Author Topic: Какво е UEFI и с какво се различава от BIOS  (Read 8417 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Какво е UEFI и с какво се различава от BIOS

Новите компютри използват UEFI вместо традиционния BIOS. И в двата случая става дума за програми от най-ниско ниво, които се изпълняват при стартирането на компютъра, точно преди да се зареди операционната система. UEFI е по-съвременно решение, което поддържа новите големи дискове, зарежда се по-бързо, по-безопасно е, може да има удобен графичен интерфейс с поддръжката на компютърна мишка. Спецификациите на UEFI са побрани на сериозните 2899 (две хиляди осемстотин деветдесет и девет) страници и Крис Хофман от howtogeek.com реши по-накратко да хвърли светлина върху тези понятия.

Някои нови компютри с UEFI (унифициран разширяем интерфейс за фърмуер), продължават да го наричат BIOS, за да не объркат потребителя, свикнал с традиционния BIOS. Но независимо дали е казано или не, на практика всички съвременни компютри използват UEFI, а не BIOS.

Какво е BIOS?

BIOS е Basic Input-Output system – базовата входно-изходна система – програма от ниско ниво, записана в чип на дънната платка. BIOS се зарежда веднага след включването на компютъра и се грижи за събуждането и инициализацията на различните хардуерни компоненти. След като се убеди, че всичко работи добре, следва стартирането на зареждаща програма, стартираща операционната система Windows или която и да е друга, инсталирана на компютъра.



От настройките на BIOS могат да бъдат променени много параметри за хардуерната конфигурация на компютъра, системното време, реда на зареждане и други. Екранът за настройките се може да се извика чрез натискането на един клавиш веднага след включването на компютъра – при различните компютри се използва различен клавиш, но най-често това е F1, Esc, F2, F10, Delete.

Преди зареждането на операционната система BIOS извършва POST, или Power-On Self Test – тестовете след включване, които проверяват за работоспособността на хардуера и за коректните настройки на неговите параметри. Ако бъдат открити грешки, на екрана се изписват съответните съобщения или се чува специфичен звук от високоговорителя.

След приключването на POST, BIOS търси Master Boot Record или MBR – сектора за начално зареждане, който е записан на зареждащия диск и се използва за стартиране на самата операционна система.

Защо BIOS се счита за остарял?

BIOS се използва отдавна и е не се е променил особено. Още първите компютри с MS-DOS от 1980 година бяха с BIOS.

Естествено, с времето BIOS бе усъвършенстван. Добавена бе функционалността ACPI, Advanced Configuration and Power Interface (усъвършенстван интерфейс за управление на конфигурациите и захранването), даваща възможност за по-лесна настройка на устройствата в BIOS и по-доброто управление на захранването, като например преминаването в хибернация. Но BIOS не се разви толкова бързо, колкото другите компютърни технологии и вече не задоволява нуждите на съвременния хардуер.

Традиционният BIOS и сега има сериозни ограничения. Той може да работи само с хард или флаш дискове с обем до 2,1 TB. Вече станаха масови дисковете с обем 3 TB, при които BIOS може и въобще да не се зареди. Това е ограничението на BIOS MBR.

BIOS е длъжен да работи в 16-битов режим на процесора и има достъп до само 1 MB памет. Той има сериозни проблеми при едновременната инициализация на две устройства, а това бави процеса на зареждане, през който се инициализират всички хардуерни устройства и интерфейси.

По принцип, BIOS отдавна трябваше да бъде заменен. Intel започна работа над Extensible Firmware Interface (EFI) още през 1998 година. Apple премина към EFI, когато се прехвърли към архитектурата на Intel през 2006 година, но другите производители не я последваха.

През 2007 година Intel, AMD, Microsoft и производителите на PC договориха новата спецификация на Unified Extensible Firmware Interface (UEFI) – унифицираният разширяем интерфейс за фърмуер. Това вече е индустриален стандарт, който не зависи само от Intel.

В операционната система Windows, поддръжката на UEFI се появи с излизането на Windows Vista Service Pack 1 и Windows 7. На практика всеки компютър, който закупите днес, използва UEFI вместо BIOS.

По какъв начин UEFI заменя и е по-добър от BIOS?



UEFI замени стандартния BIOS в персоналните компютри. Ако даден PC е с BIOS, замяната му с UEFI е невъзможна, понеже е необходим хардуер, поддържащ UEFI. От друга страна, повечето версии на UEFI поддържат емулацията на BIOS, за да е възможно инсталирането и работа със стари операционни системи, очакващи наличието на BIOS вместо UEFI. Може да се каже, че е реализирана обратната съвместимост.

Новият стандарт премахва всички ограничения на BIOS. UEFI работи с дискове над 2,2 TB – теоретичният предел за UEFI е 9,4 зетабайта, Това е около три пъти повече от всички данни в днешния интернет. UEFI поддържа подобни информационни обеми заради използването на GPT дялове вместо MBR. И още, процесът на зареждане е стандартизиран и могат да се стартират различни изпълними програми вместо кода, разположен в MBR.

UEFI може да работи в 32-битов и 64-битов режим. Адресното пространство е много по-голямо от това в BIOS и съответно, зареждането е по-бързо. Това означава още, че програмните екрани за настройките могат да бъдат много по-функционални от тези в BIOS и в тях е възможно да има сложна графика и поддръжка на мишка. Но не е задължително. Много компютри използват UEFI с текстов режим, който изглежда като старите екрани на BIOS.

В UEFI са вградени редица други функции. Поддържа се безопасното стартиране Secure Boot чрез което е възможно да се провери, дали зареждането на ОС не е променено от някоя вредоносна програма. Поддържа се мрежова работа, която дава възможност за отдалечена настройка и отдалечено премахване на грешки.

UEFI не е просто някаква замяна на BIOS. UEFI е нещо като малка операционна система, работеща на ниво фърмуер, която може много повече неща от BIOS. Тя може да бъде записана на флаш памет на дънната платка или да се зарежда от хард или флаш диска на компютъра. Има решения за зареждане на UEFI по мрежата.

Различните компютри имат UEFI с различни свойства и различен интерфейс. Всичко зависи от производителя на компютъра, но основните възможности са еднакви за всички.

Как да получим достъпа до UEFI?



Обикновените потребители едва ли ще забележат разликата. Зареждането и изключването са по-бързи, поддържат се големи дискове и това е.

Но процедурата за достъп до настройките е съвсем друга. Често за достъпа до настройките на UEFI се използва менюто за стартиране на ОС Windows – производителите не искат да забавят бързото зареждане на компютъра с очакване натискането на някой клавиш. Но се срещат и UEFI, в които влизането в настройките става по същия начин, като в BIOS – чрез натискане на определен клавиш по време на зареждането.

UEFI е много голямо обновяване, което протече незабележимо. Повечето потребители не го забелязват и не е необходимо да се замислят дали техният компютър е с UEFI или с BIOS. Но тези компютри по-добре поддържат и по-добре работят с новия хардуер.

Повече подробности за UEFI могат да бъдат намерени в материала на Адам Уилямсън и в официалния въпросник UEFI FAQ.

https://www.kaldata.com/