Само национална стратегия ще съхрани Плиска
Новите паметници в Плиска разгадават историята на българите
Дворцовият площад на Плиска, чието разкриване продължи с особена упоритост тази година, е забележителен паметник на българската средновековна култура. Находката е уникална. Може би става дума за светилище от времето на Расате Владимир. Анализът показва, че площадът е бил устроен за еднократно използуване - примерно езически помен за избитите от княз Борис боили и техните семейства? Може би това е мястото, където били посечени, коментира проф. Станислав Станилов, ръководителят на екипа археолози, които вече пет години работят по разкриването на изключителния паметник.
Големият, настлан с каменни блокове, площад заема близо 800 кв. м., северно от източната половина на Цитаделата. Той е вкопан в стария терен и за да се стъпи на настилката, трябва да се слезе от изток през порта и по стъпала на повече от 70 см дълбочина. Какво е истинското предназначение на каменния площад, северно от Цитаделата на Плиска, учените тепърва ще открият.
Поради финансовата криза няколко месеца средствата за разкопки по т.нар. държавна поръчка, предназначени за националните резервати Стари български столици (Плиска, Преслав и Велико Търново), се забавят. През август обаче парите са отпуснати и работата по сакралния площад в Плиска продължава.
Държавата трябва да даде необходимите средства, за да може този наистина забележителен паметник да бъде реставриран и експониран, смята проф. Станилов. Той предупреждава, че иначе археолозите трябва да го засипят, за да не го разрушат природните стихии и да остане за поколенията. Проблемът за консервацията и социализацията и на другите паметници в Плиска е много актуален, поради дългогодишните "кърпения" и импровизации на хора, които нямат разбиране и отношение към експонирането и запазването на тези уникални свидетели на нашето минало, смята професорът. Който е категоричен, че за Плиска е необходима стратегия и програма, която да се изпълнява последователно, а не инцидентни субсидии за проучвания.
Старобългарската археологическа култура от езическия период превъзхожда съседните по място и време култури главно със своя монументален строителен израз. Казано иначе, културите на сърби, румънци, унгарци, руснаци и т. н. през VIII-IX век нямат останки от устроени държавни центрове, където дворцови и храмови постройки да формират единен ансамбъл, обслужващ държавната власт в лицето на владетелския Двор. Такъв център (Константинопол) имат само ромеите, наричани днес византийци, чиято държава наследила римската империя, а също и франките, днешните германци и французи (Аахен), които пък имали обща империя. Самият израз "Двор" означава на старобългарски език оградено място, където живее владетелят, но и означава всички онези, които му служат пряко в обиталището - от слугите до велможите. При българите през VIII в. материалният израз на Двора е от дърво, само банята е от тухли и камъни, споени с хорасан,
Каменният дворец възниква, може би, през втората половина на VIII век, но истинското каменно строителство се развива през първата половина и средата на IХ в. Към 864-865 г. Дворът е почти изцяло от камък, при което вече се разделя на жилищна и официална част. Жилищната част, която днес археолозите наричат Цитаделата, е комплекс сгради, затворени от тухлена оградна стена, служила и за укрепление. Официалната (административна) част е
Тронната палата,
построена върху
останките на т. н.
Крумов дворец,
опожарен от император Никифор I Геник през 811 г.
Забележителна е и фортификационната система на старобългарската столица - отначало землена, след това землено-дървена, най-после каменна. В т. н. Ватикански аноним, например, където е описано превземането и опожаряването на Плиска от византийската армия, се споменава дървена крепостна стена. През 80-те години нейните останки са открити от археолозите и продължават да се проучват системно до днес.
Всеки от паметниците на Плиска има своя история и свой коментар по смисъла на повече от век и половина съществуване. Проучването им започва още през 1899 г., много пъти е прекъсвано, но не е прекратено до днес. Особено силни стават кампаниите от 1972 г. насам. Най-слаби са те в първото и началото на второто десетилетие на втората (демократичната) република на българите. Едва при правителството на НДСВ започна истинско финансиране, но не поради насочена политика, а поради лични пристрастия. Това при тройната коалиция продължи като инерция, с намаляващ интензитет. Сега най-доброто е, че в дълбоката икономическа криза,
правителството на ГЕРБ съумя да отдели достатъчно средства
и проучванията в старите български столици да продължат. Така в Плиска през този сезон продължават разкопките на: Северозападния ъгъл на Цитаделата, Двора северно от Цитаделата, площада южно от Цитаделата, архитектурния комплекс в югоизточния ъгъл на Вътрешния град и в северозападния ъгъл на дървената крепост.
Паметниците на Плиска се групират по функция - Фортификация (крепости), Дворци (жилищни и административни), храмове (езически и християнски), инфраструктура (улична мрежа и подземни ходници, водопроводи) и т. н. Същите групи се разпределят и обособяват и по хронология - паметници от края на VII- първата половина на VIII в., паметници от втората половина на VIII- началото на IХ в., паметници от първата половина на IХ - до покръстването през 864-865 г., паметници от следстоличния период от края на IХ до началото на ХI в, паметници от византийското и печенежко присъствие в първата половина на ХI в. Подобно групиране всъщност е най-сложното, тъй като основен проблем е т. н. абсолютна хронология, т.е. обвързването на паметниците с дати. Ето защо, когато някой пристрастен към своята история, българин попита при кой владетел е построен този или онзи паметник, аз мога да отговоря само по изключение. И който казва обратното, със сигурност лъже!
Една от функционалните групи е тази на езическите храмове. Те са добре известни - единият се намира в Цитаделата (комплексът, обитаван от владетелското семейство), а другият - южно от нея, срещу Крумовия дворец и Омуртаговата Тронна палата, а останките на третия са под Голямата базилика. Второто светилище било преустроено след покръстването на българите в църква и то на два пъти. Тези паметници обаче са разкопавани преди повече от седемдесет години и информацията за българското езичество, "прочетена" по техните останки, страда от известни слабости. Това е разбираемо - технологията на разкопките е многократно усъвършенствана и днес археологията може много повече. Разбира се, през последните години бяха открити три нови езически храма извън столицата, но те се оказаха разрушени много повече от тези в Плиска! Важно е също да се знае, че една стойност има храмът, открит в самата столица на българското ханство, а съвсем друга - тези извън нея. Ето защо откриването на нови паметници на сакралното пространство в Плиска има изключително важно значение за бъдещата история на езичеството на българите. Особено, когато те имат монументален характер и се намират в самия дворцови център.
http://vestnikataka.bg/