Аз не държа да ми се извиняваш, всеки има право и свобода да харесва, или не харесва някой, нещо, или определена идеология(стига тя да не е идеологията на окупатора - комунистическата), затова сега живеем във вид ДЕМОКРАЦИЯ, в която поне можем свободно да пишем това което мислим, за разлика от времето на РУСКОТО комунистическо РОБСТВО !
Единственото което мога да те посъветвам, НЕ вярвай на руските лъжи и мисли повече като БЪЛГАРИН, ЕДИНСТВЕНО И САМО ЗА БЪЛГАРИЯ, за русия да си мислят руснЯците, не мисли и не разсъждавай, като слугите на русия тук, те не са българи, а ПРЕДАТЕЛИ и РОДООТСТЪПНИЦИ !
Ако държиш, като имам време ще ти опиша на ЛС, какво преживях в Старозагорския политически отряд и какво преживях след като излезнах(сега можех да лъжа и да се хваля, че съм свалял властта, какъв революционер съм бил и тн и тн, като някои палячовци), реално НИЩО не бях направил, абсолютно НИЩО, вината ми беше, че съм внук на (т. нар. от комунистите) - ВРАГОВЕ на народа ! Като ме пребиваха още в София в килиите на Софийско градско, милиционерите ми крещяха, че крушата не падала по - далече от дървото и тн и тн.. Това е от мен.
Не вярвам лесно на информацията която ни залива отвсякъде. Доколкото е възможно трябва да се проверява.
Раболепието на властта ни винаги е дразнело много, и сега в съвремието и навремето също като васал на руснаците. Всеки човек с дори малко достойнство и чест мисля,че няма как да гледа на такова навеждане по друг начин.
Даже на спортните състезания нашите спортисти в много спортове беше "желателно" да загубят от руснаците. единствено в борбата и в щангите ги мачкахме доста пъти. Помня финала на Олимпиадата волейбол 1980 г. Нашите се разпъваха по мрежата,играха на границата на възможностите си, а "нашия" коментатор хвалеше повече руснаците. Недоумявахме и се ядосвахме с баща ми. В бокса също беше нещо подобно. По единствената тв пък ни беше дошло до гуша от руски филми/както сега от щатски/ и новини.
Дали да ми пишеш какво си преживял в затвора...оставям на теб да прецениш. Ако искаш не се задълбавай отново, защото когато човек пише за страдания..ги изживява отново и отново волно или неволно...Така или иначе преживяваш тези несправедливости цял живот. Ако зависи от мен, бих ти ги спестил поне за 1 път сега.
Днес се сещам нещо интересно. На 30 март /днешната дата/ влязох войник 1984 г. В Шумен. Обучение 6 месеца командир на танк. На 30.09.1984г. разпределен в 3-та армия Ямбол. Служба до юни 1986 - общо 27 месеца/няколко години имаше по 3 месеца задръжки заради преименуването/. Занятия, стрелби, пек, студ....от всичко имаше в изобилие. Най-вече простотиите и гадориите, но всичко отмина.
Приятен ден!
------------
P.S.
Сетих се,че бях описал някои преживявания преди време от войниклъка
днес ги намерих и ви ги предлагам, вече едва ли бих се наканил да пиша по-подробно но знае ли човек. Ето някои епизоди:
http://zabylgarite.blog.bg/politika/2011/01/21/lichnite-mi-spomeni-ot-socialisticheskata-kazarma-1984-1986-.6710632 част
http://zabylgarite.blog.bg/politika/2011/01/23/spomenite-mi-ot-sockazarmata-2.672247сега се оказва,че не съм чел коментарите под публикациите всички/не че са десетки де/ но се оказва,че съм отговорил на някои даже, после живота пак ме е залисал и така си е останало.
---------------
Вече нямам модератоски права, благодаря на Hatshepsut,че се отнесе с внимание към молбата ми да ги отнеме.