Автор news.ibox.bg
Откриването на изложбата "По следите на Волжска България" в Археологическия институт и музей към БАН има за цел да създаде по-широк форум на общуване между Дунавска България и земите на някогашната Волжска България, образувана след разпокъсването на Кубратовата Велика България.
Изложбата, организирана от Министерството на културата, БНР и Археологическия музей хвърля светлина върху тайните на средновековната гранична българска крепост Сура край днешния гр. Пенза, разрушена от татарите през 1237 г. (сега в Руската федерация известна като "Руският Помпей" или "Золотарьовското селище").
Автори на експозицията са кореспондентът на БНР в Москва Чавдар Стефанов и фотографът Мартина Стефанова.
"Волжска България е била щит за Европа от татаро-монголското нашествие и в опит да го спре, е била разгромена", каза професорът от Пензенския държавен университет Генадий Белорибкин, на брифинг в БТА по повод изложбата. Ученият, ръководител на разкопките на средновековната крепост в гр. Пенза, се е посветил на изследванията на волжските българи.
Прецизните стоманени инструменти за изработка на произведения на изкуството, открити в Злотарьовското селище, свидетелстват, че волжските българи са имали занаяти, които с нищо не са отстъпвали на тези в Дунавска България и във Византия по това време. Златото за тях е било дотолкова достъпно, че те са позлатявали дори върховете на стрелите си.
Това, което изумява учените е, че част от железните оръжия, намерени крепостта Сура, използвана в битката с татарите, не са корозирали по никакъв начин. Изводът на научна лаборатория бил, че изделието е направено по швейцарска технология в края на XX век.
"Когато им казах, че става въпрос за оръжие от XIII в., дълго се смяха", споделя Белорибкин. Колко е била висока степента на майсторството на тези българи, за да бъде техниката им сравнима със съвременните".
Друго значително откритие е на кореспондента на БНР в Москва Чавдар Стефанов - той намира паралелни изображения на позлатения орнамент на човек с маска на лъв, изработен в княжеството, в три руски църкви от списъка на ЮНЕСКО за културно наследство.
Изследванията на древни погребения показват, че българите от Волжска България са европеиди от понтийски тип, рязко отличаващи се от монголоидите, обяснява Белорибкин. Погрешните схващания, че българите имат общо с монголоидите идват от това, че предишните изследвания са засягали времето след нашествието на татаро-монголите.
Много данни сочат, че търговския път, свързващ Волжска България с Дунавска България най-вероятно е разклонение на великия Път на коприната. По него са имигрирали много български княжевски семейства в двете посоки и са пътували стоки от Китай и Иран.
"По въпроса за Волжска България у нас дълго се мълчеше, каза Георги Владимиров от Общобългарска фондация "Тангра ТанНакРа". След промените у нас интересът се засили, но академичната наука още не е дала отговор и се появиха всякакви фантастични тези."
"Проблемът е, че на сегашната територия на Волжска България, а и другаде в Русия много учени имат свои изследвания по проблема. Тук в България също има учени, които се занимават с въпроса, но все още почти не съществува взаимодействие между специалистите от двете страни", смята Белорибкин. За първи път на честването хилядолетието на гр. Казан наши колеги обмениха опит с българските."
В момента у нас се обсъжда обмяната на преподаватели и студенти между университетите в София и в Пенза.
Снежана Бесарабова