Археологически находки в Пловдивска област

[Hatshepsut]

Разкриха изумително водно съоръжение в Епископската базилика

Фантастичният воден басейн е част от по-ранна сграда, а размерът му е 15 метра дължина и 9.60 метра ширина

от Мария Луцова

Изумително по своето майсторство на изработката и размери съоръжение за вода разкри екипът на археолога Жени Танкова при теренните разкопки на Епископската базилика. Фантастичният воден басейн е в зона 8 на обекта, където бяха вдигнати мозайките и е по-ранно от Епископската базилика.

През сезона 2018-а продължихме проучванията сондажно в секторите, където бе вдигната мозайката. Започнахме работа в зоната още през миналата година, разкривайки тази дъговидно-повиваща структура. Тя е по-ранна от базиликата, намира се в централния кораб и по повърхността на мозайките  на Епископската базилика личи нейната елипсовидна форма. Дълга е 15 метра в посока изток-запад  и широка 9.60 м в посока север-юг, разказа Жени Танкова.

Тя припомни, че още при първите проучвания специалистите археолози са извели работна хипотеза за функцията на по-ранното помещение и сега със сондажите я потвърждават.

Смятаме, че това е съоръжение за вода – басейн, с един много масивен каменен кожух. Вероятно е направен, за да издържи напора на водата. Зидът е широк около два метра и отвътре е облицован с тухли. Подовото ниво също е тухлено. Този тухлен пояс в едната си част е с много масивна фугировка между тухлите. Изработката е впечатляваща. А на 70-80 см от горните запазени руини вече е и с  хидрофобна обмазка. Това още веднъж ни навежда на мисълта, че съоръжението е свързано с вода, разказа Жени Танкова и припомни: „Елипсовидната структура е вписана в правоъгълна сграда, за която вече на няколко пъти говорим. Тя е разположена под базиликата. Простира се както в централния, така частично и в северния и южен кораби. Отстоянието на север и на юг от тази елипсовидна сграда е симетрично – тоест тя е разположена в центъра на по-ранната правоъгълна сграда“.

Танкова и колегите й са на мнение, че двете ранни сгради – правоъгълната и елипсовидната са свързани функционално, но тепърва ще имат възможност да направят още сондажи, за да потвърдят категорично, че са взаимно обвързани от един строителен период. Към този момент археолозите смятат, че те се отнасят някъде към 2-3 век според данните, с които разполагат. Няма съмнение в едно обаче – става дума за едно внушаващо респект и възхищение съоръжение.

Този археологически сезон е изключително важен и с друго откритие на археолозите, защото успяха да проучат в дълбочина външното лице на абсидата на Епископската базилика.

Разкрихме частично северния стилобат – пътеките, които разделят централно двата странични кораба,и връзката му с абсидата. Най-после - защото много често го коментираме, че южният и северният зидове на Базиликата са иззети в много по-ранни времена, най-вероятното през Средновековието или ранното Възраждане, открихме един малък сектор от източния зид на северния кораб. Той може да ни даде представа за тези иззети странични зидове, а те също са много внушителни с ширина 70 сантиметра, разказа Жени Танкова.

Много е внушителен градежът и на самата абсида – широчината на зида е около 2 метра, а дълбочината 6 метра. Това са данни, които на базата на работата си през този сезон археолозите могат да обявят съвсем конкретно.

Фундирана е на дълбочина почти 3 метра. Попаднахме и на едни отстъпи – така наречените берми, които са правени с цел да е по-масивна конструкцията, която на си нагоре сградата. Всичко това още веднъж потвърждава мащабността й. Има следи по външното лице на абсидата и от контрафорси – тухлени колони, които допълнително укрепват сградата, разказа Жени Танкова.

Древните строители са използвали и така наречената сантрачна система за сигурността на зданието - отвори, в които са слагани греди. Те са точно на нивото на границата между основата на зидарията и видимата й част.

Допреди години научната общност развиваше теорията, че сантрачната система е позната едва в Средновековието, но аз вече имам няколко случая – например в обект Музея (до Понеделник пазара), където в една антична сграда, по-ранна и от датировката на Базиликата, е използван такъв метод за укрепване. Сега при проучванията на Епископската базилика установяваме, че и през римската епоха тя е била добре позната, каза още Танкова.

https://plovdivtime.bg/news.php?id=3725

[Hatshepsut]

МАЛКАТА БАЗИЛИКА - ПОЧИТ КЪМ ИМПЕРАТОР БАЗИЛИСК

Малката базилика на Филипопол е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника.

През 475 г. Базилиск става император, но след само 20 месеца е свален от предшественика си Зенон (474-491), който заповядва всяка следа от присъствието на врага му да бъде унищожена. В резултат на това първите редове на ктиторския надпис в Малката базилика, оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида, са премахнати.

Скоро след това базиликата изгаря до основи. Дървеният покрив и керемидите рухват и затрупват вътрешността на църквата с отломки. След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб е пристроен баптистерий. Баптистерият има квадратен план, кръстовидна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.

Към края на VI в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града в равнината. Базиликата се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През Х-ХI в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Останките на базиликата са открити през 1988-1989 г. при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я нарича Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). През 1991 г. строежът на жилищната кооперация е завършен на няколко метра встрани и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са вдигнати, няколко фрагмента от тях са консервирани и прибрани в склад. До 2010 г. базиликата е изоставена и скрита под бурени.

Днес тя е една от най-интересните и красиви културно-исторически забележителности на Пловдив, под управлението на Общински институт „Старинен Пловдив“.









https://plovdivtime.bg/gradat/malkata-bazilika-pochit-kam-imperator-bazilisk-5023/

[Hatshepsut]

Археолози откриха древно селище до могила Лаута

Древно селище, имение или светилище - това са работните хипотези на археолозите начело с Милена Райчева, които проучват на обект в близост до могила Лаута в Пловдив. Предварителните сондажи са свързани с мащабен проект за рехабилитацията на железопътната мрежа и изграждане на ЖП възел.

Още преди близо две години археолозите направиха обход по целия маршрут на влаковите линии  и регистрираха много обекти, които в случай на строителни дейности  да бъдат сондирани и проучени. Само за участъка Пловдив Бургас средствата, отделени за работата на специалистите, бяха над 500 000 лв.

"Колеги тук са обхождали през 2017 г. около трасето на линията и са регистрирали голяма концентрация на археологически материали по повърхността на терена.  Ние започнахме да работим от 18 март и ще проучваме обекта в продължение на един месец. Това са предварителни сондажни проучвания. Работим върху 10 процента от терена, залагаме сондажи, за да преценим дали има нужда този обект да премине на пълно проучване. Това зависи от дебелината на пластовете, структурите, които намерим, и тяхната значимост", разказа археологът гл. ас. д-р Милена Райчева. Пловдивчанката работи в Националния археологически институт с музей при БАН в София, но се радва, че се завръща в родния град за проучвания.

До този момент тя и колегите й откриват материали от най-различни епохи, защото земята е плодородна и винаги е била обработвана. Затова в горните пластове са се смесили различни епохи.

"Откриваме неща както от времето на траките, тоест ранножелязна и късножелязна епоха, така и от османско време. Всичко това е смесено и разнесено от машините, с които е обработвана земята. Става дума за няколко ями от желязната епоха и няколко зида, които вероятно датират от римската или късноантичната епоха", разказа Милена Райчева.

Въпреки че са в началото на проучванията, специалистите попадат на фрагменти от османски лули, керамика, прешлени за вретено. Открили и античен бронзов ключ от римската епоха.

"Обектът е много голям. Тук винаги се е знаело, че има нещо. Хората, които обработват, тези които се разхождат, винаги са забелязвали, че на земята има парчета керамика. Други, които се разхождат по могила Лаута също споделят, че са открила разни неща.  На този терен преди години са открити пет оброчни плочки с различни божества и надписи на гръцки език", разказа пловдивчанката.

Очакванията на специалистите са - ако става дума за римската епоха, обектът да е с извънградски характер.

Тук сме извън древния Филипопол, тоест може да става дума за имение, вила, светилище. Може да е дори някакво селце,  предполагат археолозите, които проучват обекта.  За терена, на който работят, се знае и че през османската епоха е имало село с чифлик. С други думи – този терен винаги е бил обитаван, понеже е много благоприятен, има хубава земя.

"Надяваме се в процеса на проучванията да намерим достатъчно находки, на базата на които да кажем какво е имало тук. Обектът е много голям  - дълъг е 1 км и е широк 40 метра. Разположен е от двете страни на жп линията", сподели Милена Райчева.

Екипът археолози работи в трудни условия, защото обектът се намира на метри от влаковата линия. Машинистите обаче са свикнали с гледката на млади мъже и жени, облечени в светлоотразителни жилетки, които копаят земята в търсене на ценни късове история.

Обектът се намира в близост до могила Лаута, която всъщност е тепе, но за разлика от останалите в Пловдив не е от сиенит, а от андезит.  Според сведенията в ранните години на 20 век  от това тепе е добиван материал, с който е направено шосето Пловдив-Асеновград.

https://plovdivnow.bg/plovdiv-raion-trakiia/arheolozi-otkriha-drevno-selishte-mogila-lauta-snimki-16132

[Hatshepsut]

Безценна находка излезе на Римския форум в Пловдив

Появи се древен надпис, сияе археологът Елена Кесякова. Изненадите на Римския форум в Пловдив не спират. Точно на северния склон, където багер-паяк дълбае под наклон от 260 градуса, в пръстта се появи мраморен постамент с надпис на старогръцки. Археоложката Елена Кесякова, която наблюдава реставрационните работи на обекта, почти изкрещя. Всеки изследовател мечтае да открие преди всичко древен текст, отколкото златно съкровище. Работници тутакси извадиха мраморното парче и го почистиха от пръстта. Под нея се показаха първите букви. Какво съобщават те, думата има епиграфът Николай Шаранков. Пловдивчанинът, който преподава старогръцки и латински в Софийския университет, минава за един от най-големите специалисти по разчитане на древни текстове. "Веднага след почивните дни ще го извикам", каза Кесякова. Самата тя тръпне да узнае каква информация ще даде надписът. "Не мога да си обясня как на такава дълбочина от 4,5 м се появи. Непрекъснато изскачат разни фрагменти", допълва специалистката.



Реставрацията и консервацията на западните пропилеи от форума на Филипопол е съсредоточена в северната страна на обекта. Под изключително стръмен наклон крачещ багер отнема пръстта и оформя наклона, по който хората ще могат да слизат от съвременното към античното ниво. Укрепването става с помощта на габиони - метални мрежи, запълнени с камъни. Кесякова трепери за самия багерист. "Много трудно се управлява тази машина, никой не иска да се качи и да виси буквално във въздуха", каза тя. Макар разкопките да са приключили още м.г., покрай реставрацията непрекъснато се появяват нови находки. Сред тях са два капитела в йонийски стил и глинен антефикс - глава с мъжко изображение. Най-ценният артефакт според археоложката е надписът. При разкопките тя се е натъкнала и на отделни букви, които обаче се оказали строителни индекси за поставяне на отделни архитектурни елементи. В момента се оформят археологическите профили на обекта. Те ще очертаят отделните напластявания, които са в изобилие. "Само в едно от помещенията имаме 10 пода", посочи Кесякова.
Обектът, който ще се интегрира със съвременния площад на Пловдив, е с площ от 1500 кв. метра. Пет антични колони ще бъдат издигнати. Работата по тях е поверена на реставратора Никола Стоянов. По думите му направата на всяка от тях ще струва между 10 и 20 хиляди лева. "Не гранитът, а ароматът на античност ще направят площада на Пловдив уникален", убедена е авторката на проекта арх. Румяна Пройкова.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7435441

[Hatshepsut]

Най-старият надпис, в който се споменава думата "театър", бе открит в Пловдив

Най-старият надпис, в който се споменава думата "театър", бе открита в петък при дренажни работи в западната част на Голямата базилика. Той датира от началото на II век и е правен или при император Траян, или при император Хадриян. Трите реда от надписа, който е бил разположен на голям постамент за статуя, която се е разрушила, дават достатъчно информация, но не и най- важната- за кого става дума.

Археолозите знаят, че е почетен виден гражданин на Филипополис, който очевидно е допринесъл за изграждането на театъра. Предполага се, че и на самия Античен театър е имало негова статуя, но кой точно е човекът, не се знае, защото останалата част липсва или е разтрошена. При всички случаи това е най- ранният надпис, в който се споменава театъра, а съвпадението на периодите навежда на мисълта, че след 15-16 годишното му изграждане, приносът на този виден човек е бил увековечен. Така става ясно, че в Пловдив има театър отпреди 20 века. Предполага се, че статуя на този човек има и на Античния театър.



Днес тази находка бе една от точките на интерес за посланиците на 20 държави у нас, които участваха в символично почистване на мозайките и дадоха своите послания, които ще бъдат изгравирани до входа на Голямата базилика. В тази инициатива се включиха дипломати от Австрия, Албания, Великобритания, Гърция, Дания, Израел, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Косово, Словакия, Словения, САЩ, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и представителството на Европейската комисия за България.

Прочети още : https://www.actualno.com/plovdiv/naj-starijat-nadpis-v-kojto-se-spomenava-dumata-teatyr-be-otkrit-v-bylgarija-news_757779.html
© Actualno.com

[Hatshepsut]

Откриха останки от римско жилище и гроб в центъра на Пловдив

Останки от римско жилище с глинен водопровод, както и гроб бяха открити при изкопни дейности по ул. „Г. М. Димитров“ в центъра на Пловдив.

Според специалистите разкритите археологически  структури датират от II  -  IV в. сл. Хр.

Находките са открити при изкопни работи за присъединяване на сграда към топлопреносната мрежа.

Сформирана е комисия от експерти към Министерството на културата и след изготвяне на протокол е започнало теренно проучване на археологията под ръководството на археолога Мая Мартинова от Регионалния археологически музей.

След края му се очаква нов оглед от комисия към Министерството на културата, която да приеме резултатите от него.

Работата по изграждането на топлопровода може да продължи след разрешение от Министерството на културата.

Не за първи път EVN Топлофикация разкрива и консервира археологически находки по време на своята дейност. През 2012 г. в същия район при изкопни работи на дружеството бе разкрита  раннохристиянска гробница от IV в. сл. Хр. със стенописи, изобразяващи чудесата на Христос. 

Сега античната гробница може да се види в Регионалния археологически музей – Пловдив.

http://bnr.bg/plovdiv/post/101142977/nahodki

[Hatshepsut]

Древна стела, с ценен за историята на Пловдив надпис, откриха в Голямата Базилика

Внушителна по размери каменна стела от 255-та година бе открита от археолозите в двора на Епископската базилика в Пловдив. Според ръководителя на разкопките Жени Танкова това не е обикновена плоча, а обработен архитектурен елемент дълъг 1,40 и широк 1,20 м. 

На нея има надпис, който е много ценен, за историята на Филипопол, за Римската империя и за предисторията на Базиликата. Надписът е разчетен от епиграфа Николай Шаранков.

В него 44 членове на мистично религиозно общество, почитащо бог Дионис, отправят благодарствени думи за оцеляването си при готското нашествие, когато през 251-ва година градът е опустошен и опожарен.

В стелата са изписани имената на 44-мата членове като част от тях са посочени и с длъжностите си. Цитирани са римските императори Публий Лициний Валериан и Галиен Августи.

Откритието потвърждава хипотезата на археолозите, че под Базиликата е имало езически римски храм, който е храм на императорския култ.



Стелата е много добре запазена. Отчупена е една малка част, която предстои да бъде добавена от реставраторите.  Според Жени Танкова плочата трябва да бъде поставена на много видно място, тъй като е важна за предисторията на Базиликата.

Надписът гласи:

За победата, здравето и вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Галиен Августи и за целия им дом, за свещения сенат и за римския народ и за Съвета на народното събрание на Филипопол и на тракийския предводител Дионис посветиха оцелелите мисти /хора, които са почитали култа към Дионис/, когато водач на мистериите /игрите, провеждани в чест на бог Дионис/ и пожизнен жрец беше Аврелий Мукиниад, син на Мукиан.

Няма данни двамата цитирани императори да са посещавали Пловдив, но уважението към императорите е традиция към цялата Римска империя, обясни Жени Танкова.

http://bnr.bg/plovdiv/post/101143628/kamenna-stela-s-cenen-za-istoriata-na-plovdiv-nadpis-otkriha-v-golamata-bazilika

[Hatshepsut]

Откриха постамент на шампионска статуя от 3. век

Пловдивските археолози направиха поредното си сензационно откритие на Форума, след като миналата седмица намериха мраморна стела на тайното общество от култа на Дионис в Епископската базилика от 3. век сл. Хр. Този път находката е уникален мраморен постамент на статуя на шампион от Питийските Александрийски игри през 214 г. сл. Хр. При пренареждането на античната настилка работници забелязали надписа и занесли реликвата при археолога Елена Кесякова. Тя пък веднага се свързала с епиграфа Николай Шаранков - най-добрият специалист по разчитане на древногръцки текстове у нас.

„Надписът разкрива, че постаментът е стоял под статуя на победител в Питийските Александрийски игри, които Филипопол организира в чест на император Каракала (198-217). Историческите извори сочат, че когато идва натук Каракала вижда насън Александър Велики, който му казва, че е натъжен, че вече никой не си спомня за него и императорът решава да възстанови почитта към Александър“, разказа пред „Марица“ Николай Шаранков.

Върху мраморния постамент се е извисявала статуята на победителя, който се е казвал Реметалк. Това тракийско царско име е знаменателно – така са се наричали трима владетели на Одриското царство. В частично запазения надпис се споменават организаторите на игрите, както и кой издигнал статуята. Находката ни дава нова и интересна информация, кояато тепърва ще анализираме, допълни Шаранков.

Питийските Александрийски игри през 2014 г. са организирани от Общотото събрание на градовете на Тракия, чието седалище е бил Античният театър на Филипопол. Най-популярните състезания на епохата са проведени под тепетата по модела Питийските игри в Делфи. Във Филипопол, подобно на Делфи, главен бог на града и покровител на игрите бил Аполон, което улеснило взаимстването им.

Двудневното празненство включвало състезания по панкратион (вид бойно изкуство); пентатлон, който комбинирал състезания по скок дължина, хвърляне на копие и диск, спринт и борба; и надпревари по борба, бокс и бягане на дължина. Шампионатът се провел почти изцяло на Римския стадион, който побирал 30 000 зрители.

Имало и състезания по рецитиране на поезия, по пеене и по глашатайство, които най-вероятно пък са се състояли на Античния театър. Александрийските игри били най-големите и прочути в Тракия.

За да впечатли Каракала, Филипопол отсякъл и специална емисия монети с неговия портрет. Императорската двойка Каракала и Юлия Домна били посрещнати в града с колесница, украсена с неговото изображение и това на Херакъл, а императрицата Юлия Домна била почетена като градска богиня.

При посещението на следващия император - Елагабал (218–222) през 221 г. отново били проведени Питийски игри, но този път били наречени не Александрийски, а Кендрисийски – на името на главния бог Аполон Кендрисос. Тези състезания също били увековечени с монетна емисия.

„Находката показва, че местното тракийско население оставя своя отпечатък върху цялата култура. Затова не бива да говорим за римска култура, а за тракийска култура по време на римското владичество“, отбеляза Елена Кесякова.

https://www.marica.bg/mramoren-postament-na-shampionska-statuq-ot-214-g-iznikna-Article-221640.html