Археологически находки в област Пазарджик

[Hatshepsut]

Доц. Явор Бояджиев, археолог: При разкопки на Плоската могила край село Юнаците е открита колекцията от четири изображения на Великата богиня-майка

Пазарджик. Продължават проучванията на Плоската могила край пазарджишкото село Юнаците, като към момента се проучват постройки от четири последователни селища, съобщи за Радио „Фокус“-Пазарджик доц. Явор Бояджиев, ръководител на археологическата експедиция. Сред многобройните открити в тях находки правят впечатление колекцията от четири изображения на Великата богиня-майка, лежащи в непосредствена близост едно до друго, фигурка на човек-птица, глинени антропоморфни и зооморфни фигури, добре запазени съдове. Най-впечатляващата находка е златното мънисто, открито в жилище от четвърти хоризонт, датиращо от средната каменно-медна епоха – 4 600-4 500 г. пр. Хр.
Затова се смята, че това е може би най-ранният златен предмет, известен в Европа“, уточни доц. Бояджиев. Той каза още, че във вътрешната страна на крепостната стена се достигна дълбочина 6,50 метра, като са открити многобройни фрагменти от съдове, предмети, свързани с култа, части от черепи на различни животни – елен, тур, глиган, мечка, а също и на хора.
През 2016 г. продължи археологическото проучване на Селищна могила Юнаците. Разкопките се провеждат благодарение на осигурено финансиране от Фондация „Балканско наследство“ и Министерство на културата, чрез подписани договори с Регионален исторически музей-Пазарджик, както и дарение на американския гражданин Робърт Гудуин. Проучванията потвърдиха изключително важното значение на Селищна могила Юнаците през каменно-медната епоха от 5 000-4 000 г. пр. Хр.

http://www.focus-news.net/news/2016/08/04/2278586/dots-yavor-boyadzhiev-arheolog-pri-razkopki-na-ploskata-mogila-kray-selo-yunatsite-e-otkrita-kolektsiyata-ot-chetiri-izobrazheniya-na-velikata-boginya-mayka.html

[Hatshepsut]

Праисторическа селищна могила при село Юнаците (Плоската могила)

Праисторическа селищна могила (Плоската могила) при село Юнаците се явява един от най-значимите праисторически паметници в Европа, даващи ни информация за развитието на поселищния живот от дълбока древност. Мястото се намира на около 2км южно от селото в асфалтирана отбивка от пътя за град Пазарджик.
Могилата има диаметър приблизително 110-100 м и максимална височина 12 м от съвременната повърхност.

Обекта е най-удобен за посещения през летните месеци и в сухо време, когато на него текат археологически проучвания. След края на септември обикновено разкопките са консервирани и няма какво да се види.

Могила Юнаците е с изключително важно географско разположение в район, където от най-дълбока древност минава главният Евроазиатски път от югоизток на северозапад, свързващ Егейско-Анатолийската област с Балканския полуостров и Централна Европа.

По информация за Странник от ръководителя на проучванията ст. н.с. д-р Явор Бояджиев от Археологически институт при БАН в настоящия етап от проучването най-ранните селища се отнасят към началните етапи на енеолитната епоха – около 5000 пр.Хр., като културните напластявания продължават в дълбочина. Регистрирани са останките на над 25 селища (строителни хоризонта) от различни периоди, разположени едно над друго. От тях 2 са от желязната епоха, 17 от бронзовата епоха, най-малко 6 от енеолита. Те образуват културен пласт с обща дебелина над 12 метра.

Първото описание на могилата правят братя Шкорпил през 1898 г. в книгата си „Първобитните люде в България". Първото сондажно проучване е направено от В. Миков още през 1939 г. От 1976 г. започват редовни археологически разкопки под ръководството на Р. Катинчаров и В. Мацанова. От 1982 г. до 2000 г. в проучването участва и екип от Русия под ръководството на Н. Я. Мерперт. Разкопките обхващат източната част на могилата - около една трета от цялата площ. Установено е наличието на средновековен некропол, укрепление от римската епоха и два хоризонта от ранножелязната епоха. Под тях започва дебел пласт, в който са установени 17 жилищни хоризонта. Под тях следват напластявания от каменномедната (халколитна) епоха. От 2002 г. проучванията на селищна могила Юнаците се осъществяват от българо-гръцки екип. От 2012г разкопките се финансират изцяло от българска страна.

Проучванията през последните години водят до изненадващи резултати. Оказва се, че селищната могила е само част от много по-обширно селище. То е възникнало в началото на халколитната епоха – около 4900г пр.Хр. Имало е площ около 100 дка. През втората половина на ранния халколит (около 4750-4650г пр.Хр.) върху най-високата му част, защитена от източната си страна от древното корито на р. Тополница, е издигната отбранителна стена. Тя е широка около 5м и е запазена на височина до 2,50м. Широчината и дебелината на свлеклите се от нея деструкции показват, че действителната й височина е била над 5м. Изградена е от трамбована пръст със слоеве от чакълести камъни в нея. От външната си страна е била обмазана с жълта глина. Проследена е в продължение на 25м. Пред глинобитната стена е имало и ров, които е широк над 5м (южният му, външен край е унищожен от по-късен ров от античната епоха.
Досега в Европа не е открито толкова масивно и добре запазено отбранително съоръжение от тази епоха. То е уникално в още едно отношение – не е изградено около селището, а обособява една малка част от него. Тоест в случая се касае за цитадела, издигната вътре в едно обширно селище. Била е използвана в продължение на повече от 500 години, до загиването на селището при вражеско нашествие в края на V хил. пр.Хр. Вътре в нея наред с жилищните сгради е обособено и производствено пространство. Като цяло селищното устройство показва белезите на появилите се значително по-късно (след около 2 хиляди години) градове.
По средата на проучената част на стената е установена масивна горяла глинена платформа с дължина 3м, която е фланкирана в двата си края от няколко големи камъка. В момента платформата, заедно с лежащите върху нея съдове и деструкции, стои вертикално - до дълбочина 4,70м от горния й край. Ситуацията показва, че в тази част е имало празно пространство с диаметър 6м в горния си край и над 3м в долния, и с дълбочина близо 5м. Теренът на последното селище стъпаловидно се спуска към северната страна на празното пространство под платформата, което показва, че цялото съоръжение е било от значение за всички обитатели. Предназначението му предстои да се изясни..
Както селищната структура, така и устройството на крепостната стена показват както наличието на значителни човешки ресурси, така и високо развити технически възможности, значително по-големи от досегашните ни представи за тази епоха. 
Разкопките на горните два хоризонта от късната каменно-медна епоха показаха изключително богатата материална и духовна култура на населението. Сградите са масивни, като стените са били боядисвани от вътрешната страна в бяло и червено. Открити са най-ранните засега вкопани съоръжения за продължително съхраняване на месо. Керамичните съдове показват отлично качество на изработка, а богатата им и разнообразна украса – изтънчен естетически вкус. Използвани са различни оръдия на труда и оръжия от камък, мед, кост и рог. Разнообразните антропоморфни, зооморфни и орнитоморфни фигури,  както и  синкретичните комбинации между тях свидетелстват за развитите религиозни представи на населението. Установена е и една от най-ранните хирургически намеси в Европа – ампутация на китката на жена, която си е служила с оперираната ръка дълги години след това.

Проучванията на 6-метровия пласт от бронзовата епоха, както и сондажите в полето западно от могилата, показват, че първоначалните селища са имали предварително замислена кръгова планировка, с централна незастроена площ и укрепителна система на северната част на селището, състоящата се от ров и дървена палисада. Установена е двуделна структура на селищата - една част от тях е разположена върху издигнатия хълм, а другата представлява открито селище, намиращо се в полето западно от могилата.
Проучените 42 жилища от първите два етапа на ранната бронзова епоха показват, че те са наземни, изграждани са от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти и измазани с дебел слой от глина, примесена със слама. Имали са обикновено правоъгълен план с едно и по-рядко с две помещения. Елементи от интериора на къщите са засводената пещ, изградени на място зърнохранилища, площадка за сушене на зърно, подвижни каменни ръчни мелници (хромели). Открити са сечива от камък, кремък, кост, рог на елен, керамични съдове и други битови предмети. В последните осем хоризонта от този пласт, отнесени към третия етап на ранната бронзова епоха, са разкрити 9 жилища, които показват приемственост в строителната техника, но като основна форма се налага апсидната постройка (с дъговидна задна стена).
Освен за материалния бит на раннобронзовото население, разкопките дават ценни сведения и за духовния му живот и погребални практики. Особено важни са откритите погребения на деца до едногодишна възраст, извършени чрез трупополагане в свито положение (хокер), в ями или специални керамични урни, поставени под пода на жилищата или под основата на пещта. При някои е открит и гробен инвентар от накити и керамични съдове.
С изчерпване на раннобронзовия пласт на Юнаците, разкопките продължават с проучване на последното селище от предходната халколитна епоха, отнесено към ІІІ фаза на късния халколит в България. Пред изследователите се разкриват свидетелства за трагичната съдба на неговите жители. Селището е опожарено, а хората стават жертва вероятно на вражеско нападение. Откритите човешки скелети на мъже, жени и деца в повечето случаи лежат върху пода на жилищата сред разтрошени керамични съдове и домашен инвентар, затрупани с големи парчета горели стенни мазилки, овъглени греди и дъски от покривите на къщите. Позите,в които са открити говорят, че те са паднали там, където смъртта ги е застигнала. Част от скелетите са обгорели от разразилия се жилищен пожар. За тяхната насилствена смърт говорят и антропологическите изследвания, които установяват, че един от черепите е пробит най-вероятно с бойна брадва.
 
В пределите на селището са фиксирани и още няколко човешки скелета, положени в поза хокер-традиционен начин на погребване през този период. Анализът на тези гробове обаче говори, че погребенията са извършени при необичайни обстоятелства, без гробно съоръжение и инвентар и без определено подреждане. Вероятно част от оцелелите жители са успели да погребат набързо част от загиналите свои съплеменници, нямайки възможност да извършат необходимия ритуал в некропола на селището. Така загиват последните къснохалколитни обитатели на селището, а заедно с тях и високата им култура.

Проучванията на селищна могила Юнаците са поредното доказателство за изключително високото ниво на развитие, достигнато от населението по българските земи през V хил. пр. Хр. Явно е, че през този период районът на Източните Балкани е водещ в развитието на европейската цивилизация.

Намерените експонати могат да бъдат видяни в Регионален исторически музей – Пазарджик.

http://strannik.bg/o/5421/praistoricheska-selishtna-mogila-pri-selo-yunatsite-ploskata-mogila

[Hatshepsut]

Ценна находка в селищна могила Юнаците

Български археолози откриха най-древния златен артефакт в света. Малкото златно мънисто е с размер едва 4 мм и е открито при разкопки в праисторическото селище Юнаците в близост до Пазарджик.Според археолози златното мънисто датира от 4500 до 4600 години преди Христа, което го прави с около 200 години по-старо от всички открити до момента златни накити.

„Много важно откритие! Това малко парченце злато е достатъчно голямо, за да намери своето място в археологическата история”, казва проф. Явор Бояджиев от Българската академия на науките (БАН) пред „Ройтерс”.

Според Бояджиев мънистото е произведено от хората, живели в селището. То тежи едва 15 сантиграма (една стотна част от един грам) и е било открито сред останките на малка къща преди две седмици.
Смята се, че това населено място е първото по рода си в Европа. Там са живяли високо образовани и културни хора, които са дошли от Анатолия, днешна Турция, около 6000 г. пр. Хр.
„Бих казал, че това населено място е прототип на модерен град”, допълва Бояджиев, цитиран от bTV. Селището е съществувало 1000 години преди подобни градове в Шумер, смятан за мястото на първата модерна цивилизация.
Градът е доста голям, като към този момент са открити между 10 и 12 хектара от него. Бил е ограден от почти триметрова крепостна стена.

Археолозите са открили над 150 керамични фигурки на птици и други животни, което навежда на мисълта, че древните жители на града са ги почитали.
Градът е бил унищожен около 4100 г. пр. Хр. от враждебни племена, дошли от североизток.
Въглероден анализ ще установи точната възраст на малкото златно мънисто, а след това то ще бъде изложено в пазарджишкия исторически музей.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/regionalni-novini/balgarski-arheolozi-otkriha-naj-drevnija-zlaten-artefakt-v-sveta-snimki.html

[Hatshepsut]

Съкровището от село Црънча – интересно, но малко известно

Πaзapджиĸ. Eднo oт мaлĸo извecтнитe и пoзнaти cъĸpoвищa, oтĸpити в Πaзapджишĸo, e тoвa oт ceлo Цpънчa. To e нaмepeнo пpeз 1960 гoдинa пoд eдин гoлям ĸaмъĸ ĸpaй ceлoтo и пo-ĸъcнo e пpeдaдeнo нa Peгиoнaлния иcтopичecĸи мyзeй в Πaзapджиĸ. Cъcтoи ce oт нaĸити, ĸoлaн и 21вeнeциaнcĸи мoнeти нa дoж Джaĸoпo Tиeпoлo (1229–1249). Paзличнитe чacти нa cъĸpoвищeтo ca cpeбъpни c пoзлaтa, c изĸлючeниe нa пpoчeлниĸa, ĸoйтo e бeз пoзлaтa. Били ca зaĸpeпeни нa мaтepия (нaй-вepoятнo плaт), ĸoятo oтдaвнa ce e paзпaднaлa, cпopeд apxeoлoгa в Peгиoнaлeн иcтopичecĸи мyзeй-Πaзapджиĸ Любĸa Toдopoвa. Cъĸpoвищeтo вĸлючвa нaĸит зa глaвa – диaдeмa, дългa 21  cм и шиpoĸa 2 cм. Диaдeмaтa ce cъcтoи oт oceм eднaĸви звeнa и eдин нaĸpaйниĸ ĸaтo във вcяĸo oт oceмтe ĸpъгли гнeздa e зaĸpeпeн зeлeн ĸaмъĸ. Чeтиpи oт ĸaмънитe липcвaт. Πpoчeлниĸът, ĸoйтo cъщo e yĸpaшeниe зa жeнcĸa глaвa, имa ĸpъглa фopмa и e изpaбoтeн oт cpeбъpeн лиcт. Ocвeн тoвa cъĸpoвищeтo вĸлючвa тoĸa c плoчĸa, aплиĸaции oт ĸoлaн – oбщo 50 нa бpoй /48 oт типa „двoйнa лилия“ и 2 ĸpъгли/ и нaĸpaйниĸ зa ĸoлaн. Haĸититe ca oтĸpити зaeднo c мoнeти нa вeнeциaнcĸия дoж Джaĸoпo Tиeпoлo. Лицeвaтa чacт нa мoнeтитe, тaĸa нapeчeния aвepc, вĸлючвa изoбpaжeния нa дoжa и Cвeти Mapĸo, нa нa гъpбa – peвepca, e изoбpaзeн Xpиcтoc, ceднaл нa тpoн. Cпopeд изcлeдoвaтeлитe нa нaxoдĸaтa нaй-вepoятнo нaĸититe и мoнeтитe ca ce oĸaзaли в бългapcĸитe зeми, внeceни oт вeнeциaнcĸи или дyбpoвнишĸи тъpгoвци, ĸoитo ca дocтигнaли дo южнитe бългapcĸи гpaдoвe. Πpeз ceлo Цpънчa e минaвaл втopocтeпeнeн pимcĸи път и зa тoвa пpeдпoлoжeниятa ca, чe тo e пpинaдлeжaлo нa пocpeдниĸ нa вeнeциaнcĸитe тъpгoвци, ĸoйтo нaбъpзo e yĸpил ceмeйнoтo cъĸpoвищe нaй-вepoятнo, пopaди няĸaĸвa зaплaxa. Cъĸpoвищeтo, ĸoeтo ce дaтиpa oт XІІІ вeĸ, e oщe eднo дoĸaзaтeлcтвo зa бoгaтcтвoтo нa мaтepиaлнaтa ни ĸyлтypa.

http://nameridobroto.com/2019/04/16/съкровището-от-село-црънча-интересно/