Блага Димитрова

[Наблюдател]

ДО УТРЕ

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.


КОПНЕЖ

Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб - на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

Блага Димитрова
1958, София

[Hatshepsut]

Любов

Не бързай! - шепнеше ми таен глас. -
Часът на любовта не е узрял! -
И аз, непоправима непослушница,
послушах, Господи, единствен него -
защо, сама не знам.

Не бързай! - А гроздовете звънтят -
камбаните от дъжд и слънчев бронз,
а виното сънува буря в бурета,
а устните изпръхват и се цепят,
солени с капка кръв.

Любовно тайнство, аз не те познах
в разпукнатия миг на пролетта.
Как осезаемо е недокоснатото,
как ненапитото опиянява,
как всичко е любов!

   1982