Археологически находки от Плиска

[Hatshepsut]

Нови находки от Плиска


30-сантиметровата желязна ос, с прикрепен към нея бронзов човешки юмрук

Половинметрова желязна ос, която завършва с бронзов фрагмент с формата на човешка ръка. На такава уникална находка са се натъкнали археолозите, извършващи проучвания на старата българска столица Плиска.
Същевременно археолозите се оплакаха от некомпетентната консервация на обекти в първата столица, включително на Голямата базилика.

Предполага, се че артефактът е служил като средство за осветление на големи помещения, разкриха специалистите. Те изтъкнаха, че подобни находки са голяма рядкост.
Бронзовият човешки юмрук е стиснал цилиндрична част.
"Осветлението за първото българско царство е непозната и слабо разработвана тема; в Плиска са намирани още отделни държачи на стъклени чашки" , уточни Мариела Инкова от Националния исторически музей.
Това не е единственото интересно откритие на археолозите в Плиска през това лято. Под каменния площад, т.нар. Арена, е открит таен входник.
Проучва се и водохранилище, което може да се окаже най-старата каменна сграда в града.
Ние смятахме, че през 10- 11 век , през следстоличния период, в тази зона няма каменни градежи, солидни, правени по подобие на владетелските резиденции. Оказа се обаче, че това водохранилище е направено по подобен начин, а това означава, че са в Плиска са останали майстори-строители, които са работили" , заяви проф. Станислав Станилов.
През септември проучванията ще продължат с дървена сграда и комплекс от вкопани съоръжения в старата столица.
Тази година за проучванията са отделени 17 000 лева.
"За съжаление съвременната консервация и реставрация в България най-често се извършва от случайни хора, включително и тази, която се прави на Голямата базилика в Плиска", заяви доц. Павел Георгиев, който даде и примери за конкретни грешки и нередности при възстановяването

https://www.vesti.bg/bulgaria/arheolozi-otkriha-unikalen-artefakt-v-pliska-6073549

[Hatshepsut]

Христина Стоянова, НИАР „Плиска“: Тази година се навършват 120 години от първите археологически проучвания в Плиска

Тази година се навършват 120 години от първите археологически проучвания в Плиска. Това каза за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ Христина Стоянова, главен уредник на Национален историко-археологически резерват „Плиска“. Тя уточни, че първият, който проявява интересът към руините при село Абоба с българската история, е Карел Шкорпил. „С подкрепата на руския археологически институт в Константинопол в лицето на тогавашния им директор Фьодор Успенски се извършват първите проучвания в Плиска. Тогава става ясно, че тази крепост е много по-различна от познатите византийски фортове. По-късно, през 1905 година при днешното село Хан Крум, а тогава Чаталар, е намерена една колона от времето на Омуртаг, от която всъщност става ясно и името на Плиска. Така Карел Шкорпил става основател на българската археология, а цели 120 години пет поколения археолози след него проучват тайните на Плиска. Огромната площ на резервата обаче не е проучена в достатъчна степен, така че да се „нареди пъзелът“ и да се говори ясно за градоустройствения план на някогашна Плиска. И все пак тези пет поколения археолози дават подробен материал, който се съхранява и е изложен в обновения през 2006 година музей – една много красива археологическа сбирка, чрез която посетителите могат да се докоснат до историята на нашите предци. В тази сбирка сме постарали да покажем и реконструкции на сградите, които днес за съжаление се намират в руини“, разказа Христина Стоянова. Археологически резерват „Плиска“ привлича посетители от всички поколения, допълни тя. Уредникът на НАИР каза още, че за най-малките си посетители с интерес едновременно към технологиите, но и към историята, и изграден виртуален каталог, а чрез иновативни очила за виртуална реалност те могат за кратко да се разходят и в двореца на Омуртаг. „Има хора с различни интереси – едни са благодарни, че старината се поддържа, други желаят да видят повече реконструкции, трети са доволни, че могат да се докоснат и до новите технологии в музейното дело. Всички музейни работници полагаме грижи миналото ни да се съхранява, като същевременно се използват и атрактивни методи, за да бъдем в крак с интересите на младото поколение“, уточни Христина Стоянова. Тя посочи, че през последните години се наблюдава устойчив ръст на туристите на Националния историко-археологически резерват „Плиска“.

https://www.glas.bg/1704701/hristina-stoyanova-niar-pliska-tazi-godina-se-navrshvat-120