Едно предаване от ефирните телевизии,масово гледаемо, на което умишлено няма да спомена името, защото не заслужава никаква реклама, в последните седмици ни залива с цинизъм, простащина и антихуманизъм. Това е някакво долнопробно шоу, което според авторите му трябвало да бъде излъчен най-добрия певец или певица на България. За съжаление в него са се подмамили да участват доста талантливи момчета и момичета, между които и едно момиче на име Виктория, което по нещастно стечение на обстоятелствата е загубило своето зрение. Свидетели сме на това, как водещите на този фарс, измисленото им жури и цялата им телевизия се нахвърлиха като безскрупулни мародери да експлоатират тази лична драма опиянени от идеята за печалба.
Всеизвестен е факта, че в журналистиката, както и в шоубизнеса изкарването на показ на дадена трагедия се явява един от способите за покачване на рейтинга на съответната медия или предаване, чрез скандализиране на обществеността. Най-често този похват се квалифицира с понятието „търсене на евтина сензация” и обикновено се намира на ръба на журналистическата етика. В случая с Виктория обаче смея да твърдя, че пишман шоумените много отдавна са прекрачили доста отвъд този ръб.
Уж се провежда конкурс за певчески качества, а в действителност те остават доста на заден план пред темата за Виктория и загубеното й зрение. То не бяха диспути за и против нейното участие, подмятания относно мотивите на зрителите за симпатии и антипатии към нея, то не беше чудо. Ако бедният и нещастен зрител случайно реши, че няма финансова възможност да си даде последното левче за SMS, включвайки се в долната им, мизерна игричка моментално се стоварват обвинения срещу него, че имал дискриминационно отношение към момичето, защото не гласувал. Все пак излъже ли се да им се хване на въдицата, тогава пък шумно тръбят, че го правил от съжаление. Тук е необходимо да отбележим, че системността в преекспонирането на този проблем свидетелства за един много по-дълбок циничен замисъл в целите на тези деца на сатаната от това да реализират моментна печалба от сензацията „Виктория”.
Пред нас се разиграва един театър с дълбоко изразен антинационален характер използващ похватите на класическия безроден марксистки социализъм и глобалистичен либерализъм. Те се характеризират с умело прилагане на пропагандни хватки, които на първо време да създадат условия за остри социално-класови конфликти в обществото, а на втори план – да му вменят чувство за вина, че не е в състояние да се справи със ситуацията. Класовите противоречия са предназначени да отслабят имунитета на нацията за съпротива, а насадената вина – да нанесе решителния удар върху националното самочувствие на народа. Казусът „Виктория” си е един много сполучлив нагледен пример за разработването на подобна схема: Какво в същност се случва? Излиза едно незрящо момиче, което си пее много хубаво, но никой не обръща внимание на това, започва се с едно масирано истерично ежедневно раздухване на този проблем и така зрителят се докарва до състояние да се люшка в своето настроение от пренебрежението до съжалението. Така първата разложителна цел на заговорниците – българофоби от въпросната телевизия е постигната. Вече е на лице така желания от тях социално-класов конфликт – в случая по признак – здрави и зрително увредени хора. Тук се намира и разковничето в първия етап от целта. Масовия зрител е отвратен, а у зрително увредените лица се създава усещане за крайна безпомощност, малоценност и огорчение, най-вече за да им се отнеме каквато и да е възможност да се почувстват неделима част от нацията, а и останалите да ги възприемат по Този начин.
На това място влиза в действие и втората част от българофобската схема: Впитият като злокачествен тумор социално-класов конфликт в националния организъм е ликвидирал всякаква съпротива. Идва ред и на заключителния удар. Виктория обявява, че не може да издържи повече на това отношение и възнамерява доброволно да напусне така нареченото шоу. На няколко пъти между другото тя демонстрира възмущение от това, че един Стиви Уондър може да е звезда от световна величина, а тя не може, тук в България. Ако се отдадем на първосигналното мислене на елементарни потребители то на мига трябва да стигнем до заключението, че ние – българите сме недорасли и неспособни да излъчим подобна звезда, тъй като сме нетолерантни, нецивилизовани и неумеещи да се справяме с подобни проблеми и да ги възприемаме нормално, както навсякъде по света. Именно в това се състои желаната крайна цел на организаторите на тази долна психотронна атака – Всички ние да се почувстваме безпомощни и виновни, че сме българи.
В действителност ние не можем да имаме наш си вариант на някаква звезда от типа на Стиви Уондър, тъй като повечето медии в България са под контрола на слугите на световното ционистко правителство, в лицето на бившите комунисти и техните наследници, които в настоящия момент държат цялата икономическа власт у нас. Българофобията се състои в това, че те са пряко заинтересувани от този развой на случая „Виктория”, за да си мислим, че причината се намира единствено в самите нас.
Александър Георгиев Атанасов
политолог