Моите стихове за моята България

[sekirata]

ПЪТЯТ Е ЗА НАС

Мъка и тъга в живота суров,
аз ще заменя с радост и любов.
Острие съм аз, лъскаво, красиво,
болката голяма в желязото съм скрило!
Вий не ме корете, човек съм, като вас,
с мене вий тръгнете, пътят е за нас!
Той е труден, дълъг, но желан, любим,
дайте си ръцете напред  да вървим!

[sekirata]

ВЯРВАМ

Нека казват, че ни няма,
българите като раса,
нека казват, че измама
българинът днес понася.
Аз вярвам в българското слово,
аз вярвам в нашия език,
на българина вярвам много,
очаквам аз от него вик...
Вик, не сън заспал мъртвешки,
вик за свобода, права,
не болка, мъки нечовешки,
от чуждица, сган зла!

[sekirata]

КАК ДА СТАНЕ, ЧЕ БЪЛГАРИНЪТ БЪЛГАРИН ДА СИ ОСТАНЕ?

Животът трябва да се живее
и то така че после
да не съжаляваш.
Добре казано,
но как това да стане,
когато всеки гледа
във живота твой
с лошо да остане?
Излиза, че си нямаме проблеми,
във чуждите се ровим  и дълбаем.
Това за българите е присъщо,
за простотията ни също.
Народът ни ограбен, гладен
не е от Бога той забравен,
със истината днес живее,
за свободата си милее!

[sekirata]

ЗА РОБИНЯ НЕ СТАВАМ, ВЯРНА НА СЕБЕ СИ ОСТАВАМ

Искам свобода!
Кой от тук не ме разбра?
Не ми налагайте контрол,
не ми налагайте забрана,
писна ми, ей,.............!
Няколко сте тук такива
и една  шопска  горила,
разкрила съм ви
и  ме отвращавате,
блога ми не посещавайте!
Не мога даже да ви мразя,
като вас в тиня не газя.
С разни копчета , бутони,
с агитации и нотации,
посещенията ми спирате
и си  мислите,че ме нервирате.
Интернета е голям,
моят блог е пак голям,
затова ли да го трия?!
Ах, какви таланти, с тия
връзки и мръсни пари,
закъде сте тръгнали?
Това не е стихотворение,
това не е и изложение,
нито заплахи , като вашите...
Разбрах кои са вашите..
Когато пишех по едно,
виновна пак ви бях,
когато пишех и дузина
пак виновна бях и трима
с никове по пет, по шест...
тормоз налагате И днес
на сечивото тук работно,
не като вас грозно, хоботно!
Писна ми от некадърни,
писна ми от заядливи,
майната ви, крокодили!

написано от sekirata по повод терора и мъките и в blog.bg
където беше изтрита с над 3000 поста-стихове,статии иразкази на 10.02.2009. В момента там пишат от нейно име, създали са постовете-sekirata.blog.bg и cekupama.blog.bg
с нейни снимки и преправени нейни стихове .
След изтриването и там Анита Христова-sekirata за стихове и jupel  за разкази не пише, не помества свои неща в blog.bg.
Заповядайте в сайта и -http://cekupama.hit.bg

[sekirata]

НАГОРЕ...

Ураган върху мен връхлетя,
в лицето ми той изкрещя
с човешки глас, в тиня и кал
положи ме в яма -провал!
Избор имам ли? -
питам сега
и проклинам
своята съдба.
С кървави писъци
плача, ридая,
не мога себе си
аз да позная.
Грохотът свърши
и бяла звезда
озари с блясък
тази тъма.
Птичи ята
подеха ме -горе,
с мои криле
политнах нагоре.

ДУШИ ПРАЗНИ

Бели птици над главата ми кръжат,
а в мен боли. Душевен глад.
Обзе ме сива пустота.
Боже мой!
Нали светът е мой?
Всичко сиво е пред мен,
този свят жесток, студен
кой така го сътвори,
че хора мъдри и добри
не намират миг покой
от завистници безброй?
Тровят ти душата,
пишат се герои.
Всичко хубаво ги дразни.
Зли хора.
Души празни.

[sekirata]

ПТИЦАТА В МЕН

Птицата във мене
пее свойта песен,
пътят ми нагоре,
няма да е лесен.
Препъвам се и падам,
после ставам, бягам,
усмивки аз раздавам,
усилия полагам,
добра да си остана
и да не престана
да вярвам във човека,
който пет века,
тежък хомот влачи,
плачеше, пак плаче.
И спря да се бори,
болест го мори,
чака наготово,
свойта свобода,
изплашен и притиснат
от бедност, нищета.
Птицата във мене,
не спира да пее,
а душата моя,
за правда копнее.
За правда, любов,
мир, свобода,
за хубав живот,
топлина, красота!

[Ivo_the_MOnsTer]

Супер е бате само дето си сбъркал химна и си слойл  комунистическия ,ето това е твоя и моя химн

[BMPO]

Мила Родино има еврейска мелодия.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика.
от Туркопедия

Шуми Марица е Българският химн

[sekirata]

Преподавам музика и в шести клас, и не само там изучаваме, пеем еврейски , арменски, и какви ли не още песни.Тогава какво чудно има и за химна.Нима Българя не е продадена и при това доста отдавна?!
Оставам си с болката!Народът спи, непробуден смъртоносен сън.


Алооо....жена съм! Нима не ми личи?

[sekirata]

БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ -
ТЕЖКА СИТУАЦИЯ!!!

Случайно или не
днес сме на училище,
уикенд е знам,
но не мога сам,
да се справя с таз,
олигархия у нас!
Времето смениха
и се изложиха,
часовниците спряха,
душите ни вземаха!
Очакват нещо ново,
ново наготово
и като смок слепок,
затворен в своя блок
е българинът днес -
никакъв прогрес!
Пари едва събира,
децата да изучи,
за кой ли път умира,
върти, усуква, сучи,
сметки разни прави,
използва връзки стари
да е като хората,
да убий умората,
от този живот свиреп,
за мен , за нас , за теб
по български превзет.
Нареждат изпълняваш
и вече оглупяваш!
Децата в шест стават,
мърморят , не престават,
рано им се вижда -
кой ли им завижда?
В другите страни
по туй време се спи
и грижа за децата
без никаква отплата
държавата им дава,
но тук така не става!
Учебниците -скъпи
във тях въпроси тъпи,
с чанти демоде,
с тетрадки във ръце,
тръгват за училище,
викат му мъчилище,
ох, каква беда,
нашите деца,
нямат интерес,
те да учат днес!
Кой ли е виновен
в тази ситуация?
Кой ли ни дарява
тоз живот -стегнация?
Сами сме си виновни,
че търпим и мрем,
като животни болни
така ще си измрем!
Боли и мен сърцето,
души ме, мъчи, стяга,
търся звезди в небето,
със слово ми приляга
да ги сваля за нас,
във този труден час!

[sekirata]

ЗА ДЕЦАТА

Има радост на земята, има я!
Има обич за децата, има я!
И звездички в небесата, има ги!
Има, има любов, обич и зов!
Звездите, звездите са наши,
блещукат в небето, нали?
Мечтите, мечтите са наши
и огън в душите гори!
Има я и топлината, има я!
Тъй богата е душата, има я!
Хората добри ги има, има ги,
със искрите във очите, има ги!

Има я, има ги....пиша ги ,но не ги усетих нито за себе си, нито за децата ми.Тогава?

[sekirata]

ПЕЙ МИ ПТИЦА, ПЕЙ

Пей ми, птицо моя, пей,
във душа ми обич влей,
дай ми борбен дух корав,
сила, благороден нрав!
Дай ми слънчева душа,
дай ми обич, красота,
дай ми сила и любов,
в този свят жесток, суров,
злото аз да победя,
върхове да покоря!
Музика в мен прозвуча,
тя от тебе долетя!
Пей ми, птицо, с песента,
стопли моята душа!

[Бай Иван]

При залез, мисля си,
дали успях деня да съхраня,
а мракът с рошавата козина на звяра,
в долът, забравил светлината
и огънят не ще да съхрани.

Аз чакам теб,
но ако няма огън в тъмнината,
в дола не влизай, не доближавай до реката,
ти просто знай, че аз съм там,
и звярът май и той е там.

/поздравявям те с това/

[sekirata]

АЗ

Разказвам чувства.
Разказвам и събития.
Обичам удивителните
в словата и в живота.
Защо пък не?
На кой от туй му става зле?
Защо да си измислям
неща невероятни?
Защо да се измъчвам
със думи непонятни?
Кому полезно е това
или е философия
не до там добра?
Къде е цензурата на душата?
Къде е цензурата във словата?
Кой слага катинарче на устата?
Аз съм и ще си остана
враг на лъжата!

СМЪРТТА

Вече съмна.
Замръзна моята ръка
и онемя часовникът в нощта.
На мен сестра ми е смъртта.
Усещам нещо.
Чувам стъпки.
Идва тя.
На бял кон в езда.
Напускам неразбрана този свят.
Сама.

[Бай Иван]

Да бориш себе си
Със огън, дошъл е ред
Сега, във време, или
Пък май без време
Да приключиш!
Заключваш, но тръгнал
По жаравата веднъж
Е късно да се върнеш,
А пепелта изстива,
Отведнъж, забравила
За стъпките ти плахи.
Жаравата не се предава,
Тя иска още да пламти,
И струи ледени
Тя иска да попива.
Ти искаш май да спреш,
Понятно е, но е тръпчиво.
Червеното в краката ти блести,
Със синкав пламък.Но без огън!
Не те гори – ти просто премини,
И нека символа те пази!
От злини….