Арбанаси

[Hatshepsut]

Арбанаси

Източници:

- https://www.facebook.com/media/set/?set=a.549390811757946.1073741827.185781174785580&type=1
- http://www.nasamnatam.com/patepis/Arbanasi-428.html
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Арбанаси

Старинното селище Арбанаси се намира на високо плато с изглед към хълмовете Царевец и Трапезица. То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през XVI-XVII в. Именно тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е много посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение. Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи. Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Албания "Арбанашка земя".

Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Теодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.

През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители..." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри".

По-богат документален материал (приписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17 век и 18 век. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.

Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.

За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18 век в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския Балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.

В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият - учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на БРЦК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10 май 1876 г. при Вратник в Сливенския Балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участват в нея като опълченци.

Констанцалиева къща

Констанцалиева къща - Това е една от големите и богато украсени къщи в Арбанаси. Датира вероятно от началото на XVIII в. Най-ранните сведения за нея са, че е принадлежала на рода на Кокона Султана (баба на Султана Рачо Петрова). По-късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и днес. По време на земетресението през 1913 г. тя е разрушена. По-късно е откупена от Леон Филипов, реставрирана с негови средства и предадена на музея. Цялостната вътрешна украса на таваните e гипсова и дървена ( спрофилирани летви, дърворезба по долапите) - свидетелства за културата, вкуса и изискванията на стопанина към майстора строител. След реставрацията през 1958 г. в къщата е подредена експозиция, показваща бита през XIX в. Преустройвана е няколко пъти. Днес тя се посещава от много туристи и буди възторг и чувство на гордост от таланта на българския неизвестен майстор, строил и украсявал в най-тежките години на османското иго.

Църквата „Рождество Христово" в Арбанаси днес е най-старата, най-интересната и най-голямата по площ.

Черквата "Рождество Христово"


Интериор на черквата "Рождество Христово"

 Строена е вероятно през XV в. В най-стария си вид е била малка с едно помещение и външна апсида. В първата половина на XVII в. е разширена на запад със самостоятелно женско отделение и закрит притвор. На север е с открита аркада, завършваща на изток с параклиса „Йоан Кръстител". През 1632 г. северната страна на аркадата била зазидана и приспособена за трапезна галерия. Вътрешното пространство на църквата е стенописвано изцяло от неизвестни български майстори зографи. В изписването й се забелязват три стенописни слоя. Най-старата живопис е от XV-XVI в. От нея е запазена композицията „Страшният съд". Части от този най-стар живописен слой са открити и по стените на наоса и олтара на мъжкото отделение.

Църквата „Св. архангели Михаил и Гавриил"

 Църквата „Св. архангели Михаил и Гавриил" се намира в югоизточната част на селото и е изградена върху основите на стара средновековна църква. В строежа й се забелязват три строителни етапа - средата на XVI в. (източната й част, сегашният наос), 1760 г. (притворът от запад) и края на XVIII в. (галерията от север).

Интериор на църквата „Св. архангели Михаил и Гавриил"

 Стенописите по свода и стените на притвора са работени в 1760 г. от майсторите Михаил от Солун и Георги от Букурещ, според надписа над северната врата. Галерията и параклисът „Св. Параскева" не са стенописвани. Запазен е новият иконостас в църквата от 1813 г., дело на резбари от Тревненската школа, горял и подновен в Дясната си част през 1834 г. Иконите по него са от XVII-XVIII в. В Арбанаси и два действащи манастира.

Манастир "Света Богородица"

Манастир “Света Богородица” - създаден още по времето на Втората българска държава. Когато през 1393 г. крепостта Царевец пада, в Арбанаси оцеляват само няколко къщи, сред които и този манастир. През първите векове на османското владичество той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява след постоянните набези на кърджалиите. Все пак през 1680 г. местното население изгражда запазената и до днес нова манастирска църква. Тя представлява интересна постройка, различаваща се от пищните храмове на други манастири - ниска и продълговата сграда (18 x 6 м.), с две предверия и обширен параклис, без външен блясък и камбанария. Изографисана е през 1704 г. от учителите Кръстьо, Цоньо и Георги. Скоро след това (1716 г.), троянският монах Данаил построява жилищните сгради и възобновява дейността на манастира. През 1762 г. църквата и параклиса са допълнително украсени със стенописи. Освен стенните рисунки са запазени и няколко икони, дело на тревненския майстор Захарий Стефанов и сина му Цоню. Камбанарията е нова и е построена над самия вход за манастира.

Манастир “Свети Никола”

Манастир “Свети Никола” - Строен е през втората половина на XVII и началото на XVIII в. като енорийска църква. Според едно гръцко евангелие от 1670 г. параклисът му „Свети Илия" е осветен на 15 април 1710 г. Има данни за бунтове в манастира през 1717, 1729, 1744 г. Църквата е стенописвана през 1765 и 1784 г. По време на голямото кърджалийско нападение на Арбанаси през 1798 г. църквата е ограбена, полусъборена и изоставена. След 10 години тя е възстановена с дарения, а през 1833 г. е превърната в манастир. През 60-те години на XIX в. в манастира живеят около 30 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги, с плетене на чорапи и др. По време на Априлското въстание по препоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг. Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира. В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното "Житие и страдание на грешния Софроний".

Манастир “Свети Никола”

[Hatshepsut]

Архитектурно-исторически резерват "Арбанаси" - 100 национални туристически обекта