Годишнина от Шипченската епопея

[areabg]

"От 23 юли МВР няма да охранява паметника на “покрития с бели кости и кървав мъх” връх Шипка. Уведомително писмо за това получил Данчо Данчев, директор на Националния парк-музей “Шипка - Бузлуджа”. Предизвестието било изпратено от областната дирекция на полицията в Стара Загора."
 Чудя се какво ще намерим от паметника след седмица?
 

[Amenhotep]

А през това време НСО не спира да охранява Меди Доганов - Сопола и неговите сараи!

[генерал Вазов]

Четете малко повече бе, не се излагайте така, никой няма да маха охраната на Шипка.

[Петкан]

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=577214
Със заупокойна молитва в памет на загиналите в Шипченските боеве за Освобождението на България, приветствени слова от официалните гости, поклонение и поднасяне на венци и цветя бяха отбелязани 133 години от боевете на връх Шипка.

Национално дружество "Традиция" представи спектакъл-възстановка "Защитата на Орлово гнездо", като в "сражението" участваха 250 души от 27-те клона на дружеството. Те са на възраст от 8 до 85 години. На паметника се събраха стотици граждани.

Сред официалните гости са кметове и областни управители от Стара Загора, Казанлък и Габрово и дипломати от руското и украинското посолство.
....
....
Опълченците на Шипка - Константин Кисимов Vbox73

Първата битка при Шипка е битка на 17-19 юли 1877 г., в началото на войната. Тогава руските войски установяват контрол над Шипченския проход, важен за връзките между Северна и Южна България. След превземането на прохода руските войски изграждат там защитни позиции. Генерал Дарожински разполага с около 5 000 души, разположени на три позиции - връх Свети Никола, Централния хълм и резерви между тези две точки.По време на втората битка руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.Шипченската епопея е една от най- значимите битки в Руско- турската освободителна война. Войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов три дни водят ожесточени боеве на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо
 
През август 1877 г. Сюлейман паша нахлува в Тракия начело на армия, прехвърлена от Албания. Той успява да превземе Стара Загора и настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път. Идеята на Сюлейман паша била да се нанесе главен удар от изток, да се разсече отбраната и да се унищожат по части отбраняващите се войски.
 
На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Фьодор Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Османците подлагат на обстрел руските позиции, но и седемте им атаки са отблъснати.
 
На 22 август турците придвижват артилерията си на по-висока точка и обстрелват прохода, докато пехотата обхожда руския фланг. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.
 
Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Османците нападат всички руски позиции, като основният удар отново е насочен към Свети Никола. Една руска част на Централния хълм започва да отстъпва, но са прехвърлени подкрепления и атаката е отблъсната.Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ.Ген. Радецки пристига с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души, като българските опълченци се изтеглени и изпратени във военния лагер при село Зелено дърво. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от река Дунав.Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. На 26 август османската атака към Свети Никола успява да достигне руските окопи, но отново е отблъсната. В този ден пристигат още руски подкрепления и е направен опит за контраатака срещу османските позиции, но без успех. С това битката завършва, като двете страни остават на позициите си. Няколко седмици по-късно Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода в третата битка при Шипка.
 
Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене".На 13 септември Сюлейман паша започва артилерийския обстрел на руските позиции. Обстрелът продължава до 17 септември, когато Сюлейман паша предприема фронтална атака срещу връх Свети Никола. Османците превземат първия ред окопи и се придвижват към върха. Генерал Фьодор Радецки, командващ отбраната, прехвърля подкрепления към Свети Никола и руската контраатака отблъсква османците от всички превзети позиции. Последвалите османски нападения също са отблъснати.Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода през цялата зима. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно." Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.


Поклон пред паметта на храбреците,които спряха Сюлейман паша!

[Fialka]

Вечна им памет на героите от Шипка!

Epizod - O, Shipka

[Петкан]

Около 28.07.1877 г. Сюлейман паша, командващ турския корпус, чиято задача е да прехвърли Балкана и да отблъсне навлезлите в Дунавската равнина руски части, успява да съсредоточи около себе си близо 35 000 души в района на Стара Загора. Градът вече е завзет от Предния отряд на руската армия, наброяващ около 3500 човека, включително българското опълчение. На 31 юли, след шестчасов бой, Предният отряд е отхвърлен към старопланинските проходи, след като губи около 400 човека.
Отбраната на старопланинските проходи е възложена на ген. Феодор Радецки, който назначава за отбраната на Шипченския проход ген. Николай Столетов. Ген. Столетов решава да се отбранява на старите турски позиции около връх Св. Никола. Те са в най-високата част на минаващият източно от върха стратегически път от с. Шипка за Габрово. Позицията е доста трудна за отбрана. Основният проблем е, че при наличните около 5500-6000 човека не е възможно да се отделят войски за отбраната на двата съседни върха Малък Бедек и Йешил тепе.

В Северния опорен район около вр. Шипка има две роти пехота. Източният опорен район се отбранява само от пехота в два реда окопи по склоновете на вр. Шипка с фронт изток, югоизток и включва състава на 2 /командир майор Куртянов/, 3 /майор Чиляев/ и 5 опълченска дружина. Резервът, съставен от 1 опълченска дружина, под командването на подп. Кесяков и 4 опълченска дружина с командир майор Редкин, както и три роти, е разположен от двете страни на шосето по хребета между върховете Св.Никола и Шипка.

Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около с. Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия. Срещу тях ген Столетов противопоставя 36 пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини – общо приблизително 6000 човека и 27 оръдия, плюс 400 казаци. Отбранителната позиция около вр. Св. Никола се командва от полк. граф Толстой, който е командир на 3 опълченска бригада, левият фланг на отбраната, където основно са българите - от полк. княз Вяземски, командир на 1 опълченска бригада и позициите от север - от полк. де Прерадович.

Планът за настъпление на Сюлейман паша е да ангажира силите на защитниците с демонстративна атака от юг по шосето с 8 табора под командването на Шукри паша, след което да предприеме основната атака от югоизток с 16 табора и една планинска батарея, командвани от Реджеб паша. До вечерта това се повтаря четири пъти, като всички атаки са се превърнали в действителни. Вече след смрачаване турците опитват още една внезапна атака към Стоманената батарея на върха, но и тя е отбита без особени трудности.

На следващия ден, 22 август, назначената атака се отлага от Сюлейман паша.На 23 август боят започва с артилерийска престрелка и мощна атака на турците от запад. Използвайки гората за прикритие, около 6 часа сутринта те излизат на около 200-300 крачки от позициите на 2, 3 и 5 опълченска дружина и 8 рота на Брянския полк и се втурват в атака. 2 и 3 дружина ги посрещат с удар на щик и в яростен ръкопашен бой ги изтласкват обратно. Около 8 часа атака започват и десетте табора на Реджеб паша, а малко по-късно Вейсел паша подновява атаката към шосето за Габрово северно от Шипка. Тук защитниците разполагат само с две роти от Брянския полк, които без всякакво колебание контраатакуват и отхвърлят противника. Тези общо 400 човека с безпримерна храброст удържат атаките на около 2500 турци чак до обед.Когато след обяд Ресим паша възобновява атаката от запад, настъпва кулминацията и събитията приемат драматичен обрат. Нови свежи турски части навлизат в боя, позицията е атакувана едновременно от юг, запад и изток, където се съживяват вяло нападащите до този момент части на Вейсел паша. След 13 часови тежки боеве прикритието на западния район – силно обезкървено и почти без боеприпаси – е принудено да започне да се оттегля. Дори и тогава овладяването на Кючук Йешил тепе остава единственият по-съществен успех на турците. Обаче опълчението и руските войски са изтощени до предела на своите човешки и материални сили, твърде голямо е численото и огнево надмощие на противника, яростните пълчища налитат от три страни, докато нажежените оръдия и старото, частично негодно оръжие на защитниците започва да отказва. В късния следобед на 23 август под ураганният оръдеен огън на турските батареи отбраната започва да се разпада, силно разколебан е духът на бойците и положението става извънредно критично. Именно тогава, около 17.30 часа, буквално в последния момент, на позициите се появява авангардът на 4 стрелкова бригада, която отчаяно е бързала на помощ. На Шипка пристига лично и ген. Радецки От движение 16 рота от 4 батальон контраатакува турците на Кючук Йешил тепе; там русите не постигат успех, но изморените и обезверени части на Вейсел паша отстъпват от изток и защитниците успяват да удържат позицията.

През нощта са придвижени нови руски подкрепления, така че сутринта на 24 август балансът на силите вече е в полза на отбраняващите се. Турците обаче не знаят това и още в ранни зори Вейсел паша се опитва с изненада да овладее шосето за Габрово, но е решително отблъснат от 13 стрелкови батальон. Постепенно боят се разпространява по целият фронт със силна стрелба и опити за атаки на различни участъци. Срещу Стоманената батарея настървено настъпват частите на Салих паша, които предния ден не участват в сражението. Около обед турците сполучват да проникнат в позицията, защитниците излизат от окопите и около оръдията се завързва свиреп ръкопашен бой. Включването на резерви позволява на руснаците да изтласкат противника и да го разколебаят за нови атаки.
На 25 август боевете са съсредоточени главно около Йешил тепе. Руснаците упорито атакуват вълна след вълна и това ги довежда почти до успех, когато на помощ на Ресим паша се притичват войските на Вейсел паша, след като извършват изключително труден и опасен преход. Разбити, руските части преминават в отбрана, ограничена на запад до Кючук Йешил тепе. Така руските позиции продължават да са обхванати от три страни, като противникът владее господстващите височини. На другия ден по целият фронт се водят само престрелки, с което приключват шестдневните боеве за Шипка и войските преминават към позиционна борба. Започва прословутото „стоене на Шипка”, при което в предстоящите мразовити зимни дни ще изгубят живота си още стотици руски войници, загинали от студа, несгодите или при изненадващите турски атаки, разказани и нарисувани от поети и художници. Чутовната шипченска епопея ще завърши едва на следващата година с разгрома на турската групировка при Шейново.






Паметникът в чест на загиналите е на връх Шипка - връх в Стара Планина с надморска височина 1523 м. Също така е изградена и Църква, една от най-красивите в България - тази в град Шипка. Паметникът на свободата на връх Шипка (Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа) е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.Самият паметник на Шипка е построен с волни пожертвувания на българския народ, както много други паметници и храмове. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.

[penko]

На 14.08.2012 г. - „Вечният огън” след 35 г. ще бъде запален на връх Шипка

Очаква се това да стане в присъствието на президента   Плевнелиев, който е патрон на честванията за 135 години Шипченска епопея. Същия ден край Паметника на свободата на върха ще бъде издигнат и националният флаг на пилон, висок 22 метра. Инициативата е на областна администрация Габрово и на Инициативния комитет за отбелязване на 135-ата годишнина от боевете на връх Шипка по време на Руско-Турската освободителна война 1877 – 1878 година. Същинската част на проявите ще бъде в периода 21 – 26 август, когато са се състояли сраженията на връх Шипка и отбраната на прохода.

По думите на областния управител на Габрово Мариян Костадинов,  строително-монтажните работи за запалването на "вечния огън"  за първи път след близо 35 години  са   свързани с монитиране на горелки , връзка с нафтовото стопанство, и осъвременената електронна система, която контролира пламъка. "Така, когато има силен вятър, системата контролира той да не изгасва и да има възможност да се пали автоматично. Всичко това съвременните технологии вече го разрешават. Когато е бил направен, системата е била твърде елементарна; имало е огромен проблем, когато вятърът изгаси огъня, нафтата се е разпилявала по паметника, днес вече това няма да си го позволим. Изгарянето е екологично чисто и няма да допуснем замърсяване", каза Мариян Костадинов.



Монтажа  на  22  метровия  пилон .

[Hatshepsut]

10 факта за битката при Шипка

[Oribe Peralta]

Тази седмица се отбелязват 137 години от боевете на връх Шипка, най-важната и драматична битка на Освободителната Руско-турска война. Днес обаче различни антибългарски медии, продажни историци, безродни евроатлантически космопилити, туркофили и арийски псевдонационалисти се гаврят с пролятата кръв на българските опълченци и войниците от освободителната руска армия, натрапвайки на българското общество, че войната от 1877-78 не е била освободителна, а завоевателна, че всъщност не сме извоювали свободата си, а сме се сдобили с едно деспотично руско управление,много по-лошо от това на Османската империя... Въпреки тези яростно налагани нагласи, истинските български патриоти никога не бива да забравяме както подвига на героите от Шипка, така и коя велика сила братски подаде своята ръка на българския народ, за да може той да прекъсне най-мрачния период от своята история...



Епизод - О, Шипка!



Вечна слава на героя генерал Николай Столетов!

[Siegfried]

Наистина ли реши, че във форума няма тема за Шипка , или след, като прочета поста ми в темата за любимеца ти славянофил, русофил и българоФОБ Димитър Благоев, реши да пуснеш и първата си тема сързана с България, НО пак не се посвени да излееш помия по БългАРИте, в тази връзка искам да те питам къде видя, или прочете, (защото от злоба визираш и мен)  аз да напише сквернословия за българските опълченци, къде ЛЪЖЕЦО видя Аз да се гавря(твой цитат) с пролятата кръв на БЪЛГАРСКИТЕ опълчнци, къде видя и в кой БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИК прочете искам ЦИТАТ,  някой да се гаври с пролятата кръв на БЪЛГАРСКИТЕ опълчнци, искам веднага да приложиш ДОКАЗАТЕЛСТВА за копрофилските си ЛЪЖИ иначе ще уведомя администраторите да те изхвърлят от форума за перманентните ти ЛЪЖИ и ОБИДИ   !

Иначе аз твърдя и никога НЯМА ДА СПРА да твърдя, което ДОКАЗВАТ и стотиците документи от това време, че русия НЕ е дошла да освобождава България, а е дошла да КОЛОНИЗИРА БългАРИЯ, русия НЕ е освободител, а КОЛОНИЗАТОР на България и  се държи като КОЛОНИЗАТОР спрямо България до ден днешен !
За това колко Русия е “безкористна” освободителка говори дълбоко премълчавания факт, че българският народ е принуден да заплати “Освобождението” си !
 В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144.  “Ний Александър І  С  Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане  от България на  Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където ” безкористната РУСКА помощ ” е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Както добре се вижда заплаща се окупацията а не освобождението, както впрочем си пише и в Манифеста на Николай І от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който документ и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже защото от него става ясно, че на България се отрежда ролята на “Задунайская губерния”.

Я кажи как братската ти "безкористна" руска сила не й стана НЕУДОБНО да иска МИЛИОНИ от БългАРИЯ, за да обяви война на турция, да им ИЗСЪХНЕ лакомата за пари "братска" руска ръчичка, която ни били подали !  И аз не исках да повярвам че руснЯците са се отнасяли към Българското население по отвратителен и деспотичен начин, като истински КОЛОНИЗАТОР, но документите говорят,че е било точно така. Не си въобразявай,че ако бяхме още 400 години под руско РОБСТВО и бяхме вдигали въстания срещу руските ОКУПАТОРИ, руснЯците нямаше да направят зверства по - страшни и по безчовечни от БАТАК, какво всъщност представляват руснЯците се видя много ясно след края на ВСВ в Германия(и в руските концлагери), където любимите ти руснЯци избиха в МИРНО ВРЕМЕ Над 1 000 000 Германци и изнасилваха и вандалстваха по страшно от всеки МЮСЮЛМАНСКИ звяр и изедник,  какви безчовечни изроди са руснЯците се видя по време на Пражката пролет, , в Унгарските събития, в Полша, в Авганистан, и днес в Украйна !
Всички знаем че преклонената главичка сабя не я сече, тебе руснЯците няма да те изнасилят или убият, ти като истинска руска подлога и славянин щеше да си ЕНИЧАР в руската армия, който щеше да върши ЗВЕРСТВА и БЕЗЧИНСТВА в България, като се бие на страната на руснЯците против българите които се борим да свалим  ЕДНОВЕКОВНОТО РУСКО РОБСТВО  в БългАРИЯ  !

Тази седмица се отбелязват 137 години от боевете на връх Шипка, най-важната и драматична битка на Освободителната Руско-турска война. Днес обаче различни антибългарски медии, продажни историци, безродни евроатлантически космопилити, туркофили и арийски псевдонационалисти се гаврят с пролятата кръв на българските опълченци и войниците от освободителната руска армия, натрапвайки на българското общество, че войната от 1877-78 не е била освободителна, а завоевателна, че всъщност не сме извоювали свободата си, а сме се сдобили с едно деспотично руско управление,много по-лошо от това на Османската империя... Въпреки тези яростно налагани нагласи, истинските български патриоти никога не бива да забравяме както подвига на героите от Шипка, така и коя велика сила братски подаде своята ръка на българския народ, за да може той да прекъсне най-мрачния период от своята история...

Вечна слава на героя генерал Николай Столетов!

[Oribe Peralta]

Наистина ли реши, че във форума няма тема за Шипка , или след, като прочета поста ми в темата за любимеца ти славянофил, русофил и българоФОБ Димитър Благоев, реши да пуснеш и първата си тема сързана с България, НО пак не се посвени да излееш помия по БългАРИте, в тази връзка искам да те питам къде видя, или прочете, (защото от злоба визираш и мен)  аз да напише сквернословия за българските опълченци, къде ЛЪЖЕЦО видя Аз да се гавря(твой цитат) с пролятата кръв на БЪЛГАРСКИТЕ опълчнци, къде видя и в кой БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИК прочете искам ЦИТАТ,  някой да се гаври с пролятата кръв на БЪЛГАРСКИТЕ опълчнци, искам веднага да приложиш ДОКАЗАТЕЛСТВА за копрофилските си ЛЪЖИ иначе ще уведомя администраторите да те изхвърлят от форума за перманентните ти ЛЪЖИ и ОБИДИ   !

Драги ми Siegfried, в по-горния си пост не съм споменал нито едно име на потребител, така че, ако някой (в случая ти) се разпознава в моите слова, то това си е негов (в случая твой) проблем, а не мой, или както е казано в известната народна пословица "гузен негоне бяга".  :Azn: А по отношение на перманентните обиди, то колкото и да се напрягам трудно бил стигнал твоето високо ниво, защото като гледам обидите и личните квалификации заемат около 20% от постовете ти.  :Azn:

[Hatshepsut]

137 години от Шипченската епопея

На 21 август 1877 г. (9 август по стар стил) започва една от най-славните страници в българската история – Шипченската епопея.
Сраженията за Шипченския проход са описани в стотици книги, публикации и изследвания и голяма част от тях отразяват героизма на неговите защитници. А битката за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Най-драматични са дните от 21 до 23 август 1877 г., когато войниците на Сюлейман паша атакуват ожесточено малобройния отряд на генерал Столетов, чиито подчинени трябва да задържат преминаването на османски части на север от Стара планина. В противен случай войската на турския командир би излязла в гръб на руските войски, които са разположени в земите на днешна Северна България. 16 табора, водени от Реджеб паша, започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу скалистата местност Орлово гнездо.
Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода, защото турците държат под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход защитниците се сражават героично, отразявайки 11 атаки през първия ден, давайки много убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд пристигнал 35-и пехотен Брянски полк, чиито войници веднага влизат в боя.

На другия ден сраженията продължават, като атакуващите турски войници заемат позиции не само от юг и югоизток, но и от запад, надявайки се да пресекат връзките на защитниците с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и около 200 български доброволци, които също веднага се включват в сраженията. Подкрепленията, които тръгват от Търново и Елена, трябва да преминат дълъг път, преди да достигнат заветния връх, и само малка част от тях успяват да се включат в боя на третия, решителен ден от сраженията. Само до обяд на 23 август (11 август по стар стил) войниците на Сюлейман паша извършват шест атаки на Шипка, като тяхното настъпление от запад достига до окопите на бранителите и застрашава пътя за Габрово. В най-драматичния момент на битката към 17 часа пристига 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от генерал Радецки. По това време руските войници и българските опълченци са на предела на силите си.
В боя се хвърлят всички защитници, включително и тежко ранените. Турските войници изпадат в ужас, когато срещу тях политат не само камъни и дървета, но и трупове на убитите защитници на Шипка.
Към края на четвъртия ден от сраженията става ясно, че в тях са загинали около 3350 руси и българи. Загубите на противника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е спасена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В нея опълченците доказват за пореден път, че свободата не е дошла даром, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.

https://poznanie-bg.com/2014/08/23/2-112/


Поклон пред героите!

[omerzen]

Да си спомним за тях
В тези дни по времето на руско-турската освободителна война са се провели геройските битки на връх Шипка наречени Шипченска епопея.
Да сведем чела за миг за загиналите за освобождението на България от турско робство български опълченци и руски войници. Вечна им памет.

Шипченска Епопея

...на безсмъртен подвиг паметник огромен;защото в Балкана има един спомен,има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей,...

"Опълченците на Шипка", Иван Вазов



Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Генерал Н. Г. Столетов. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г.
В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.
В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16. стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като“Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.”
Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград”, по думите на ген. Радецки.
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене
http://www.shipkamuseum.org/history

Паметник на генерал Николай Григориевич Столетов
 в село Столетово община Карлово


http://www.ruskipametnici.com/?action=news&id=295&lang=bg

[Мишок]

Не може да се проявява такова неуважение към хората борили се за нашата свобода, били те руснаци или от каквато и да са друга народност. Та това е крайно неприлично и отблъскващо. Отново виждам чедин човек да прокарва тезите на соросоидите реформаторите и враговете на България. Това че се нарича национал-социалист според мен е само маска. Мисля че този човек руши форума. Виждайки безбройните му публикации започвам да губя желание за по нататъшно участие във форума.

[Siegfried]

Мечо вече започвам да се дразня, съжалявам че трябва да го кажа, но ти или си изключително прост, или си изключително необразован руснЯшки индивид, от славянското малцинство в България, след като като навита играчка папагал не спираш да повтаряш една и съща лъжа, без да си прочел и ред от това което съм ти предоставил като фактология по темата  !
Колко пъти трябва да ти се предоставят ДОКАЗАТЕЛСТВА(а този форум има хиляди от тях), че циганският Азиатски кенеф Русия не е водила освободителна война в полза на България, а е водила война с Османската империя за проливите !!!

Сега дали успя да прочетеш и най - важното да ОСМИСЛИШ написаното, че  т. нар. война е била за ПРИЛИВИТЕ, а НЕ е била освободителна, русия НЕ е искала да освобождава НИКОЙ, най - малко ОМРАЗНАТА й България и не е водила тази поредна, (ако не се лъжа за последните тогава 20 години -  ЕДИНАДЕСЕТА ПОДРЕД ВОЙНА с османските цигани) война специално за да освобождава България, това сега разбираш ли го, или за да го разбереш трябва да дойда и буквално да ти го налея, чрез мозъчна операция в кухата продажна русофилска тиква !!!

Това ти го поствам вече за незнам за кой път, хайде моля те най - накрая се напъни и го прачети, а след това се опитай да го осмислиш:

За това колко Русия е “безкористна” освободителка говори дълбоко премълчавания факт, че българският народ е принуден да заплати за т.н си "освобождение”  !

1) В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144.  “Ний Александър І  С  Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане  от България на  Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където ” безкористната помощ ” е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Както добре се вижда заплаща се окупацията а не освобождението, както впрочем си пише и в Манифеста на Николай І от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който документ и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже защото от него става ясно, че на България се отрежда ролята на “Задунайская губерния”.


2) Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която реформа в РУСИЯ му донася прозвището Цар Освободител, защото е ОСВОБОДИЛ руснЯците от крепостничеството !!!

3) Oбръщението на  Стефан Стамболов към русия , когато изпраща последния влак натоварен със ЗЛАТО(за Азиатските "освободители")  цитат: 
надявам се, че след като получете последната вноска, по заплащане на ” безкористната ви помощ ”, никога повече русия няма да излезне с изяление, че БЕЗКОРИСТНО е освободила България !!!

Не може да се проявява такова неуважение към хората борили се за нашата свобода, били те руснаци или от каквато и да са друга народност. Та това е крайно неприлично и отблъскващо. Отново виждам чедин човек да прокарва тезите на соросоидите реформаторите и враговете на България. Това че се нарича национал-социалист според мен е само маска. Мисля че този човек руши форума. Виждайки безбройните му публикации започвам да губя желание за по нататъшно участие във форума.