Археологически находки от Плиска

[Hatshepsut]

Професор Станилов откри уникални гробници в Плиска

Очаква се най-после да излязат некрополите на българската аристокрация, търсени от 130 г.

Кръгла култова площадка от предхристиянския период на Плиска откриха археолози от екипа на проф. Станислав Станилов, който е депутат от АТАКА. Уникалната находка няма аналог нито в Югоизточна Европа, нито в района на Северното Черноморие, където също са живели българи. Учените свързват откритието с погребалните традиции на древните българи, за които се знае твърде малко.
Погребални площадки са имали и хуните, но с много по-малки размери. Свързани са с култа към мъртвите. Ако предположенията на археолозите се окажат верни, под каменните блокове може да се намират некрополи на българската аристокрация, които историците търсят повече от 130 години.
Според Андрей Аладжов, археолог от Археологическия институт на БАН площадката може да се свърже с езическата реакция на Владимир Расате, най-големият син на цар Борис, защото тя е функционирала точно в края на IX век. Това съвпада с неговото възцаряване и с негова реакция срещу християнството. Площадката е разположена само на 15 метра от дворцовия комплекс в пласт, който се намира на 70 сантиметра под нивото на средновековния град.

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=200047&cat=3

Археологът: Вкопан ритуален площад се появи от земята на престолния град

Вкопан ритуален площад излезе от земята на Плиска. Паметникът е северно от оградената с тухлена стена цитадела и е с големина над 700 кв. м. Разкопава се от 2005 г. от колектив с ръководител проф. Станислав Станилов и главните асистенти Андрей Аладжов и Мариела Инкова.
Вкопаният площад е покрит и облицован с големи обработени камъни, вкопани на дълбочина 70 см от стария терен. Върху тази настилка намираме цели части от животни, които със сигурност са положени ритуално на това място. Площадът е бил използван еднократно, т.е. не е служил за обикновени битови нужди, защото върху останките от животни е бил положен равен пласт съвършено чиста от други примеси пръст. Върху този пласт в кръг са оставени счупени керамични съдове, по които ние, археолозите, можем да определим датата, хронологията на този паметник. Площадът има правоъгълна със силно заоблени ъгли форма, отстрани е бил с ниска ограда от дървени талпи. Построен и използван е бил в самия край на IX или началото на X век.

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=200048&cat=3

[Hatshepsut]

Само национална стратегия ще съхрани Плиска

Новите паметници в Плиска разгадават историята на българите

Дворцовият площад на Плиска, чието разкриване продължи с особена упоритост тази година, е забележителен паметник на българската средновековна култура. Находката е уникална. Може би става дума за светилище от времето на Расате Владимир. Анализът показва, че площадът е бил устроен за еднократно използуване - примерно езически помен за избитите от княз Борис боили и техните семейства? Може би това е мястото, където били посечени, коментира проф. Станислав Станилов, ръководителят на екипа археолози, които вече пет години работят по разкриването на изключителния паметник.
Големият, настлан с каменни блокове, площад заема близо 800 кв. м., северно от източната половина на Цитаделата. Той е вкопан в стария терен и за да се стъпи на настилката, трябва да се слезе от изток през порта и по стъпала на повече от 70 см дълбочина. Какво е истинското предназначение на каменния площад, северно от Цитаделата на Плиска, учените тепърва ще открият.
Поради финансовата криза няколко месеца средствата за разкопки по т.нар. държавна поръчка, предназначени за националните резервати Стари български столици (Плиска, Преслав и Велико Търново), се забавят. През август обаче парите са отпуснати и работата по сакралния площад в Плиска продължава.
Държавата трябва да даде необходимите средства, за да може този наистина забележителен паметник да бъде реставриран и експониран, смята проф. Станилов. Той предупреждава, че иначе археолозите трябва да го засипят, за да не го разрушат природните стихии и да остане за поколенията. Проблемът за консервацията и социализацията и на другите паметници в Плиска е много актуален, поради дългогодишните "кърпения" и импровизации на хора, които нямат разбиране и отношение към експонирането и запазването на тези уникални свидетели на нашето минало, смята професорът. Който е категоричен, че за Плиска е необходима стратегия и програма, която да се изпълнява последователно, а не инцидентни субсидии за проучвания.

Старобългарската археологическа култура от езическия период превъзхожда съседните по място и време култури главно със своя монументален строителен израз. Казано иначе, културите на сърби, румънци, унгарци, руснаци и т. н. през VIII-IX век нямат останки от устроени държавни центрове, където дворцови и храмови постройки да формират единен ансамбъл, обслужващ държавната власт в лицето на владетелския Двор. Такъв център (Константинопол) имат само ромеите, наричани днес византийци, чиято държава наследила римската империя, а също и франките, днешните германци и французи (Аахен), които пък имали обща империя.

Самият израз "Двор" означава на старобългарски език оградено място, където живее владетелят, но и означава всички онези, които му служат пряко в обиталището - от слугите до велможите. При българите през VIII в. материалният израз на Двора е от дърво, само банята е от тухли и камъни, споени с хорасан,
Каменният дворец възниква, може би, през втората половина на VIII век, но истинското каменно строителство се развива през първата половина и средата на IХ в. Към 864-865 г. Дворът е почти изцяло от камък, при което вече се разделя на жилищна и официална част. Жилищната част, която днес археолозите наричат Цитаделата, е комплекс сгради, затворени от тухлена оградна стена, служила и за укрепление. Официалната (административна) част е

Тронната палата,
построена върху
останките на т. н.
Крумов дворец,
опожарен от император Никифор I Геник през 811 г.
Забележителна е и фортификационната система на старобългарската столица - отначало землена, след това землено-дървена, най-после каменна. В т. н. Ватикански аноним, например, където е описано превземането и опожаряването на Плиска от византийската армия, се споменава дървена крепостна стена. През 80-те години нейните останки са открити от археолозите и продължават да се проучват системно до днес.
Всеки от паметниците на Плиска има своя история и свой коментар по смисъла на повече от век и половина съществуване. Проучването им започва още през 1899 г., много пъти е прекъсвано, но не е прекратено до днес. Особено силни стават кампаниите от 1972 г. насам. Най-слаби са те в първото и началото на второто десетилетие на втората (демократичната) република на българите. Едва при правителството на НДСВ започна истинско финансиране, но не поради насочена политика, а поради лични пристрастия. Това при тройната коалиция продължи като инерция, с намаляващ интензитет. Сега най-доброто е, че в дълбоката икономическа криза,

правителството на ГЕРБ съумя да отдели достатъчно средства

и проучванията в старите български столици да продължат. Така в Плиска през този сезон продължават разкопките на: Северозападния ъгъл на Цитаделата, Двора северно от Цитаделата, площада южно от Цитаделата, архитектурния комплекс в югоизточния ъгъл на Вътрешния град и в северозападния ъгъл на дървената крепост.
Паметниците на Плиска се групират по функция - Фортификация (крепости), Дворци (жилищни и административни), храмове (езически и християнски), инфраструктура (улична мрежа и подземни ходници, водопроводи) и т. н. Същите групи се разпределят и обособяват и по хронология - паметници от края на VII- първата половина на VIII в., паметници от втората половина на VIII- началото на IХ в., паметници от първата половина на IХ - до покръстването през 864-865 г., паметници от следстоличния период от края на IХ до началото на ХI в, паметници от византийското и печенежко присъствие в първата половина на ХI в. Подобно групиране всъщност е най-сложното, тъй като основен проблем е т. н. абсолютна хронология, т.е. обвързването на паметниците с дати. Ето защо, когато някой пристрастен към своята история, българин попита при кой владетел е построен този или онзи паметник, аз мога да отговоря само по изключение. И който казва обратното, със сигурност лъже!

Една от функционалните групи е тази на езическите храмове. Те са добре известни - единият се намира в Цитаделата (комплексът, обитаван от владетелското семейство), а другият - южно от нея, срещу Крумовия дворец и Омуртаговата Тронна палата, а останките на третия са под Голямата базилика. Второто светилище било преустроено след покръстването на българите в църква и то на два пъти. Тези паметници обаче са разкопавани преди повече от седемдесет години и информацията за българското езичество, "прочетена" по техните останки, страда от известни слабости. Това е разбираемо - технологията на разкопките е многократно усъвършенствана и днес археологията може много повече. Разбира се, през последните години бяха открити три нови езически храма извън столицата, но те се оказаха разрушени много повече от тези в Плиска! Важно е също да се знае, че една стойност има храмът, открит в самата столица на българското ханство, а съвсем друга - тези извън нея. Ето защо откриването на нови паметници на сакралното пространство в Плиска има изключително важно значение за бъдещата история на езичеството на българите. Особено, когато те имат монументален характер и се намират в самия дворцови център.

http://vestnikataka.bg/

[Hatshepsut]

Плиска разкрива каменния си площад и нови ходници

За поредна година проф. Станислав Станилов, един от ръководителите на разкопките в Плиска, продължава проучванията в първата българска столица. Вместо на море, депутатът от АТАКА както всеки август ще се посвети на тайните на Плиска, която той изследва повече от 30 години. Голямата мечта на професора е да открие погребението на хан от Първата българска държава. До момента той е изследвал ходници на престолнината, голяма част от вътрешния град, култови и дворцови сгради, както и крепостните стени на някогашната столица Плиска. Според проф. Станилов тайните на Плиска ще бъдат обект на проучване още десетилетия. Става дума за един изключителен за времето си престолен град, категоричен е археологът. Сега в старата столнина работи екипът на професора, ръководен от главния му асистент д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към БАН. Той проучва дървени структури по периферията на кръглата каменна площадка в близост до цитаделата на Плиска. Д-р Аладжов посочи, че е изяснена каменната архитектура и тази година задачата е да станат ясни дървените структури по периферията на площадката. Работи се на север от нея, където се разкриват двойка ями с постаменти за дървени колони.
 "Предполага се, че това е част от конструкция, която може да се нарече трибуна", обясни д-р Аладжов. "Т.е. на север е имало нещо като дървени трибуни, от които да се наблюдава какво става долу - вътре в каменната площадка, която е заобиколена отвсякъде с ограда. Това е като перспектива, засега сме открили остатъци от тези трибуни. Надяваме се, това лято да довършим изцяло структурите, свързани с каменната площадка, и да можем да подходим към теоретичните проблеми, свързани с нея, защото все още нейната функционалност не е изяснена за нас", каза още той.
 Разкопките и проучванията в Плиска ще продължат до края на септември. Археолозите очакват да доразкрият следите от дървените конструкции, свързани с каменната площадка, а геофизичното проучване на площта, по която работят тази година, им дава надежда да попаднат и на трасето на един от тайните ходници на Плиска. Ходниците на старата столица са обект на дългогодишни изследвания.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1679&text=&fromDate=&toDate=&newsID=96931.

[Hatshepsut]

Откриха уникални стъклени плочки със златни фигури на Плиска


Шестте стъклени плочки, украсени със злато, са лежали 13 века
в основата на един от дървените пилони
Снимка: БНТ

Уникални стъклени плочки с инкрустирани златни фигури отриха археолози в Плиска. Находката е сензационна, защото единственият й аналог може да се види в базиликата Сан Марко във Венеция.
 Откритието е на екип с ръководител Андрей Аладжов от БАН, който от 6 години проучва култова арена в първата българска столица, предаде БНТ.

 Шестте стъклени плочки, украсени със злато, са лежали 13 века в основата на един от дървените пилони, крепели платформата за зрителите на култовите ритуали на кръглата каменна арена, открита през 2006 г. в средновековната столица Плиска.
 Докато разчиствали наносите от пръст в трите концентрично разположени ями, съвсем изненадващо и за самите тях, археолозите намират уникатите в запечатана кутия от дърво.
 Златните предмети са изключителна рядкост за Плиска, тъй като при преместването на столицата в Преслав, е взето всичко ценно.

 "Те са кръгли, с диаметър около 2 сантиметра. Състоят се от две стъклени пулчета. На дъното на едното е инкрустирана златна фигура от златен варак, а горното стъклено кръгче запечатва златната фигура. Ръбовете на стъклените пулчета са скосени, за да могат да бъдат вградени", обяснява археологът Андрей Аладжов.
 Най-често те са били част от украсата на църковна утвар, бокали и книги.

 Според Аладжов е много загадъчно, че са в основите на градежа на каменната кръгла площадка. Може би е някакъв ритуал при започването на строежа, да се остави скъп дар, смята той.

 Тази година екипът приключва проучването на ритуалния площад, чието построяване се свързва с предхристиянския период на Плиска.
 На площ от 1 дка е и от 2005 г. до сега на мястото са били открити керамични съдове, скелети на магаре, 2 кучета, крава и човек, пише "Труд".

https://dnes.dir.bg/news/plochki-pliska-figuri-11708273

Археолози откриха стъклени украшения в Плиска

Шест от тях имат уникални златни инкрустации
Уникални украшения от злато и стъкло са открити при разкопки в Плиска, съобщиха археолози. Откритията са направени при проучване на кръгла каменна площадка в първата българска столица, която най-вероятно е използвана за забавления.

Около 20 стъклени украшения е открил екипът на археолога Андрей Аладжов. Шест от находките са с уникални златни инкрустации. От направените до момента справки с колеги и музейни работници от чужбина е установено, че подобни “вставки” от стъкло и злато се откриват за първи път в света.

Подобни на откритите в Плиска украшения, но само от стъкло, досега са намирани единствено в Константинопол и Венеция, съобщи за БТА Андрей Аладжов от Археологическия институт в София.

По думите му шестте находки представляват кръгли стъклени плочки с диаметър около два сантиметра и дебелина половин милиметър. Те са съставени от две части – на долната страна на плочката е инкрустирана човешка фигура от злато, а отгоре е залепено друго стъкло, за да я предпазва.

Според Аладжов украшенията най-вероятно са изработени през 9-10 век. Върху пет от тях са инкрустирани от злато мъжки човешки фигури, а на шестата – мъж и жена.

Продължава работа по консервацията на обекта, за да бъде  достъпен за туристи. В момента се уточнява в кой музей да бъдат изложени находките.

http://spirittours.eu/

[Hatshepsut]

Какви тайни крие първата българска столица Плиска?


Кристиян Миленов, Сутрешен блок, 12.02.2013

[Hatshepsut]

Артефакти без аналог открити при разкопките на Плиска


© Снимка: bulgariatravel.org

Една от уникалните находки на миналия археологически сезон е свързана с разкопките на Плиска, столица на България от края на VІІ до края на ІХ век. Става дума за 20 малки, кръгли стъклени плочки. На пет от тях е изобразена по една златна мъжка фигура. Тя е на воин, ограден с лозници. На една от плочките мъж държи за ръка жена, облечена в хитон. Фино изработените изображения са запечатани отгоре с втори стъклен кръг. Малкото съкровище засега няма открит аналог в света. Намерено е в основите на каменната арена на Плиска. Съдейки по костюмите на персонажите, учените смятат, че те са свързани с Изтока, и по-точно с Омаядския халифат. Ето какво разказва в интервю за Радио България археологът д-р Андрей Аладжов от екипа, открил средновековните стъклени уникати:

© Снимка: Венета Павлова

Знае се, че България по това време, в ранното Средновековие, е имала връзки с Омаядския халифат. Едно от най-големите доказателства за това е дворецът на хан Крум в центъра на Плиска, който наподобява планировката на палатите на омаядските принцове в пустините. Тази находка е още едно потвърждение за културните влияния между двете могъщи по това време държави: България и Халифата. Тя се датира в началото на Х век. Има вероятност предметите да са изработени и в Константинопол. По това време тази технология, прекъсната след края на Римската империя, се възражда в града край Босфора. Артефактите обаче не са направени в България, тъй като изключително сложното инкрустиране на златна човешка фигура между два вида стъклени пулове не е практикувано у нас по това време. Един от косвените доводи, които ни насочват към източния произход на тези вещи, е, че окисите, които са използвани за направата на стъклото, са много редки и се използват именно на изток – в Иран, в Египет и в Сирия.
Старата българска столица Плиска се проучва от археолози вече над 100 години. За някогашното й величие свидетелстват останки от мощната крепостна стена, от внушителната базилика, от Големия и Малкия дворец. Както посочва обаче Андрей Аладжов, средновековният град е беден на предметни находки, защото неговите жители са го напускали организирано, с вещите си, при преместването на столицата в Преслав. Неслучайно при дългогодишните разкопки са открити едва 10 златни монети, шест от които пак на каменната арена. Откриват се и стрели, ножове, боздугани, костени игли, бронзови копчета – все неща, които не са скъпи и могат да бъдат оставени. На фона на тази оскъдица изящно изработените стъкълца са истинско чудо.

Защо е било необходимо създаването на нова столица? Най-силният аргумент за това е смяната на религията, приемането на християнството в ІХ век. Хановете, станали князе, искат да скъсат със старите вярвания, със свещените места на прабългарите, а Плиска имала четири капища. Новата столица Преслав била строена като християнски град, с църкви и манастири. Камъните от могъщите сгради и укрепления на Плиска през вековете били използвани за градеж на нови постройки в съседни селища. Но и днес това, което е останало от тях, е впечатляващо.
Строителството в Плиска е едно от най-загадъчните събития в ранното Средновековие. Плиска е издигната през т.нар. „тъмни” векове за Европа – от VІІ до ІХ век – казва Андрей Аладжов. – Построена е изключително монументално, от огромни каменни квадри, с дворци, които са водоснабдени и имат подово отопление, с прикрепени към тях бански помещения, с басейни. И всичко това – през времето, когато в Константинопол дори главният водопровод е прекъснат и няма никакви строежи. По своята площ Плиска тогава е три пъти по-голяма от Константинопол. Нейната монументалност напомня на късноримските строежи, крепости. Тя е своеобразна реминисценция на градовете от късноримския период. Най-вероятно внушителният й каменен облик е плод на настъпателната политика на хан Крум (803-814), който има финансов и строителен ресурс да построи такъв огромен град – най-големия в Средновековна Европа по това време.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235725/artefakti-bez-analog-otkriti-pri-razkopkite-na-pliska

[Hatshepsut]

Откриха банята на княз Борис I

При разкопки в северозападната част на средновековната столица Плиска археолозите откриха баня, изградена по античен образец. Огромното помещение е било отоплявано със специална система, вградена в пода и в стените. Луксозният елемент от архитектурата на постройката, поставя пред учените въпроса дали не са попаднали на покоите на Цар Борис (852-889).

 Мястото в тази част на средновековния град се проучва от 4 години. Само на няколко метра в дълбочина археолозите откриват следи от активен живот и строителство в продължение на 250 години. Банята датира от средата на IX в. сл. Хр.

 "Тази постройка е изключително важна, защото ни дава местонахождението на един нов, неизвестен досега властови център в отдалечената част от владетелската резиденция", посочи Павел Георгиев, археолог.

 Архитектурен аналог банята има само в античността, когато се е изграждал т. нар. Хипокауст. Банята в Плиска е с доста широк зид от камъни и тухли, споени с дебел слой хоросан, а между тях са керамичните тръби, през които е преминавала топлината. "Те са кухи и цилиндрични и във вътрешността им е бил поставен железен клин. Единият край на железния клин се поставя в зидарията, а другият държи облицовката на 7 см. разстояние от зидарията. Топлият въздух от пещта постъпва в тази кухина, движи се по цялата ширина и височина на отопляването помещение", каза още Павел Георгиев, археолог.

 Макар че Плиска е известна със своята мрежа от водопроводи и разпределителни кладенци с вода, привилегията да имат къпалня е била позволена само на най-висопоставените във властта – владетелят на крепостта или неговият престолонаследник.

pressadaily bg

[Hatshepsut]

В Плиска откриха бронзови токи с императорски символи

За първи път при разкопки в Плиска бяха открити бронзови коланни токи с изобразени императорски символи. Едната е с прекрасен грифон с вдигнати криле, а другата е с изображение на възнесението на Александър. Двете токи, които са датирани към 10 век, бяха открити от екипа на Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей на БАН. Според него мотивът с възнесението на Александър е рядко срещан.
„Сюжетът е много интересен. Изображението се свързва с една легенда от романа на Псевдо-Калистен, в която се разказва как Александър, когато отишъл в Индия, държал три дни гладни два грифона. След това набол на две пики месо и държейки месото пред човките им, завързал трона за грифоните и се възнесъл на небето, за да отиде при Бог. Подобно изображение има върху една от плочките на златната диадема от златното съкровище на Преслав“, разказа Андрей Аладжов.
Двете бронзови токи са открити в масивна каменна къща, чието проучване продължава. Екипът на Андрей Аладжов ще остане в Плиска до 15 септември.

http://bnr.bg/shumen/post/100451260/v-pliska-otkriha-bronzovi-toki-s-imperatorski-simvoli

[Hatshepsut]

Археолози откриха владетелска баня в Плиска

При разкопки в северозападната част на първопрестолна Плиска археолозите откриха луксозна владетелска баня. Тя датира от началото на 9 век и вероятно е най-старата средновековна къпалня, откривана у нас. Архитектурата й е била силно повлияна от средиземноморската култура. Банята е била едно архитектурно бижу от дялан камък върху площ от 80 квадратни метра. Под покритата с огромен купол каменна сграда е имало три отделни, но луксозни помещения.

Павел Георгиев, археолог: – Отделна съблекалня, помещение за обливане с хладка вода. В съседство е топлата къпалня с по-голяма ниша, в която е сложена също вана с топла и даже гореща вода. Тя е в съседство с пещта, откъдето се отоплява водата.

Между каменния зид и фината мраморна облицовка е имало кухина, през която е преминавал горещият въздух, а керамични тръбички са задържали топлината по-дълго. В началото на 9 век, когато в Европа е имало само дървени постройки, в Плиска са се извисявали огромни каменни сгради и къпални с подово и стенно отопление.

Павел Георгиев, археолог: – Това е важно, защото първото българско царство е един пряк приемник на голямата антична култура.

Традицията е била баните да се изграждат отделно, но много близо до жилищната сграда. Археологическият екип вече е разкрил част от нея и очертанията на едно от аристократичните имения във вътрешния град на Плиска.

http://bnt.bg/news/kultura/arheolozi-otkriha-unikalna-rimska-banya


При разкопки в ханския и княжески град в северозападната част на първопрестолна Плиска археолозите се натъкнаха на владетелска баня. „Постройката е малка и лошо запазена, но дава красноречиви доказателства, че там е съществувал владетелски дворец. Банята се датира от ІХ век и е втората открита на територията на Плиска”, обясни ръководителят на разкопките Павел Георгиев. Археологът разказа, че през деветото столетие луксозните бани са били неизменна част от архитектурата на царските и болярски жилища.

Проучванията на специалистите показват, че сградата е строена в духа на античните традиции и е била снабдена с подово и стенно отопление. „Това доказва, че на мястото е живяла важна политическа фигура от времето на княз Борис І. Очакваме в следващият сезон да открием и дворцовата сграда, към която е строена банята”, каза още Павел Георгиев. Той допълни, че екипът му проучва този участък от първопрестолния град вече четвърти сезон, а разкопките са показали, че строителството там датира в период от 250 г. от VІІІ до ХІ век.

„Архитектурните комплекси с бани са изключително редки в средновековна Европа. До момента на територията на Стария континент са открити много малко такива сгради. Това показва, че владетелския град в Плиска е изграден и е наследник на духа на античните традиции. Там е съществувала високо развита градска култура”, допълни археологът.

Преди броени дни при разкопки на сметна яма специалистите са натъкват и на позлатена апликация за колан, която е една от атрактивните находки през този сезон.

Тазгодишните проучвания в Плиска започнаха на 8 август и ще приключат в края на седмицата.

http://topnovini.bg/node/57996

[Hatshepsut]

Археолози разкриват мрежа от тунели под Плиска

Археологически проучвания разкриват интересни факти за първата българска столица Плиска. Под нея е имало дълга и заплетена мрежа от тайни подземни тунели. Учените продължават да разкриват как са били изградени тези загадъчни съоръжения.
Екипът на археолога Мариела Инкова проучва един от входовете към тайните тунели. Той е уникален, защото е единственият изграден от дърво, и въпреки че е бил опожарен, е запазен и до днес.
"Те са точно разкроени, съобразени са с ширината на входовата част, виждат се фугите между отделните добре подредени нивелирани дъски, които свършват до вертикалните врати, които са били като облицовка на този таен входник", разказва Инкова.
Обгорелите дъски по входа към тунела са ясно доказателство за опожаряването на града от войските на византийския император Никифор I, който през 811 г. превзема Плиска.
По време на разкопките е бил открит оловен печат. Все още първата българска столица крие много тайни, защото не е разкрита цялата подземна мрежа.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/arheolozi-razkrivat-mrezha-ot-tuneli-pod-pliska-6024781

[Hatshepsut]

Откриха основите на нова дворцова сграда в Плиска

Основите на неизвестна до момента дворцова сграда откри при разкопки на север от кръглата площадка в Плиска археологът Андрей Аладжов. Сградата е голяма, но до момента е проучена само част от нея, като археолозите предполагат, че тя е свързана с площадката и с всичко, което се е случвало на нея. Дворецът е датиран в първата половина на IX век, като той е многофункционален, подобно на Крумовия дворец, в който е имало жилищни апартаменти, помещения за подготовка, а най-вероятно и бани. Дворецът е запазен в основи и до момента сме разкрили само 400 кв.м. от него. Интересното при тази сграда е, че тя е непосредствено до каменната площадка и най-вероятно е свързана като функция с нея, тоест там са били организирани или са били наблюдавани борби, игри или инициации на млади войни, коментира Андрей Аладжов. Според него находките от двореца са много ценни. Намерени са шест предмета, изработени от стъклени пластини, с гравирани върху тях със злато човешки фигури. Никъде по това време в Европа не е имало такива произведения на изкуството, допълни той. Сюжетите върху плочките са типични за сасанитското изкуство, като фигурите са на войни с бради и костюми, които са характерни за Персия. Уникалните предмети ще бъдат изложени за първи път след откриването си, като на изложбата, която ще бъде открита след три седмици, ще бъдат показани и 9 златни византийски монети, които също са намерени в двореца. Тези златни монети са на византийския император Константин X Дука. Знаем, че той ги е сякъл през 1053 година, като откуп за Плиска от нашествието на узите, допълни Андрей Аладжов. Екипът на археолога ще продължи проучванията на двореца и през този месец.

http://bnr.bg/shumen/post/100575969/otkriha-osnovite-na-nova-dvorcova-sgrada-v-pliska

[Hatshepsut]

Оловен печат на византийски военачалник откриха археолози в Плиска

Оловен печат на византийски военачалник откриха археолози в Плиска. Находката беше намерена в основите на неизвестна досега дворцова сграда, непосредствено до кръглата каменна арена. Сградата е голяма и археолозите предполагат, че тя е свързана с площадката и всичко, което се е случвало на нея.

Огромната дървена сградата наподобява по-късните каменни дворци в средновековна Плиска. Досега археолозите са проучили 900 квадратни метра, но са открили доста прилики с Крумовия дворец.

- Има голям обширен двор заобиколен с чардаци, – разказва Андрей Аладжов, археолог от Археологическия институт на БАН. – Точно затова мислим, че това е дворцова сграда, защото има представителна планировка и вероятно е от столичния период със сигурност. Може би нейния край съвпада с каменното строителство на Омуртаг, когато Плиска придобива този монументален облик.

В основите на сградата археолозите са намерили монети и няколко печата, сред които и на византийски военачалник. От едната страна е образът на императора, а от другата има надпис.

- Мислим, че е на Писота Вардарий, – смята Андрей Аладжов. – Това е една известна личност…нейни печати се срещат вече на 7-8 различни места в Плиска и считаме, че е много важен сановник от средата и края на 10 век, който е управлявал от Плиска цяла Североизточна България.

Писота Вардарий оживено е кореспондирал с българските владетели. Негови печати са открити и в Преслав, когато втората българска столица се управлявала от Цар Симеон Велики [893-927].

http://news.bnt.bg/bg/a/547249-oloven-pechat-na-vizantijski-voenachalnik-otkriha-arheolozi-v-pliska

[Hatshepsut]

“Пътуване в миналото”: откриха още един дворец в Плиска

Хокей на лед и игри с животни са били едни от забавленията, организирани в средновековна Плиска. Археолозите там откриха и лятна дворцова резиденция с трибуна, изцяло изградена от дърво. Какви графити са си драскали в 9-10 век и с какви животни са организирали борби в първата българска столица – разказват Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков в поредицата “Пътуване в миналото”.

Съвсем до дворцовия център, точно пред каменната арена – учените очаквали да намерят всичко друго, но не и още един дворец.

д-р Андрей Аладжов – р-л на археологическите разкопки: ”Първоначално открихме основи за трибуни и след като продължихме да откриваме изкопи за стени и основи на носещи конструкции и вече реших, че не може да има такива трибуни на света”.
Изграден от дърво, дворецът отдавна е изгнил. Учените, обаче, ясно разчитат следите му в земята.

д-р Андрей Аладжов: ”В Плиска има един дървен период когато са строели масово по един такъв начин, ние мислехме, че този дървен период е бил само преди каменните градежи, но се оказа че синхронно съществуват и дървени и каменни градежи”.
В случая става дума за лятна резиденция с чардаци и трибуна, от която елитът наблюдава зрелищата на арената. Като игри, организирани по повод големи събития или победи. Камъните от арената подсказват и друга езическа употреба. Като ритуали за гадаене по кръвта на жертвеното животно.

д-р Андрей Аладжов: ”Още повече, че ние имаме тука доста намерени тризни – това са следи от жертвоприношения, погребани кучета без глави”.
В края на IX век, езически церемонии насред новопокръстена България – вероятно са свидетелство за опитите на Расате-Владимир да върне езичеството. След ритуалите, мястото е арена и за спорт.

Мария Чернева: Футбол?

д-р Андрей Аладжов: Може би футбол, може би хокей – намерихме една кънка от бедрена кост на говедо”.

Мария Чернева: Стига де!

д-р Андрей Аладжов: Така че тук може да се залива с вода и да се карат кънки ако е студено”.

Мария Чернева: Хокей на лед?
д-р Андрей Аладжов: “Да”.

Камъните стават арена и на друго занимание средновековни графити. Вероятно дело на скучаеща стража.

д-р Андрей Аладжов: ”Eто тук може да се види схематично човече, ето тук има едно ботушче много изящно, ето тук има една дама – играта дама която се повтаря на още 5 или 6 места. Този е един от най-интересните камъни и е наситен с различни символи – имаме над 5 вида различни кръстове. Това е модел, малък модел на църква”.
115 години след откриването на Плиска от Карл Шкорпил, голяма част от историята й още е под земята. Но дори и тази, добре проучена и описана, се налага сега да се разчисти и преоткрие за публиката. Като архиепископската резиденция, каменните саркофази и първото българско училище които до сега бяха скрити от 30 годишен буренак

http://bnt.bg/news/obshtestvo/pa-tuvane-v-minaloto-otkriha-oshte-edin-dvorets-v-pliska

[Hatshepsut]

Археолози откриха хидросъоръжение в Плиска

Изграден от камъни канал дълбок над 4 м и дълъг около 100 м е главният резултат от проучванията край Голямата базилика в Плиска, която се реставрира, съобщават от Националния исторически музей, цитирани от Фокус.

При археологическите разкопки са разкрити неизвестни досега вкопани съоръжения, свързани с функционирането на Голямата базилика и предшестващия я мартириум на Енравота, който е бил унищожен по време на антихристиянския метеж през 865 г.

Чрез открития канал е била източвана вода от проучения миналата година Свещен кладенец (аязмо). Той е построен непосредствено пред полагане на основите на първата ни катедрала в периода 867-868 г. С помощта на това хидросъоръжение наследеното от базиликата аязмо се превръща в каптаж за изворна вода, отвеждана извън манастира. В близост до неговата ограда се очаква да бъде разкрит наземен водоизточник от втората половина на IХ век.

Живоносната сила на водата, текла по изградения с камъни канал, е подчертана от строителите чрез неговото заустване непосредствено под западния край на символичния гроб на мъченик, оформен под куполното покритие на кладенеца, така че да бъде запазена широката каменна стълба, водеща поклонниците към отвора в купола на самото аязмо.

Откритието показва пълна приемственост между двете начални фази в изграждането та раннохристиянския български комплекс, заложен в навечерието на официалното приемане на християнството (856-864 г.) и неговото налагане и утвърждаване в официална религия на средновековна България през IХ и Х век.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1599214

[Hatshepsut]

Жилище на 3300 години откриха археолози в средновековната столица Плиска (видео)

Средновековната столица Плиска е била обитавана преди повече от хилядолетие преди новата ера - по времето, когато се е развивала културата на Микена и Египет. За това свидетелстват находки от спасителни разкопки заради изграждащ се водопровод в града. На мястото бяха открити жилище от късната бронзова епоха и пещ, загряваща речни камъни. Според учените това доказва, че животът в града е започнал много по–рано от считаното досега.

Най-неочаквано археолозите попадат на полувкопано жилище и то на място, за което се е смятало, че е заселено след столичния период на Плиска. Теренът е не проучван досега, а уникалните артефакти са били само на метър и половина под съвременното ниво. Намерените фрагменти от керамика показват, че те са на 3300 години.

Янко Димитров, археолог от АИ на БАН - Шумен: Това, което се открива, са хранилищни съдове, изцяло изработени на ръка от груба глина, съдържа едри механични примеси, част от тях са т.нар. гирляндовидна пластична украса с езически дръжки.

На ограничената проучвателна площ учените откриха и следи от основите на дървена ограда и пещ с опушени от огън речни камъни. Хипотезата е, че това е древна славянска практика.

Янко Димитров, археолог от АИ на БАН - Шумен: У древните славяни е имало практиката да се поставят такива речни камъни в жарта на огнището и след като те се нагорещят се полагат в основата на дървен съд, на каца примерно, след това се пълни с вода и водата се нагорещява.

Предстои да се направи геофизично изследване на терена, защото то може да разкрие още неизвестни за историците данни.

http://news.bnt.bg/bg/a/zhilishche-na-3300-godini-otkrikha-arkheolozi-v-srednovekovnata-stolitsa-pliska


Археологът Янко Димитров говори глупости, бълнувайки за някакви славяни по българските земи през бронзовата епоха... а на всички е известно кога идват славяните на Балканите - през втората половина на 6-ти век