Книги за исторически събития

[Петкан]

Намерих една интересна книга, която е написана от Антъни Сирил Сътън, американски икономист с британски произход.


Антъни Сирил Сътън
     1925-2002

Заглавието на книгата е "Национално самоубийство.Военна помощ за Съветския съюз".


Книгата е издадена през 1973 г и посветена на паметта на 35-те милиона души убити от съветската държава в периода между 1917 и 1972 година.
Тезата на автора е, че кредитирането на престъпни правителства е едно от най-позорните престъпления, които са извършвани някога, защото хората, които са дали парите на т.н. "правителства"са им дали възможността да убиват и ограбват народа си, са сред най-големите злодеи, които света някога е виждал.
Изводът на Антъни Сътън е, че конфликтите на "студената война" не са могли да спрат комунизма, защото финансирането на Съветския съюз от САЩ-пряко и косвено са имали за цел подписването на договори за въоръжение за милиарди долари.
През 1972 г. Антони Сътън заявява пред орган на Републиканската партия на САЩ следното:

"С няколко думи: няма такова понятие , като съветска технология. Почти всичко възможно от това , около 90-95%  е дошло пряко или косвено от САЩ и техните съюзници. Реално САЩ и страните от НАТО са построили Съветския съюз и неговата промишленост, и неговите воени възможности. Тази огромна работа се е извършвала в продължение на петдесет години . След революцията в 1917 г. това е било направено чрез търговия и продажба на растителни продукти, оборудване и техническа помощ."

...
National Suicide: Military Aid to the Soviet Union
By
Antony C. Sutton
New Rochelle, New York: Arlington House
1973
Можете да четете книгата на този линк:
https://www.alor.org/Library/Sutton_AC_national_suicide.pdf
Предварително благодаря, ако някой може да даде информация за издание на тази книга на български език.

[vailen]

Петкане, мога да ти посъбера материали за това откъде идва тежката промишленост в СССР и особено военното дело.   
 

[Петкан]

Книгата на Антон Йоахимшталер за проекта за свръхвлакове "Breitspurbahn" (Широкогабаритна ж.п. линия )(изд.1999 г.).
Книгата е създадена с използването на архивни материали, отнасящи се към планирания проект за построяването на широка ж.п. линии през 30-те и 40-те години на миналия век.
През 1937 г. докторът на техническите науки Гюнтер Винс създава проект за четирилентова ж.п. магистрала с увеличено натоварване на осите, позволяващи скорост до 200-250 км/ч за пътническите влакове и до 100-115 км/ч за товарните влакове.
Проектът е предвиждал създаването на ж.п. линия, която е широка 3000 мм, а влаковите композиции са планирани с дъжина 42 м, ширината на вагона е проектирана да бъде 6 м, а височината 6,85 м.

http://www.3k-modellbau.com/images/Breitspur%20Schnellzuglok.jpg
Локомотивът е трябвало да тегли 8 двуосни вагона с двойно дъно. Влакът е планиран с дължина около 500 м и да превозва между 2000 и 4000 пътници.
Първата планирана ж.п. линия е т.н. "фламандски коридор" : Аахен - Антверпен - Гент - Париж.
Първоначално са били планирани маршрути към Индия и Владивосток като последни пунктове на ж.п. линиите, а през 1943 г. планирането е било сведено  само до строеж на ж.п. линии към европейските градове.
Планирани са били и някои други маршрути:
Изток-Запад: Ростов - Донецк - Полтава - Киев - Лвов - Краков - Катовице - Вроцлав - Котбус -  Берлин  - Хановер - Билефелд - Рур - Аахен - Лиеж - Сан Куентин - Париж




http://www.3k-modellbau.com/images/Breitspurbahn.jpg
http://www.3k-modellbau.com/Breitspurbahn.html

[vailen]

Анотация от издателството:

Османската империя и самото ѝ съществуване винаги са били болезнен въпрос за българската историография  и за българите като цяло. Няма и как да бъде по друг начин – петвековното чуждо владичество не носи никакви съществени позитиви на народа ни, докато негативите са повече от очевидни и оставят дълготрайна следа в социалното, политическото и дори националното развитие на народа ни.
Макар, несъмнено, да имаме повече от основателни причини да презираме тази чужда държава, ограбила ни от правото на свободно развитие и съществуване, сляпата омраза и свръхемоционалното отношение към Османската империя все повече се превръща в бреме за народа ни.
За нас е повече от необходимо да потърсим един по-трезв и по-ясно осмислен подход към проблема „Османска империя” и неговото място в историята ни. Чистата омраза и презрение, подценяването на Османската империя като изцяло ретроградна политическа структура няма как да обяснят факта, че в продължение на повече от 300 години, тази държава непрекъснато расте и завладява нови и нови територии, побеждавайки всичките си врагове в безчет сражения и дарявайки военното дело на Ранномодерна Европа (XIV-XVIII век) с едни от най-значимите имена на изкуството на войната. Това не е празна, анти-българска хвалба, а голата действителност. Нашите деди са били победени и подчинени от една от най-успешните военни машини в цялата история на Европа. Днес, повече от век след освобождението си от чуждата власт, за нас е от изключително значение да разберем как точно е функционирала османската военна и политическа машина, за да можем да разкриваме по-лесно подобни, съвременни проявления и да не допускаме грешките на предците си.