Балада за интернационал-социалиста-спортист, на разпит пред МОК , или балада за "неправомерно" отстранените за допинг руски спортисти
Колко дена го били от МОК —
ни дума, ни вопъл, ни стон,
но устата сгрешила,
сама промълвила путин ми даде тоз' зоб…
Името на забранения стимулатор им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото — в язви,
и язвите гнойни текът ли, текът…
Кой ви тъпче със зоба ?
той виждал отряда на путКин любим
и очите притварял
и тръпнел, но бил несклоним.
Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агентът на МОК —
той отвърнал му твърдо:
— Убиецо, стреляй във мен, но другарите със зоба, не ще да предам !
Те в раните люти
посипали сол като жар —
скърцал със зъби нечуто
и как ли без вик издържал ?…
И в злоба безсилна
пак били го диви и зли
в страшни мъки се свивал,
но дума не им промълвил…
После бавно притихнал-
смутени, учудени в страх,
от МОК го гледали тихо —безмълвен,
но горд, величав като истински руски назобан спИртист.
— Не човек, а желязо —
просъскал агентът на МОК-ЦРУ
Тихо мъртвия казал:
— Не, руски ДОПИНГ-спортист !