Български военни и други маршове, войнишки, бунтовни и патриотични песни

[mpb_eu]

ШУМИ МАРИЦА
окончателен текст Иван Вазов
първи текст Никола Живков
музика народна

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена. (x2)

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим! (x2)

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим! (x2)

Припев

Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат. (x2)

Припев

Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем. (x2)

Припев

Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре. (x2)


Shumi Maritsa - Bulgarian March original text

[mpb_eu]

Химн на Негово Величество Царя - Боже Царя ни пази!

Музика: Емануил Манолов
Текст: полк.Георги Агура

През 1900 г. Главният военен прокурор полк. Георги Агура пише текст за нов химн на Княжество България. Музиката създава Емил Зауер. През 1925 г. е утвърдена нова мелодия към същия текст - на композитора Емануил Манолов. Това произведение става и химн на Цар Борис ІІІ. Съгласно държавния протокол, химнът "Боже, Царя ни пази" е бил изпълняван на всички тържествени церемонии след "Шуми Марица". Днес химна се изпълнява в присъствието на Н.В. Цар Симеон II



Боже Царя ни пази!

Всемогъщи прави Боже,
молим Царя ни пази.
Дай му сили за да може,
зли поврати да срази.

За погром на враговете,
и за славни бъднини,
Боже, Царю на Царете,
дай на Царя светли дни.
 
А на българското племе,
ума боже просвети,
с любов да се обеме
и задружно процъфти.
 
Чрез съгласие да може
силна воля да развий,
чрез напредък дай му Боже,
славно име да добий!

Боже Царя ни пази! - Официална инструментална версия

ROYAL ANTHEM OF BULGARIA (1908 - 1944)


Боже Царя ни пази!  акапела - хор

Химн на Негово Величество Царя - Боже Царя ни пази!

[mpb_eu]

ВЕСЕЛИ В БОЯ
музика: кап. Камен Луков
маршът е без текст

„Весели и в боя“ е боен и церемониален марш на Българската армия.

През Балканската война (1912-1913) 34-и Троянски пехотен полк участва в Чаталджанската операция и Обсадата на Одрин. На фронта е и полковия духов оркестър. Диригент е капелмайстор капитан Камен Луков.
В дните между боевете, адютанта на командира на полка храбреца капитан Цоко Коев, със завладяваща усмивка често провокира капитан Луков за написването на нов боен марш. В окопите при Чаталджа и Одрин капитан Луков написва нов марш. Посветен е на капитан Коев и е наименуван „Весели и в боя“. Изпълнен е по време на войната за пръв път от оркестъра на 34-и Троянски пехотен полк. След Междусъюзническата война (1913) полкът се завръща в гарнизона си в гр. Ловеч. Тук марша е официално разписан за изпълнение с духови инструменти. Към него не е писан текст.

Марша придобива огромна популярност в частите на Българската армия. Музиката внушава енергичност, смелост, храброст и непреклонност. Под неговите звуци по време на война често се провеждат страховитите атаки „На нож“. Бързо се превръща в любим марш на войниците.
Изпълнява се неизменно от оркестрите на полковете от Българската армия на полковите празници, строевите прегледи и пред гражданите в населените места. След Първата световна война е приет като официален церемониален марш на Българската армия. Под неговите звуци започва парадът на армейските части на Гергьовденския военен парад посветен на Деня на храбростта (6 май).


Весели в Боя / Happy in Combat

[mpb_eu]

СЪДБАТА НАМ Е ОТРЕДИЛА
(СИНОВЕН ДЪЛГ)
Български боен марш
Музика  Маестро Георги Атанасов
Текст

Съдбата нам е отредила
да пазим родни край свещен.
България, земята мила
със гордост на сърце и в блян.

Припев:
Прескъпи жертви тя остави
по бойните поля безчет.
И никой няма да забрави
геройски подвиг, велик, велик завет.

Пред Шипка свята ний ще викнем:
“Ще следваме по негов път”.
И слава подвизи ще блеснат
за чест на българский народ.

Припев:
Прескъпи жертви тя остави
по бойните поля безчет.
И никой няма да забрави
геройски подвиг, велик, велик завет.


Маршът ''Синовен дълг'' е български военен марш, известен още като ''Съдбата нам е отредила''. Това е един от най-популярните маршове на Маестро Георги Атанасов.
Роден е в Пловдив на 6.V.1892г. Представител е на т.нар. първо поколение български композитори, основоположник на оперния жанр в българската музика. Заниманията си с музика започва на 15-годишна възраст в Букурещкото музикално училище, където в продължение на две години учи теория, тромбон и пиано и прави първите си композиционни опити, свири в оперния оркестър на тромбон.
През 1898г. се завръща в България. През 1901г. заминава за Италия, следва композиция при П. Маскани в консерваторията в Пезаро, Италия (1901-1903) и получава диплом за "маестро ди музика".
След завръщането си в България работи като капелмайстор в Хасково, Карлово, където е първият диригент на 28 - и Стремски полк и в Пловдив (1903-1914). Бил е капелмайстор на 21-ви Средногорски полк, на Гвардейския оркестър в София (1914-1920; 1923-1926) и във Военното училище (1920-1923; 1926-1931). Диригент на оркестъра на Софийската народна опера (1922-1923).
Изнесените през 20-те години на миналия век 97 симфонични концерта с Гвардейския оркестър го утвърждават като най-значимата диригентска фигура от този период. За първи път българските слушатели се запознават с произведения на западноевропейската и руска симфонична музика, с творби на български автори, сред които са Симфония № 1 на Никола Атанасов (1918), Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров със солист авторът (1920) и др.
Автор е на: 6 опери (написани върху национални битови и исторически сюжети), като с голям успех до 40-те години на ХХ век се играе "Гергана", както и на първата българска оперета за възрастни, поставени в Софийската опера; на песнички и 5 детски оперети, написани за детската музикална китка на Димо Бойчев в Пловдив, които се ползват с голяма популярност на времето; на маршове, китки за духов оркестър; 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др. След тежка форма на диабет умира в Италия през 1931г.



Съдбата Нам е Отредила -Български Марш / Bulgaria Army -1941 Ohrid

[mpb_eu]

НАПРЕД КЪМ ПОДВИЗИ И СЛАВА!
Срещен марш

Текст: Пенчо Славейков
Музика: Добри Христов

Напред! И все напред! Към подвизи и слава!
На робство и на гнет последний ден настава!
И слънцето изгре - свободни да ни грей!
Той, който в бой умре, в смъртта ще оживей!

Напред! И все напред! Да няма пръв и сетен!
Сплотени в строен ред към идеал заветен,
към който е лице обърнал цял народ -
и всякое сърце жаднеящо живот!

Напред! И все напред! Реки от кръв пред нази
и трупове без чет, - ний тях щем ги прегази!
И на желаний бряг ще минеме отвъд -
над петвековний враг ний носим божий съд!

Напред! И все напред! Десница да не слабне!
Юнашки е завет - победата ще грабне,
когото обичта на подвиг вдъхнови
со мечът на смъртта живот да обнови!

Напред! И все напред! Към подвизи и слава!
В сърцата най-напред свободата изгрява!
В сърцата тя изгре - делата да огрей!
Тоз, който в бой умре, той вечно ще живей!



Напред към Подвизи и Слава ! Bulgarian March

[mpb_eu]

ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК!
(Бивш Марш на 23-и Шипченски полк, днес химн-марш на Българската армия)
Музика: Михаил Шекерджиев,
Текс:т Константин Георгиев.


АВТЕНТИЧЕН ТЕКСТ

Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!

Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.

Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.

При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!

И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.


ТЕКСТ 1945-1990г.

Велик е нашият Войник
Велик! Велик! Велик!
 
Измокрен, гладен, уморен
без отдих би се ден и нощ,
простора цепи, разярен,
със страшния си вик:
"На нож!" "На нож!"

За него Шипка пее днес,
за него Одрин йощ мълви!
Венци на доблест и на чест
Хайдушкият Балкан му сви!

Припев:
Плени той знамена безчет,
с "ура" превзе Люле Бургас!
От Драва и от Мур навред,
се чу победния му глас!
 
И пак безстрашен и суров
на бойният си пост е той –
за бащин край и днес готов
да литене във победен бой!

Припев:
Плени той знамена безчет,
с "ура" превзе Люле Бургас!
От Драва и от Мур навред,
се чу победния му глас!

И пак безстрашен и суров
на бойният си пост е той –
за бащин край и днес готов
да литене във победен бой!

Велик е нашият Войник
Велик! Велик! Велик!

„Велик е нашият войник“ е вероятно най-популярният от българските маршове и военни песни, някога марш на Двадесет и трети шипченски полк, понастоящем е химн на Българската армия.

Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран през 1916 г. (Първа световна война) край Охридското езеро от Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев.
По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст се преработва. Особено драстични промени текстът търпи след 9 септември 1944 г.
За химн на Българската армия е обявен със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев на 31 май 2001 г.


ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК

[mpb_eu]

БДИНЦИ - ЛЪВОВЕ ТИТАНИ
(Марш на 3-ти Бдински пехотен полк, днес също и официален химн на гр. Видин)
Текст - Никола Т. Попов
Музика - Боню И. Кирчев

Бдинци - лъвове, титани!
Наша слава всепобедна,
що се носи от Балкана
и до хижата последна.

Вас ви Сливница познава,
от победата гръмовна.
За България тогава
храбростта ви бе чутовна.
   
При Чаталджа с лъвска сила
вражеската мощ сломихте.
А при Струма бистра, мила,
родний край с венци покрихте.

От сбирката "ВОЕННИ ПЕСНИ", стр. 64 – 65, издадена от "Комитета за увековечаване паметта на офицерите, загинали през войните" при Военното Училище. Държавна печатница - 1931.
Върху същия текст и по същото време /Европейската Война/ е създадена и маршовата композиция "Бдинци" от Руси Коджаманов - учител във Видинската Гимназия. В сравнение с марша на Боню Кирчев, тук текстът е с една строфа в повече т.е. с 4 строфи, а в билета за отпуските на школниците от ШЗО през 1935 година маршът съдържа още една допълнителна, пета строфа.
Композитор е капелмайстор Боню Кирчев, текстът е на Никола Попов и е отпечатан през 1931 г. в сборника "Военни песни". Изпълнен е за първи път във Видин при откриването на паметника на офицерите и войниците от Трети пехотен бдински полк, загинали във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Полкът е сформиран от княз Александър Батенберг на 12 октомври 1884 г., а щабът му бил във Видин. Разформирован е след края на Първата световна война през 1918 г.
Марш на Трети пехотен Бдински полк.
Маршът на Трети пехотен Бдински полк "Бдинци - лъвове, титани" е официален химн на Видин по решение на общинския съвет от края на 2010 г.

Бдинският полк е творец на подвизи във всичките войни – от 1885,1912-1913 и 1915-18. Той има славни битки – Сливнишката битка, Чаталджа, Червената стена, известна още като Македонската Шипка и т.н. По време на Първата световна война участва на Македонския фронт, където през март 1917 година е написан и маршът «Бдинци, лъвове,титани» по текст на Никола Попов и музика на капелмайстора на полка Боньо Кирчев». На оригиналния текст е написано, че създаването на марша става в хан Мраморници по шосето между Битоля и Крушево. По сведения на Руси Коджаманов, който е бил учител по музика във Видинската гимназия по същия текст и почти по същото време той създава една маршова композиция, която е наречена «Бдинци» и която представена за пръв път пред видинското гражданство през 1918 година,  от концерта, където се е изпълнила тази маршова композиция, е събрана сума от 20 000 златни лева от видинчани, които са изпратени на бойното поле за подпомагане на бедните войници. Маршът, който ние днес познаваме е включен в сборника «Военни песни», издаден през 1931 година от Комитета за увековечаване на паметта на офицерите, загинали във войните. «Най-добре за воинското достойнство на бдинци говори спасяването на знамето на Трети Бдински полк. След подписването на примирието след края на Първата световна война бдинци се опитват да спасят и своето бойно знаме – в противен случай е трябвало да бъде изгорено. Пред целия полк е изгорена дръжката и калъфа на знамето, а скритото знаме е върнато в България през октомври 1919 година и за пръв път го показват пред видинчани на площада на победите, днес площад «Бдинци» през 1926 година. Знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. С почетни знаци награждават и двамата войници, спасили знамето от плен.


Марш на Легендарния Трети пехотен Бдински полк

[mpb_eu]

БЪЛГАРИ ОРЛИ МОГЪЩИ

Марш  на българската военна авиация
Текст АСК Кубрат,
по музиката  написана в март 1917 от  Боньо Кирчев
капелмайстор 3-ти Бдински полк за марша на полка.

Българи орли могъщи,
първи литнахте в небето!
Там над Одрин и Чаталджа,
вий със слава се покрихте! 

Българи орли могъщи,
първи взехте висините.
Там над Чорлу  и Малгара,
вий врага във страх хвърлихте! 

Ксанти, Удово, Кавала,
Солунският фронт бранихте,
при Макри  вашите крила,
в Бяло море осветихте.

Драма, Охрид и Битола,
и Егея защитихте,
а при Тулча свойта слава
над  Добруджа извисихте.

При Скопие, София и Ниш
със храброст сренахме врага,
За ударите над България
той заплати страшна цена!
(2 пъти)

Българи орли, юнаци,
първи взехте висините.
Вашта кръв там горе свети
стряска тя и днес вразите.

Българи орли, чутовни,
първи литнахте в небето.
Вашта кръв там горе грее
страж и днес тя пред врага е!

Всякога и занапред
бащина земя ний  пазим
и тежко на всеки тоз
що посегне на  България!

Ако дойде пак часа
родното небе ще браним
гроб ще е за всеки враг
кой посегне на  България!



March of the Bulgarian Air Forces

[mpb_eu]

ДОБРУДЖАНЕЦ
(Тулча марш)
Марш на Първа конна дивизия


Dobrudjanets Tulcha BG army march

[mpb_eu]

РИЛЕЦКИ ГЕРОЙ (На Рилеца - герой)
"Солун марш"
Марш на влизалата два пъти в Солун VІІ рилска дивизия
Музика: Вл А Гължбов


Титан Калимански, герой от Булаир
с гърди от желязо, с воля от гранит,
оскърбен, унижен с Букурещки мир,
днес пред теб врагът е сломен и разбит.

Заздравил набързо оставени рани
от грешна, развратна и подла Сърбия,
ти кат’ един скочи и ни полебрани,
само с един замах страшен повали я.

В боеве чутовни име безсмърти,
навред ти бе герой, навред победител,
в Кочани и Прилеп, в Враня и Гиляни,
теб те посрещнаха кат’ освободител.

И шумният Вардар е кървав свидетел
на боеве страшни с англофренски скити
Черна-река, Голаш, Криволак, Гевгели
ще приказват как са бягали разбити.

Превзе Охрид, Ресен, видя Преспа, Струга
дето звучи навред българската ни реч,
като Македония нали няма друга?
Пази я, юначе, до гроб с твоя меч!



Riletsa geroi - Solun BG army march

http://bg.wikipedia.org/

[mpb_eu]

ЕДИН ЗАВЕТ
(в началото марш на 41-ви випуск на Военното училище (1919-22), той бързо се превръща в общонационален)
Текст („Заветът на дедите“): Иван П. Йончев – 1915
Музика: Георги Шагунов -1919

Един завет, оставили са нам дедите,
велик завет, написан с кървав меч,
"Деца на родний край, пазете си земите,
от подъл враг, кат зеницата на очите
Бранете ги, от близо и далеч!"

И тоз завет, на миналото грял е в дните
Кат дивен фар, и вожд той бил е драг,
На всички тез, кои загинаха в борбите,
за род, за родна чест, презрели суетите
на грешний свят, далеч от бащин праг.

И не ли той, под родно знаме днес войските
събира пак!
И не ли тоз свещен завет
на всички тям съгрявал е душите
е вика ги в борба неравна със вразите
без жал да мрат за бащин край рожден!



Георги Шагунов е един от първите големи български капелмайстори името му се свързва с развитието на българската воинска маршова песен и с музикалния живот на Бургас. Композитор, музикален педагог, един от водещите музикални дейци със заслуги за музикалния напредък на България, почетен гражданин на Бургас.

През зимата на 1919 г. в първия си отпуск Георги П. Шагунов заварва първородния си син Петър току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерска униформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си. Тогава си спомня за стихотворението "Заветът на дедите" на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта. Само за няколко дни пламенните слова са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкерът Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41-ви випуск на Военното училище (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет: техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала обичана, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Маршът „Заветът на дедите”, станал популярен като „Един завет”, се разпространява стихийно, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертоара на всички ученически и професионални хорове, вкл. на водещите „Гусла“ и „Кавал“, които го качват на голямата сцена – национална и международна. На един концерт на хор „Гусла“ във Варшава през 1935 г. гусларите завършват с този марш. Публиката изпада в екстаз и вика марша на бис отново и отново, скандирайки „Ели-забет“, както им звучи текстът.

Иван Йончев
Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава той пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината“ (1915). Там е публикувано и стихотворението „Заветът на дедите (Един завет)“, по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия.



Един завет оставили са нам дедите

[mpb_eu]

ГОРДЕЙ СЕ МАЙКО МАКЕДОНИО
"Дрангов марш"

Текст и музика - народни


Гордей се майко, Българийо,
Със своите синове герои
И Ниш и Пирот преминахме,
Пред нас е Солун. Трепери.

Повторение:
И Ниш и Пирот преминахме,
Пред нас е Солун. Трепери.

Французи, англичани бягат,
Не чакат нашето Ура
Оставят техните окопи,
Покрити с телени мрежи

Повторение:
Оставят техните окопи,
Покрити с телени мрежи

Победоносно преминахме
Вардарските долини
Със нас е подполковник Дрангов,
Прочут и наший вожд, вожд

И той с револвер във ръката,
Командваше :Напред! На нож!
Навсегде врага победихме
Сега се връщаме дома, дома, дома.

Там дето наште майки чакат
Своите синове герои, герои, герои!
Гордей се майко, Българийо,
Със своите синове герои

От Пети, Пети Македонски полк!



Борис Дрангов [4:00]

Автентичното име на марша е "ГОРДЕЙ СЕ МАЙКО БЪЛГАРИО", но днес  песента за 5-ти Македонски полк е с промененно заглавие, като много други неща от българската история в Повардарието, и там тя може да се пее само като  „Гордей се, майко Македонийо” Това не притеснява българите от двете страни на границата и често тя се изпълнява така и в днешна България, защото за българският офицер полковник Борис Дрангов, както и за всички българи  Македония е една изстрадала област на България и винаги тя и хората й са считани за най-героичната част от нея.

Песента за 5-ти пехотен Македонски полк, от 11-та пехотна Македонска дивизия, датира от бурните есенни дни на 1915 г. След началото на войната и сраженията при Страцин и Куманово, 11-та пехотна Македонска дивизия, съставена от 34 475 войници, подофицери и офицери, родени в Македония и Одринско, води тежки боеве край Велес за форсирането на река Вардар.
Командир на дивизията е генерал Кръстьо Златарев – роден в Охрид
Командир на Първа пехотна бригада и началник-щаб е полковник, по-късно генерал Александър Протогеров – роден в Охрид.
Командир на 5-ти пехотен Македонски полк е майор Борис Дрангов, роден в Скопие.

През зимата на 1917 г. Дрангов поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк на нейно Царско Величество княгиня Клементина. Като командир на полка загива на 26 май 1917 г. в Завоя на река Черна на Кота 1050. На това е посветета другата песен "НА ЗАВОЯ НА ЧЕРНА", която фактически се явява втора част на марша, коиято се явява такъв и за 9-ти пехотен пловдивски полк.


НА ЗАВОЯ НА ЧЕРНА

Ясен месец изгрея
На Завоя на Черна
На Завоя на Черна
На 1050

На Завоя на Черна
На 1050
Бой започна
Бой ужасен

Между сърби и българи
Между сърби и българи,
Англо-френци и германци
Между сърби и българи,
Англо-френци и германци

Майорът го раниха
Фелдфебелът го убиха
Останаха младите
Да командват ротата

Останаха младите
Да командват ротата
Дръжте се братя
Още валко

Ето помощ я иде
От кай Белото море
Ето помощ я иде
От кай Белото море



Трета песен за Дрангов е чисто войнишка:


МАЙКО БЪЛГАРИО ГОРДЕЙ СЕ С ХРАБРИЯ И СИН

Щом искаш ти спокойно брате,
да мъкнеш бойното тегло,
та даже смърт да те не плаши,
служи под Дрангово крило,
море.

Майко Българийо,
гордей се с храбрия си син герой,
всичко той за теб отдаде,
даже и живота свой!
море.


Boris Drangov [1:11]

Завети на Борис Дрангов:

„Две смърти няма, без една не може!”

„Важно е не да живеем дълго, да живеем честно.”

„Живота не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи.”

„Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!”

„Конете не разбират от патриотизъм, искат ечемик!”

„Всеки началник да бъде глава, сиреч пример във всичко, което заставя да правят подчинените му.”

„Бъди възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм!”

„За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати.
За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци.
Ново вино не се налива в стари мехове/ Евангелие на Матея Глава 9:17/ Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде.
Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р. /– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само отгоре надолу!”

http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=317

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2

http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2

[mpb_eu]

ЛЕТЕЛ Е ОРЕЛ НАД КОСТУРСКО
(народна песен за поручик доц. Андон Калчев, разстрелян от гръцките военни в Солун в 1948г. )

Летел е орел над Костурско, над Леринско и Воденско,
летел и прашал народ поробен, български,
къде е брата мой войводата Андон Калчев.
Язе над него да летам прелетам,
сенка от слънце да му направа.

Плаче народ поробен, български.
Тежко ке найдеш ти войводата Андон Калчев
Той е у Солун у зандането.
Там черни гърци ке го обесат, убият,
че силно бранил земя българска, македонска.

Летнал орел накъм Солуна зандането.
Па чул си гласой той на брата си Андон Калчев:
Язи ке умрам, у гроб ке легна,
шо сум си бранил яз Костурско и Леринско, и Воденско,
вечно ке има, ке живее земята наша македонска, егейска,
и народот неин - верни българи!



За храбрия български офицер и учен Андон Калчев от с. Жужелци, Костурско:
https://bg.wikipedia.org/

За опълчението на егейските българи Охрана през втората световна война:
https://bg.wikipedia.org/

[mpb_eu]

ЯСЕН МЕСЕ ВЕЧ ИЗГРЯВА
(ВЪСТАНИЧЕСКИ МАРШ И ХИМН НА СТРАНДЖА ПОСВЕТЕН НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО  ВЪСТАНИЕ В ТРАКИЯ)
автор  Яни Попов


Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самозива,
или луда гидия ?
Не е Юда самодива,
най е чета юнаци,
плашила за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.
Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.
Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.
Бомби трещат, куршум пищи-
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци…
Гръм куршумен, гръм отново !
Скъпа кръв порой тече,
падна Пино, Равашола,
мрат в борбата си нова.
О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийската свобода.


„Ясен месец“ е написан като въстанически марш от Яни Попов - войвода и деец на ВМОРО. Текстът бързо придобива полулярност и песента става химн на тракийската революционна борба и на Странджа.
Текстът е от стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново през 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско.
Във второто издание е поместен пълният текст на „Ясен месец“, посветен на саможертвата на комитите Пано Ангелов и Никола Равашола в битката при Сърмашик.
Популярно е изпълнението на „Ясен месец“ от странджанския народен певец Сава Попсавов.


Дейци на ВМОРО от Одринско и "Химнът на Странджа"

[mpb_eu]

БЪЛГАРЕ ГЛАВА ДИГНАЛИ
(Бунтовна песен в Тракия през Илинденско-Преображенското въстание 1903г.)

Българе глава дигнале е българска народна песен от Странджанската фолклорна област. Според Панайот Маджаров песента е от времето на Руско-турската война от 1828-1829 година. Песента е особено попупярна през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, като се изпълнява от въстаниците в Одрински революционен окръг на ВМОРО. Съществуват различни версии на песента и записи от различни изпълнители.



Текст от Лозенградско

Българе гла’ва дигнале,
българе и комиткето,
със царят бой да се бият,
със царят със господарят,
царстуто му да преземат,
царстуто и сто’лнината.
Бре де са чу ле разбрале,
пустите гърци про’клети,
тие мазмата пи’сале,
та я на царят пратиле,
и във мазмата писваше:
„Чул ли си, царю, и разбрал,
българе глава дигнале,
българе и комиткето,
със тебе бой да се бият,
царстуто да ти презе’мат,
царстуто и столнината!
Царят си хабер проодил,
Стамбул теляльля да викат:
„Събирайте се манавья,
и голи й боси циганьня,
та в Добържа по’дите,
Добържа Ески Заара,
мало й голялю ко’лите,
малките мо’ми робите,
младите булки ко’рмите,
та хми децата вадите!



Вариант от Бунархисар

Българе глава дигнаха,
българе и кумитите
със царе бой да се бият,
царството да му притнемат.
Бре де ги чуха гърците,
пустите гърци проклети,
тия мъзмъта писаха,
та я на царът пратиха:
-Царю ле, цар Мюракю ле,
царю ле, ми чул ли си,
българе глава дигнали,
българе и кумитите
със царя бой да се бият
със царя дурюс да правят…
Царът си тилал повика:
-Събирайте се манавье
и голи, боси цигане,
скоро да бърже стигнете-
българе глава дигнаха.
Младите булки коляйте,
коляйте и ги порите
и хми децата зимайте,
на маждраци хи бучите;
старите баби тъптете,
моми робинки зимайте…
По две по две се фатили,
че се ф морето фърляли.

•   Изпълнение на песента на Сава Попсавов


•   Изпълнение на Силвия



•   Изпълнение на Lot Lorein


•   Изпълнение на трио „Тракийци“




Литература:
1. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, П&П Славейкови, София, 1998, стр.166-167.
2. Стоин, В. Български народни песни от Източна и Западна Тракия, София, 1939, стр. 99, № 238- Вариант от Бунархисар – там, № 239.