Българска култура и духовност > Култура и изкуство

Българските художници

(1/8) > >>

Елиан Райков:
Безспорно имаме наистина невероятни художници, но в този етап от развитието на страната дори най-талантливите гладуват, все пак бих искал да качите някои картини на български художници.

Ванадий:

„Цар Симеон“ е може би най-популярната картина на българския художник проф. Димитър Гюдженов. Нарисувана е през 1927 г. с маслени бои и представлява портрет на българския цар Симеон I — владетелят, при когото България достига своята най-голяма културна, политическа и военна мощ в средновековната си история.

Картината е изложена в Гербовата зала на Президентството на Република България и често се използва като илюстрация към учебници и енциклопедии с историческа тематика заедно с други картини на Гюдженов. Интересно е, че картината е нарисувана много коректно спрямо историческата достоверност по отношение на облеклото и украшенията на българския цар. Основен консултант при рисуването на картината е големият български медиавист професор Васил Златарски, на когото Гюдженов подарява скицата на картината.

Повече от 20 години след смъртта на художника археолозите от НАИМ-БАН намират в Плиска оловни печати с изображение на раннобългарски владетел от езическата епоха, с корона на главата и огърлица на гърдите. Нещо повече — знаците и символите върху короната и огърлицата могат да се определят — трилистници на короната и слънца и месечинки по огърлицата, точно както и в картината на Гюдженов.

По повод 1080-та годишнина от смъртта на цар Симеон I е открит мемориален паметник през 2007 г. в старата българска столица Велики Преслав. Той представлява гранитна плоча с изображението на Симеон от едноименната картина на Димитър Гюдженов


Цар Симеон Велики пред стените на Цариград:

Ванадий:
Димитър Гюдженов

Хан Крум Страшни и покорените авари:

https://www.facebook.com/bulgarian.history1/photos/a.386150848075206.93313.384883384868619/519682994721990/?type=1&theater

Крум взема главата на Никифор:


Борис посреща учениците на Кирил и Методий в Преслав:

Ванадий:
Владимир Димитров - Майстора
Роден е през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от Македония. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 сменя няколко професии, известно време работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд, където таланта му е забелязан. С добороволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Художествена академия) при Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Г. Бъчваров, Александър Теодоров-Балан, Николой Лилиев, Иван Мърквичка, "Майка ми") и пеизажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др.).

По време на Балканските и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта - "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта" и др.

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. През 1922 излага картини от цикъла си "Жътва". През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села - Шишковци, Дивля, Ръждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: "Моми" (ок.1925-1935), "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско" (ок. 1928-1930), "Цветница", (ок. 1928), "Девойка от Кюстендилско" (ок. 1930-1935), "Жетварка" (1930-1935), "Мома с ябълки" (ок. 1930-1935), "Жетварка от с. Шишковци" (1935), "Жетвари на обяд" (ок. 1935-1938), "Копачки" (ок. 1935-1938), "Селско момиче сред макове" (1935-1938) и други.

Елиан Райков:
оле супер са,мреси мерси и то много!
има ли още  :P  :D  ???

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page