БЪЛГАРИ от Волжка България!

[Hatshepsut]

Волжка България ● Мы булгары, a не татары!

[Даниел Николов]

Филм с много въпросителни.Мотото на сайта е:"Татары ли мы, или все таки булгары".................!!!Моето мнение е,че тези наши  родственници(не братя, като македонците) са потомци на ТЮРКИЗИРАНИТЕ ПРЕЗ 12век волжски българи.!!!

[Даниел Николов]

Факт е че до момента създателят на филма не отговаря на нито едно запитвани от български националисти във Фейсбук. Към него има много призиви да спре неоосманската пропаганда във основанато от него фейсбукгрупата "Булгары". В тази група админите и национални предатели Валентин Иванов(Атил) и представящият се като "Георги Янчев" гонят всеки участник осмелил се да докаже в публикация, че българите нямат нищо общо с тюрките..................................................................................В отговор на затворената вече група във Фейсбук група"Булгары" беше създадена нова свободна и без контрол на мненията група "Булгары-отворена група", където задължителен е единствано добрият тон.

[Nordwave]

Ancient Bulgarian Rulers and Warriors / Древни Български Владетели и Воини

Bulgarian Rulers and Warriors / Български Владетели и Воини

[Даниел Николов]

За каква чистота говорим при тези, които се самоопридилят, като "волжски българи"? Та колко от тях не са плод на смесени бракове? Хайде нека не пишем недомислици.

[Hatshepsut]

Фейсбук-страница "Волжка България":

https://www.facebook.com/VolgaBulgaria

[Hatshepsut]

Д-р Валиева от Татарстан: Гордея се, че съм волжка българка

Повечето жители на Татарстан се самоопределят като волжки българи, заяви в ефира на Дарик радио-Добрич Албина Хайруллина - Валиева. Тя е родена в Татарстан – древната Волжка България и е доктор на филологическите науки в Института за език, литература и изкуство при Академията на науките на Република Татарстан. Валиева  е и експерт на Евразийския център за международни изследвания при Федералния университет в Казан.
„От баба и дядо и от моите родители научих, че нашите деди са българи и те имат голяма и богата култура. Аз се гордея, че съм волжка българка”, каза Валиева. Тя припомни, че недалеч от Казан - днешната столица на автономната република в състава на Руската федерация, се намират старите градове на Волжка България - Болгар и Биляр.

Валиева отбеляза, че в целия Волго-Уралски регион има много хора, които се чувстват като волжки българи и искат да запазят традициите си. „По неофициални данни 15 млн. волжки българи живеят в Русия и вън от нея – в Казахстан, Азербайджан, Туркменистан, Киргизия”, посочи тя.

Д-р Валиева е автор на книгата „Древните българи в лингвистичния, културния и исторически контекст на евразийското пространство“, която вече беше представена в Добрич. „Моята книга е една първа стъпка, с която искам да запозная дунавско-българските читатели с нашите традиции и култура, за да знаят повече за Волжка България”, каза Албина Валиева.

Тя ръководи и наскоро създадения Център за културно-просветна дейност „Идел”- по името на древното название на река Волга. Сдружението, със седалище Варна, работи за съхранение на националната идентичност на волжките българи и популяризиране на тяхната култура и език. Има идея към него да бъде създаден и научен център за изследване на историята на Волжка България. Председател на УС на сдружението е Иван Станчов - дипломат, приятел и родственик на Валиева. „Аз се гордея с това, което г-жа Валиева прави за българите от Татарстан, които са много забравени, а трябва да се знае, че има и българи от Крим, от Русия и други места”, посочи дипломатът.

Двамата бях гости на Добрич за празника на града - 25 септември.  Д-р Валиева беше облечена с бродирана казанска носия с орнаменти, които по думите й се откриват в цяла Централна Азия.

Според Валиева добруджанските татари, които са дошли от Крим, фактически също са част от волжките българи, тъй като са били част от империята на Волжка България. „Независимо къде живеят нашите хора - в Крим, в Татарстан или Сибир те са волжки българи, наричани татари в Русия”, посочи Валиева. Думите й можете да чуете в прикачения файл.

Волжка България, известна още като Волжко-Камска България е средновековна държава, обхващаща територията около сливането на реките Волга и Кама. Смята се, че Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг, един от синовете на кан Кубрат.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1152668

[Hatshepsut]

Волжка българка събира наши народни песни

Младата певица и актриса от Татарстан Гулнара Хайруллина събира стари български песни. Изпълнителката проявява интерес към автентичната българска народна музика, както и към фолклора на кримските татари в България, голяма част от които живеят в Добричка област. Тя е на 24 години, докторант в Института за език, литература и изкуство в град Казан. Лауреат е на международни конкурси, има редица участия в международни фолклорни фестивали.

Изпълнителката е племенница на Албина Валиева, която живее в България и оглавява Център за културно-просветна дейност „Идел”. Международната организация работи за съхранение на националната идентичност на волжките българи и за популяризиране на тяхната култура и език. Гулнара Хайруллина е представител на сдружението в Казан.

Двете волжки българки посетиха Добрич, за да запишат изпълнители на български и кримскотатарски народни песни. Те се срещнаха още с композитора и изследовател на българския фолклор Петър Крумов.

Гулнара Хайруллина планира да издаде диск и книга с народни песни от Дунавска и Волжка България с идеята те да стигнат „до всеки човек, който има българско самосъзнание”. Чрез фолклора дунавските и волжки българи могат да открият общите си корени, посочи пред Дарик Хайруллина. Има прилика в нашите национални ястия, носии, шевици, дори в езиците ни има много общи думи, допълни Албина Валиева, която е доктор на филологическите науки в Института за език, литература и изкуство при Академията на науките на република Татарстан. Тя отбеляза, че в България се използват двевнобългарски думи, като например тояга, айран, чул, ерген и питка.

Дунавските българи трябва да знаят повече за волжките българи и обратно, подчерта Валиева. Тя смята, че младата изпълнителка може да помогне за популяризирането на  българския фолклор в Татарстан с изявите си в радиото и телевизията, както и с участията си в различни фестивали.

Гулнара Хайруллина вече е пяла и на българска сцена. Наскоро тя е участвала във фестивал на етносите във Варна, представила е свои песни в британското посолство в София и на благотворителен концерт в Карин дом. В събота - 19 юли младата певица ще се включи във волжкобългарския празник на орача - Сабантуй, който също ще се проведе във Варна. Ден по-късно тя ще участва във фолклорния фестивал "Текето" край село Александрия в община Крушари.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1297118

[Hatshepsut]

В Татарстан обсъждат културното наследство, свързано с България

В гр. Казан, столица на Република Татарстан (Руска федерация), вчера бе открито шестото издание на традиционния "Болгарски форум" - научен конгрес, посветен на проучване, опазване и социализиране на културното наследство, съобщиха от МК. В тазгодишния форум участие взимат широк кръг специалисти от Руската федерация, Украйна, Турция, Казахстан, Узбекистан, Киргизия, Азербайджан и др.

Тържественото откриване стана в музея-резерват Болгар - един от емблематичните градове на средновековна Волжка България, отскоро включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

По специална покана на домакините от българска страна в работата на форума участва д-р Георги Владимиров - главен експерт в Министерството на културата и утвърден изследовател на българското културно наследство по Средна Волга през средновековието. Той ще изнесе доклад, посветен на проблемите в изучаването на материалните следи от куманите в българските земи на Долни Дунав в периода от края на XI до средата на XIII век.

Георги Владимиров е член на редколегията на международното списание "Золотоордынское обозрение" - издание на Центъра за изследване на историята на Златната орда "М. А. Усманов" към Академия на науките на Татарстан.

https://www.segabg.com/article.php?id=712693

[Hatshepsut]

Ирина Шарипова, мис Татарстан 2010





http://top-antropos.com/history/21-century/item/299-irina-sharipova

[Hatshepsut]

МИС РУСИЯ 2013 - ВОЛЖКА БЪЛГАРКА

Елмира Абразакова е мис Русия 2013. Тя е внучка на волжски българи насилствено изселени по сталиново време в Казахстан:

[Цар Борис три]

http://vbox7.com/play:66f25e739d.
Операция Слава - Волжка България - Русия

[Hatshepsut]

Във Волжка България се намира единственият IT град в Европа

Доц. д-р Татяна Яруллина ал-Булгари се занимава със широк кръг проблеми, засягащи историята, културата, езика на древнобългарския суперетнос, специално в географския ареал, където днес живеят волжките, кавказките (балкарци, карачаевци) и сибирските българи, част от които несправедливо се наричат татари. Корените й тръгват от Бикчура-кан, последният управник на град Булгар, загинал през 1361 г. заедно с 12 свои везира и 32-ма учени от ръката на Тимур-Булат. Родословието й показва, че второто лице в рода й бил Абдуллах-бек, който защитавайки Булгар от войската на Идегей и неговите съюзници загива през 1396 г. Според легендата синовете на Абдуллах-бек основават Казанското царство, което продължава да носи името Булгар. Изследователката заема принципна позиция по отношение потомците на кан Котраг, смятайки ги за представители на българския суперетнос в съвременния свят. Автор е на над 100 публикации, над половината от тях по българознание. Превежда и издава „Булгар тарихъ” на Гайнетдин Ахмеров, „История во кратце о болгарском народе славенском” на Йеросхимонох Спиридон, авторските книги „Величието на Волжка България”, „Волжка България и Европа”, „Метаексперимент-пси” за шуменските феномени, 3 поетични книги на български език, „Руско-български учебен терминологичен речник” за лесотехнически инженерни специалности и др.

- Доц. Яруллина, как си обяснявате сравнително слабото познаване на културно-историческото наследство на волжско-камските българи у нас?

- То е слабо познато не само у нас, но и сред хората в самата Волжка България. Основната причина за това, поне според мен, се корени историко-социалните процеси станали през миналия век. Напоследък обаче благодарение на археологическите, антропологичните и палеографските теренни проучвания, както и на публикуването на нови писменни паметници се открива невероятната картина на една изумителна българска цивилизация, чиито корени слизат към Велика България на Аттила и кан Кубрат, както и към много по-древни културни пластове.

През Х-ХІІІ в. например наследниците на Котраг изграждат близо 200 града и над 2000 селища. Тази цивилизация възприема ислямската обредност, но дълбоко в себе си носи космическия български светоглед, запазил се в музиката, орнаментиката, колористичния усет, медико-биологическите народни познания, а може би и в навиците, и в отношението към труда, а най-важно – в непресъхващото преклонение пред водата и земята, слети в едно висше божество – Йер-Су.

- Как бихте оценили днешните връзки между Волжска България и Дунавска България?

- За съжаление културният обмен между двете Българии все още не е на онова ниво, на което трябва да бъде. С наследството на нашите братя край Волга понастоящем са запознати само ограничен кръг учени и хора, които се интересуват от този въпрос.

В същото време доста наши организации, издателства и обединения разпространяват (основно писмена) информацията в тази сфера, като осъществяват така необходимите духовните връзки между двата клона на този древен народ. Но най-важните открития за нас все още предстоят – това ще бъде изненада, енигма, разширяване на съзнанието, и то въз основата на обмена на съвсем реални духовни постижения на българите!

Искам да предупредя, че виртуалното пространство за това не е достатъчно, макар че работи много добре като информационна база (въпреки своята извънредна фрагментираност), но все пак засега сме още сетивни и интуитивни същества.

- Каква, според Вас, трябва да бъде политиката на днешна Дунавска България към нашите сънародници край река Волга?

- Възможно най-открита и най-активна, с пряко участие и подкрепа на българската държава във всичките движения, инициативи и прояви! Вижте, на 20 май група волжско-български учени, които взеха участие в нашата конференция „Волжка България – история и цивилизация” в София, бяха приети от народните представители в Народното Събрание.

За пръв път през цялата история на българския парламентаризъм нашите сънародници прекрачват прага и влизат в светинята на българската демокрация. Нямаше разделение на партиите, имаше единство и се появи силата. И както каза Валери Симеонов – отсега нататък ние сме едно цяло. Според мен, това е едно ново стъпало в общонационалното ни съзнание, защото религията вече не може да играе ролята на разединяващ фактор.

- Можете ли да назовете конкретни мерки, с които връзките между тези две разклонения на българската нация могат и трябва да се задълбочат?

- Според мен мерките не са достатъчни, трябва да се осъществява цялостна политика в тази сфера. Но засега можем да говорим само за мерките. Да поканим Президента на Татарстан г-н Рустам Минниханов, който тази година посети Чехия и Унгария, вследствие на което в Казан беше открито унгарско консулство и беше пусната авиолиния Будапеща-Казан. И ние би трябвало да се стремим към това. Местните органи на управление, общините трябва да влязат във връзка с градовете и селищата в Татарстан, Чувашия, Башкортостан. Това важи особено силно за Североизточна България, където има богато древнобългарско присъствие – Капанците, Лудогорието, добруджанците и другите уникални групи, българи мохамедани. Необходимо е също така нашата столица да се побратими например с Казан или с Уфа. Именно при такава комуникация биха се проявили най-добрите човешки качества – способността за възприемане и отваряне към другите култури, спкакто казва г-жа Ирина Бокова, председател на ЮНЕСКО.

- В медийното пространство като че ли липсва информация за важните събития в живота на нашите братя край Волга...

- Да, така е. За съжаление ние нищо не знаем, а уж живеем в информационен век... Липсва интерес от страната на медиите, които се държат като хипнотизирани от руския президент, но пък са абсолютно равнодушни към Минниханов, Шаймиев, Хамитов? Какво знаем например за Иннополис край Казан, за уникалния чисто нов град за IT специалисти?

Знаем ли нещичко за уникалното венчър изложение, което всяка година се провежда в град Казан? Или още разчитаме на профанната си представа, че там все още обитават диви племена с монголски очи?...

Защо никой не се сеща да спомене, че Казанската научна школа седи в основата на съвременната химия, физика, математика, лингвистика? Няма да изброявам имена, но ще посоча, че великият Николай Лобачевски 19 години е бил ректор на Казанския университет.

- Доц. Яруллина, кажете нещо повече за празничната система на нашите сънародници във Волжска България. С какво тя може да впечатли днешния българин в Дунавска България?

- Основният и най-любим празник на всички е Сабантуй, който е съпровождан с конни надбягвания, стрелба с лък, борба с колани – кереш, детски забавления и хубава кухня, богати награди за победители...

Допреди няколко десетилетия е съществувал цял цикъл календарни празници: Нардуган 25 декември; Навруз – 1 или 23 март; Сьорен (Лазарница – събиране на яйца), Сабантуй, Шиллък (след Сабантуя), Чачак байрамы (май, празник на цветята); Субаш, Ак-Су 23 юни – празник на сребърната мълчана вода; Джиен; Янгър боткасы – горещници, узряване на житото; Чумар, Самар боткасъ – около 23 септември, вариво от просо; Каз омесе – декември, гъска. Те имат някои съответствия в българската обредност. Но потулването на българското начало в тежките години на интернационализма, както и Втората световна война водят до тяхната ерозия и почти пълното им заличаване.

http://www.kmeta.bg/intervu/kazkazki-b%D0%B0lgari-75128.html