Българска култура и духовност > Православие

Как да стоим и се държим в православна църква

(1/3) > >>

Nordwave:


Бог е наш създател, наш небесен отец. Той е наш баща и ние сме Негови деца. Всеки храм е Негов дом, чиито врати са отворeни за всички, които желаят да Му гостуват и да го посетят; в който дом ние можем да разрешим всичките си житейски проблеми. Той е лечебница, в която получаваме изцерение. Затова трябва да влизаме в храма Божий и особено в “Светая светих” със страх Божий, с чисто сърце, премахвайки страстите и всички земни грижи и да стоим в него с вяра, благовение, разумно, внимателно, с любов и мир в сърцето, за да излезем от него обновени, като небесни жители, отхвърляйки похоти и страсти.
          За да посети църквата истинският християнин трябва да бъде подготвен за това. В храма влиза навреме без да е закусвал и пил вода, изкъпан и прилично облечен. Жените не бива да са облечени в къси поли нито с дрехи с дълбоко деколте и изобщо в неприлични дрехи. Трябва да бъдат неначервени и без грим, защото не трябва да забравят, че истинският Божи храм не е модна къща, а убежище за покаяние и молитва. Относно жени, когато са във време на очистване (месечно течение) могат да влизат в храма и да посещават богослужения, но трябва да стоят назад, да не целуват иконите и да не се причестяват.
          Влизането в Църквата се отличава от влизането в дома, магазин и в която и да е обществена сграда. Благочестивият християнин се прекръства. Кръстното знамение се прави бавно, прилично, правилно и благоовейно. Първите три пръста на дясната ръка се събират нагоре, останалите два се свиват. Така приготвената десница се слага първо на челото, после на долната част на гърдите, отдясно и отляво на горната част на гърдите към плещите. Първите три събрани пръста символизират Пресвета Троица, а останалите два – двете естества на Господа Исуса Христа - човешкото и божественото. След прекръстването купува свещи, записва имена за живи и починали православни християни и се помазва при свещеника.
          Свещите се запалват на определените за целта свещници. Покланят се и целуват Исусовата икона, на Света Богородица и останалите светии. През цялото време на богослужението и най - вече на Света Литургия благочестивите християни стоят на едно място – жените отляво, а мъжете отдясно.
          Външното благостоене в храма трябва да отговаря напълно на вътрешното духовно настроение. От началото до края той следи внимателно с ума си песнопенията и четенията от клироса, както и възгласите на свещеника от олтара, старае се да вникне в тяхния смисъл и по този начин дейно участва в общата молитва. При възгласите на свещеника, приканващи богомолците да усилят виманието си (Например “Да внимаваме”), да застанат благоговейно при възгласа “премудрос прости”.
          Ако някой не разбира всичко, което чете или пее през време на службата, да не унива, а да се моли със сърцето си, като се окуражава от невидимото Божие присъствие и от съзнанието за своята греховност. Богомолецът трябва да се прекръства по време на службата. В започване и в края на богослужението при завършителните възгласи на ектенията (напр. “Защото на тебе подобава чест и поклонение...”), в началото и в края на песнопенията, когато свещеника ги осенява с кръста, и въобще всеки път, когато чуе, че се чете или пее тайнственото Божие име – на Отец, Син и Свети Дух.
          Не е правилно да се кръстим при вземане на нафора и при целуване ръка на свещеника. Поклони се извършват, когато в богослужебното четиво или песен се споменава глагола “покланям се”, взет във всичките му граматически форми. Още при целуване на иконите, евангелието, кръста, св. мощи и когато ни прекадяват с кадилницата. Уместно е да се правят леки поклони, ако в храма обаче е тясно, поклоните и държането на свещи е нежелателно, за да не пречи на богомолците наоколо в тяхната молитвена съсредоточеност.
          След Света Литургия богомолците се подреждат чинно и вземат нафора (благословен хляб). Трябва да се отбележи, че нафора могат да вземат само онези, които не са консумирали ястия, пития и други. Първо минават мъжете, а след тях жените. Мнозина християни се блъскат при вземане на нафора и особено при поръсване и черпене на светена вода и така погубват всичко, което са придобили до този момент, загубват цялата си награда, с която Бог ги е удостоил за присъствието си в храма.
          Когато му дойде реда, богомолецът поема осветения хляб с дясната шепа, под която е сложил кръстообразно лявата, отдръпва се от множеството и поема нафората, като внимава да не паднат трохи на земята. Ако е подготвен за Светото Причастие първо се причастява и след това взема нафора. (През време на богоявленските празници най - напред пие светената вода, а след това изяжда нафората си).
          След края на службата богомолецът не остава в храма, за да си побъбри с приятели и познати, както за съжаление се случва, а целува иконите, прекръства се на изхода и отива на църковна беседа.
          В наше време много човеци минават през храма без да имат вътрешно духовно настроение за това. Много от тях минават през Църквата само тогава, когато са принудени от някакво физическо или душевно страдание, като преди това обаче са обходили най - различни псевдолечители и екстрасенси. Други пък влизат в храма като в някакво магестническо място, където палят свещи и ги обръщат да горят обратно за да повредят на някого, произнасят заклинания и други. На тези деяния обаче Господ се гневи и наказва извършителите им. В този случай Бог прави така, че вместо другите наказва самите извършители на заклинанието, като това което пожелават н “враговете” им се случва на тях самите.
          Също така се наблюдава и едно и друго явление. Много богомолци застават на молитва точно под купола на храма, като си мислят, че едва ли не там се “зареждат” с някаква енергия. Трябва обаче да се знае, че в Божия храм всяко местенце е благодатно и Бог поглежда милостиво, както на стоящите на челни места, така и на тези които се молят на по - крайно място.
          Истинският православен християнин стои смирено в храма, където заедно с близките си имат една единствена мисъл за духовно усъвършенстване и физическо укрепване. Той знае, че за да се предпази от злини и болести трябва редовно да посещава храма и да се моли на Света Литургия. Колко много губят ония човеци, които не посещават неделните и празнични богослужения! Потопени от своите ежедневни грижи, задушаващи се от мъки и несгодите, които им поднася делничността те постепенно залиняват духовно и тогава идват пагубните грехове, безверието и отчаянието.
          Затова трябва да знаем, че редовното и смирено присъствие в храма ни дава онази благодатна сила, с която можем успешно да преодоляваме всички трудности и предизвикателства през време на нашето земно съществуване.

https://pravoslavieto.org/darjanie.html

kossta:
  ...  Ако някой не разбира всичко, което чете или пее през време на службата, да не унива... . А да се "потруди" за да Го узнае ! Щото има от къде, стига да поиска!  БОГ с нами !!!

Франкист:
пари не трябва да се оставят по иконите. Ти не си отишъл за пари,че пари да оставяш! това поп ми го е казвал! Обида е!

Мишок:

Пари не се оставят, защото с тях не можеш да си купиш благоразположението на Бог и светиите му, и защото е остатък от езическите времена.

Hatshepsut:
Повод за въпроса, който ще поставя е едно мое наблюдение от времето, когато ходех на църква.
През пролетта на 2000 г. една неделна сутрин влязох в катедралната църква "Св.Параскева" в гр. Плевен. Имаше доста хора - може би около 40 души. Направи ми впечатление обаче не толкова големият брой хора в храма, колкото факта, че всичките жени бяха в лявата част на храма (гледано откъм входа), а всички мъже - в дясната част.

Моят въпрос към сведущите е следния: има ли някакво постановено правило, че жените трябва да стоят в лявата част на храма, а мъжете - в дясната? Ако има такова правило - кой и кога го е постановил, на какво основание и къде е записано?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page