Фигура.
Хората от нордическата раса са високи и стройни. Средният ръст на възрастният мъж е 1,75-1,76, но не рядко достига и 1,90. Но работата тук не е в прекалената дължина на краката, както е при негрите от горното течение на Нил. По пропорции дължината на краката към цялата дължина на тялото на тази раса заема средно положение между късоногите монголоиди и някои високи тропически племена. Височината на седалището е равно на 52-53 % от височината на тялото.
Растежът при хората от нордическата раса продължава повече от всичко, той може да бъде значителен и в периода на 20 и 25 години. В Южна Италия той завършва по-рано, от колкото в северна, в Баден той за този период е по-малък, от колкото в Швеция. Установена е взаимовръзка между достигането на полова зрялост и приключването на растежа. Доколкото при хората от нордическата раса периодът на растеж е по-дълъг, половото съзряване настъпва по-късно.
Мъжете от нордическата раса освен висок ръст се отличават и с широки рамене и тесни бедра. Стройността на мъжките бедра е много характерен признак на нордическата раса, т.н. антична тазова гънка, подмишно удебеляване, тръгващо от гръбния хребет през бедрото напред и надолу. Тази расова особеност обичали да подчертават древните гръцки скулптори. Особено удебеляване на горните части на колянната чашка е представено в Европа предимно в нордическата раса.
С расовата стройност се отличават и нордическите жени, независимо от женствените форми на тялото. Тук се наблюдава ефект на т.нар. лъжлива мършавост: нордическите жени в дрехи изглеждат слаби въпреки развитите женски форми.
Стройността се проявява в формите на частите на тялото: шия, ръце, крака, бедра. Отношението на дължината на ръцете към дължината на тялото е същото както в случая с дължината на краката: ръцете на хората от нордическата раса не са толкова къси, както у монголоидите и не са толкова дълги както при негроидите (Размаха на ръцете при хората от нордическата раса е равен на 94-97 % от дължината на тялото. Кнооп е установил тези цифри при изследване на нордическото население в Долна Саксония; по негови данни колкото главата е по-дълга, толкова повече този показател се приближава до 94.
Череп.
Стройността, характерна за тялото, притежава и черепът. Хората от нордическата раса имат дълъг череп и тясно лице. Средният черепен показател е около 74 (на главата на живия човек това съответства на цифрите 75-75,5). Ширината на нордическата глава се отнася към нейната дължина както 3:4. Много изследователи ползват надлъжно-напречен показател за живите представители на нордическата раса до 77,9, Деникер дори до 79. (В същото време Колман взема за средна величина черепния показател на нордическата раса 71,5, а Ойген Фишер - 76-79). Вероятно ширината на главата и черепа на нордическата раса варира в голям диапазон, който е ограничен от показател по-малък от 75. Във всеки случай долихокефалията на нордическата раса е по-близък до мезокефалията, отколкото е ярко изразена долихокефалията на негрите и ескимосите.
Ширината на нордическото лице се отнася към дължината както 10:9, но в частност бива и в съотношение 10:10. Може да се каже, че лицевия показател на нордическата раса е над 90. Дългоглавостта в съчетание с тясно лице правят формата на главата такава, че тя може да се огради в правоъгълник. Тази форма се набива в очи при нордическите хора с къси коси или плешиви, особено при обръщане на главата. Ако кръглата глава при обръщане не си изменя формата - топката изглежда еднаква от всички страни, то при обръщане на нордическата глава се забелязват две дълги странични плоскости. Ако се раздели главата при поглед отстрани на два участъка, един отпред, и един зад ушите, ще видим, че нордическата глава се развива по дължина, основно зад ушите. Тилът, както вече се каза, изпъква. Ако дългоглавия човек се постави до стената, неговият тил ще се докосне до нея, а при кръглоглавите между неговия тил и стената ще остане пространство. Нордическият череп се отличава със сравнително неголяма височина на участъка зад ушите, така че може да се говори за плоска форма на този череп (при децата, обаче, този признак не е изразен). За нордическата (и динарската) раса е характерен силно изпъкващ тилен хълм. Особено нордическа черта е израстък на слепоочната кост. Ако областта зад ушите при другите европейски раси е сравнително плоска, то при нордическата раса там се опипва забележимо възвишение.
Чертите на нордическото лице в профил са ясно изразени. Челото е с наклон назад, очите са дълбоко сложени, носът повече или по-малко изпъква. Челюстите и зъбите са разположени вертикално. Особено рязко изпъква брадичката. Наличието на три изпъкващи части прави впечатление за агресивност.
Анфасът обръща вниманието към себе си с тясно чело, малко извити вежди, тесния гръб на носа, тясната, ъгловата брадичка. Главата в областта на слепоочието е свита, сякаш нейните две страни са притиснали в преса.
Такова общо впечатление правят и формите на отделните кости на черепа и меките части на лицето. Извитото назад чело се съчетава с забележимите надвеждени дъги и глабелата (удебеление над предносието). Тези признаци са по-малко изразени при жените и при младите хора. Очниците имат формата на продълговата елипса или четириъгълник.
Много важна черта на лицето са скулите. При нордическата раса те не са много забележителни, защото са обърнати настрана и са разположени вертикално..
Отделните раси се различават по формата на носа. Нордическата раса има тънък , започващ с предносие, така че между него и челото няма видима граница ("гръцки нос"). В профил той понякога е прав, понякога е извит навън. Срещат се също и вдлъбнати носове и носове, извити навън в долната третина (честа форма в Швеция). Ако нордическият нос е извит навън, той обикновено описва плавна дъга. Това е по-скоро извит или ястребов нос, отколкото орлов (извит в горната част), както при динарската раса. Отношението на дължината (височината) на носа в сравнение с другите участъци на лицето при нордическата (и динарската) раса е повече от всичко, а при източната и източно-балтийската раса е по-малко. Ноздрите са разположени под остър ъгъл. Нордическият нос се развива от детския чип нос до 25ата година. Носовете на жените от всички раси са по-широки. При нордическата раса се среща и форма на носа, която в профил изглежда права, но леко вълниста. Силно изпъкващият напред нос при хората от нордическата раса, като например при норвежкия полярен изследовател Амундсен, бива обикновено и особено тесен.
Теснотата на нордическото лице е обусловено и от голямата извивка на роговиците на очите, и теснотата на челюстите и тясното разположение на зъбите, при което кучешките зъби се разполагат под ъгъл. Особена нордическа черта са големите и дълги предни резци.
Меките части на лицето. Тези части не изтриват впечатлението за тясното лице. Кожата на лицето има равномерна дебелина, клепачите не са дебели, прореза между тях е хоризонтален, а външните ъгли на очите са немного скъсени надолу. Кожата на скулите е тънка, кръглите бузи не правят лицето кръгло. Ивиците на устните е очертана неясно. Самите устни са обикновено тънки, но не сбити, горната устна често изпъква по-малко от долната. При нордическите англичани често се среща висока вертикална горна устна. Браздичката под носа е ясно изразена и тясна. Ушите са сравнително малки, въпреки че големината на ушите във всички раси силно варира и ушите при всички хора растат до старост.
Кожа.
Цветът на кожата при всички раси се поражда отлагане на пигмента. Най-малко на това са подложени нордическата и фалската раси. Нордическият цвят на кожата е розово-бял, цветът на източнобалтийската раса е светъл с сиво-жълт оттенък. Само нордическата раса може да се нарече "бяла в собствения смисъл на думата, макар че и това ще бъде не напълно правилно. - съвършено бяла кожа има само при труповете. Дори самата бяла кожа винаги има жълтеникав оттенък. Розово-бяла прави кожата преминаващата през нея кръв. Там, където преминават вените, е видима "синята кръв". Но такава светла кожа дори и в западна Европа се среща рядко, отколкото си мислят. Към същия цвят кожи на облечения европеец е недостатъчно свидетелство за неговите расови свойства. Много европейци, планинци, стават подобни на египтяните или индусите. Само кожата на нордическата раса е устойчива към слънчевите лъчи: тя силно почервенява, както при изгаряне, но след няколко дни почервеняването изчезва.
Дебелината на отделните европейски раси не е измервана. Кожата на нордическата раса е особено нежна и прилича на тънка. Според римските писатели, кожата на германците е по-чувствителна към рани. За нежността на нордическата кожа свидетелства и нейната прозрачност. Израза "синя кръв" показвал на расовия произход на благородниците. Руменината на бузите, "кръв с мляко" - тези и други подобни изрази говорят за нордическия произход на европейския идеал за красота. Дори зърната на гърдите при мъжете и жените от нордическата раса са розови, а при другите европейци - кафеви. Само при нордическата раса устните са наистина червени.
Така както в тропиците пигментацията на кожата е средство за нейната защита, нордическата раса не е приспособена за живот в тропиците. Влиянието на тропическия климат на различните европейски раси е показал американеца Удраф в своята книга "Medical Ethnology" (1915). Той отбелязва твърде вредното влияние на силното слънчево излъчване на нервната система на светлите европейци..
Свързано ли е появата на лунички с нордическата кръв не е известно. Луничките се появяват при рижите хора, но при тях, за разлика от нордическата раса, кожата е мазна. Но често се наблюдават лунички и при хората от нордическата раса.
По-тъмните участъци на кожата, за разлика от другите раси, у чисто нордическата раса не се срещат.
Коси.
В сравнение с другите земни раси, нордическата (а също и западната и преди всичко динарската) раса трябва да се причисли към по-окосмените. При хората от нордическата раса добре растат косите на главата, при мъжете - брада, но окосмяването по тялото е по-слабо.
Цветът и формата на косите на главата са признаци, по които се различават расите. В Германия се наблюдава феномен, който до сега не е получил удовлетворяващо обяснение - потъмняване на косите при възрастни на около 30 годишна възраст. Така че само по цвета на косите при възрастните не може да се съди за расовата принадлежност.
Проникването на коса на челото се среща често при евреите. Нерядко го има и при динарската раса. При нордическата раса не се среща това явление.
Цветът на косата на нордическата раса е светъл, с вариации от светлоруси до жълтеникави и златисти, обикновено с повече или по-малко червеникав оттенък. Пепелявите коси, по-често срещащи се на изток в Германия и в североизточна Европа, са по-скоро признак на източно-балтийската раса. Светлият цвят на косите е повлиял на европейския идеал за красота. По описанието на римляните, варварските деца имали същият цвят коси, както и при старците.
По-рано се спореше, може ли да се смятат рижите коси за нордически признак. Те често се съчетават с много бяла и нежна кожа. В рижите коси виждали реликт от особена раса. Често ги отбелязвали с особен мирис, сравним с козия. Но не трябва да се смятат за особена раса, рижите коси са разпространени в ареала на нордическата раса. В източна Германия и източна Европа рижите са по-малко, отколкото в северозападна Европа, т.е. за източно-балтийската раса това явление не е характерно.
Рижавостта сега се смята за явление подобно на албинизма, тъй като рижекосите, както и албиносите се срещат във всички раси. Затова говорят за еритризъм и рутилизъм и не разглеждат рижите коси като расов признак. Сравнително много рижи има сред шотландците и полукръвните евреи.
Косите на нордическата раса са по-малко мазни, отколкото при другите европейски раси. Те са гладки или вълнисти, тънки, често "като коприна". Къдравите коси по-често биват при децата от нордическата раса, отколкото при възрастните. Особеностите на нордическите коси добре са представени на картините на Рубенс. Нордическите коси може да се разпознаят по тяхната лекота, с която се развяват на вятъра. Тънките нордически коси са по-малко здрави, те лесно се отрязват.
Резултатите от кръстосване могат да бъдат твърди, нерядко къдравите (например при евреите) светли коси или тъмни коси с нордическа структура. Структурата на косата говори повече за расовия произход, отколкото цвета им. Светлите коси на източно-балтийската раса са дебели и твърди.
Космите на брадите на мъжете от нордическата раса също са светли, често по-рижави. Индра се е изобразявал с рижава брада, както и бога на гърма при древните германци, а император Барбароса - любим образ в немския фолклор. Космите на брадите са къдрави, както на древногръцките статуи. Формата им не е изследвана.
При кръстосване, дори при тъмни коси на главата, често се запазва светлата или рижавата брада, както е отбелязал още Аристотел.
Цвят на очите.
Става дума за цвета на светлата обвивка, зеницата при всички раси е черна. Конюнктива при нордическата раса е напълно безцветен и сякаш бял. При по-тъмните европейски раси той е по-мътен или жълтеникав.
Светлата обвивка при нордическата раса е много светла, синя или сива. Децата обикновено се раждат с тъмно-сини или тъмносиви очи.
Има мнение, че сивите очи не са нордически, което е признак за смесване или признак на източнобалтийската раса. На нордическата раса не са свойствени само сините очи, макар че при нея те са по-срещани, а при източнобалтийската раса има повече сиви очи. Може да се смятат сивите очи за признак на смесване на нордическата раса с тъмни европейски раси, тъй като по данни на Вирхов, броя на сивите очи се увеличава в Централна Европа не само на изток, но и на юг. Сивите очи се срещат по-често с кестеняви коси, отколкото с светли. При смесване става така че цвета на очите се наследява от тъмната раса, а яркостта на очите от светлата. Така се получават светлокафеви и зелени очи.
При нордическите хора цвета на очите често се променя в зависимост от осветяването и разположението. Когато светлината падне по-напред, очите изглеждат сини, а когато падне по-назад - сиви. Цветът им е нещо средно между синьо и сиво. Но, доколкото сивият цвят е доминантен, може да се смятат сините очи за "по-нордически".
Тъмносините очи, както при евреите или полуевреите, или непрозрачно матово-сините очи това са винаги очи на хибриди. Те нерядко се срещат при смесване с източната раса. На нордическите очи е присъщ светлият цвят.
С тези свойства на нордическите очи е свързано особено впечатление, което създават. Тъмните очи се разглеждат, нордическите се наблюдават. Във възбудено състояние погледът на нордическите очи става "ужасен". Такъв поглед приписвали на варварите Цезар и Тацит. Контрастът със тъмната зеница със светлата рамка, наред със съответната мимика, прави погледа на варварина не само "ужасен", но и "остър", за което е писал също и Цезар. Това е свързано с това, че зеницата във възбудено състояние се разширява. Именно светлите нордически очи във възбудено състояние (радост, опиянение от борбата) придават особен бляксък, те започват да излъчват светлина. Римските войни в битките си с варварите трябвало да привикнат с този поглед, зада не се плашат от него. Цезар пише за галите, че те не можели да издържат на дивия поглед на германците. Хаген ("Песен за нибелунгите") имал същия ужасен поглед. Това свойство на народите от нордическата раса приписвали на героите, което е изразено в "Едата". Само нордическите очи могат да хвърлят ужасен поглед, очите на другите раси в възбудено състояние изглеждат зловещи, заплашителни, дори злобни, но мъжественият гняв могат да изразят само нордическите очи. Обикновеното им изражение е решимост, но диапазона на изразяване на чувства е голям, от мекост до твърда воля на господаря.
Общото впечатление на чертите на нордическото лице Гобино правилно нарича "малко суховато". Особено пир мъжете на средна възраст прави впечатление тази хладност, жестокост и деловитост на нордическите черти на лицето.