Автор Тема: Мара Бунева  (Прочетена 19044 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Veskou

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 804
  • Country: bg
  • Карма: +181/-31
  • Пол: Мъж
  • Всичко за България!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.13 Firefox 3.6.13
  • Зодия: Aquarius Aquarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #60 -: Януари 13, 2011, 18:59:38 »
Годишнина от подвига на Мара Бунева

Навършват се 83 години от героичната смърт на Мара Бунева. На 13 януари 1928 г. Бунева изпълнява смъртна присъда, издадена от ВМРО над сърбина Велимир Прелич, известен сатрап и полицейски функционер, прочул се с нечовешките издевателства над македонските българи.

И тази година граждани на Република Македония с българско самосъзнание почетоха паметта на Бунева с панихида и поднасяне на цветя пред паметния знак на героинята в Скопие, който всяка година бива възстановяван от признателните потомци след вандалщините на местните хулигани. На честването тази година отново присъстваха гости от България, водени от заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки и организатора Стефан Грънчаров.

Запомнящо се отбелязване на годишнината са организирали този път девойките от младежките организации на ВМРО в София и Пловдив. Те са пред завършване на обемен сборник с подробни данни за делото на жените в македоно-одринското освободително движение. Книгата ще запълни сериозна празнина в научното познание на българското национално движение в Македония и Тракия. Сборникът ще бъде представен на 8 март или на Благовещение.

След стрелбата по Прелич, за да не попадне в ръцете на сръбските жандармеристи, Мара Бунева стреля в гърдите си и умира от раните си. След освобождението на Вардарска Македония през 1941 г. и обединението й с Отечеството, местните българи в Скопие издигат паметник на Мара Бунева на вардарския кей, близо до Стария мост.

След поредната окупация на тези български краища след 1944 г., паметникът е взривен от сръбския окупатор. От 2002 г. ВМРО и македонските българи възстановиха ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар. От година на година поклонението в средата на януари се превръща в истинска демонстрация на българското национално самосъзнание сред сънародниците ни от цяла Република Македония. Традицията не бе прекъсната дори и след организирания от скопските служби побой над участниците в поклонението през 2007 г. Мара Бунева се превърна още веднъж в символ на българщината във все още несвободната Вардарска Македония.

13 януари 2011


http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1699:2011-01-13-09-26-11&catid=1:latestnews



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Януари 12, 2015, 06:51:07 от Hatshepsut »
БОГ ПРОЩАВА, ВМРО - НЕ!

ЦИГАНИТЕ СА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ!

Неактивен Veskou

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 804
  • Country: bg
  • Карма: +181/-31
  • Пол: Мъж
  • Всичко за България!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.13 Firefox 3.6.13
  • Зодия: Aquarius Aquarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #61 -: Януари 15, 2011, 20:13:20 »
ВМРО почете паметта на Мара Бунева в Скопие

И тази година граждани на Република Македония с българско самосъзнание почетоха паметта на Мара Бунева с панихида и поднасяне на цветя пред паметния знак на героинята в Скопие, който всяка година бива възстановяван от признателните потомци след вандалщините на местните хулигани. На честването тази година отново присъстваха гости от България, водени от заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки и организатора Стефан Грънчаров.

Запомнящо се отбелязване на годишнината са организирали този път девойките от младежките организации на ВМРО в София и Пловдив. Те са пред завършване на обемен сборник с подробни данни за делото на жените в македоно-одринското освободително движение. Книгата ще запълни сериозна празнина в научното познание на българското национално движение в Македония и Тракия. Сборникът ще бъде представен на 8 март или на Благовещение.

Вижте видеорепортаж на ТВ "СКАТ" от Скопие:

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=4Zk71gKpppc" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=4Zk71gKpppc</a>
83 години от саможертвата на Мара Бунева (14.01.2011)

Повече за Мара Бунева: http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=5



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Януари 12, 2015, 06:51:56 от Hatshepsut »
БОГ ПРОЩАВА, ВМРО - НЕ!

ЦИГАНИТЕ СА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ!

Неактивен Франкист

  • банкетен революционер
  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2477
  • Country: bg
  • Карма: +383/-52
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 9.0.1 Firefox 9.0.1
Re: Мара Бунева
« Отговор #62 -: Януари 16, 2012, 09:11:25 »
84 години от подвига на великата българска героиня Мара Бунева

В петък се навършиха 84 години от подвига на Мара Бунева. И тази година паметната дата беше отбелязана с панихида в църквата “Свети Димитър” в Скопие.



Много симпатизанти и членове на ВМРО се събраха, за да почетат паметта на героинята от Тетово и на кея на река Вардар, където са останките на паметната плоча на Бунева.

Заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки припомни делото на Мара Бунева пред събралите се. Сред тях бе и организационният секретар на ВМРО Юлиан Ангелов.

Години наред паметната плоча бива възстановявана от ВМРО, а след това е разбивана от неизвестни лица.

На 13 януари 1928 г. Мара Бунева изпълнява смъртна присъда, издадена от ВМРО над сърбина Велимир Прелич, известен сатрап и полицейски функционер, прочул се с нечовешките издевателства над македонските българи.

След стрелбата по Прелич, за да не попадне в ръцете на сръбските жандармеристи, Мара Бунева стреля в гърдите си и умира от раните си. След освобождението на Вардарска Македония през 1941 г. и обединението й с Отечеството, местните българи в Скопие издигат паметник на Мара Бунева на вардарския кей, близо до Стария мост.

След поредната окупация на тези български краища след 1944 г., паметникът е взривен от сръбския окупатор. От 2002 г. ВМРО и македонските българи възстановиха ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар. От година на година поклонението в средата на януари се превръща в истинска демонстрация на българското национално самосъзнание сред сънародниците ни от цяла Република Македония. Традицията не бе прекъсната дори и след организирания от скопските служби побой над участниците в поклонението през 2007 г. Мара Бунева се превърна още веднъж в символ на българщината във все още несвободната Вардарска Македония.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8721
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #63 -: Юли 24, 2013, 20:55:00 »
Мара Бунева – героизмът на една българка


Мара Бунева е една от най-значимите и светли фигури в българската история. Тя е една обикновена жена, която съчетава в себе си великият дух на епохата и истинското, българското, смелото и непоколебимо самосъзнание. Днес ние от “Българска история” ще ви разкажем малко повече за нейната величествена особа и за подвигa, който тя е извършила. Мара Бунева е родена през 1902г. в един от старите македонски градове – Тетово. Градът тогава се намира в Османската империя, а днес е в рамките на “република Македония”.  Родена е в семейството на Никола Бунев и Ана. Тя има двама братя – Борис и Лазар и три сестри – Елена, Вера и Надежда. Мара израства в родното си градче, а като достига юношеска възраст се мести да учи в Скопие. Там постъпва в Стопанската гимназия, в която следва до 1917г. Подобно на много други българи от Македония, тя милее по освободената си Родина и се надява някой ден и нейния край да бъде присъединен към царство България. След като завършва гимназиалния клас, Бунева заминава за София. Там е приета и следва висше образование в Софийския университет. Там се среща с офицера Иван Хранков, в когото се влюбва и по-късно се жени.

 Приблизително тук е и повратния момент в живота на младата българка. Вероятно много други на нейно място биха приели спокойния семеен живот и биха оставили мечтите си някак назад.  Както споменахме обаче, Мара Бунева дава мило и драго за съдбините на своя народ, изправен пред толкова много мъчения. След Балканските войни и Първата световна, българите в Македония сякаш са обречени. През първите години след голямата война, те дори губят напълно подкрепата на българското правителство, което ги оставя на сръбския произвол. Младата българка, по покана на брат си е привлечена в редиците на ВМРО и започва активна борба срещу сърбите, налагащи своя терор над населението в Македония. Тя неколкократно преминава границата между двете държави, натоварена с важни мисии в името на народното дело. Най-великият подвиг на героинята обаче е извършен през 1927г. В град Скопие, сръбският юрист Велиир Прелич отсъжда излкючително тежки присъди на много български студенти. Сърбите по онова време се стараят да заличат изцяло българското самосъзнание на македонците и го правят чрез кръв. Присъдите на студентите са само представителна извадка – младежите са малтретирани, ръцете им са чупени а главите ми стягани, някои дори са заравяни живи.

Българката Мара Бунева е удивена и погнусена от постъпката на сърбина. Тя лично се наема да отмъсти за своите поругани събратя. На 13 януари 1928г., близо месец след присъдата, тя застава смело срещу сърбина с пистолет в ръка и го застрелва в центъра на Скопие. Българката знае какви ще са последствията и че за нея спасение няма. Тя отново вдига пистолета и този път го насочва към себе си и се прострелва в гърдите. Сръбските власти бързо пристигат на мястото на убийството, докато Бунева още е в съзнание. Те са изумени и я питат защо е разстреляла юриста. Тя не се замисля и отговаря направо:

                         „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти.

                                                                     Защото обичам   отечеството си.“


Мара Бунева, въпреки сериозната рана, издъхва едва на следващия ден – на 14 януари 1928г. Саможертвата на българката се оказва от световно значение. Българите в Македония виждат в младата българка една истинска героиня, достойна сънародничка, чиято памет трябва да се помни. Във Франция пресата нарича Мара Бунева “френската Шарлот Корде”(Шарлот Корде е френска благородничка, прочула се с убийството на лидера на якубинците. Друг френски журнал застава сериозно зад българите в Македония, той казва следното: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“. Дори британските седмични издания подкрепят деянието на Мара Бунева, те си позволяват  да нарекат сръбската и гръцката власт “насилническо господство”.  Вардарска Македония обаче, макар и за кратко, е освободена. През 1941г. българските войски отново маршируват победно над родната земя. Именно тогава, в памет на великата Мара Бунева е издигната паметна плоча в Скопие. Втората световна война обаче също завършва в ущърб на изтерзания български народ. Плочата е разрушена от комунистите и е възстановена чак след промените от 1989г. Сърбоманите в Македония обаче още са на власт. Паметникът на героинята се разрушава всяка година, и всяка година родолюбиви македонци, които знаят корените си, с помощта на българи я възстановяват. Тя обаче нееднократно е изписвана с надписи като “Смърт за българите и предателите”. Паметта на Мара Бунева в Македония е поругана и осквернена, за нас обаче тя остава една незабравима героиня, една горда българка, жертвала живота си вимето на своя народ. Тя е поредната жена, оставила следите си в българската история, която заслужава да бъде помнена завинаги. Поклон пред светлата и памет, поклон, пред героизма на една Българка.

http://www.bulgarianhistory.org/мара-бунева-героизмът-на-една-велика-б/

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8721
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #64 -: Януари 13, 2014, 06:22:15 »
1928 г. Скопие - подвигът на Мара Бунева:

http://vbox7.com/play:129617a842

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8721
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #65 -: Януари 13, 2014, 06:23:40 »
Стотици българи почетоха в Скопие паметта на Мара Бунева


Стотици българи почетоха в Скопие 86-годишнината от смъртта на Мара Бунева.

Почитането на подвига на Мара Бунева започна с панихида в църквата Свети Димитър, а след това беше поставена нова паметна плоча на лобното място на Бунева - кея на река Вардар, близо до Каменния мост в македонската столица.

Събитието премина под засилена охрана на македонската полиция.

Почитането на подвига на Бунева беше организирано от Българския културен клуб в Скопие.

На него присъстваха българи от Македония, ръководството на ВМРО, както и представители на новоучредената "Националистическа партия на България".

Радио Свободна Европа съобщава, че група македонски граждани, недоволни от събитието, са поставили от другата страна на реката транспарант с надпис: "Нямате свои герои, чужди славите".

http://offnews.bg/news/
« Последна редакция: Януари 09, 2016, 08:35:58 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8721
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #66 -: Януари 10, 2015, 14:10:50 »
ВМРО ще постави нова паметна плоча на Мара Бунева в Скопие


В събота - 10 януари, в църквата "Свети Димитър" в Скопие ще се състои панихида по повод 87-годишнината от подвига на Мара Бунева. Това съобщи председателят на ВМРО в Кюстендил Георги Петров. Той уточни, че на събитието ще присъстват организации на ВМРО от цялата страна и българи от Западните покрайнини.

Почитането на подвига на Мара Бунева се прави традиционно всяка година, каза Петров. Той посочи още, че след панихидата на брега на река Вардар близо до Каменния мост, ще бъде поставена и поредната паметна плоча на Мара Бунева. Такава плоча се монтира всяка година, защото малко след поставянето й, тя бива унищожавана от вандали.

На 13 януари 1928 година Мара Бунева е разстреляла в центъра на Скопие Велимир Прелич. Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. По-късно Бунева се прострелва в гърдите и умира от раните си на следващия ден.

http://society.actualno.com/VMRO-shte-postavi-nova-pametna-plocha-na-Mara-Buneva-v-Skopie-news_449834.html#ixzz3OOHrwPe5

Неактивен Цар Борис три

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 245
  • Country: 00
  • Карма: +7/-1
  • OS:
  • Linux Linux
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.63 Chrome 31.0.1650.63
Re: Мара Бунева
« Отговор #67 -: Януари 11, 2015, 22:14:23 »
http://telma.com.mk/vesti/panihida-za-mara-buneva Има видео в линка Автентична снимка но не ми харесва че го няма надписа ,, СРЪБСКИЯ ОКУПАТОР "
СЛАВЯНСТВО И СЛАВЯНИ НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ И НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ТО Е БИЛО ИЗМИСЛЕНО ОТ ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА ( РУСИЯ ) ПО ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ
БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ
БОГ ТАНГРА - НЯМА ТАКЪВ НЕ СЪЩЕСТВУВА ТАКЪВ БОГ
БЪЛГАРИЯ НЕ Е СЪЗДАДЕНА 681 == БЪЛГАРИЯ Е СЪЗДАДЕНА 165 ГОДИНА ОТ АВИТОХОЛ ===
“РУСИЯ, ТАЗИ РАЗВРАТНИЦА И МНИМА ЗАЩИТНИЦА НА СЛАВЯНСТВОТО, ТЯ УПОТРЕБЛЯВА ОЩЕ ПО-РАДИКАЛНИ СРЕДСТВА, ЗА ДА ЗАТРИЕ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ!” ХРИСТО БОТЕВ (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8721
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 47.0.2526.106 Chrome 47.0.2526.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #68 -: Януари 09, 2016, 08:12:28 »
До Скопие и назад: героите не умират!


Днес ще ви припомним историята на една истинска и смела  българка от „едно време”, за която не знаем много. Не знаем, защото са малко хората, които разказват за нея. Подвигът й не влиза в учебниците по история. Децата ни не са чували името й.

Защо? 

Защото не можем да очакваме от автори на учебниците по история, според които „Левски е бил арестуван”, в България е имало „османско присъствие”, а Баташкото клане е незначителен исторически факт, да запознаят учениците с подвига на една българка. И, защото държавата ни слабо я интересува, че българите губят най-важното - националното си самосъзнание. А без него един народ е не просто осакатен, той е мъртъв, погребан.

Мара Бунева - обичана или мразена, това е българка, записала името си в историята ни, жертвайки живота си в името на една по-висша идея.



87 години след смъртта й - вижте кой не я забрави. И помнете - героите не умират, докато има кой да ги помни.

До Скопие и назад....

Lentata.com съпроводи привържениците на ВМРО, начело с евродепутата Ангел Джамбазки и председателя на партията Красимир Каракачанов до град Скопие в Македония, където се състоя ежегодното паметно шествие в чест на Мара Бунева.


За поредна година в църквата „Свети  Димитър” в Скопие бе отслужена панахида за българската героиня. За да уважат паметта на Мара Бунева дойдоха стотици българи, както от България, така и от Западните български покрайнини, и цяла Македония. Освен от ръководните органи на ВМРО, на събитието присъстваха и депутати от партията, както и стотици членове на организацията от София, Кюстендил, Перник, Русе, Благоевград.

След панахидата, всички присъстващи се отправиха към Камен мост (мястото, където Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич), за да поставят нова плоча на героинята. Припомняме, че всички плочи, поставяни досега биват поругавани и чупени от вандали.


На Камен мост Ангел Джамбазки, Красимир Каракачанов и Лазар Младенов (председател на БККС) изнесоха речи в памет на Мара Бунева. Шествието завърши с минута мълчание.


По време на цялото събитие стотици полицаи следяха да няма провокация от местните агитки. Известно е, че минали години на шествието са се внедрявали и провокатори, целящи да унижат Мара Бунева и хората, които й отдават почит.

Тази година също на няколко места в Скопие  бяха забелязани групички от по 20 души, имащи за цел да предизвикат поне смут в българските редици, но събитието протече мирно - до голяма степен заради предприетите мерки за сигурност.

Цялото събитие мина без инциденти, но остава въпросът дали новата паметната плоча ще устои на вандалите. И по-важното - защо е трудно да уважаваме героите?!

Ето какво сподели Ангел Джамбазки минути след като изнесе реч пред присъстващите в чест на Мара Бунева:

Коя е Мара Бунева и защо е важно да я помним?

Мара Бунева е българка от Тетово, загива през 1928г., изпълнявайки смъртната присъда, издадена от ВМРО над правния съветник на Бановина (Южна Сърбия) - Велимир Прелич. Той е бил известен кожодер, изключително жесток тип. Той е и човекът, който организира Скопския съдебен процес срещу македонските българи, в който измъчават стотици момичета и момчета, които се определят като българи. Вадят им ноктите, палят ги, изобщо изключително кръвожаден човек. Той е и символът на сръбския терор над българите в Македония. Мара Бунева успява да се доближи до Прелич, да го издебне точно на това място, на което сме застанали тук (стария Камен мост), да го застреля, после и да се самозастреля, с което да изпълни смъртната присъда. Това е Мара Бунева - борец за свобода.Човек, който е смятал, че е легитимно да умреш, защитавайки своята кауза.

Сякаш не са много българите, които са запознати с нейната личност...

За съжаление, все по-малко са българите, които са наясно кои са дори Левски и Ботев - мислят, че са футбони отбори. Защото образованието вече няма нищо общо с родолюбието и патриотизма, защото българското училище се е превърнало в място, където учениците се занимават с всякакви неща, само не и с учене, а и просто чакат да получат дипломата си, за да...правят нещо друго. Не се преподава патриотизъм, не се преподава родолюбие, няма систематично запознаване с миналото на България. Дори, вижте - това е 1828 година, не говорим за времената на турското робство, не говорим за великите царе и ханове, говорим за 1928-ма година - още 100 години не са минали оттогава...

В този ред на мисли - губят ли българите националното си самосъзнание?

Губим го, да. Губим го, ние, българите, защото все по-малко държавната власт обръща внимание на патриотичното възпитание, защото все по-малко е модерно и интересно да знаеш своята история и своето минало. Защото все по-малко е модерно и важно да бъдеш достоен българин. Затова аз много се радвам на различни начинания и инициативи на отделни хора, на млади момчета и момичета, които доброволно започват да даряват книги, да четат книги, да правят самообразователни часове по история, изобщо да възраждат това, което ние наричаме „българско национално самосъзнание”.

Всяка година от ВМРО организирате панахида в чест на Мара Бунева, обикновено не липсват провокатори на тези събития, но тази нямаше – на какво се дължи това?

На това, че вчера помолих лично министъра на Външните работи на България - господин Митов, да уведоми по дипломатически път своя колега тук, на това, че направих един запис в Европейския парламент, в който официално уведомих правителството на Скопие, че една провокация тук ще им струва много скъпо и не могат да си го позволят. Както се вижда - значителни полицейски сили са ангажирани с тази охрана, а и не допускат такива разни ''млади анцузи'' да се разкарват и да търсят провокации.

И тази година слагате нова паметна плоча, след като миналата година вандали я изпочупиха. Догодина пак ли ще се наложи да я сменяте?

Да, със сигурност ще трябва да сложим нова отново. Но това няма да ни притесни, уплаши или попречи.Това, което ние искаме от тази държава, е да даде на българите правото  да живеят свободно и като граждани на Република Македония. Ние не отричаме, че има хора, които се чувстват като македонци - това е факт. Има хора, които казват „аз съм македонец” - добре, това не ни пречи. На нас ни пречи да се отрича правото на македонските българи да се самопределят като такива и няма да го допуснем. Вече е 21 век, няма как да стане. Има Европейски парламент, има Европейски съюз, дипломатически отношения, просто няма да се случи.

Засилва ли се интересът към честването на Мара Бунева спрямо други години?

Да речем, че не намалява.Тази година имаше повече местни българи от миналата, това за нас е добре. Не е важно колко хора ще дойдат от България - лесно е да си български националист в България. Много по-трудно е да си българин тук, в Скопие. И затова са важни тия хора - вижте го (посочва мъж в далечината) - с това балтонче изтъркано изцяло, с изпокъсаните дрехи, бедни хора, смачкани от живота, но пазещи достойнството си на българи. Такива са македонските българи днес, в 21 век.

Казахте преди малко, че героите на умират - вярно ли е това?

Героите не умират, така е. Въпросът е дали ние ги знаем, дали ние ги помним.

http://www.lentata.com/page_6361.html

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8721
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 47.0.2526.106 Chrome 47.0.2526.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #69 -: Януари 13, 2016, 21:17:21 »
За всичките палачи – мъст!
(В памет на Мара Бунева)

Край Вардар на брега стърчи самотен кръст.
За гнет тирански спомен той е вечен!
На тебе, героиньо скъпа, е обречен.
И на завета твой: „За всичките палачи – мъст!“

Аз виждам твоя лик възторжен и велик,
кога протегна си ръката нежна
Палача да убиеш, съдба бе неизбежна –
и клето си сърце да умъртвиш ти в миг!

Но…твоята душа, светице, ще блести.
И ще ни пази в бури, мрак злокобен.
Че с тоя подвиг смел за брата си поробен
между безсмъртие се вече нареди.

Кръстьо БЕРОН

(В. „Целокупна България”,
14 януари 1942 г.,
брой 188, стр. 6)

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8721
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Мара Бунева
« Отговор #70 -: Януари 13, 2017, 21:54:09 »
Памет и почит за Мара Бунева


Народната памет е съхранила много народни песни за жени. Още  видният фолклорист Стефан Веркович в своя световноизвестен сборник „Народне песме македонски бугара“, който излиза в Белград през 1860 година, включва 335 народни „женски“ т.е. лирични, песни.  Сам Веркович нарича тези песни  „венец на българската народна поезия”.

В българската народна култура българката е не само хранител на дома, тази, която дава живот  или оплаква съдбата на своите синове. Народната поезия е съхранила много песни за жени войводи, за българки, които са се жертвали за свободата на своята поробена земя – Богдана войвода, Бойка войвода, Боряна войвода, Ангелина войвода, Сирма войвода от Дебърско, Кичевско и Крушевско, която дори води своята хайдушка чета без хайдутите да разберат, че  войводата им е жена. И до днес се пее за Рада войвода и за Райна Попгеоргиева от Панагюрище. Но българката – майка, любима, всеотдайна в своето родолюбие,  е съхранена в народната памет не само като героиня от периода на османското владичество.  След трагичният край на Първата световна война, българите във Вардарска Македония остават под сръбска окупация. Тогава  една българка извършва чутовен подвиг, който остава в народната памет, съхранен и чрез народната песен.

Това е песента за „Мара Бунева баш българка”, която, както се пее в песента: „Насред Скопие, край Вардарот…право стреляла–точно случила баш тиранинот, сърбин Прелича.”

Но защо тази песен и този героичен жест на тази българка са останали съхранени в народната памет близо век? Песента сама отговоря. Защото подвигът на Мара Бунева е подвиг спасение, саможертва, чрез която една жена защитава своята народностна чест, своята вяра и мечта за свобода. Така тя защитава честта на българите в Скопие от тиранина, „разплаквал майки и деца”.

Коя е Мара Бунева.

Родена е тази народна героиня през 1901 г. в Тетово, тогава все още в пределите на Османската империя. Неин дядо е Захарий Манойлов — един от българите съградили християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време. Баща й е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война завършва висше образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. Нейният брат  Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация като няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 г. Мара Бунева се завръща в родния си град при семейството си, а през 1927 година се установява в Скопие, където отваря собствено шивашко ателие. Това и дава възможност да опознае много от сръбските първенци на града. В Скопие Бунева научава за мъченията на които са подложени български студенти по време на процеса срещу дейци на Македонската младежка тайна революционна организация. Научава, че най-жесток и „изобретателен” в мъченията е юристът в скопското Велико жупанство Велимир Прелич, който прилага средновековни методи на мъчения –  по негова заповед са стягани главите на следствените, чупени са ръцете им с дъсчици между пръстите и са погребвани живи. На 10 декември 1927 г. студентите са осъдени и на каторга.  Мара Бунева  получава от ВМРО задача да накаже изверга.

Иван Михайлов, революционер и деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на ВМРО описва срещата си с Мара Бунева в том III на спомените си.

„Беше мъглив влажен ден. – разказва Михайлов. Сякаш още виждам как по измокрената й връхна дреха се стичаха дъждовните капки. Нямаше какво повече да си кажем. Очите и ме гледаха уверено. И в ръкуването й почувствувах нейната сигурност; а заедно с това и доловимия трепет на ръката й – знак че искаше да ме прегърне, за сбогом с мене и с всички, които след нея оставаха в борбата. Вина и мъка чувствувам и до сега, че пропустнах да я прегърна. Загледан бях в очите й, за да изразя всичко, което с думи бе неизразимо в тоя момент“.

Милко Бунев, син на Борис Бунев и племенник на Мара Бунева, разказва:

„Чула за зверските мъчения на задържаните студенти, леля ми Мара Бунева веднага заминала за Скопие с една единствена цел – отмъщение. Тя била омъжена за български офицер в София, но покрай брат си Борис Бунев вече била посветена в македонското движение и работела за него. Когато комитите я посочили за екзекутор на Велимир Прелич, тя тръгнала, без да се обади на близките си.“

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1426547180689970&set=a.484764761534888.118560.100000041058854&type=3&theater

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на днешната македонска столица, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич – мъчителят на българите в Скопие.

След това сама се прострелва в гърдите. Преди да издъхне, в отговор на въпроса „защо“ зададен й от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на отмъщението, Мара Бунева отговаря:

„Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари,  от раните си. Погребана е без опело. Но панихиди в нейна памет са отслужени в България, както и в САЩ и Канада от българската емиграция с корени от вардарска Македония.

            При освобождението на Скопие от сръбска окупация през 1941 г. на мястото на жертвения подвиг е поставена възпоменателна плоча. След установяването на комунистическия режим в Югославия и създаването на Социалистическа република Македония, паметният знак е унищожен и гробът на Мара Бунева заличен.

         След разпадането на Югославия споменът за героичният подвиг на Мара Бунева възкръсва. За българите в Р Македония   този подвиг и днес е символ на непреклонността на българите в Македония и олицетворява най-висшите национални добродетели. Затова и  народната памет чрез песента ги предава от поколение на поколение.

      За съжаление сръбската окупация и десетилетната антибългарска политика в Македония са извършили своето. Доктрината на македонизма, според бившия български посланик в Скопие Александър Йорданов,  е политика на антибългаризъм в постоянно действие. Тя цели да продължи разделението между гражданите на Република България и Република Македония, чиито  общи етнически корени и обща народностна история са неунищожими. Затова и подвигът на македонската българка Мара Бунева свързва, а не разделя, създава героичен ореол на общата ни, изпълнена с трагичност, история. Това обяснява и почитта, която българите от цяла Македония и от България, всяка година в деня на саможертвения подвиг отдават на народната защитница и героиня. Затова и в народната песен ще продължи да се пее:

„И се убила Мара Бунева, зарад скопяни, зарад българско.”

            Днес, развитието на  отношенията между Република България и Република Македония  предполага откровен и честен прочит на общата ни история,  на нейните родолобюви уроци. Защото общите герои са като ориентири и за общото ни бъдеще в обединена Европа. Поклон пред паметта на Мара Бунева – народна героиня днес и на България, и на Македония.

http://vek21press.com/index.php/2016/01/13/mara-buneva/
« Последна редакция: Януари 13, 2017, 21:59:00 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf