Археологически находки в Плевенска област

[Hatshepsut]

Археолози откриха част от Аспаруховия вал

В района на град Кнежа, археолози откриха отбранително съоръжениеот времето на Първата българска държава, съобщи БНР.

"Това са отбранителни съоръжения, изградени по западната част на тогавашната българската държава, които продължават на север от река Дунав като достигат до Карпатите в Румъния. Предполага се, че дълбочината на съоръженията е била над 3 метра, а целта им била да възпират т.нар. конни народи, които нахлували от северозапад и североизток" , каза Ангел Бачийски, уредник в музея в Кнежа

Въпреки че сега са открити доказателствата за Аспаруховия вал, за неговото съществуване има данни още от преди повече от век.

Проучвателните работи на терена продължават вече две години. Наред със събирането на документи и справки е направено картографиране на района, има и сателитни снимки. До есента със сканираща техника специалистите трябва да установят точните очертания на вала и да проследят точно неговия път.

След откриването му трябва да се направят нужните действия, за да се регистрира като паметник с историческа стойност и мястото да се превърне в туристическа атракция.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=536430






В продължение на 20 дни работници от Кнежа, ръководени от археолога доц. д-р Валери Григоров от Археологическия институт с музей към БАН, проведоха теренно проучване на съоръжението, познато като Аспарухов вал. Проучванията започнаха на 16 май и бяха на терен в землището на Кнежа. Разкопките започнаха с фалстарт, след като два от сондажите, направени встрани от пътя Кнежа-Оряхово, в местността Маринов геран, не дадоха резултат. Точно на това място валът е бил прекъснат. След това екипът се е насочил към място, където част от съоръжението, строено по време на Аспарухова България, все още се е виждало с просто око. На 8 юни най-после валът бе открит. Днес учените може да извикат - “Тук е!”. И го направиха. А екип на “Посредник” стана свидетел на събитието.

Проучванията станаха възможни с помощта на частен дарител и на средства от Община Кнежа. Екипът на музея в Кнежа работи от доста време по проучване на вала. В музейната експозиция има експонати, намирани по случайност в частни дворове, чието датиране все още не е направено. Екипът от археолози по време на престоя си ще разгледа находките и ще определи има ли такива от VII-VIII век, които да са свързани пряко или косвено с времето на строителството и използването на вала като укрепително съоръжение. Идеята е не само да се открие валът, но и негова реплика да се изгради в близост до пътя, с което да се създаде своеобразен музей на открито. Той пък ще стане местна туристическа атракция, която да привлича в града и региона любители на историята.

http://www.posredniknews.com/site/index.php

Валери Григоров: Доказахме! Аспаруховият вал съществува

Валери Григоров е доцент в секцията за средновековна археология към Археологически институт с музей към Българска академия на науките. Доктор по история с дисертация на тема “Метални накити от Средновековна България - VII-XI в.” От 1996 година работи в АИМ на БАН. Бил е на различни видове обекти. Проучвал е три крепости от античния и от средновековния период. Основният му обект е Плиска, където е проучвал тайните ходници на българските владетели. Негов научен ръководител е проф. Станислав Станилов на когото той е докторант. През 1999 година е проучвал вал “Еркесията” край село Недялско, община Стралджа. Има опит с проучването на валове като този край Кнежа.

- Г-н Григоров, защо започнахте това проучване? Какви са целите му?
- Започнахме проучването в средата на май с много добро сътрудничество с местния музей и Общината в Кнежа. Съдействаха ни и различни общински и частни институции. А нашата цел бе след 100 години информация за този вал ние най-после да установим дали той съществува. Преди век
Карл Шкорпил е обходил трасето и дава информация за неговото съществуване
 Но това се базира само на видяното при обхода на терена. Неговата хипотеза е, че това е съоръжение - окоп, (вал и ров), което е изградено най-вероятно по време на създаването на България. Но това е само хипотеза, базирана на визуална прилика. За разлика от други съоръжения, проучвани активно в периода 60-80-те години, и особено много в годините за честване на 1 300 години на Българската държава, този вал не е проучван.
- Колко такива съоръжения има в България?
- Десетки. Те са с различна дължина, на различни места са строени. Един от най-дългите валове е “Еркесията”, който е 140 км. Той затваря пространството от Черно море до река Марица при Симеоновград.
- И пак е от Аспарухово време?
- Това е дискусионен въпрос. Първо тези съоръжения трудно се датират. Защото, тъй като те са фортификационни, около тях не се живее. Няма постоянно население или гарнизон, което да остави някакви останки, а ние по тях да датираме.
Обикновено е голяма сензация да се открият някакви предмети И датировките се правят хипотетично и в логичен аспект. Без да имаме категорично доказани факти. Когато Шкорпил описва трите вала - Ломски, Хайредински и Островски, той изказва хипотезата, че те са направени в най-ранните етапи на българската държава. Взимайки тази информация един от големите ни историци Васил Златарски дава хипотезата, че те са от времето на Аспарух. Поради тази причина всички историци, след това и учители и общественици, започват да наричат Островския вал, който е най-големия от трите - Аспарухов. Така се създава гражданственост на понятието.

- Доколкото знам този вал е дълъг доста километри?
- В историческите източници е записано, че той е 58 км. Но тук е мястото да отбележа, че останалите два вала - Ломски и Хайредински са проучвани на по няколко места. И за тях имаме сигурни данни. Какви са им параметрите и има хипотези как да се датират.
Този вал не е проучван никога
 Благодарение на стоматолога д-р Анатоли Кънев, който е един от радетелите за създаване на музей на открито и подпомага различни исторически изследвания, сега тези разкопки станаха факт.
- Доколкото знам той има корени в Кнежа.
- Той е роден в Кнежа. Родителите му са от тук и е с голяма ангажираност към ставащото в града.
- Той ли финансира разкопките?
- Той има голямо участие. Но тук има добро коопериране между д-р Кънев, който е двигателя на това проучване, който ме откри и вербува за проучванията, и Община Кнежа. Той е инициатор и за написването на проект за експонирането на Аспарухов вал и превръщането му в туристическа атракция.
- Колко струват тези разкопки?
- Около 6 000 лв., но ние използваме работници по различни програми - пробация, временна заетост, а те се финансират от други места. А и по ден-два
идваха на доброволни начала да копаят и общински служители
 Това е една наистина общинска кауза.
- Направили сте два сондажа от двете страни на пътя Кнежа-Оряхово, но не сте открили части от вала. Възможно ли е той да е бил заличен по времето, когато се е правил пътя?
- Възможно е, но винаги, когато се извършва строителна дейност, трябва да премине проучване, което да установи дали има паметник. Но може да са пренебрегнали този принцип. Въпреки, че за вала се знае от много време.
- Какво е представлявало това съоръжение?
- Съоръжението е направено елементарно. Изкопаван е ров, който е бил с различна дълбочина, а пръстта се изсипва от вътрешната страна, така че създава второ препятствие за конницата. Има данни от историческите извори, че на самия вал е имало още едно препятствие - посадени гъсти дървета, които образуват “жив плет” или дървени укрепления (палисади).
Самите валове са се охранявали с конни отряди, патрулиращи по цялата дължина
 Затова и ние не откриваме следи от съответната епоха. Но в близост до валовете археолози са установявали гъсти селища, изградени в рамките на няколко километра от него. А тук ние открихме дълбочина на рова около 2.50 метра, а самият вал е около 1.50 метра.
- А има ли данни този вал да е нападан?
- Няма исторически извори, които да сочат че валът е нападан.
- А защо има три вала в такава близост?
- Един от най-трудните противници за българите са били аварите. Те са имали идентичен начин на водене на бой като българите. И именно от там, където се очаква нападение, е направена ешалонирана отбрана от три линии. Това позволява ако се преодолее едната линия да следва отпор на втората и при третата вече да има пълна мобилизация на българската войска, която да излезе срещу нашественика. Но според изворите, които са предимно византийски, няма данни аварите да са правели набег по нашите земи. Имаме данни, че в IX век по времето на Крум (803-814) Аварският хаганат изчезва от политическата карта заради комбиниран удар на франките и българите от двете им страни. Така хаганатът капитулира. След IX век няма реален противник, заради който да се поддържат тези съоръжения и най-вероятно те са изоставени. Но при теренни обходи е намерен меч край Галово, което говори ако не за битка, то за патрули, охранявали вала.
- Какво предстои след откритието?
- Дава се сигурен факт - Аспаруховият вал съществува. Има си и параметри. Има и въпроси - защо укрепената линия е прекъсвана, например. От началото на следващата година ще започнат проучвания по трасето на газопровода Набуко. Тръбата преминава на юг от Остров и ще пресече вала. Така ще се направят нови археологически проучвания. Надеждите ми са да се направят детайлни геофизични проучвания. Надявам се и догодина те да продължат.

http://www.posredniknews.com/site/index.php?option=com_content&view=article&id=18052&Itemid=348

[killed_by_death]

Сателитни снимки? Ще е хубаво, ако бъдат пуснати такива.

[Hatshepsut]

Къщите отпреди 70 века по-здрави от днешните


Aрхеологът Венцислав Гергов показва на деца къща на 70 века, възстановена изцяло

“Цялата къща е замазана с глина. Покривът е от слама и се крепи на дървени подпори. Прилича на плевнята на село - гледал съм я на стари снимки. Дядо ми е разказвал, че била от кирпич и като малък се криел вътре.”

Това говори момче, докато разглежда музейна къща, изнесена в двора на читалището в плевенското село Телиш. Къщата експонат е копие на праисторическо жилище. Пълната реконструкция, както е изглеждала през петото хилядолетие преди Христа, е направена изцяло от археолога Венцислав Гергов.

Той проучва праисторическото селище край Телиш 37 г. - започнал е през 1976 г., продължава и днес. Досега е разкрил 40 жилища, повечето на възраст 70 века.
Преди 7 хиляди години хората вдигали жилищата с т.нар. бити дувари. За начало изгребвали промишлени количества глина. Омесвали я с плява и кравешки изпражнения. Полувлажната смес насипвали в кофраж. За да заякчат спойката, трамбовали с дървени колове. Сплавта уплътнявали в зидовете, докарвали ги с дебелина 40-50 см. Конструкцията затягали с дебели колове и пак замазвали отгоре с трамбована глина, плява и говежди тор.

Градежът ставал изключително монолитен - издържал на земни трусове, стените не пропускали влага, изолирали студа и шума. Праисторическите жилища са превъзхождали в пъти днешното панелно строителство, твърди Венцислав Гергов. При разкопките той стигнал до жилищата на голяма дълбочина - затова смята, че почвата също е държала темелите.

В далечната епоха спазвали архитектурен модел - изграждали домовете си във формата на правоъгълник с дължина между 7 и 12 м и ширина от 3,5 до 5 метра.

Според праисторическата строителна технология стените били обърнати в посока север-юг. Повечето жилища са оформени на 2 етажа, обитавали ги моногамни семейства, наброяващи 7-12 души, всички се подчинявали на волята на мъжа. Вътре обзавеждали само с най-необходимото. На пода, покрит със силно трамбована пръст, имало хромелни камъни. “Използвали са ги като воденица, за да мелят житото”, поясняват откривателите. Между отломките те разчистили пещ с размери 2,40/2,10 м.

При сондажите били изровени и части от вертикален тъкачен стан. Находката издига версията, че предачеството и тъкачеството са били сред основните занимания във всяка къща. Търсачите се натъкнали и на почти цели керамични съдове и фрагменти с различна форма, технология на изработката и украса. Полираната им повърхност била нашарена с геометрични мотиви, нанесени с графит.

По незнайни засега причини някои древни жилища били опожарени. Пламъците срутили таваните и стените им. Огънят обаче запечатал обзавеждането и от архаичните останки, полепнали с въглени и пепел, били извадени късове от стотици керамични съдове с култово значение. Те били боядисани в различни цветове - червено, охра и графит, и изпъстрени с богата украса.

Няма доказателства, но смятаме, че майсторът в грънчарството е бил мъжът, е тезата на археолозите. В онова далечно време хората не пускали животни у дома, отделяли ги в закътани обори, доста по-встрани от къщата.

Преди да се заселят, древните старателно избирали мястото. Селището им изникнало върху естествена височина, обградена от дълбоки долове на север и юг. Западно стръмните склонове се спускали към малка река. Отвред, докъдето погледът стига, се разстила равнината. Така къщите на хълма пазят обитателите от всякакви набези и посегателства. Равнината пък дава поминък и препитание, тълкуват изследователите на епохата.

Реконструирана къща на 70 века може да се види и вътре в музея

Селището на разклона до Телиш е от края на медно-каменната и прехода към бронзовата епоха. Стратегическият избор от края на IV хилядолетие преди Христа се потвърждава в съвремието, когато магистралата Плевен - София прорязва равнината северно от земите, подслонили в памтивека телишкото праисторическо селище. Древните може и да са прорицавали, че след векове големият път ще събужда живота.

Експедицията, водена от Гергов, е разкрила до Телиш и некропол от 3600 г. преди Христа. Екипът попаднал на 11 гроба с човешки останки, подредени в 2 редици. Предците полагали мъртвите със свити и плътно прилепнали към гърдите колена, а дланите им били събрани под главата. Тя била ориентирана на север, така че лицето да “гледа” на запад.

“Познавали са отлично човешката анатомия. Изпращали са покойниците в ембрионална поза с вярванията, че човекът се разделя със земното така както се е родил”, казва Гергов. В единия гроб костите били на около 15-годишно момче. Почти в същата поза било положено дете на 2-3 години - лежало със свита левица, а дясната му ръка била под главата, обърната на запад.

Глинена богиня на трон и минимодел на "ракета" от колекцията в Телиш

Гергов стига и до гроб с дете в прегръдката на мъж, вероятно баща му. Около двойния гроб имало подредени охлювчета, напомнящи вкаменелости. Най-впечатляващата находка е златен накит, който украсявал шията на момче, погребано 2600 г. преди Христа до Телиш. Амулетът тежи 4,5 грама и е единственият от ранната бронзова епоха, открит досега по нашите земи.

Златният амулет във фалическа форма, открит в гроб на дете до Телиш

“Фалическата форма на златното бижу на 50 века показва, че древните са издигали в култ женското и мъжкото начало при сътворяване на живота”, убеден е археологът.
Гергов допуска, че златото е самородно и вероятно е стигнало до Телиш чрез обмен. Не е изключено и амулетът да е изваян от майсторска ръка, тъй като древните са познавали металургията на златото и медта, разсъждава той.

За почти 40 г. земята край Телиш не спира да вади на показ тайните си. Археолозите са горди с изровените култови пластики от медно-каменната епоха. Сред тях е най-богатата в света колекция на богини, седящи на трон. Досега на бял свят са излезли 40-ина. Глинените статуетки олицетворяват майчинството и пренасят през вековете идеята за плодородие и благополучие. Тези паметници свидетелстват за високото художествено майсторство на предците.

Съвършената пластика при изработката на божествата заличава хилядолетната разлика между предците и съвремието и им отрежда водеща роля в съкровищницата на световното изкуство, оценяват капацитети в археологическата наука.  Край Телиш е намерен и глинен предмет, който поразително прилича на космически кораб. Керамиката е напълно запазена, макар че находката е датирана отпреди 7000 години.

Предметът е цилиндричен, а на единия му край ясно личат три отвора. По форма и разположение те напълно съвпадат с двигателите на ракета - т.нар. сопло, откъдето изтича реактивната струя, е мнението на специалистите. В центъра на корпуса, моделиран от печена глина, има 9 пъпковидни израстъка с отвори, които приличат на горивните резервоари на днешните ракети.
 
Праисторическият кораб е бил боядисан с червена боя. Част от нея не се е олющила след столетия престой под земята. Археолозите предполагат, че предметът е ползван като амулет. Остава загадка дали праисторическият човек е наблюдавал на живо космическия кораб, или се е появил във въображението и фантазията му, преди да го извае.

“Предците никога не са създавали предмети, които не са виждали с очите си”, заявява Гергов. След дългогодишните проучвания той е категоричен: Древните хора не били по-различни от днешните и в стремежа си да направят здрав и сигурен дом, и в творческия си порив. Затова още преди 70 века са ни оставили свидетелства за високо развита цивилизация.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2408845

[Hatshepsut]

Крепостта Ескус край Гиген

От който и ъгъл да гледате на света или историята, винаги много лесно може да отличите две основни групи - от индивиди, народи, раси. Едните са конструктивните. Онези, които изграждат, създават, подреждат. Съзидателите. След тях обаче почти винаги идват варварите, диваците. Разрушителите. Историята на постоянните срещи и сблъсъци между тях прекрасно може да ни разкаже приказният римски град Улпия Ескус, полегнал край плевенското село Гиген, там, където Искърът целува Дунава...
Край царевичната нива се вие прашен селски път, по който от време на време ще изпърполи някоя тропаща каруца или ще мине неголямо стадо преяли овце. Поръждясалата бодлива тел от другата страна изпива сгорещяващите юлски слънчеви лъчи, докато върши работата си – да пази едно скъсано парче от нишката на историята. И в пълен контраст – паркираният ни встрани патрициански Opel Cascada, който ни е докарал бързо, спестявайки ни лятната жега и неудобствата на пътуването.
Преди по-малко от две хилядолетия телта я нямало, царевицата също, че и нашия Opel дори. А зад мястото на днешната ограда процъфтявал огромен римски град. В разцвета си приютявал цели 100 000 души! И е лесно да затвориш очи и да си представиш контраста с днешния царевичак. Огромният бял площад, пълен с хора. Работилниците, строеният страховит легион. А най-отпред почетно минава самият император, възседнал внушителния си бял кон...
За щастие на нас дори не ни се налага да затваряме очи. И съвсем не само защото безбройните, впечатляващо запазени останки от града говорят сами за римските времена. А и понеже имаме огромния късмет града да ни представя една истинска римлянка.
Археоложката доц. Гергана Кабакчиева от НАИМ при БАН работи по разкопките тук от 3 десетилетия. Така се и представя, срещнем ли някого – "Гергана от Ескус". Още като студентка тя решила, че именно Рим е нейното време, защото всичко може да се определя точно и пъзелът на миналото добива красива пълнота. Също и понеже знаела, че иска да работи на места, където някога животът e пламтял с пълната си сила, а не в такива, символи на смъртта.



Жива енциклопедия по древна история – това е Ескус за археолозите. Днес знаем немалко за този римски град благодарение и на това, че той се изследва доста отдавна. Първите разкопки са от 1905 г., през Втората световна война съвместно работели българи и италианци. И въпреки че ни е дал безброй артефакти и информация, Ескус има още какво да разказва, разкопките продължават. На места са натрупани пластове от по 8-9 метра, които още очакват археолозите.
Пети македонски легион. Тази славна юначна римска армия се оказала в земите на Дунавската равнина малко след като били покорени от все още младата Римска империя. Историята на Ескус започва около 6-9 г. - толкова близо до началото на нашата ера! – с между 5000 и 6000 войници, които изградили тук лагер. Избрали мястото, което по онова време било значително по-заблатено от днес – дотук водел само един път, идеален стратегически вариант.
Точно където се срещат Дунав и Искър, римляните решили да установят своя лагер... за който пък доскоро учените и не подозирали. Факта, че в основата на мащабния град стои временната спирка на легиона, доказала доц. Кабакчиева след дълги години спорове на международни форуми.
 
Легионът бил кръстен така, защото постигнал една от най-важните си победи край македонския град Филипи, точно преди да бъде изпратен в завладените земи на Мизия. Новото селище било кръстено на реката – Ескус е латинското име на Искър. Днес почти всички имена на големи наши реки са ни наследство от римляните.
 
А те се оказали съзидатели. В началото полкът бил съставен само от римски граждани, много от тях дошли от самата столица. И направили от нищото нещо, при това толкова внушително нещо, което и днес впечатлява с размерите и изяществото си.
 
Римляните се оказали във вражеска среда и противно на разпространеното мнение, за тях не било типично да строят върху предишни тракийски селища – избирали място сред природата. Трябвала им равна местност, а и реките били от полза. 5 крепости по протежението на Дунав отговаряли за защитата на града. Реката била важна за империята – 8 моста минавали по днешните ни територии, докато ние все още се гордеем, че сме построили цели... два. Най-близкият до Ескус е едва на 4 км и бил открит тържествено на 9 юли 328 г. от самия император Константин Велики.



Ако ви се прииска да сте се родили в друго време и вие да поемете оръжията на римските воини, не мислете, че работата им била толкова лесна и красива. Вземали ги на 18 г., за да завоюват нови територии или да опазват покореното.
 
С 30-килограмовия си багаж легионерите кръстосвали надлъж и шир познатия тогава свят. Пенсията идвала едва 30 години по-късно – дотогава оцелявали малцина. Тя обаче си струвала, с ирония може да се замислим за контраста с днешните пенсии по същите ширини – успешните легионери получавали земя, имущество, разрешавало им се да легализират брака си с наложницата... макар мнозина да предпочитали да изберат по-млада булка.
 
Освен това подготовката съвсем не била лека. Извън крепостната стена на Ескус обиколката започва с голямата сграда на гимназиона, училището на бъдещите воини. Най-голям е спортният салон, своеобразната фитнесзала на някогашните легионери.
 
"Пети македонски" участвал в много славни битки. През 73 г. воините се върнали от изток след успешна война срещу партите, като по пътя си потушили между другото и още 2-3 въстания. Предводителите подкрепили в надпреварата за трона Веспасиан, който пък се отблагодарил, като насочил насам сериозни "еврофондове". Така лагерът се сдобил с каменна стена, широка 3,40 м.
 
Ескус получил статут на колония столетие след основаването – при император Траян - 106-109 г. Бил част от провинцията Долна Мизия. Официално столица бил Томи (днес Констанца), постепенно Ескус "иззел" много от функциите.
 
Бавно, но убедително лагерът се превърнал в процъфтяващ град. Можете да го видите, почувствате и откриете, ако се окажете край Гиген. Животът започнал да кипи, постепенно се издигали нови и нови впечатляващи сгради.
 
Пътят продължава през голямата баня – а всички знаем колко били важни тези сгради за благородните римляни. Топла, гореща, хладна, студена вода в отделни басейни със сложна система от тръби. Богатите по цял ден стояли вътре и оттам управлявали имуществото си – макар и без джиесеми. Мъжете можели да "киснат" всеки ден, докато римските дами разполагали само с 2 часа седмично с благината... което сигурно обяснява защо мъжете не бързали да се прибират у дома.




 
Доц. Кабакчиева ни посочва протъркания от хиляди и хиляди стъпки камък, служил някога за праг на голямата баня. Особеното чувство да се докоснеш до нещо толкова показателно и символично за някогашния живот по същите тези земи, в които днес вървим ние. Повод за достатъчно размисли и сравнения.
 
А многобройни такива дава и възстановената улица, по огромните каменни блокове на която също личат коловозите, но от колесници. Досущ като на "Цариградско шосе", но с ясната разлика, че тук единствено безброй превозни средства, а не несъвършенства в строителството са причината.
 
Под главната улица минава огромен отточен канал, който ни кара да се замислим колко от днешните български села имат канализация... Запазени са и спретнатите, покрити тротоари.
 
Черешката на тортата от това, което може да се види днес в Ескус, е храмът на Фортуна – най-запазената сграда от онова време по нашите земи. Ритуалното здание било построено през 190-192 г. с парите, отпуснати специално за целта от император Комод. След като той паднал от власт обаче, било взето решение името му да се "задраска" от всички места, където е споменато. Най-голямото наказание за древните – да те лишат от паметта за следващите поколения... И колкото тежко, толкова и парадоксално, защото хилядолетия по-късно именно това е поводът да пишем за Комод...
 
Някога сградата била феерия от червена боя и бяла колонада. Извисявала се на 22 метра! Големият вътрешен двор бил обиколен от два реда изящни колони. А в средата на същинския храм – статуя на Фортуна – богинята на късмета и покровителка на града.




 
Явно все пак тя донесла малко късмет, ако не на целия град, то поне на своя храм, защото статуята била открита и днес е в Археологическия музей в София. А огромна част от сградата е съхранена. Храмът бил изключително масивен и след приемането на християнството римляните решили да не го рушат, а просто го зазидали. Земетресение в края на VI век обаче свършило тази работа – затова археолозите намират непокътнати успоредно нападалите колони. А безбройните им украси са пред нас – човек може с часове да съзерцава детайлите, сред които има и на пръв поглед нетипични картини като делфини - символ на щастието, патица в чиния, маски, сценки...
 
Поне петима римски императори са пребивавали в Ескус, разказва доц. Кабакчиева. Деций Траян оттук водел войни, Хадриан бил легат на крепостта, преди да застане начело на империята.
 
А разходката продължава в сграда, която вероятно някога била дом на местния управител. Известна е с красива подова мозайка, която днес може да се види в Плевенския музей. Картината с актьори се показала под ръцете на археолозите през 1952 г., а на нея пишело "Менандър" и "Ахейци". Първото било ясно – име на известен гръцки драматург, но второто така и оставало енигма за науката... докато 4 години по-късно край Червено море бил открит списък с произведенията на Менандър и там наистина се включвала комедията "Ахейци".
 
Други интересни останки са от гражданската базилика – единствени по рода си на Балканите. Противно на първите асоциации, това не било религиозна сграда, а нещо като днешен мол. Тук "бизнесмените" обсъждали сделките си, решавали се съдебни дела. Базиликата била дълга 105 м, оградена от кариатиди – колони като човешки фигури, които могат да се видят на малко места у нас.
 
Уличките на Ескус са безброй, а с тях – и забележителностите. 18 хектара, заедно с още 10, включени при разширението на града. 1/3 са обществените сгради, останалите – домове и работилници.



Като занаятчийски двуетажни къщи, в които първият етаж бил с дюкян, а вторият – за живеене. В един такъв археолозите не могли да се нарадват на паднала полица, останала непокътната, заровена с 14 гърнета. Показали се работилница за предмети от кости, керамика, скулптурно ателие от средата на I век... И нещо, което особено зарадвало доц. Кабакчиева и екипа ѝ – работилница за стъкло. По времето на римляните това производство било особено – всеки майстор пазел тайната пропорция на суровините и имало нещо като монопол. Стъкларната била построена точно в края на III век – малко след като паднала забраната производства, включващи огън, да се правят в рамките на града заради риска от пожари.
 
Малката занаятчийница просъществувала само 20 г., но ако краят ѝ бил лош за бизнеса на нейния собственик, за нас определено е от полза, защото ни разказва много за начина, по който предците ни създавали прозрачния материал.
 
Учените открили в Ескус и втората в света табела, на която се споменава за "ликса" – предците на продавачите в днешния супермаркет, или римските бакали. В центъра имало и храмове на Юпитер, Юнона и Минерва. Работел театър, музикален театър, цирк...
 
С една дума – социален живот, какъвто днес можем да видим в не твърде много български селища. Процъфтяващият град бил разрушаван на няколко пъти. Защото винаги след съзидателите идват варварите. Ескус бил почти разрушен през 251 г. по време на война с готите. Отново те повторили набезите си през 376-378 г., но градът отново се възстановил – строителите се оказали по-силни.
 
През 444 г. Атила и чичо му предвождали по земите тук хунско нашествие. И след като завладели Ескус, рушителите се опитали да се превърнат в съзидатели – единственото известно селище на този народ по наши земи било тук и носело името Хунион. Но, естествено, хората, а и народите, трудно менят нравите си и скоро то западнало.
 
През VI век дошли славяните, които върху храма на Фортуна си направили малки къщички. Животът в Ескус окончателно приключил в края на XIV век, а малкото останали хора били прогонени от турците в днешното село Гиген.
 
А как ли е днес? Кои сме ние? Дали от съзидателите, или от разрушителите? Ще кажем само, че останки от Ескус продължават да се превръщат в камък за огради и строежи. Че много от къщите в Гиген са изоставени, с изпочупени прозорци. А цели 4 села в Испания са изпълнени с гигенци. Че там, където някога искряла цивилизация, днес няма дори тоалетна за туристите. Че стената на малкия музей край разкопките е украсена с философския надпис "Долу ЦСКА" в контраст с намиращите се на метри плочи с римски текстове...
 
Но има го и другото. В Гиген работи една къща за гости, където ни посреща усмихнат мустакат бивш военен, който се представя с "Чичко Величко" и блага усмивка. Надеждата я има, защото той е от съзидателите. Такава е и нашата римска пътеводителка в миналото. А ние можем поне да се опитваме да бъдем като тях...

https://opel.spisanie8.bg/ulpia-ursus-pleven.html

[Hatshepsut]

Посвещение на непознато езическо божество откриха при разкопките край Рибен

Резултатите от тазгодишните разкопки на римската пътна станция „Ад Путеа“ край село Рибен представиха днес на пресконференция в РИМ – Плевен научният ръководител на проучванията Петър Бънов и неговите заместници – археолозите Владимир Найденов и Мартин Дяков. На обекта се работи за втора поредна година, като през миналата година разкопките са били изцяло финансирани от Община Долна Митрополия, а през тази година освен местната администрация проучванията са били реализирани с финансовото съдействие и на Министерство на културата, след спечелен проект от плевенския музей. В разкопките са участвали ученици от СОУ „Евлоги Георгиев“ в Тръстеник, като работата е продължила два месеца и половина.

Обектът „Ад Путеа“ е част от римския път Виа Траяна, който на българска територия започва от Улпия Ескус при Гиген и продължава към Филипопол. Както обясни Петър Бънов, пътните станции са служили за почивка на търговци и военни, като там пътниците са можели и да сменят конните впрягове.

Петър Бънов представи мултимедийна презентация с фотоси на обекта от миналогодишните и тазгодишните проучвания, като подробно се спря на някои от по-интересните моменти в архитектурно отношение, както и на част от любопитните артефакти, на които са попаднали учените. Археологът разказа за проучванията на самостоятелната стражева кула, чийто зидове са запазени във височина от 3.20 метра. Той посочи, че такива кули са рядкост, като обикновено те са част от крепостна стена. Там е открит сандък пълен с лимец, а до него – ключ, панти и скоба от врата, които са намерени в основите, след като пожар е изпепелил втория етаж на сградата. Навсякъде археолозите са попаднали на много тухли, както и мазилка от паянтов градеж и кирпич. Сред интересните находки е и красив варовиков жертвеник, какъвто РИМ – Плевен не е притежавал в колекцията си до този момент.

На обекта е открита и част от архитрав, което кара специалистите да смятат, че в Античността край Рибен е имало храм на непознато езическо божество. Гордостта на екипа, обаче, е варовикова ара с посветителен надпис, преизползвана като стъпало. Надписът на нея е разчетен от Николай Шаранков от Катедра „Класически филогии“ при Софийския университет. На арата е изписано името на малко познатото божество Поробон. Целият надпис гласи: „Домиций Домициан постави на Поробон, според оброка си, за себе си и своите близки“. От целия античен свят досега бяха известни само две ари на това божество, открити в Абритус и Рациария, сподели Петър Бънов, като допълни, че има различни тълкувания за името Поробон. Открит е и постамент вероятно от мраморна или бронзова статуя на Юпитер. Специалистите се спряха и на интересен жертвеник, който е пренесен от храма и е преизползван в зидовете. Както споделих, повече от ясно е, че тук е имало храм, но находките ни карат да мислим, че на това място е функционирал голям култов център – имаме четири ари, четири надписа, постамент за статуя, жертвеник, посочи още ръководителят на Отдел „Археология“ в РИМ – Плевен. Той не скри, че ако има необходимото финансиране, обектът може да се социализира и да стане дори по-атрактивен от Цари Мали град.

Сред интересните неща, на които археолозите са попаднали, но не са датирани към периода на римската епоха, е и скелет на възрастен мъж. По думите на Мартин Дяков, при преселенията към Бесарабия по време на Руско-турската война някои хора са се крили в останките от пътната станция и археолозите предполагат, че се касае именно за преселник, който е загинал по пътя и е бил погребан там. Край него не е открит погребален инвентар.

https://plevenzapleven.bg/blog/2014/09/18/

[Hatshepsut]

Плевенски археолози откриха артефакти от Първото българско царство

С интересни находки и добри резултати приключи „Сезон 2015” от проучванията на крайпътна станция и кастел Ад Путеа край село Рибен, област Плевен. Археолозите от Регионален исторически музей - Плевен останаха доволни от постигнатото тази година, каза научният ръководител Петър Бънов.

Любопитни и малко неочаквани за тях се оказаха откритите артефакти от времето на Първото българско царство от края на 10-ти - началото на 11-ти век.

Най-уникален сред тях е реликвиарен кръст – енколпион, с изображението на Богородица и Христос. Кръстът се състои от две части и се носи на гърдите. Обикновено в него се съхраняват реликви и оттам носи и името си.

Сред находките има монета от времето на Василий Втори Българоубиец, монети от късната античност, бронзова украса за колан и средновековна керамика. По думите на Бънов, тези артефакти показват, че животът на това място е продължил до 11-ти век.

Присъствието на обитатели от времето на Първата българска държава е малко проучено в нашия край. Намерените монети потвърдиха идеята на плевенските археолози, че тази крайпътна станция е опожарявана поне два пъти - от готските нашествия през 270-та година и през 376 година. Вероятно оттук е минал и вождът Атила в 40-те години на 5-ти век.

Сега предстои много работа по обработването на откритите археологически находки., обясни още научният ръководител Петър Бънов. В екипа участваха Мартин Дяков и директорът на музея Владимир Найденов.

Съвместно със специалистите на обекта работиха и ученици от СОУ „Евлоги Георгиев” от Тръстеник. Археологическите проучвания се осъществиха с финансовата помощ на Община Долна Митрополия.

http://radio.pleven.bg/

[Hatshepsut]

Археолози край Плевен направиха откритие на века

Поредното доказателство, че преди 5000 години е съществувала форма на писменост, намериха археолозите край плевенското село Рибен. При разкопките е намерена глинена плочка с пиктографски знаци, които предхождат писмеността на Шумерия и Египет, датирана 2000 години  по-късно.

Археологът д-р Володя Попов, директор на Регионалния исторически музей в Плевен, е категоричен, че това е откритието на века за писмената комуникация на човечеството.

При разкопките това лято е открита глинена плочка, фрагмент от глинен съд, на който личат два пиктографски знака, свастика, която е с по-слаба информация, както и друга група от знаци. Д-р Володя Попов е категоричен:

Тук се ражда, на Балканите, и по точно в този район на Северозападна България, първата пиктографска писменост. Цялата тази информация води до извода, че протописмеността, която по-късно виждаме развита в линеарното писмо на Шумерия, това, което са йероглифите на Египет, 2000 години по-късно, етапите на нейното развитие и достигането на това ниво на четимост, става при нас.

http://bnr.bg/horizont/post/100727327/arheolozi-krai-pleven-napraviha-otkritie-na-veka


Нови доказателства за най-ранните писмени знаци на нашата планета са открити това лято в археологически обект при плевенското село Рибен. Те са от преди 5000 години преди новата ера. Това съобщи директорът на Регионалния исторически музей в Плевен археологът д-р Володя Попов. Той уточни, че екипът, който работи на античното селище, е ръководен от доц. д-р Сергей Торбанов от БАН.

Откритата глинена плочка с пиктограми - писмени знаци, които са в основата на раждането на писмеността, носи стилизирана информация, която най-вероятно показва отношението на древните хора към божествата, поясни д-р Попов. По думите му съдовете с подобни писмени знаци са били използвани за култово-обредни ритуали, а разчитането на знаци отпреди 7000 години е много трудно.

Със сигурност обаче, намерената плочка при село Рибен носи писмени знаци, които предхождат писмеността на Шумерия и Египет, датирана 2000 години по-късно, допълни специалистът. Според него откриването на този вид протописменост в Рибен, е ново доказателство, че първата форма на писмено предаване на информация на Земята чрез знаците върху тези глинени съдове е ставало точно тук - на Балканите и в България предимно в Северозападна България.

До момента подобни артефакти са намерени в този район около 120 на брой, и това е откритието на века за писмената комуникация на човечеството, смята доц. Попов.

Археологът е убеден, че протописмеността в света се ражда тук и поредният артефакт при Рибен е едно от доказателствата. В Рибен находката е съхранена в селище, върху което след това е построена римска станция, която се разкопава от археолозите.
Директорът на музея в Плевен д-р Володя Попов заяви, че са спрели засега разкопките, защото е нужно през следващата година да бъдат привлечени още специалисти - сред които Иван Вайсов от Националния археологически институт при БАН. Д-р Володя Попов също възнамерява да се включи в проучването в Рибен, защото е специалист точно в тази област на познанието.

http://m.dariknews.bg/obshtestvo/novi-dokazatelstva-za-naj-rannite-pismeni-znaci-otkriti-pri-plevensko-selo-1599748

Глинената плочка от Рибен - доказателство за праписменост отпреди шумерското писмо

Край плевенското село Рибен археолози от екипа на доц. Сергей Торбанов откриха доказателства за най-ранната писменост, датираща отпреди 5 хиляди години пр.н.е. и предшестваща тази на Шумер и Египет. Глинената плочка с пиктографски знаци е откритието на века за писмената комуникация на човечеството, убеден е археологът д-р Володя Попов, директор на Регионалния исторически музей в Плевен.

Разкопките са на римска станция, прераснала по-късно в римско градче, обяснява Володя Попов:

Интересното там е, че то е изградено върху много, много по-старо селище от периода на халколита, горе долу пет хиляди години преди новата ера, което няма нищо общо с Рим. Това си е чисто балканско, наше население, което население обаче е свързано с най-високата точка на развитието на човешката цивилизация. Тук се ражда, на Балканите и по-точно в този район на Северозападна България, първата пиктографска писменост.

Протописмеността, която по-късно ние виждаме развита в линеарното писмо на Шумерия, това, което са йероглифите на Египет две хиляди години по-късно - родила се от нищото... Етапите на нейното развитие и достигането на това ниво на четимост става тук, на Балканския полуостров и по-точно става тук, при нас.

Глинените съдове с пиктографските знаци са използвани в култово-обредната система на древното общество, разказва още археологът:

Тук става въпрос за една много богата космология, много богато познаване на света, на човешкия мир… Те не са скитници. Това са хора, които са стоели на едно място, хора, които са си тъкали дрехите, познавали са златото и т.н.

Тук виждаме формите, с които те са комуникирали помежду си, тяхната писменост. Затова говорим за една цивилизация, която действително светът не познава.

Плевенският исторически музей подготвя изложба, на която ще бъде показано как са живели хората в тези далечни времена, в които според учените са рисували пиктографските знаци по глинените съдове.

Намерената глинена плочка край Рибен е още едно доказателство, че основата на човешкото предаване на информация чрез писане е възникнало по нашите земи. Учени тепърва ще разчитат надписите.

http://bnr.bg/post/100728464/glinenata-plochka-ot-riben-dokazatelstvo-za-prapismenost-otpredi-shumerskoto-pismo

[Hatshepsut]

Откритата писменост до Плевен - 2000 г. по-стара от иглописа в Шумер и йероглифите на Египет


Особено и интересно е златното бижу с фалическа форма

- Какво ли са си пишели хората преди 70 века?
- Може би как да си вдигнат къщите и какво да е обзавеждането, как да са топли и уютни.
- А защо да не са търсили пазари за селскостопанската продукция? Търговията на древните е пресичала морета.
- Преди 70 века хората са познавали металургията на злато и мед. Може би са разменяли оферти.
Това си говорят студенти по история до зидовете на постройка от каменно-медната епоха, показана в експозицията на историческия музей в Плевен. Младежите са дошли, за да видят глинената плочка със знаци от най-старата писменост в света. Сензационната находка излезе при разкопки до с. Рибен.
“По плочката има геометрична украса от врязани линии и точки, личат свастика и знак, характерни за най-старата писменост. В науката е
известна като
протописменост
и е от епохата на ранния халколит, 5000 г. пр.н.е., по-ранна от писмото в Шумер и Египет.
Ценната керамична плочка с пиктографските знаци е с размери 6/8 см. Фрагмент е от глинена чаша или кана. При проучване на античното селище Ад Путеа под ръководството на доц. Сергей Торбатов се оказа, че под римския пласт има селище от каменно-медната епоха. Именно в тези халколитни наслоявания е изровена плочката.
Знаците по нея сочат, че преди 70 века хората са си пращали послания”, разказа археологът Петър Бънов, зам.-шеф на експедицията.
“Този фрагмент от печена глина носи полета с врязани върху тях пиктографски знаци. Тези знаци кодифицират смислова информация и са свидетелство за най-ранните форми на пренасянето ѝ върху предмет. Така са си общували в тогавашното общество”, уточнява шефът на плевенския музей Володя Попов.

Володя Попов

Като доктор по археология и специалист по древна история той задълбочава значимостта на находката. Твърди, че в България от периода на халколита са открити десетки подобни фрагменти и цялостно завършени глинени плочки с пиктографски знаци.
“Към този момент имаме основание да виждаме начална еволюция при раждането на обществена писменост, и то тук, на Балканите. Станало е 2000 г. преди възникването на иглописа на Шумер и развитото йероглифно писмо на Египет”, допълни Володя Попов.
Посетителите в музея обаче са разочаровани -
няма да видят
скоро плочката
с най-старата
писменост
Ще бъде показана след пълно изследване и научен отчет, публикуван като археологическо откритие в сборник на БАН. Ще влезе в музейния фонд в Плевен най-рано в началото на 2017 г.
В живота през далечната епоха въвеждат археологическите проучвания. Преди 7000 г. хората вдигали жилищата с т.нар. бити дувари. За начало изгребвали промишлени количества глина. Омесвали я с плява и кравешки изпражнения. Полувлажната смес насипвали в кофраж. За да заякчат спойката, трамбовали с колове.
Сплавта уплътнявали в зидове, докарвали ги с дебелина 40-50 см. Конструкцията затягали с дебели колове и отгоре пак замазвали с трамбована глина, плява и тор. Градежът ставал изключително монолитен - издържал на трусове, стените не пропускали влага, изолирали студа.
“Праисторическите жилища са превъзхождали в пъти днешното панелно строителство”, казва археологът Венцислав Гергов. Той проучва праисторически селища до Телиш 40 г. - започнал през 1976-а, продължава и днес. Разкрил е 80 жилища, повечето на възраст 70 века.
При разкопките Гергов стигнал до къщите на голяма дълбочина - затова смята, че почвата също е държала темелите. В онова време спазвали архитектурен модел -
изграждали
домовете си
във формата на
правоъгълник
с дължина между 7 и 12 м и ширина от 3,5 до 5 м.
Според праисторическата строителна технология стените били обърнати в посока север-юг. Повечето жилища били оформени на 2 етажа. Обитавали ги моногамни семейства по 7-12 души, всички се подчинявали на волята на мъжа.

Керамичните съдове в различна форма и украса

Вътре обзавеждали само с най-необходимото. На пода, покрит със силно трамбована пръст, имало хромелни камъни, ползвали ги за воденица да мелят житото.
Между отломките била разчистена пещ с размери 2,40/2,10 м, показали се и големи съдове-хранилища за течности и храни. Частите от вертикален тъкачен стан, изровени при сондажите, доказват версията, че предачеството и тъкачеството са били сред основните занимания.
Археолозите се натъкнали и на почти цели керамични съдове и фрагменти с различна форма, технология на изработката и украса. Полираната им повърхност била нашарена с геометрични мотиви, нанесени с графит. По незнайни причини някои древни жилища били опожарени. Огънят обаче запечатал обзавеждането и от архаичните останки, полепнали с въглени и пепел, били извадени късове от стотици керамични съдове.
Те били боядисани в червено, охра и графит, и изпъстрени с богата украса. Няма доказателства, но смятаме, че майсторът в грънчарството е бил мъжът, твърдят археолозите.
Отколешните хора не пускали животни у дома, отделяли ги в закътани обори, доста по-встрани от къщата. Преди да се заселят, древните старателно избирали мястото.
Селищата им изниквали върху естествена височина, обградена от дълбоки долове. Докъдето погледът стигал, се разстилала равнината. Така къщите на хълма пазят от набези.
Експедиция, водена от Гергов, е разкрила до Телиш и некропол от 3600 г. пр.Хр. Екипът попаднал на 11 гроба с човешки останки, подредени в 2 редици. Предците полагали мъртвите със свити и плътно прилепнали към гърдите колена, а дланите им били събрани под главата.
“Познавали са отлично човешката анатомия.
Изпращали са
покойниците в
ембрионална
поза
с вярванието, че човекът се разделя със земното така, както се е родил”, казва Гергов.
В единия гроб костите били на около 15-годишно момче. Почти в същата поза било положено дете на 2-3 г. Гергов стига и до гроб с дете в прегръдката на мъж, вероятно баща му. Най-впечатляващата находка е златен накит, нанизан на гердан с медни мъниста.
“Изящното колие украсяваше шията на момче, погребано 2600 г. преди Христа. Амулетът тежи 4,5 г и е единственият от ранната бронзова епоха, открит досега по нашите земи.
Фалическата
форма на
златното бижу
на 50 века
показва, че древните са издигали в култ женското и мъжкото начало при сътворяване на живота”, казва Гергов.
Не е изключено амулетът да е изваян от майсторска ръка, тъй като древните са познавали металургията на златото и медта.
Археолозите изровили край Телиш култови пластики от медно-каменната епоха. Сред тях е най-богатата в света колекция от 40-ина богини, седящи на трон. Глинените статуетки олицетворяват майчинството и пренасят през вековете идеята за плодородие и благополучие.
В халколита край Телиш е намерен и
глинен предмет,
който прилича
на космически
кораб
Предметът е цилиндричен, а на единия му край личат 3 отвора. По форма и разположение те напълно съвпадат с двигателите на ракета - т.нар. сопло, откъдето изтича реактивната струя, е мнението на специалистите.
В центъра на корпуса, моделиран от печена глина, има 9 пъпковидни израстъка с отвори, които приличат на горивните резервоари на днешните ракети. Праисторическият кораб бил боядисан с червена боя.
Археолозите предполагат, че предметът е ползван като амулет. Остава загадка дали праисторическият човек е наблюдавал на живо космическия кораб, или се е появил във въображението и фантазията му, преди да го извае.
Гергов е категоричен, че древните хора не били по-различни от днешните и в стремежа си да направят здрав и сигурен дом, и в творческия си порив. Затова още преди 70 века са ни оставили свидетелства за високо развитацивилизация.

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/5737370
© www.24chasa.bg

[Hatshepsut]

Откриха археологически находки с голяма научна стойност край село Гиген

Глава на статуя, вероятно на римски император и запазени колони от колонада откриха археолози при проучвания в римския град край плевенското село Гиген. Той е един от най-големите и значими римски градове по българските земи.

В западната част на централната зала на Улпия Ескус археолозите намират запазени мраморни колони и части на капители, а в античен насип близо до тях глава на статуя. Възможно е тя да е била на някои от т. нар. Войнишки императори от средата или втората половина на III век, предполага доц. Кабакчиева. На 9 юли 328 година римският император Константин идва в най-големия град по десния бряг на Долен Дунав, за да открие мост през реката. Археологическите доказателства сочат, че владетелят е посрещнат в централната резиденция на Улпия Ескус, част от която е разкритата тези дни колонада.

доц. Гергана Кабакчиева, Национален археологически институт с музей - БАН: В последните дни и часове буквално откриваме запазени колони от тази колонада, бази за тези колони, части от капителите. Дали тази колонада е съществувала преди периода на сградата и на ремонта, който е извършен за посещението на император Константин, още е рано да се каже.
Огромният комплекс става център на Улпия Ескус през късноримския период, когато вече е изоставена схемата на ранноримския град, казва доц. Кабакчиева. Заради него е преместена и главната улица на античния град.

Стойността в научен план е много голяма, защото тази колонада, този портик или пропилей, все още не е съвсем ясно, дават основание да твърдим, че целият архитектурен комплекс се развива в западна посока, най-вероятно до главната улица в посока север-юг.
Новите открития показват, че централната сграда на Улпия Ескус е била доста по-голяма, отколкото бе известно досега. В едно от спалните й помещения, преди повече от половин век е открита прочутата мозайка „Ахейци", която сега се пази в плевенския музей.

http://news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-arkheologicheski-nakhodki-s-golyama-nauchna-stoynost-kray-selo-gigen

Археолози попаднаха на уникална находка при разкопките на античния град Улпия Ескус край плевенското село Гиген. Най-новото откритие е на глава от варовикова статуя, учените предполагат, че е на римски император.

„Изключително ценна е находката, открита в римското селище Улпия Ескус", каза за „Хоризонт“ доц. д-р Гергана Кабакчиева, ръководител на разкопките.

„Намерили сме само главата, но тя носи белезите на скулптурното изкуство от III век – т.е. времето на войнишките императори. Много рядко се откриват статуи и особено глави от статуи, тъй като в древността се е смятало, че като махат главата на дадена статуя, се отнема енергия“, обясни тя.

От повечето древни статуи се откриват телата, без глави.

„Ние намерихме по-ценната част - главата“, каза доц. д-р Гергана Кабакчиева и уточни, че тя е била открита вчера.

Разкопките в Улпия  Ескус, които се финансират от Министерството на културата, продължават, добави тя.

http://www.desant.net/show-news/46525

[Hatshepsut]

Откриха съкровище в затвора в Плевен

Намереното съкровище е значително по рода си за периода на 19 век, каза д-р Володя Попов, директор на Регионалния исторически музей

Делва с турски монети от 19 век бе открита на територията на затвора в Плевен.

Уникалната находка е намерена при обработка на земеделска земя.

Намереното съкровище е значително по рода си за периода на 19 век, коментира д-р Володя Попов - директор на Регионалния исторически музей /РИМ/ в Плевен.

Откритата делва е пълна със 7 500 сребърни турски монети от 19 век, така наречените акчета. Според мен е значително съкровище за периода, но е много рано да се говори по-конкретно за находката, каза д-р Попов.

Според него по всяка вероятност то е свързано с инцидентно укриване, като е закопано на 30 сантиметра дълбочина на място, където няма данни да е имало постройка. Кога е закопано е трудно да се каже, тепърва специалистите на музея ще обработват монетите, за да се види от кой период са.

Двама специалисти от музея са ангажирани веднага след като е открито съкровището с неговото събиране и документиране, каза директорът на РИМ.

https://www.vesti.bg/bulgaria/otkriha-sykrovishte-v-zatvora-v-pleven-6088591