Author Topic: Икони на светци в народни носии (Read 7364 times)

Hatshepsut · « **on:** 22 Feb 2013, 20:13:02 »

В тази тема ще стане дума за икони на християнски светци, облечени в народни носии.

Икони на светци в народни носии

Източници:

- http://www.facebook.com/media/set/?set=a.312498182152487.67621.225037020898604&type=3
- http://www.ipernik.com/novini/lyubopitno/svetii-s-nosii-izpisani-v-bansko

Светии с носии са изписани в емпорията (втория балкон на женското отделение) в храм "Св. Троица" в Банско.

Образите им са рисувани около 1957 г. от двама художници, които са оставили подписите си върху стенописите.

Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) е живяла през ХІ век. Родена е в град Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.

След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „Покров Богородичен" до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си.

В Епиват живяла при храма „Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи.

През 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312498952152410/?type=3&theater

Св. великомъченик Николай Нови Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.

На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено "Търницата" и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312498792152426/?type=3&theater

Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски) се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Като останал без баща, красивият и умен юноша бил принуден да избяга в големия град София. След като три пъти турците го изправяли на съд и той не се отказал от вярата си, накрая бил хвърлен в клада с вързани ръце, мощите му се съхраняват в Драгалевския манастир "Св. Богородица" и в Рилския манастир.

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312498588819113/?type=3&theater

Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният - така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312499308819041/?type=3&theater

Hatshepsut · « **Reply #1 on:** 22 Feb 2013, 20:13:28 »

Св. преподобни Прохор Пшински (Прокор Пчински) по произход бил българин от благочестиви родители из областта Овче поле в Северна Македония. Той бил подарен от Бога на бездетните родители заради техните молитви и всмукал заедно с млякото на майка си и нейното високо благочестие.

Когато възмъжал, родителите му настоявали да го оженят. Но той чул веднъж в храма думите на Спасителя: "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене", (Мат. 10:37) оставил всичко и тайно се уединил в пустинната планина над река Пчиня, близо до сегашния град Враня в Югославия. В една пещера, в която извирала вода, той преживял 32 години.

Веднъж уплашена сърна прибягала при него, подгонена от някакъв ловец, който скоро се появил. Преподобният при първа среща нарекъл ловеца по име и му предсказал, че скоро ще стане византийски император.

В онова време България се намирала под византийско робство (1018 – 1186 г.). И действително, подир някое време този човек се възцарил под името Роман Диоген (1067-1071 г.). Удивен от изпълнението на това предсказание, той открил нетленните мощи на вече покойния Прохор Пшински и на мястото на неговото подвижничество построил голям храм на името на светеца. Там били положени неговите свети мощи и се събрало монашеско братство. Този манастир съществува и досега.

Преподобният Прохор Пшински починал на 14 септември, но поради великия празник Въздвижение на светия кръст празнуването на паметта му е пренесено на 15 януари. В неговия манастир празнуват паметта му на 19 септември. (Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.)

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312499052152400/?type=3&theater

Св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.:

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312498658819106/?type=3&theater

Св. преподобна Филотея Търновска се родила във византийския гр. Поливот (южна Тракия). Тя била плод на продължителните молитви на своите бездетни родители. Получила добро за тогавашното време образование и достигнала вече пълнолетие, тя била омъжена против волята си, но успяла да склони мъжа си да живеят целомъдрено. Подир известно време мъжът й умрял. Тогава тя се заселила на острова всред близкото езеро, където си построила килия и се подвизавала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие.

За тази й ревност и любов Бог й дарувал благодатта на чудотворната молитва и мъдростта да поучава. При нея дохождали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети и да получат изцеление по нейните молитви.

От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала, предвидела своята смърт и се преставила на 7 декември (годината на смъртта и векът на живота й са неизвестни). Светите й мощи се оказали нетленни и извършвали множество чудеса.

В началото на ХIII век те били тържествено пренесени от Поливот в Търново през времето на българския цар Калоян. Тук те останали около 200 години. След падането на България под османско иго (1393 г.) ги взели сърбите, а от сърбите - румъните. Сега те се намират в гр. Арджеш.

Житието на преп. Филотея, което е запазено досега, е съставено от св. Евтимий, патриарх Търновски (вж. по-долу, бел.ред.). Пренасянето на мощите й от Търново във Видин описал съвременникът на Патриарх Евтимий, видинският митрополит Йоасаф.(Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.)

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312498545485784/?type=3&theater

Св. великомъченица Злата Мъгленска живяла по време на турското робство в България. Родила се в бедно семейство в село Слатино, Мъгленска епархия. Била рядко красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа.

Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312499192152386/?type=3&theater

Hatshepsut · « **Reply #2 on:** 22 Feb 2013, 20:25:23 »

Още няколко икони на св.Злата Мъгленска:

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312499832152322/?type=3&theater

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312499968818975/?type=3&theater

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/712507568818211/?type=3&theater

Икона на Света Злата Мъгленска. На тази икона зографът е предпочел да я изрисува облечена в софийски шопски сукман:

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/408720599196911/?type=3&theater

Отново икона на Света Злата Мъгленска от Република Македония:

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/408720629196908/?type=3&theater

Стенопис на света Злата Мъгленска в бърсяшка носия от Битолско в църква от Република Македония. Братята македонци са се пооляли, като под фреската са сложили "техните антички предци"

барабар със звездата от Вергина, което нито е канонично, нито исторически оправдано:

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/408720592530245/?type=3&theater

Гръцка икона на Света Злата Мъгленска:

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/408720595863578/?type=3&theater

Икона с образа на Св. Злата Мъгленска от Воденско:

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312499872152318/?type=3&theater

Икона на св. Злата Мъгленска в храма "Свети Седмочисленици" в София:

https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.312498182152487.67621.225037020898604/312499908818981/?type=3&theater

Икона на света Злата Мъгленска в църквата „Успение Богородично”, Бургас:

Hatshepsut · « **Reply #3 on:** 09 Nov 2014, 21:15:29 »

На 8 ноември Българската Православна църква почита паметта и на един забравен от нас светец - св. новомъченик Агатангел (Ангел) Лерински, родом от град Лерин. През 1727 година е жестоко убит от турци в Битоля заради християнската си вяра. Той е един от малкото светци, традиционно изобразявани в народна носия, най-често с обувки в ръка, тъй като обущарството е бил неговия занаят приживе, а в нозете му родния му град. Мощите му се съхраняват в Бигорския манастир.

https://www.facebook.com/343007852475430/photos/a.343026552473560.72700.343007852475430/627984397311106/?type=1&theater