Археологически находки във Врачанска област

[Hatshepsut]

Откриха европеец на 8,000 години в България

Погребение с гробни дарове от преди 8,000 години
бе разкрито при разкопки край врачанско село



Праисторическия човек е най-вероятно на възраст 25-30 години
и принадлежи към така наречената протоевропеидна раса

Скелетът на праисторическия мъж е удивително добре запазен

За първи път в България бяха намерени запазени две останки на праисторически човек с уникални погребални дарове.

Находката е открита от археолога Георги Ганецовски от Врачанския исторически музей при подновяване на разкопки на праисторическото селище в местността "Валога" край врачанското село Оходен.

Скелетът на праисторическия мъж е удивително добре запазен, въпреки че е престоял в земята близо 8,000 години. Той е бил положен в гроба по гръб със свити и наклонени наляво крака, в специално издълбана гробна яма, съобщава БиТиВи.

До главата му, която също е наклонена в източна посока, има поставен напълно запазен керамичен съд със сферична форма, а до дясното му рамо - кремъчен нож. Ясно се виждат следите от овъглени кости и счупени глинени съдове, което показва, че е била извършена и погребална церемония, отбеляза археологът.

Бранимира Димитрова от Института по антропология и експериментална морфология към БАН потвърди пола на праисторическия човек и добави, че той най-вероятно е на възраст 25-30 години.

По думите й възрастта на мъжа може да бъде определена значително по-точно след детайлно проучване на останките. Според нея той принадлежи към така наречената протоевропеидна раса.   

Георги Ганецовски разказа, че мъжкото погребение е открито в очертанията на сакралния комплекс в северозападния край на праисторическото селище, който също е уникален за най-ранния период на неолит. В този сектор през 2004 г. бе открито първото погребение на жена, станала популярна като Тодорка.

През 2006 и 2008 г. на същото място бяха намерени гробовете на 5-годишно момиче и на девойка. Откритият тази година четвърти гроб е само на шест метра от този на Тодорка, отбеляза археологът.

Той добави, че цялото гробно съоръжение, заедно с останките, ще бъде извадено от земята заради своята ценност. Ще бъде използвана същата технология както при изваждането и консервирането на гроба на Тодорка, който е един от най-любопитните експонати в Регионалния исторически музей във Враца.     

http://www.stranabg.com/otkriha-ostanki-na-praistoricheski-chovek-kray-vratsa.html

[Теодор]

Георги Ганецовски: Едни от най-старите човешки останки в Европа са открити при селището край село Оходен, Врачанско

За археологическите разкопки във врачанското село Оходен Агенция „Фокус” разговоря с археолога Георги Ганецовски.

Фокус: Откога се работи на обекта край село Оходен и кога е открит най-старият скелет в Европа?
Георги Ганецовски: Разкопките на раннонеолитното селище при село Оходен започнаха през 2002 година. Това е осмият археологически сезон, в който работим там. Макар че работим с много малък финансов ресурс и разкопаваме сравнително малки площи, ние вече имаме напредък. Откриваме както праисторически постройки, сгради и жилища, също така и гробове. Единият гроб беше открит през 2004 година и ние нарекохме шеговито скелета Тодорка. Този скелет е експониран в Историческия музей във Враца. Това беше първата жена, представител на хората, носители на производяща икономика. След това открихме още 2 гроба. Сега открихме четвъртия гроб. За първи път, за разлика от другите три погребения, когато става въпрос за женски погребения, сега открихме доказано мъжки индивид с гробни дарове. Открихме глинен съд и дълъг кремъчен нож. Те бяха поставени при тилната част на главата и те много ясно определят разликата между половете при погребалния ритуал. Това е първият мъж, представител на тази ранноземеделска цивилизация, която възниква в края на 7 и началото на 6 хилядолетие преди Христа по нашите земи. Това са първите представители на производящата икономика, от която започва и развитието на съвременната икономика.
Фокус: Доколко е запазен скелетът и към кое хилядолетие е датиран?
Георги Ганецовски: Скелетът е сравнително добре запазен, за да бъде експониран също в зала „Праистория” във врачанския музей. Датировката засега я отнасяме по гробните дарове, които са много точно определящи. Имаме много затворен комплекс, който не позволява по-късни намеси. Съдейки по керамичния съд, находката може да се отнесе към 6 хилядолетие преди Христа.
Фокус: Какви предположения може да се направят за живота по нашите земи от онова време на базата на откритията досега?
Георги Ганецовски: Това, което мога да кажа, е, че ние твърде малко знаем и твърде много подценяваме познанията и уменията на тези наши предци. Очертава се една любопитна картина. Те са боравили само с каменни и кремъчни инструменти и въпреки това са обработвали перфектно букова или дъбова дървесина, за да могат да си построят жилища, които да издържат 30 - 40 години. Също така те са познавали свойствата на огъня, за да могат да добиват ценности, които са били необходими, така и да изпичат най-ранната керамика.
Фокус: При село Оходен има обект, който разкопавате вече 8 години. Може ли да разкажете за обекта, какви находки открихте?
Георги Ганецовски: Засега основните ни направления на работа бяха насочени към опаковането и прибирането на гробното съоръжение при Оходен. Разширяваме проучвания участък в източна посока и буквално днес попаднахме на нови индикации, състоящи се от струпване на археологически материал. Това показва, че сме на път да извадим още едно съоръжение, но не мога да кажа повече.
Фокус: Докога ще работите на обекта?
Георги Ганецовски: Зависи от финансирането. Надявам се да работим до краяна месец юли. Ще се опитам да осигуря средства, за да работим до средата на август. Община Враца финансира дейността ни. Днес имаме заявено желание за подпомагане от частна фирма и ни предстои да подпишем договор за спонсорство.
Фокус: Какво е мястото на вашето откритие в европейската и световната наука?
Георги Ганецовски: Ние говорим за първото заселване на териториите на Балканския полуостров, което се случва в края на 7 и началото на 6 хилядолетие преди Христа. Това, което е интересно, е, че Балканския полуостров се превръща в център на праисторическата цивилизация. От тук започва разселване на север и на запад, за да се колонизира цяла Европа. Това е значението на това откритие.
Фокус: Откритието при Оходен изолирано ли е?
Георги Ганецовски: Проучванията показват, че на 4 км. в южна посока се намира още един обект в района на село Баница. Живот и здраве, моите амбиции са да продължа разкопките и при Баница, за да хвана връзката между двете селища.
Фокус: Доколко обектът при Оходен е социализиран?
Георги Ганецовски: Най-големият проблем е, че достъпът е силно затруднен, пътят е лош, особено при валежна обстановка. Моето желание е тези 800 метра, делящи края на село Оходен и обекта, да бъдат направени с някаква настилка, ако не е асфалт, защото достъпът е силно затруднен и да се направят няколко водоотвеждания, за да може да се социализира обектът.
Фокус: Днес преместихте последната открита находка във музея във Враца. Предстои ли експониране на откритията, за да могат да се видят?
Георги Ганецовски: Предстои процес на консервация, реставрация и експониране във музея във Враца като този процес ще продължи 10 - 15 месеца.

http://focus-news.net/?id=f15299

[omerzen]

Как бе? Не е ли турчин? Или най малкото "македонец"? Или може би циганин?

[Преспанец]

Човекът си е погребан, нека костите му си останат в земята! Защо трябва да ги вадят, да ги разглеждат, да ги излагат? За мен това е неправилно!

[hlebarki.com]

хубаво е че е открит точно в нашата страна... поне стахме малко по-известни с нещо хубаво...

[Hatshepsut]

Детски скелет на 8 хиляди години откриха във Врачанско

Детски скелет отпреди 8 хиляди години откриха археолозите във Врачанско. Това е поредното голямо откритие от каменната ера.

Уникалната находка е намерена точно в центъра на светилището на Бога Слънце край село Оходен и според историците това е свидетелство за първото по нашите земи човешко жертвоприношение за умилостивяване на боговете.

Детският скелет от неолита е петият поред в древния мавзолей, но докато другите са ориентирани към изгрева, той е обърнат към залеза на слънцето.
Археолозите са направили прецизни измервания на местоположението на находките спрямо слънцето, които ще бъдат сравнени с измерванията от есенното равноденствие.

Анализът ще даде ценни данни за култовете на ранните земеделци, на първата европейска цивилизация, свързани със слънцето и неговото движение по небето, обясни археологът Георги Ганецовски, цитиран от БНТ.

Археологическият обект ще бъде обемно сканиран по технологията 3D. По този начин праисторическото селище на първобитните хора ще оживее виртуално пред погледа на туристите и буквално ще ги върне в каменната ера.

Разкопките на неолитното селище край село Оходен ще продължат със серия атрактивни възстановки по метода на експерименталната археология. Есента тук бе засято древно жито, което сега ще се жъне с кремъчни сърпове, с каменни ножове и чукове, ще се дяла дървото за строежа на къща от епохата на първата земеделска цивилизация в Европа.

https://news.bg/culture/detski-skelet-na-8-hilyadi-godini-otkriha-vav-vrachansko.html

[Hatshepsut]

Неолитен хладилник откриха край с. Оходен, Врачанско

Уникална находка, която представлява съоръжение за охлаждане на хранителни продукти, е открита през това лято по време на археологическите разкопки край врачанското село Оходен. Неолитният хладилник бе представен от водещия разкопките археолог Георги Ганецовски по време на годишната жътва на нива от лимец, която за втора година се отглежда в района на обекта.

Съоръжението за охлаждане е направено от трамбована пръст и е с множество отвори, като в някои от нишите са открити и кости от животни. На мястото е намерена и древна работилница за кремъчни пластинки. „От началото на лятото имаме над 70 находки, като повечето от тях са кремъчни пластинки. Открихме и многожество малки частички от кремък, които се отделят при обработката му, което ясно говори, че на това място е била занаятчийската работилница.

Кремъчните пластинки, подредени на дървени дръжки, са представлявали първите сърпове, използвани на жътвата на лимеца" - поясни Георги Ганецовски. С направени по този начин сърпове се извърши днешната жътва на древното жито, в която се включи и зам.-кметът Красимир Богданов. След приключването на жътвата, снопите с лимец бяха овършани с кон и на ръка. Зърното бе счукано и смляно по технологията от преди 8 000 години и от него бяха опечени малки питки, които бяха раздадени на гостите, дошли да видят жътвата.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1118294

[Hatshepsut]

Археолози откриха обсидиан в селище на 8000 г.

Пластина от обсидиан откри екипът на археолога Георги Ганецовски при разкопките в местността "Валога" край с. Оходен. Тя е втора за терена и любопитното е, че находища на този вид вулканично стъкло няма в региона. Най-близкото е в Карпатите. „До там обаче има много разстояние и голяма река", коментира археологът Ганецовски. През новокаменната епоха обсидианът бил високо ценен, защото от него се изработвали острите режещи ръбове на инструментите. Новото откритие, заедно с кремъка, открит край същото село доказват тезата, че в онази епоха селището е било депо за доставка, преработка и разпространение на суровини, заготовки и крайни продукти от кремък. Такъв център имал важна роля за праисторическата икономика. В момента археологическата група разкопава четири нови квадрата с обща площ от 100 кв м. Новите терени са продължение на мястото, където преди година бе открит скелет на мъж, наречен по-късно Христо, за който се смята, че е на 8 000 години.

https://www.novini.bg/

Откриха обсидиан и фигури на Богинята майка край Враца


Находка от неолитното селище в Оходен край Враца

Участниците в разкопките на праисторическото селище в местността Валога край село Оходен, разположено на 25 км северно от град Враца, изровили ювелирно обработен кварц. Това е неочаквана находка, защото такъв артефакт по нашите земи няма, съобщи ръководителят на експедицията Георги Ганецовски, предаде „Стандарт нюз“.

В жертвена яма те намерили и две великолепни фигурки на Богинята майка с врязана украса. На тях е изобразена най-ранната протописменост, подобна на пиктограмите от плочката при Градешница.

Археологът Ганецовски показа няколко десетки от хилядите артефакти, открити през този сезон край Оходен и местността Езерото при Борован.

В проекта са наети 37 безработни по програмата за заетост на областната управа. Някои от тях вече са готови да получат дипломи за асистент археолози.  Тъкмо тези асистенти се натъкнали на медна стопилка, която ще пренапише учебниците по древна история.

Досега се е смятало, че металургията се е развивала през каменно-медната епоха, т.е. преди седем хиляди години. Оказва се, че топенето на металите е било познато едно хилядолетие по-рано.

Изненадващо във Валога са намерени и шест пластини обсидиан. Известно е, че в България няма находища от вулканично стъкло.

„Анализите сочат, че част от пластините са доставяни от Карпатите, а друга част – от Мала Азия. Излиза, че Оходен е бил не само родина на първата земеделска цивилизация, но местните са доставяли и са умеели да преработват важни за бита им суровини“, коментира археологът.

Раннонеолитното селище край село Оходен е сред най-ранните човешки селища, открити в Европа. Тук са запазени останки от древен храм на  плодородието, основи на жилищни постройки, некропол.

Край село Оходен е открит най-старият храм на Слънцето на възраст около 8 хилядолетия. Свещеният комплекс се е намирал в центъра на праисторическо селище, а в некропола към него са открити древни човешки скелети на около 8 хил. години. Според археолозите светилището е уникално и до момента няма друг известен аналог в България.

https://novinite.bg/articles/57888

[Hatshepsut]

Изровиха мумия на човек, загинал при наводнение преди 8000 години

Трети потоп застигна древното селище, ден преди да залее Мизия

Мумия на човек, загинал при наводнение, станало преди осем хиляди години е изровена в местността "Валога" край врачанското село Оходен. Тогава праисторическото селище, което е било разположено на левия бряг на Скът е било наводнено за първи път. Хилядолетия по-късно реката отново се е разляла и е удавила древните.

Третият потоп застигна селището това лято, когато то се проучва за 15-ти пореден сезон. Според археолога Георги Ганецовски двуметрова вълна е заляла терена на разкопките от ранния неолит само ден преди Мизия да остане под вода. Тогава екипът му видял с очите си това, което е станало на мястото преди 80 века.

Тезата на учените се потвърждава и от останките на древен жител, който сега е престоял една седмица под водата и е запазил белезите от праисторическите потопи. Тафологът Вивиана Митева за първи път в практиката си вижда скелет с кости, които са като гъби от водата, която са поели.

Освен това човекът е престоял през хилядолетията в седнало положение. "Единственият аналог за такова погребение са южноамериканските индиански мумии отпреди няколко века", смята Георги Ганецовски. Той обяснява това с приликите в две общества, които са били на един и същи етап на развитие, независимо от огромната разлика както във времето, така и в пространството.

Археолозите са убедени, че предците ни са били достатъчно умни и са се изселили от мястото, потопявано от реката. Те препоръчват и сега хората, застигнати от бедствия да се преместят на по-безопасни за живеене места.

http://www.kmeta.bg/izroviha-mumiq-na-chovek-zaginal-pri-navodnenie-predi-8000-godini-33194.html

Археолози откриха скелет, погребан в седнала поза

Сензационна находка от каменната ера откриха археолози от Враца, които проучват праисторическо селище на 8000 години край село Оходен. Те намираха древен скелет, който е погребан в седнало положение. Това се случва за първи път в Европа!

Куриозното е, че потопът в Мизия помогна на археолозите да попаднат на тази уникална находка, защото разкопките също бяха залети от двуметрова водна стена. Обектът се намира на 30 км от Мизия и е на левия бряг на река Скът, по която дойде приливната вълна.

"Това е голямо предизвикателство за нас, защото трябва да реконструираме как е извършено трупополагането. Интересно е, че имаме паралели със седящи погребения в Латинска Америка сред индианците.

Така че, явно има сходства в погребалните обреди на ранния неолит преди 8000 години и преди няколкостотин години в Латинска Америка при индианците. Обяснението е, че те преди няколко века са били на равнището на икономическо развитие, каквото в нашите земи е било преди 8000 години. Дали и тях ги е сполетял такъв потоп, или не, това е друга тема", обяснява археологът Георги Ганецовски.

Изследователите намериха и следи от праисторически потоп, който е залял селището още преди библейския потоп на Ной. От хроничните наводнения в този участък костите на скелета са силно хидратирани и трошливи.

Според първите данни се касае за 17-18-годишен младеж, който по съвременните норми е още тийнейджър, но в епохата на първата земеделска цивилизация може да е бил вожд на племе и да е погребан, седнал върху дървения си трон в знак на привилегия и почит.

"Другото любопитно нещо с този скелет е, че той излиза извън сакралния сектор на селището и е единствен по рода си в Европа. Свързан е с пет други гробове и три ритуални култови обредни съоръжения в този сакрален сектор, където не сме регистрирали останки от жилища или жилищно-занаятчийски съоръжения", допълва Ганецовски.

Заключението на археолозите е, че след древния потоп първобитните хора са напуснали селището и са потърсили сигурност по-далеч от река Скът.

http://news7.bg/

[Hatshepsut]

Археолози откриха монети и накити при проучването на "Градище" край Враца

Монети и накити са находките от археологическото проучване в местността "Градище" край Враца. Находките са от доста дълъг период от време, през който е съществуал обектът, обясни ръководителят на проучването доц. Нарцис Торбов от Регионален исторически музей-Враца:

"Като се започне от римски монети от първата половина на 3 век и се стигне до сребърни турски монети - акчета. Имаме римски монети, монети от времето на Ранна Византия и монети от Българското средновековие. Една от тях е характерна за Северозападните български земи, защото това е монета на сръбския крал Стефан Урош Милутин, която е подражение на венецианските монети, наречени метапани. Открили сме и накити - пръстен, част от обици и др. От гледна точка на материала, от който са изработени тези находки, те включват желязо, бронз и сребро."

Работата на археолозите в местността "Градище" е финансирана от Община Враца. Отпуснати са 10 000 лева, с които проучването е обезпечено и ще продължи до началото на месец ноември, каза доц. Торбов.

http://bnr.bg/vidin/post/100584224/moneti-i-nakiti-nameriha-arheolozite-pri-prouchvaneto-na-gradishte-krai-vraca

[Hatshepsut]

Изгоряла къща на 7000 години откриха край Мездра

С нови, ценни находки приключва 13-ия сезон от археологическите разкопки на крепостта калето край Мездра. Те за пореден път потвърждават, че на естествено защитения хълм над река Искър е имало живот преди повече от 70 века.

Екипът на археолога от врачанския исторически музей Георги Ганецовски е открил останки от изгоряла праисторическа постройка от края на петото хилядолетие преди Христа. Натъкнал се  и на три обредни ями от ранно-желязната епоха от VI-VII век преди Христа. Археолозите са открили и един каменен вал от римска укрепителна стена. Археологическият сезон на крепостта "Калето" приключва утре.

Проучванията досега сочат, че в края на каменно-медната епоха селището процъфтява като занаятчийски център. В „Калето“ е открито Светилище на тура, което няма аналог в България. Дивото говедо Тур е прародител на днешния бивол. Намерени са бронзов орел и парфюм от римско време, тръби от  древно „парно“ и тъкачен стан от същата епоха.

http://www.kmeta.bg/

[Hatshepsut]

Пекарна на 7000 години откриха край Мездра

На праисторическа пекарна, датираща от каменно-медната епоха и по-точно от края на V хил. пр. Хр., се натъкна екипът на археолога Георги Ганецовски от Регионален исторически музей – Враца при тазгодишните проучвания на крепостта „Калето” край Мездра. Основания за това дават както откритите сравнително добре запазени останки от отоплително съоръжение, при което се наблюдават три етапа на използване, така и намерените четири комплекта хромелни камъни за мелене на зърно от лимец и превръщането му в брашно, с което обитателите на древното селище са си приготвяли хляб.

Пекарната кореспондира пряко с разкритите преди време на обекта останки от металургична работилница за производство на изделия от мед, ателие за художествена декорация на керамични съдове и ателие за изработка на костни изделия. Всичко това свидетелства, че в древността „Калето” е било процъфтяващ занаятчийски център.

Любопитство будят също регистрираните три ритуални (обредни) ями, в които археолозите откриха голямо количество керамика, и защитен каменен вал, изграден през ранножелязната епоха (VI-VII в. пр. Хр.), който върви успоредно на крепостната стена от времето на късноримското укрепление.

„Резултатите от поредния археологически сезон показват, е, че приказката на „Калето” продължава”, сподели Ганецовски след приключване на едномесечните разкопки в северозападната част на скалния рид. „Спонтанно възникна идеята: при реализиране на поредния етап от проекта за консервацията и реставрацията на крепостта тези праисторически културни останки да бъдат експонирани. За целта би могло сондажът да се покрие със стъклена повърхност и да се монтира ефективно осветление, така че посетителите да могат да се разхождат отгоре и да разглеждат находките.”

Сред останалите по-интересни артефакти, намерени при разкопките тази есен, са зооморфна глинена фигурка (изобразяваща най-вероятно говедо), две керамични топки от бойна прашка, фрагмент от заключващ механизъм на капак с вписан соларен знак, гранитен конус, кремъчни стъргалки за обработка на кожа и дървесина, костена шпатула, каменни чукалки, кремъчна пластина и костно-рогова муфа.

http://nasoki.bg/bg/korporativna-socialna-otgovornost/14-kultura/3061-2015-10-23-11-47-06

[Hatshepsut]

Уникално съоръжение на 8000 г. откриха край Враца

Каменно съоръжение на 8000 г. откриха археолозите при поредното проучване на раннонеолитното селище и обреден център в местността "Валога" край село Оходен.
Проучванията на селището, представящо първата европейска земеделска цивилизация, от екип археолози с ръководител Георги Ганецовски продължават 15 години с подкрепата на община Враца, съобщиха от Регионалния исторически музей в областния град.

Тази година експедицията проучва структура в селището от около 100 кв. м и двата ограждащия рова. В нея са намерени две големи ями с явни следи от горене, а до една от ямите са открити и останките от каменното съоръжение, оформящи прав ъгъл и дъговидна извивка.

Според археолозите това е една от най-ранните каменни структури, открити на Балканския полуостров. Намерени още са керамични тежести с перфорация, кремъчни пластини, ядра и други предмети на бита на древните хора от камък и кост. Сред находките са и остриета от обсидиан - полускъпоценен камък с вулканичен произход, който не се намира в границите на страната ни.

Изследванията на една от пластините сочат, че тя произхожда от днешна Армения, се посочва в съобщението.

Според експертите, находката е поредното доказателство за високо развити търговски отношения преди 8 хиляди години в днешна Северозападна България.

С последните три пластини от обсидиан Регионалният исторически музей във Враца вече притежава най-голямата колекция от раннонеолитни артефакти от полускъпоценния камък.

https://dnes.dir.bg/news/arheolozi-ohoden-kamenno-saorazhenie-23517462

[Hatshepsut]

Находките от Оходен доказват наличието на единна цивилизация на Балканите

Георги Ганецовски е директор на Регионален исторически музей, Враца. Един от съвременните изследователи на праисторията с модерно мислене, който всяка година продължава традицията за популяризиране на Рогозенското съкровище чрез международна конференция, която тази година се проведе на 3 и 4 ноември. Организатори на семинара са също така преподавателите от СУ„Св. Климент Охридски” проф. Тотко Стоянов и проф. Костадин Рабаджиев, както и доц. Нарцис Торбов и Емил Нанков от Американски научен център - София.



Какво показват изследванията ви в с. Оходен, променя ли се историята от последните разкрития?
 
Това са праисторическите редовни изследвания. Малко са обектите, на които има регулярни археологически проучвания от години наред. Тези около Оходен се случват вече 16 години, което е голямо постижение предвид на финансовата оскъдица и липсата на държавна подкрепа. Откритията касаят едни от най-ранните гробни съоръжения с човешки индивиди от първата земеделска цивилизация, която се формира на Балканския полуостров. При Оходен е любопитно, че анализите показват, че възрастните индивиди принадлежат към две антропологически групи. Едната е тази на медитарианците, което потвърждава частично теорията за средиземноморския миграционен процес от Мала Азия към Балканите. Но пък другите открития показват наличие на протоевропеиден антропологичен тип.
 
Тоест имаме автохтонно население?
 
Много добре разбирате какво имам предвид. Това означава, че има местно - автохтонно развитие. Този праисторически обект дава представа за формирането на тази култура, на тази цивилизация от много интересно преплитане на двете общности, което се  е случило, поне в този регион тук, по съвсем мирен път. Нямаме никакви следи от насилие, което пък само по себе си показва, че местната общност е била на достатъчно високо ниво в своето културно и технологично развитие, така че при съприкосновение с пришълците да имат синхрон. Това е нашата интерпретация, защото обикновено когато имаме среща на две цивилизации и на две културни общности на различно стъпало в развитието си, както е с латиноамериканските индианци, знаете какво се случва с тях, тогава имаме конфликт.
 
Та това не означава ли, тъй като днес ние си представяме света с разделителни линии, че населението през периода на ранния неолит, всъщност е било еднородно и на принципа на родовите връзки, които са най-силни, е изграждало общността си и е осъществявало миграционни контакти, без никакъв проблем?
 
Да, мисля, че е време да влезем в начина на мисленето на тогавашните хора и да – става дума за една крупна общност, която е имала много по-сериозни връзки и контакти отколкото досега се е считало. Така че ние делейки ги на отделни култури, на групи или на още по-малки общности, според особеностите на тяхната материална специфика, ние пропускаме, че става дума за една единна цивилизация. Откритията около Оходен точно това показват. Примерно, през последните години намерихме остриета от обсидиан, което е вулканично стъкло, използвано много прагматично заради свойствата му на цепимост - за  изработване на режещи инструменти. Тук, на територията на днешна България, находища на обсидиан няма. При нас масово се откриват кремъчни остриета. Във Врачанския регион има кремък, който не е с най-високо качество, но пък имаме цяла индустрия – масово използване на такива остриета. Тази година намерихме още три остриета от обсидиан, който явно е доставен отнякъде и последните ни анализи сочат, това е съвсем гореща новина, че суровинният произход на материала е Западните Карпати. До момента се смяташе, че е донесен от средиземноморците от района на Мала Азия, който изобилства на материала. Наличието на такава доставка показва, че река Дунав въобще не е била разделителна линия, а точно обратното – тя е била комуникационна артерия. Ето за това говоря.
 
Това е чудесно, защото и други изследвания като вашето, доказват точно тази генеалогия на цивилизацията на Балканите. Всъщност излиза, че ядрото като че ли е било тук. Това показват изследванията в Магурата, антропологични и писмени извори и говорим за дълбока древност, като става ясно, че това е грамотно население и то съзнателно е разселило континента. То даже може да остойности визуалното изражение на своята вяра. Може ли да пренапишем европейската история? Можем ли да говорим за целенасочен цивилизационен процес?
 
Напълно. Напълно съм съгласен с това мнение. Това заключение е направено преди десетилетия, че става дума за цивилизация, формирала се на Балканския полуостров, която в по-късни периоди се е разпространила на континента.
 
Ние непрекъснато сегментираме историята. Като я разделяме на епохи не пропускаме ли единството на традициите? Предназначенето на керамиката в Оходен има ли религиозно съдържание и значение?
 
В Оходен това е особеното и тук се доближаваме до други археологически обекти и то най-вече в днешна Източна Сърбия, че ранният пласт, представен на обекта, има много характерни белези от времето, когато формуването на керамичните съдове се е правело с т.нар „лентеста техника”. Това всъщност е най-ранната керамика на континента. По-късно се измисля грънчарското колело – ръчно или крачно. При този начин на оформяне на съдовете, дори ние забелязваме, включително в гробните дарове, едни много интересни елементи, които са свързани с конкретни обреди и вярвания. Става дума за асиметрични съдове, оформени ръчно, което ние от години се опитваме да реконструираме като технологичен процес чрез експериментални демонстрации, като участват предимно средношколци, както и студенти. Така че добитото по емпиричен път познание, ние вече 8 години го затвърждаваме. Имаме много интересни заключения.
 
Кажете ги...
 
Загадките са две. Самият процес на формуване касае познание относно свойствата на глината, от кой район да се извлече, какви съставки да има в нея, какви елементи да се добавят, за да стане по-пластична и по-удобна. Реално ние извървяхме целия този път , който те вероятно са вървели десетилетия. Най-впечатляващото е изпичането на съдовете. Изпичането касае конкретна температурна среда, тези ранни земеделци не са били изобретили още съоръжението пещ. Именно пещта осигурява този вид капсулация, за да се добие конкретната температура и съответно водонепропускливост. Знаем, че керамиката е първата изкуствена материя, добита от човек, чрез трансформация по химичен път, за да се осигури този горивен процес.
 
Може би в ями са го правили?
 
Ние направихме експерименти с различни съоръжения от открито огнище през т.нар. коптори – това е работно има на едни измазани с глина клади, до ями, включително вкопани. Имаме измервания със специални термодвойки. Най-ранните съдове са изпичани при сравнително ниска температура, поради което имат една пориозна структура. Не винаги имаме успех, най-трудното да се направи и е загадка за нас – добиването на безкислородната среда. Това означава, че първата керамика в сърцевината си има черно оцветяване. То се дължи на липсата на кислород в самия горивен процес. Те са успявали да го направят без специална пещ. 1000 г. по-късно известната култура Винча, е изключително такава – с черно оцветяване. Тогава вече имаме пещ и то тоя тип – двукамерна, която е затваряла отвсякъде съда. И без да има кислородна среда се получава този тип оцветяване, но ранните земеделци са го правили по друг начин. Ние успяхме да стигнем до сърцето на техните познания. Това са ямни съоръжения с горивен процес, който в един момент е бил затворен.
 
А възможно ли е да са знаели за елементния състав на глината, да са имали разбиране за четирите елемента или за ДНК веригата, която виждаме изобразена в култовите съдове от Орсоя?
 
Долу можете да видите един такъв съд от по-ранната култура.
 
Как ще го обясните?
 
Всякаква форма на смела интерпретация, без да има категорични доказателства, звучи безотговорно, защото проблемът идва според мен, а това го виждаме и в опитите да разчетем тази най-ранна протописменост с гравирани или врязани знаци основно върху керамични носители, че ние едва се докосваме до това много сериозно познание. А ние във Врачанския регион изобилстваме с такива находки. Това го изтъкваме защото става дума за предаване на информация близо 2000 г. по-ранни от тези на шумерите. Но проблемът е в начина на мислене, това съм го и написал – в нашия начин на мислене. Той е коренно различен от техния. Ако успеем донякъде да се докоснем до техния начин на мислене, тогава възелът ще започне да се разплита.
 
Вече физиката признава общата теория на материята и става ясно, че светът на древните е бил единен не като общо познание за природата и отразяване на обективни процеси. Те може би са го виждали в по-висше измерение. Може ли да направим такъв извод?
 
Би могло.
 
Вие правите ежегоден фестивал за древни култури. Каква е целта му?
 
Той се казва „Слънцето на Тодорка”. Защо сме го кръстили така – това е името на един от скелетите, на които ние им даваме имена. Това е женският индивид. Мъжкият се нарича Христо. Фестивалът не е ограничен само в праисторията или в средновековието. Форматът е на открито при праисторическото селище Оходен, където паралелно с действащите археологически проучвания, се случват няколко събитийни модула. Единият е „Археологическо училище”, към който има невероятен интерес сред средношколците. Идеята е с конкретната археологическа методика, те да придобият първи практически умения и изборът е на конкурсно ниво. Те решават теренни проблеми чрез разкопаване и трябва да интерпретират находките и получават награда. Това се случва в разгара на лятото. Друг модул е „Музикално-сценични възстановки” на най-различни аспекти от духовния живот на древните цивилизации като реконструкция на реален модел на живот. Имаме и модул „Експериментална археология”. Демонстрират се древни технологии като производство на керамика или украшения от кост, палитрата тук е голяма. Последният модул е „Научен семинар на открито”. Това е мини конференция с презентации на открито. Фестивалът е без аналог. Случва се всяка година в последната деседневка на юли.
 
На Горещниците, на апогея на Сириус, така ли?
 
Да.

http://portal12.bg/Nahodkite-ot-Ohoden-dokazvat-nalichieto-na-edinna-tsivilizatsiya-na-Balkanite.p4143

[Hatshepsut]

Уникално откритие във Врачанско преобръща историята

Находка, открита при разкопки в местността „Валога“ край врачанското село Оходен, тотално преобръща теорията за праисторията ни. Това сензационно откритие бе съобщено преди минути от директора на Регионалния исторически музей във Враца и ръководител на разкопките Георги Ганецовски.
Находката представлява глинен олтар с поставени в него 3 черепа на трофейни елени. Тя е открита още през 2011 година и е експонирана в музея през 2012-а. Първоначалната й датировка е около 5 850 години преди Христа. След направени анализи на един от еленските черепи обаче се оказало, че е много по-стар.
Откритието станало възможно след като изследването на радиовъглеродния анализ на находката бил спонсориран от университета в Тюбинген, Германия. Археолозите отворили саркофага и взели проба за анализ от един от черепите, като датировката показала изумителните 6 595 години преди Христа, което е доста по-старо от досегашните предположения за произхода на селището.
Откритието променило изцяло теорията на археолозите. Скоро след първата проба те започнали анализ и на друг от черепите. Втората проба тотално изумила изследователите. Анализът й показал още по-ранна датировка - 6750 години преди Христа или на практика откритието навлязло в периода на среднокаменната епоха, позната в научните среди като мезолит.
Това е нов, неизвестен период от края на мезолита, който все още никой не е изследвал. Единствено археолозите във Враца ще имат уникалната възможност да проследят прехода от един исторически период към друг.
Единствената находка в страната от периода на мезолита до сега се намираше във Варна – Побитите камъни. Уникалното откритие на врачанските археолози обаче коренно променя археологическите теории и глиненият олтар с трите еленски черепа е единствен по рода си.
Утре, със старта на археологическия сезон, изследователите ще имат уникалния шанс за пръв път в България да проучват един непознат период от развитието на човечеството.
„Има намерение да се изследва и третият череп в олтара, който също може да изуми обществеността с датировката си и да разкрие пред археолозите нови и неподозирани хоризонти за човешката история“, разкри Ганецовски. 

https://www.bulnews.bg/article/294983