Берат - древният български град, записан в Юнеско

[Hatshepsut]

Берат - древният български град, записан в Юнеско


Средновековната българска крепост в Берат

Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ) е град в Южна Албания, административен център на област Берат и окръг Берат.
Има население около 45 500 души (2003).

Градът е разположен на десния бряг на река Осъм. В него живеят много християни. Берат е обявен за град-музей и е включен от 8 юли 2008 година в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Античното име на град Берат, който съществува в IV в. пр.н.е., в началото на III в. пр.н.е. е Антипатрея, дадено му от македонския цар Касандър в чест на баща му Антипатър.

През II в. пр.н.е. е завоюван от римляните. Наричан е от византийците Пулхериополис.

Берат е бил неразделна част от Първото и Второто българско царство, както и от Охридската българска архиепископия. Берат се намира до планината Томор, където Пресиян, син на цар Иван Владислав, се съпротивлява срещу инвазията на византийците до 1019 година. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка — Велица, Белица, Белград — българските имена на днешния град-музей Берат. Известни са 20 имена на белградски митрополити в юрисдикцията на Охридската ахиепископия, най-известни от които са Игнатий (до 1693; впоследствие Игнатий архиепископ Охридски) и Иоасаф I (1752-1760 и 1765-1801). При Иоасаф Белградската митрополия се връща в юрисдикцията на Константинополския патриархат.

Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на Светите Седмочисленици, сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по българското землище. Тук са запазени гробът на Свети Йоан Владимир и мощи на българските просветители, учениците на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.

При цар Иван Асен II (1218-1241) българският суверенитет е въстановен и градът отново е част от България. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското Сицилианско кралство. В 1281 след битката при Берат е завладян от Византия, след 1345 г. Берат за кратко е включен в т.н. Душаново царство. В 1432-1444 г. - столица на княжеството Арианита, в 1444-1479 става столица на княжеството Музакия. Превзет от османците за пръв път в 1431 г. , в 1450 г. е включен в състава на Османската империя , но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуства напълно сигурна. В 1912 г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В 1922 г. тук е обявена независимостта на албанската църква. В 1944 г. тук Енвер Ходжа провъзгласява временното правителство, с което започва комунистическата власт в Албания.

До XVII век градът запазва българското си име - Белград. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска крепост.

Берат е побратимен с град Ловеч в България.

https://bg.wikipedia.org/


Берат е бил български град, който някога се е казвал Белиград. Историята не може да каже с точност, кога той е бил населяван от българи за първи път, но няма да е преувеличено, ако кажем, че той е бил български град много преди повечето съвременни български градове. Историографията разполага с писмени доказателства (”Добавката към Манасиевата хроника”, “Чудесата на св. Димитрий”), които със сигурност потвърждават, че български владетели, а това са Драгон и Кубер от рода Дуло (съответно през V и VII в.), са обитавали Битолско, Охридско-Преспанско и Корчанско, т.е. областта Девол, където се намира и Ерсека.  Като потвърждение идва и скалният надпис от Мадара на Кан(Хан) Тервел, на който се споменават “чичовците от Солун”, т.е. кланът на Кубер, който е владеел областите северно от Солун. Има още много други доказателства, които сочат, че по тези земи е имало българи от 499г. насам.  Официално града влиза към българската територия през IXв. благодарение на кан Пресиян I (836-852 г.); около 840 г. българският владетел води тригодишна война срещу сърбите. През 850 г. в пределите на България влизат днешна Македония, Косово, части от Албания и Рас (Сърбия). Града получава българското име Белиград. Той става неразделна част от Първото българско царство.

Белиград (град Берат, Албания) – средновековна столица на областта Кутмичевица от времето на Цар Борис Първи и Цар Симеон Велики и най-западната българска църковна епархия от това време.

Предполагаеми граници на раннобългарската историческа област Кутмичевица (Котокия)

Административен център на областта е град Девол. В град Девол (дн. с. Звезда, Корчанско), в административния център на областта, е действал първият български университет – Книжовната школа на св. Климент Охридски (886-893 г.), където са обучени на писмен старобългарски около 3500 ученици, докато Бялград (Белиград, дн. Берат) е важен религиозен център.

Църквата "Св. Троица"

До единадесети век Белиград е бил част от царство България. През тринадесети век Берат става част от Византийската империя, а през петнадесети век е превзет от османските войски. Берат продължил да е част от османската империя до началото на двадесети век.

Днес Берат, който е разположен в близост до река Осуми (Osumi), е известен също така и като градът на хилядите прозорци. Това негово име се дължи на факта, че къщите са като кацнали една върху друга, а всяка една от тях има много по-голямо количество прозорци, отколкото къщите в който и да е друг град.

http://chujdozemec.com/