Произшествия причинени от "Родна Защита" и "Кубрат"

[Родозащитникъ]

21-о Народно събрание; ІV редовна сесия от 28.10.1926 г. - 15.04.1927 г.
54 заседание, петък, 25 февруари 1927 г.

Питане от народния представител Х. Пунев към министъра на вътрешните работи и народното здраве относително обявяването на 7 декемврий 1926 г. гр. Фердинанд във военно положение и произшествия, причинени от хора на организациите "Родна защита" и "Кубрат"
 

 Министър-председател А. Ляпчев: Готов съм да отговоря на питането на г. Пунев.

Председателствуващ д-р Б. Вазов: Г. Пунев е отправил две питания.

Министър-председател А. Ляпчев: Едното е за черноризците във Фердинанд. То е пред мене. Другото го нямам.

Министър-председател А. Ляпчев: Имате думата, г. Пунев.

Х. Пунев (с. д): (От трибуната) Г. г. народни представители! Народните представители имат възможност да се изказват по политиката на правителството при не много случаи: при дебатиране отговора на тронното слово, при разглеждане на бюджета и при някои други случаи. Затова пък учредителите, тези, които са писали нашия основен закон, в чл. 107 на конституцията са казали: (Чете) "Членовете на Събранието имат право да правят на правителството запитвания ..."

И. Петров (д. сг): Това го знаем. Я си развийте питането.

Х. Пунев (с. д): Ум от Вас не ща.

К. Лулчев (с. д): Това трябва да се напомни, защото има питания от четири месеца, на които още не е отговорено.

И. Петров (д. сг): (Към Х. Пунев) Казахте, че ще се явите в съда, а не се явихте.

Х. Пунев (с. д): Аз ще отговарям пред съда. (Чете) "Членовете на Събранието имат право да правят на правителството запитвания, а надлежните министри са длъжни да отговарят на тия запитвания". Вероятно, тези, които са писали конституцията, са знаяли какво представлява България и какво представляват тези, които управляват страната.

И. Петров (д.сг): Сигурно широки социалисти са писали конституцията!

Х. Пунев (с. д): Същото е казано и подчертано в чл. 60 от правилника за вътрешния ред на Народното събрание: (Чете) "Надлежните министри са длъжни да отговарят на тези питания най-късно в следващото заседание" — нещо, което никога не е бивало.

К. Лулчев (с. д): Освен днес, когато се отговаря на питането на г. Семерджиев.

Х. Пунев (с. д): Отправил съм питане до г. министра на вътрешните работи още на 22 октомврий със следното съдържание: (Чете) "Съгласно чл. 60 от правилника за вътрешния ред на обикновеното Народно събрание, моля да ми се отговори:

Градът Фердинанд на 7 того е осъмнал пред едно изключително положение. В 4 ч. сутринта една рота от момчета, облечени в черни рубашки и черни шапки, накичени с трикольори и въоръжени с пушки от околийското управление, блокирала града и не позволявала никому да се движи из улиците, а така също и никому не е позволявала да излиза от града и да влиза в него. Ония селяни, които били тръгнали за пазар и за съдилищата, били принудени да се върнат.

Хората на ротата били рекрутирани от организациите "Родна защита" и "Кубрат", а след тях се движели стражари от околийското управление".

К. Лулчев (с. д): За да ги пазят!

Х. Пунев (с. д): "След обиска на града стражарите дали нареждане на ротата де да остави пушките.

Някои граждани, изказали възмущението си от тоя начин на "претърсване", са били заплашени с думите: "Много, много да не приказвате, защото ще си намерите дявола".

Някой от сговористите: Страшна работа!








 

[Родозащитникъ]

Х. Пунев (с. д): Да, страшна работа. — "А други, срещнати вечерно време, са били най-жестоко малтретирани от хората на "Родна защита" и на "Кубрат", както що е случаят със Садик Ходжов, който на 18 того е бил премазан от бой от "родозащитника" Димитър Г. Живков.

Като Ви съобщавам това — позволявам си да ви попитам:

1. Каква нужда е предизвикала обявяването на Фердинанд във военно положение?

2. Ако действително е имало "нещо" да се търси, то за тая цел нямало ли е законно установени власти — полиция и войска — та е станало нужда да се прибегне до съдействието на неотговорни фактори, които тъй много дискридитираха страната ни, и кой е дал заповед за тяхната временна мобилизация?

3. Не считате ли, че намесата на неотговорните фактори говори за една абдикация на законната власт и какви мерки сте взели да накажете ония свои подведомствени, които са дали пушки на ротата?

4. Ще бъдат ли предадени на съд хората от ротата, които са заплашвали и малтретирали гражданството, или — ако не вземете мерки — не давате ли сами свобода на анархията и на личната самозащита против издевателствата на подведомствените Ви органи и на разните неотговорни фактори?"

Г. г. народни представители! Населението във Фердинандско от година-две насам живее под един страшен гнет. Стопанският живот е почти парализиран. Аз често ходя там и мнозина граждани ми се оплакват. Притежавам документи от общински съветници от селата в околията, които са били заплашвани по разни поводи: едни да си дадат оставките от съветничество, други да се откажат от своята партия, трети, както е напр. случаят в с. Габровница, са били пръснати из горите, където са скитали дълго време и най-сетне са били принудени да подпишат заявления за подаване на своите оставки. Недавна от гр. Фердинанд се получи до всички Софийски вестници следната телеграма: (Чете) "На 18 декемврий вечерта в кръчмата на Али М. Бегов, гр. Фердинанд, седях на масата и разговарях на турски език с местния турски учител Тефик Идризов и българина майстор Рангел Николов. В тоя момент влезе една компания членове на "Родна Защита", и един от тях, Димитър Георгиев Живков, каза на учителя, че е забранено да се говори турски език. Изплашен, учителят избяга от дирните врата на кръчмата, а аз, заедно с гражданина българин Иван Кръстев Вълов, се отправих за дома си. Пред дворните ми врата ненадейно ме нападна родозащитника Димитър Георгиев Живков и ми нанесе по главата силен побой.

България е моя родина от рождението ми досега. Участвувах като войник във всички войни на нашата защита, включително Балканската. Не съм дезертьор, нито предател и чувствувам, че няма държава като България, в която малцинствата да живеят братски с господарствуващата нация. Тоя декласиран тип натъжи душата ми. По-голям патриот и истински родозащитник съм от побойника. Садик Ходжов, мюсюлманин".

От две-три години у нас шетат тъмни сили, които, според нашата преценка, носят и могат да носят с право името фашисти. Напр. преди две години една група от такива "родозащитници-фашисти", вероятно синове на незаконно забогатели през време на войната хора, синове на големи банкери и лихвари, се опитаха на едно първомайско тържество да смутят, да угнетят душата на работници социалисти тук, в центъра на България, в София. Спомням си случая в безплатните трапезарии поминалата година. Ние бяхме устроили едно първомайско събрание. Точно на 12 часа, след свършване на събранието, излизайки от салона, ние бяхме свидетели как 50. души въоръжени, насочиха пушките срещу гърдите на наши колеги тук в Парламента — на моя другар Янко Сакъзов, на Димо Казасов, на д-р Джидров, на моя милост — и срещу гърдите на жени и деца. Оказа се, че това са "родозащитници" и че то става със съдействието на местните административни власти. Веднага ние потърсихме по телефона тогавашния министър на вътрешните работи г. Русев, съобщихме му за станалото; той ни каза, че ще нареди нещо за наше удовлетворение, но нищо подобно. "Родозащитниците", които бяха там, с още по-голям каяфет днес се разхождат из София. Ако това става в София, вие можете да си представите какво става в дълбоката провинция, а най-вече в ония краища, където през септемврий 1923 г. станаха събития — най-вече във Фердинандско. Във Фердинандско на 2 януарий т. г. на едно публично събрание се явиха 80 души "родозащитници" с цел да смутят събранието и да предизвикат паника. Благодарение, обаче, благоразумието на гражданството и на лицето, което присъствуваше на трибуната, родозащитниците, фашистите, бяха респектирани.

И. Петров (д. сг): Не е истина.

Х. Пунев (с. д): Истина е.

И. Петров (д. сг): Това е лъжа.

Х. Пунев (с. д): Аз съжалявам, че г. министър-председателят и министърът на вътрешните работи има сведения само по едното мое питане, защото аз съм отправил към него и друго питане.

Министър-председател А. Ляпчев: Недейте ги бърка.

Х. Пунев (с. д): Аз ще кажа само случаят какъв е-

Министър-председател А. Ляпчев: Вие смесихте 10 питания, но продължавайте.

Х. Пунев (с. д): Преди 20 дни местната работническа кооперация във Фердинанд е получила едно заплашително писмо, в което били написани някакви цифри, надраскани черни кръстове, ръце, глави, и освен това била е прибавена една изрезка от в. "Утро", че къщата на д-р Бешев в Плевен била изгоряла от взривни материали. (Смях всред сговористите)

К. Лулчев (с. д): Смешно им е!

И. Петров (д. сг): Смешно е, защото искате да минавате за рицари, а пък се плашите.

Х. Пунев (с. д): Не е въпрос за рицарство. Кооперацията във Фердинанд е стопанска организация и никой няма право да смущава тая кооперация. Ако има подозрителни хора, ако има конспиратори, ако има следователно нужда от претърсвания, нека местните законни власти да извършат това претърсване.

Министър-председател А. Ляпчев: Ще дойде ред да отговоря и на това питане, г. Пунев, не бързайте.

Х. Пунев (с. д): Аз Ви питам, г. министре, на какво основание Ваши подведомствени органи във Фердинанд са дали оръжие на "родозащитници", които са блокирали целия град?

И второ, питам Ви, какво сте направили за тяхното залавяне и наказание?

Председателствуващ д-р Б. Вазов: Има думата г. министър-председател, за да отговори.

Министър-председател А. Ляпчев: Г. г. народни представители! Аз няма да правя екскурзия около събитията във Фердинанд от 1923 г. до днес, някои от които се зачекнаха от г. Пунев. Ще се огранича само да отговаря на неговото питане, а именно, защо във Фердинанд полицията в даден момент е въоръжила хора, защо е бит Садик Ходжов и какво е станало с неговия побойник.

Г-да! Полицията има право да въоръжава хора под нейна отговорност, дето за това стане нужда. Във Фердинанд в това време, за което Вие говорите, е имало сведения за пристигнали гости, които често спохождат тия местности. Обаче тия въоръжени от полицията хора никому не са направили зло.

Вярно е, че Садик Ходжов е бил ударен от Димитър Живков. Но за това Димитър Живков е даден под съд и дознанието е препратено на Врачанския окръжен съд с писмо № 385 от 18 с. м.

Това е всичкото, което мога да Ви отговоря.

Председателствуващ д-р Б. Вазов: Има думата г. Пунев да отговори дали е доволен от отговора на г. министър председателя.

П. Палиев (д. сг): (Към Х. Пунев) Както виждате, тия хора не са били синове на незаконно забогатели през време на войната.

Министър-председател А. Ляпчев: Аз не желая да откривам този въпрос, защото тогава ще дойдем и до въпроса защо страната е дошла до там, та има едни, които носят черни ризи и т. н. Мисля, че никой няма да спечели, ако отваряме тия въпроси.

Х. Пунев (с. д): Г. г. народни представители! Най-малко групата, от която изхождам и най-малко моята скромна личност ще се явят в защита на конспираторите. Не е въпросът за конспиратори. Длъжност на държавната власт е, щом е знаела, че има неканени гости, минали през баирите и дошли в Берковица и Фердинанд, да направи нуждното. Мене ми се струва, че във Фердинанд има достатъчно жандарми, та да могат законно установените власти да направят това, а не да се позовават на "родозащитници". Аз познавам хората, г. министре, и знам на какво са способни.

Министър-председател А. Ляпчев: Когато Ви направим околийски началник, по-добре ще узнаете.

Х. Пунев (с. д): Мене ми се струва, че всички фердинандчани са добри граждани и могат да се запазят от конспираторите.

По случая с бития Садик Ходжов, ако това, което г. министърът съобщи, а именно, че побойникът е даден под съд, е вярно, ...

Министър-председател А. Ляпчев: Даден е под съд.

Х. Пунев (с. д): ... аз съм доволен.