„Tам, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали.“ http://frontalno.com/?p=79426 „ФРОНТАЛНО“ публикува пълния текст на статията „Да освободим Альоша от наряд“ от Волен Сидеров, поместена във вестник „Демокрация“ в началото на март 1991 г. Припомняме, че тогава, в зората на прехода, най-вресливият днешен прокремълски политик беше главен редактор на органа на СДС. През 1991 г., в разгара на войната в Персийския залив, Сидеров няма проблеми с „американския империализъм“ и чистосърдечно заявява своята подкрепа за коалиционните сили в Ирак. Нещо повече, в статията лидерът на днешната проруска партия „Атака“ посочва единствения възможен военен съюз, в който по пътя на логиката и здравия разум България може да се включи – този на северноатлатическия пакт НАТО.
В същото време, с ясно съзнание, Сидеров изразява своето негодувание срещу символите на червената армия и срещу българските слуги на Кремъл. Днес самият Сидеров е сред най-ярките представители на този слугинаж и се нарежда сред първите от „ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато“. Последният цитат е от Захарий Стоянов и е написан преди 130 години. Волен Сидеров е просто поредният дълбоко навел се пред Кремъл продажник и достоен наследник на цяла плеяда руски мекерета като Георгий Михайлович (Георги Димитров), Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков…
Ето го Сидеров от 1991 г. – едно към едно – за червената пропаганда, за руската военна агресия, за американските защитници на демокрацията…
“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила. Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.
За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.
Логично и закономерно беше това разтурване. Както е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия, която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка.
Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.
Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-а в Афганистан, през 91–а в Литва… Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж… Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.
Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това.[/color][/size]


http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=216948&audio_id=17889 18 януари 2008 ,, Атака " на протест срещу визитата на Путин На митинга дойдоха лидерът на “Атака” Волен Сидеров, председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, лидерът на РЗС Яне Янев, депутатът от ДСБ Светослав Малинов, представители на СДС. Всички те се обединиха с обща декларация срещу проекта Бургас-Александруполис. Лидерът на „Атака” Волен Сидеров обяви, че подобен проект не защитава интересите на България и може да причини екокатастрофа по цялото Черноморие.
=================================================================
27.08.2008 http://www.segabg.com/article.php?id=380040 Волен Сидеров надвика химните на САЩ и Русия =========== 26 авг 2008 http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2008/08/26/542345_ataka_se_izgavri_s_himnite_na_sasht_i_rusiia/ "Атака" се изгаври с химните на САЩ и Русия Акция на "Атака" опорочи встъпването в длъжност на новите посланици на САЩ и Русия у нас Нанси Макълдауни и Юрий Исаков. Двамата дойдоха един след друг при президента Георги Първанов, за да връчат акредитивните си писма. Както предвижда протоколът, гвардейският духов оркестър и шпалир от гвардейци посрещнаха тържествено новия първи дипломат на САЩ с националния химн на България. Десетина минути след като Макълдауни влезе в сградата на "Дондуков" 2, от разположения наблизо протестен лагер на "Атака" се включиха високоговорители. Те огласиха площада и околността със стари речи на лидера Волен Сидеров. Служителите на реда не успяха да убедят неколцината националисти да спрат невъобразимия шум.
Към 10.30, когато вече бе ред на Юрий Исаков, Макълдауни реши да изчака полицаите да се справят. Но стана ясно, че това е невъзможно. Тя мина покрай строените гвардейци под звуците на американския химн, а от мегафоните продължи да кънти ядният глас на Сидеров.
Звукът бе прекъснат временно, когато оркестър поде българския химн при влизането на Исаков. Веднага след това канонадата бе подновена. На излизане руският посланик също бе принуден да изслуша лидера на "Атака" вместо химна на страната си.
След края на церемонията полицаи се оплакаха, че не са могли да направят нищо, тъй като протестиращите имат разрешение от общината.
Мероприятието на "Атака" се явява "локален източник на шум", съобщиха от парламентарната комисия по околната среда в писмо до здравния министър Евгений Желев. Копия от него са пуснати до екоминистъра Джевдет Чакъров, колегата му от регионалното ведомство Асен Гагаузов и кмета Бойко Борисов. Шумът от мощните озвучителни устройства пряко влияе върху здравето на хората, които живеят, работят и преминават в близост до пл. "Княз Александър I", пишат депутатите. Те призовават отговорните институции да изпълнят задълженията си по измерването, оценката, управлението и контрола на шума в околната среда.