Две версии са, една къса, късометражен филм между 20 и 22 минути и един дълъг филм - 90 минути. Такова е изискването от нашата фирма дистрибутор в Америка, за да може да се изпрати по фестивалите в света", поясни той.
Запитан очаква ли филмови награди за филма Неди Джон Крос коментира:
„На мен не ми е толкова важна наградата, на мен ми е важно да видят хората в света какъв човек имаме в България и тези фестивали са най-добрият начин да покажем това, което го имаме в България и идеята на дядо Добри. Да видят хората как един човек може да се промени и как може да се бори за доброто - това ми е по-важно".
Музикантът и продуцент благодари на община Пазаржик и община Пловдив за подкрепата, както и на хората от бизнеса, които са им подали ръка, за да се довърши филма. „Нужда от още подкрепа винаги има, защото трябва да се прави този филм по мащаба на киното. Това означава, че много закони трябва да се спазват, за да се направи така, че той да излезе по американските кина", разказа Неди.
Кога и къде ще бъде показан филмът за първи зависи от американските партньори.
„От нас не зависи, ние работим с дистрибуторска фирма в Америка и те определят кога ще е най-добрият вариант да се изкара на пазара. Знаем само че по всички фестивали от другата година ще върви филмът. Надяваме се до края на годината да го вкарам тук по кината или по телевизии и вече от другата година да сме по големите кинофоруми, дай Боже да ни приемат с нашата продукция", обясни музикантът, който е продуцент от българска страна.
Неди Джон Крос признава, че е било удоволствие, но и изпитание за него да работи по музиката на филма.
„Много е трудно да се направи музика, защото е много голяма тематика - Бог, Дядо Добри, не само едно чувство и един човек. Тук по друг начин малко се случваха нещата, но мисля, че нещо уникално е излязло музикално и се надявам хората да го оценят и да го харесат", казва още той.
http://www.vestnikzora.com/index.php/kultura/4151-2

Аудио файл от Дарик радио ---> http://radio.dariknews.bg/?page=audio&id=260796   

[Hatshepsut]

Дядо Добри стана на 101 г., целуват му ръка като на светец

Бог му дава сила да продължи благочестивото дело.

Известен е като Дядо Добри, а много хора го наричат Светецът от Байлово и му целуват ръцете с почит.

Старецът, който днес празнува 101 години може да бъде забелязан почти всеки ден подпрян до вратите на „Свети Алексендър Невски“, да събира пари, които дарява на църквата. Така мъжът от Байлово се превърна през последните години в изключителен духовен пример.

Дядо Добри е роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалния живот и се посвещава изцяло на духовното.

Живее смирено като аскет, а през 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата. И днес живее много скромно в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. През последните години се посвещава на мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Почти всеки ден Добре Добрев ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметник „Св. Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ събира в една пластмасова чаша пари, които след това дарява до стотинка.

Превърнал се е в изключителен нравствен модел на фона на тоталния упадък на ценностни и принципи. Превърнал се е в е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. През живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства предоставени му от щедри граждани.

През 2005 г. дарява 10 000 лв за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.
През 2007 г. дарява 25 000 лв за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
През 2008 г. дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
През 2009 г. дарява 35 700 лв. на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма. Именно заради това вярващите го почитат и целуват ръцете му като на светец.

http://www.burgasnovinite.bg/dyado-Dobri-na-101.html

[Hatshepsut]

Парите на дядо Добри изчезнаха безследно

Стотиците хиляди левове, които добрият дядо Добри дари на храма „Свети Александър Невски" са изчезнали безследно, научи сензационно в. „Всеки ден". „Светецът от Байлово", както го наричат мнозина, е най-големият дарител на църквата с пари, събрани от милостиня, като само през 2009 г. той дари на патриаршеската катедрала над 35 000 лв. В следващите пет години стогодишният дядо даде общо около 200 000 лв. Източници на „Всеки ден" от Светия Синод обаче твърдят, че за огромна част от дарението няма никакви официални документи и никой не знае къде са се дянали тези близо 200 бона.

Софиянци знаят дядо Добри като просяка пред „Св. Александър Невски", който събира милостиня в метално канче. Поздравява с поклон всеки, който пусне монета и банкнота. Той обаче не слага нищо в джоба си, а всичко дарява на храмове из цяла България. Твърди се, че за близо 20 години само от изпросените стотинки от нашенци и от чужди туристи старецът е събрал 1 милион.

Запознати обаче смятат, че той бил много доверчив човек и давал даренията на всеки, който бил облечен в расо. Те казват, че първото дарение на дядо Добри преди 7 години било дадено на тогавашния предстоятел на катедралата епископ Тихон и парите били усвоени за козметичен ремонт и за текущи нужди - като плащане на сметки и др. След това следите на даренията се губят и никой от служителите на „Св. Александър Невски" не е виждал с очите си огромната сума от 200 000 лева въпреки публичните твърдения за подобно дарение от страна на светеца от Байлово.

Духовници подозират, че дядо Добри може да е станал жертва на изпечени измамници. Твърде вероятно е мними свещеници да са ограбили добрия старец, като са се представили за попове от катедралата или за служители на синода, допускат източниците на „Всеки ден".

Измамата обаче трудно ще се разплете, тъй като старецът вероятно не помни лицата им, а и не е подавал никакъв сигнал нито в църквата, нито пък е подавал жалба в полицията. Запознати твърдят, че след назначаването на скандалния архимандрит Дионисий за председател на църковното настоятелство на „Св. Ал. Невски" приведеният старец с дълга бяла коса и брада не е дарявал пари за катедралата.

Светецът от Байлово закъса със здравето

Добри Димитров Добрев, известен като дядо Добри, е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Преди двадесетина години решава да дари всичките си имоти на църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата „Св. Св. Кирил и Методий" в родното си село.

Добрият старец има пенсия от 160 лева. Помагал е и на Калоферския манастир, дал е 57 000 лева на манастира в Елешница. Дарявал е и на Бесарбовския манастир край Русе. Със свои пари е направил доста църкви и параклиси, като „Света Троица" в родното му Байлово. Дядо Добри се обръща към вярата на 38 години. Имал е 5 деца, а шестото е осиновено от жена му сираче.

Хората в Байлово коментират, че старецът си остава загадка. Според тях заради добрините, които е направил през живота си, Бог му е дал правото да живее вече 101 години. Последните месеци дядо Добри живя в Кремиковския манастир край София, а след Великден е отишъл да живее при една от дъщерите си. Напоследък здравословното му състояние не е добро.

https://www.novini.bg/

[Индивидуалист]

Бях попаднал на някакво предаване преди месеци и Неди Крос ( Недялко Алипиев - роден и завърнал се в Пазарджик последните години) спомена ,че преди 09.09. дядо Добри е бил на някаква служба около цар Борис.

[Hatshepsut]

Монасите от Атон: В България си имате жив светец!

Дядо Добри се възприема като истински светец на Атон. Монасите от българския манастир в Света гора „Св. Георги Зограф“ го боготворят, пише всекидневник, предава Пик. 102-годишният мъж, провъзгласен за светец, от Байлово е останал в сърцата на духовниците и те живо се вълнуват от него, както и от делата му.Въпреки че са се отрекли от светския живот и са се отдали напълно на монашеството, атонските монаси се интересуват какво се случва с дядо Добри и подпитват всеки, който отиде там, за него.
„Какво прави дядо Добри? Някой знае ли как е? Още ли живее в Байлово?“, пита отец Йоан, докато разхожда поклонниците в един от храмовете в манастира Зограф. Някой от тълпата му обяснява, че светецът от известно време живее в Скравена, при една от дъщерите си. „Дано е жив и здрав“, обяснява отец Йоан.
Той разпита и останалите хора, които са в църквата, дали знаят още нещо за светеца от Байлово. Първият въпрос, който монахът задава, е как е дядо Добри със здравето. Поклонникът отговаря, че светецът има проблеми със зрението. Трябвало да му правят операция на очите, но той е отказал на два пъти.
„Него Господ го пази! Бог бди над него и го закриля. Ние се молим за него и той за нас“, казва с широка усмивка духовникът.
„Дядо Добри е Божи човек. Дарил е куп пари за храма „Александър Невски“. Събира средства и ги дава на различни църкви. Той е като нас. Избрал е този начин на живот – монашеския. Похвално е това, което прави. Трябва да има повече хора като него“, обяснява отец Йоан.
Връзката между дядо Добри и монасите от Атон е от дълги години. Преди време светецът от Байлово е посетил родния манастир в Света гора. В Зограф дядо Добри е бил послушник. Там е помагал на монасите. Духовниците от Атон били удивени от държанието на дядо Добри. Той бил много смирен. Не мислел лошо никому. Искал само да прави добрини. С това му държание монасите били възхитени от него.
Показно, че духовниците от Атон помнят светеца, е тяхното действие преди година. Тогава лично игуменът на манастира дари на дядо Добри маслини и зехтин. Прати му ги по неговия кръщелник, който посети светата обител по време на миналогодишния Великден.

http://webnovinar.com/

[Мишок]

Скръбна вест.
Отиде си дядо Добри

След кратко боледуване на 103 годишна възраст почина дядо Добри, съобщава сайтът dobrotoliubie.com. Новината бе потвърдена от кмета на Байлово Бойко Неделчев. „Починал е около 15 часа. За последно го видях преди около няколко месеца. Не беше добре здравословно“, обясни пред „Монитор“ Неделчев. Наричаха го живият светец. В продължение на 15 години Добре Димитров Добрев се посвети на това да помага, без да иска нещо в замяна. Всички пари, които събираше, отделяше за дарения на българските православни храмове.
http://glasove.com/categories/novini/news/otide-si-dyado-dobri

[Петкан]

Бог да го прости!

[Panzerfaust]

Бог да го прости!

[Hatshepsut]

Набират средства за паметник на Дядо Добри

„Сдружение Азбукари“ започна кампания за изграждане на „Монумент Дядо Добри – първият Паметник на Доброто в България“

Дядо Добри – „канонизираният“ приживе от народа светец от село Байлово, изгради тихо и кротко пантеон от всенародна любов, макар винаги да е странял от публичността и прожекторите. Градеше го тухличка по тухличка, докато години наред събираше стотинка по стотинка милостиня пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ и на други места. Милостиня, която после до стотинка даряваше на български храмове. И този негов пантеон от всенародна любов ще продължи да се доизгражда и украсява от поколение на поколение.

Месеци след кончината на Светеца от Байлово „Сдружение Азбукари“ обедини съмишленици около общонародна кауза – изграждане на „Монумент Дядо Добри - първият Паметник на Доброто в България“. Целта на кампанията е да се издигне паметник на определяния приживе за светец Дядо Добри, като символ на Доброто.

Идеята възниква спонтанно у Цвета Кирилова, журналист, общественик и председател на „Сдружение Азбукари“, и Борислав Радославов, автор на книгата „Дядо Добри – Светецът от Байлово“. Според хилядите общественици и обикновени българи, прегърнали безрезервно каузата, това ще бъде една от най-хуманните инициативи в българския обществен живот, защото е насочена към една от най-ценните добродетели – Добротата, и защото поставя в центъра на цялата кампания децата и тяхното възпитание.

Началото на дарителската кампания за паметник на светия човек и голям българин беше обявено на 27 юни на премиерата на книгата на Борислав Радославов „Дядо Добри – Светецът от Байлово“ в Младежкия театър. Препълнената зала, приповдигнатата и вълнуваща атмосфера и двучасовата опашка за автографи бяха поредното потвърждение, че днес, няколко месеца след кончината на Светеца неговата мисия не само не е намалила своето въздействие, но продължава да събира нови и нови последователи. Значимостта на този ярък будител, предпочел да остане в сянка и далече от публичността, тепърва ще бъде дооценявана, категорични са обществениците.

„Сдружение Азбукари“ разчита на широка обществена подкрепа и приканва и други неправителствени организации да се присъединят към инициативата. Вече са се включили членовете на „Единение Българи за България“.

Инициативата ще бъде не само общонационална, но и глобална и призивът ще обиколи света навсякъде, където има поне един българин, казват организаторите. Зад каузата застават посолства, консулства, български общности и организации и отделни сънародници от всички континенти.

На официалната фейсбук страница на инициативата „Монумент Дядо Добри – първият Паметник на Доброто в България“ българи от всички краища на света могат да публикуват свои отзиви, да прочетат информация как се движи инициативата при пълна прозрачност в отчитането на даренията.

Кампанията ще се реализира със средства от дарения, като "Сдружение Азбукари“ вече откри банкова сметка - BG38FINV91501017186935 в Първа инвестиционна банка, за набиране на средства за изграждането на паметника. Средства се събират и от продажбата на книгата „Дядо Добри – Светецът от Байлово“, с автор Борислав Радославов, чрез сайта на „Сдружение Азбукари“.

За динамичните млади хора от страната и чужбина, опериращи с онлайн банкиране, е регистрирана страница в дарителската онлайн платформа HelpKarma. На адрес https://helpkarma.com/campaign/monument-diado-dobri-144 те могат да дарят за каузата само с 2 кликвания.

Цвета Кирилова: В центъра на кампанията ще бъдат поставени децата

"Идеята за такъв мемориал възникна по съвсем естествен път с подкрепата и съпричастността на всички онези, които имат отношение към делото на Светеца от Байлово – каза пред БНР Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“ и водещ на кампанията. - След представянето на книгата на Борислав Радославов „Дядо Добри – Светеца от Байлово“ решихме, че е добре да поставим монумент на неговото дело и на неговото хуманно измерение в градска среда. Бихме искали той да е в центъра на София, където да показваме на всички, че Доброто съществува и че дядо Добри е част от нашите сърца; че той реално е осмислил това, което ние чувстваме в ежедневието си и бихме искали да изразим чрез нашите добри дела и чрез нашите постъпки.

Този монумент, олицетворяващ Доброто, би трябвало да се намира в близост до храм-паметник "Св. Александър Невски“, защото всички хора, които са виждали и общували с дядо Добри, обичайно са го срещали там и знаят, че той винаги се е намирал там.

Бихме се радвали, ако намерим място чрез подкрепата на Столична община и Светия Синод, да поставим монумента там, за да може той да продължи да изпраща своите послания на всички поколения и най-вече на децата. Нека те заедно с израстването си да научат нещо повече за този човек, който отделяше цялото си време, за да твори добро – да събира средства, да ги предава на църкви и манастири и да показва, че един човек може да живее в голямо смирение и скромност; да бъде почтен, добър и да бъде знамение на едно много велико и добро дело. Ето защо "Сдружение Азбукари“ се събра с други организации и съмишленици, за да претворим тази идея в реалност и да привлечем на наша страна деца, които да бъдат в центъра на тази идея и на кампанията. Според мен това е много вдъхновяващо.

Самата идея за монумент на дядо Добри тръгва от това, че искаме да направим първия паметник на Доброто в България, чийто образ и символ да бъде Дядо Добри. Очакваме този паметник да бъде направен от децата от Професионалното училище по каменообработване в село Кунино, което за наша радост е единственото на Балканите и се намира в България.

Много бихме се радвали тези деца да изградят този паметник с подкрепата и със съпричастността на учители, ментори, професионални скулптури монументалисти, работещи с камък, които ще им дават насока, за да реализираме това изключително дело чрез ръцете на тези деца, които наистина заслужават много сериозна подкрепа. Вече проведохме първата среща с екипа на училището и се радваме, че намерихме безрезервни съмишленици в тяхно лице.

Кампанията ще бъде многопластова. Ние от „Сдружение Азбукари“ имаме опит в създаването на много общополезни инициативи. Нашата организация работи от няколко години в обществена полза и привлича нови и нови съмишленици, готови да работят „на ползу роду“.

Всичко, което сме сътворили до тук, реално е ориентирано не само към обществото, но и конкретно към децата. Ето защо успоредно с разгръщането на кампанията ще организираме поредния конкурс за рисунка, за да накараме децата да размишляват върху темата "Какво значи да си добър днес?“, а все пак дядо Добри е символ на Доброто. Чрез рисунки те ще изразят представата си за добродетелите на човека, как виждат те всичко това. Искаме тази кампания да е максимално ориентирана към творческия им потенциал и креативността им и да увличаме младите все повече в тази идея.

Нашата страна е изпълнена с паметници, но те са свързани с хора революционери, освободители, участвали в битки, боеве и войни. Но е крайно време България да създаде своя първи паметник на Доброто.

Борислав Радославов: Дядо Добри живя като абсолютен аскет

Авторът на книгата „Дядо Добри – Светецът от Байлово“ е единственият журналист, който в продължение на пет години дядо Добри допуска близо до себе си. Както е известно, той до края на живота си странеше от публичността. Излязлата няколко месеца след кончината му книга с документална точност отразява неговия живот чрез разказите на най-близките му приятели и сподвижници.

Борислав Радославов ясно си спомня първата си среща със светеца в родното му село Байлово. „Живееше наистина аскетски – спеше не върху легло, а върху козяк – дюшек от козя вълна. В стаята имаше само маса, печка и икони по стените“, разказва Радославов. При едно посещение в къщичката епископ Тихон, предстоятел на храма „Св. Александър Невски“ и Стефан Калайджиев, домакин на храм-паметника, виждат изненадани при какви условия живее светецът и му предлагат да поръчат легло, прибори, електроуреди. А той казва: „Не, по-добре ги дарете някъде на някого, който ще им се зарадва и ще има нужда от тях“. И други големи фирми са ходили там и са му предлагали да спретнат къщичката му, но той не е позволил на никого. Живял е този живот по своя воля и в непрестанни молитви и срещи с близки хора.

„Събирал съм парче по парче неговата история, градил съм катедралата на дядо Добри – казва още авторът. – Комуникацията с него беше много деликатна, той се гневеше на въпроси от рода „Защо го правиш?“. За живота си като млад рядко говори пред Радославов. Роденият на 20 юли 1914 г. е пасял крави и овце в близките ливади около Байлово. Като пастир е свирил на кавал и на други духови инструменти. Опитвал е също и на гайда, но не успял да се научи. По време на Втората световна война, при бомбардировките над София избухва снаряд и убива най-близкия му другар в армията, а дядо Добри оглушава с едното ухо. Тогава е на 30 години.

След това започва да страни от хората и от живота, да се уединява и да чете много философска и духовна литература и постепенно приема този аскетски начин на живот. От ранна пролет, пекне ли първото мартенско слънце, той връзва навущата, слага кафевия шаечен панталон и торбата на гърба и тръгва пеша от родното си село Байлово, по цялото било на Стара планина, та чак до Сливен. Буквално както хайдутите са бродили някога по Балкана. Замръквал е и е спал в Балкана, хранил се е с плодове и с това, което е сложил в торбата. Така е прeстоявал до късна есен в манастирите край Сливен и се връщал преди зимата, когато падне първият сняг. Бродил е пеша из цяла България. Това разказва пред Радославов и бившият кмет на Байлово.

Дядо Добри е имал 4 деца - двама сина, които са покойници вече, и две дъщери. Те са живи и той до последно живее ту при едната, ту при другата. Когато се чувства по-добре, остава в къщичката си в Байлово, където му е най-хубаво. Често се е изповядвал пред епископ Тихон, предстоятеля на храм-паметника „Александър Невски“ с думите: „Отче, много съм грешен, моли се за мене“. А епископ Тихон му казва: „Абе дядо Добри, ти ако си грешен, какво да кажат хората, за тях ти си свят човек, светец?“. А светецът повтаря: „Не, не, много съм грешен, моля те, моли се за мене!“.

За пръв път на премиерата на книгата на Радославов беше осветлена най-ярката сподвижница на Дядо Добри, която, подобно на него, десетки години е вършила своето хуманно и богоугодно дело в абсолютна тайна и далече от публичността – Цонка Панталеева. За нейното дело досега не се знае, не е писано, не е говорено, останало е в дълбока тайна само между тях двамата. Тази жена е изключително коректна и до последно не издава нито дума. Така започва и самата книга: „Тихо, тихо, никой да не види, никой да не знае, никой да не чуе“. Когато краката още го държат, дядо Добри хваща подръка Цонка и отиват в банката в Елин Пелин, за да внесат поредните пари, които е събрал от милостиня. В последните години, когато се почувствал по-зле, той давал на Цонка парите и тя ги внасяла до стотинка. После ѝ казвал за кой храм да изтегли пари и да направи дарение.

https://fakti.bg/kultura-art/319817-nabirat-sredstva-za-pametnik-na-dado-dobri