Има ли сходства в отсъствието на взаимност в семейството и в обществото?

[Индивидуалист]

Ами не. Не страдам точно от 10 години. Говоря често на такива теми в ежедневието, защото просто си ме вълнуват и се срещат при много хора.
Всеки изживян ден е бил добър и важен за мен и не съжалявам, защото през това време търпях доста, но пък съм бил с момчето си и смятам,че момчетата трябва да растат с бащите си/а не хайде един развод и детето да расте само с майка си/
Положил съм голяма човешка основа с Божията помощ и възпитанието на детето за мен е не само най-нормалното и естествено нещо на света, но и ...кауза!
Като добавка- не се хваля/чуждо ми е и непознато точно колкото и да мразя/
Имам и доведен син, който живя при нас 12 год,вече наближава 30-те и ме обича като собствен баща. Отдавна е самостоятелен.
Такива неща.

Ти пък как разбра,че съм из 'Младост" ?

[HighVoltage]

Не е плод на клюки или любопитство. Преди години едно момче от МО на А /в квартала нали имаше клуб/, той самия живее в гръцката махала обясняваше колко хора има от форума, кой къде живее и такива работи, нищо конкретно.
Нещо като преброяване на пилците ще е било, стари работи........

[Индивидуалист]

Няма проблеми.
Да вметна само,че може много да се обичат двама човека/мъж и жена естествено/ с години да се обичат, но ако любовта им не е под един покрив...
Между 4 стени и под един покрив тогава се вижда кой какъв е. Времето показва много неща, даже показва всичко. В това отношение мисленето ми доста се промени отпреди 20 години. Смятам, че е добре да поживеят поне година-две под един покрив и после да се сключва брак. Иначе е като гмуркане в дълбокото без да умееш да плуваш. Между 4-те стени след известно време пада величието на любимата/любимия/. Когато дни наред примерно се събужда крива, нацупена, мрънкаща и чакаща всичко наготово-от кафето до простирането на дрехите и си казваш: Бе аз наистина ли съм такъв голям глупак да свържа живота си с такава жена. 

/Всички прилики са случайни/
 /написаното важи и за двата пола/