Златен пръстен със син камък откриха при разкопки край Могилец
Уникален златен пръстен със син камък бе открит при разкопките на могила в омуртагското село Могилец. Стефан Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище ръководител на проучването посочи, че това е част от богатите находки на едно от петте гробни съоръжения, на които попадат археолозите.
Погребението е на мъж, открито е в самия край на могилата. Гробът е запазен цял, бил е на дълбочина около 30 см., а само на 50 см. от него минават всички днешни комуникации на селището, обясни Иванов.
В него са открити половината от над 100-те находки от проучването на терена, продължило около два месеца. Като цяло те са от злато, сребро, бронз, стъкло. Открит е запазен плат, което е изключителна находка от това време, каза Иванов.
Той добави, че има и запазено дърво. Пръстенът е масивен, от 22-каратово злато, с инкрустиран камък от син халцедон. Върху камъка е изобразена права мъжка фигура, вероятно бог Дионис, тъй като е с венец на главата, в едната ръка държи грозд, а в другата къс жезъл, предаде Фокус.
„Поне на мен не ми е известно в България да е откриван пръстен с подобно изображение на камъка”, каза Иванов. В гроба са открити 24 монети, едната от които сребърна, намерена е и бронзова екзагия. Това е контролна тежест за проверка на монетите, каза Иванова.
„Това може би е имало символично значение, може би погребаният се е занимавал по някакъв начин с пари, тъй като екзагията е можела да бъде използвана дълго време след това, но е положена символично заедно с него в гроба” каза археологът.
В съоръжението са открити още горели орехи и лешници, каквито са намерени и при женското погребение, и вероятно става дума за местен ритуал, смятат археолозите.
Сред находките от настоящия сезон при проучването на могилата, Иванов посочи още, че има седем цели запазени керамични съда, в два от гробовете са открити специални дървени сандъчета, в които явно приживе погребаните са държали ценните си вещи, намерени са златни обици.
Сред стъклените предмети той отличи съд, с формата на охлюв. Това е балсамарий, ползван е за съхранение на благовонни масла в древността, обясни Иванов. „Поне на мен не ми е известно такъв да е намиран” каза той.
Археологът допълни, че големият брой монети - общо 40, позволяват точна датировка на времето на изграждане на могилата. Най-ранното погребение се датира 218 година след Христа, а последното погребение, най-богатото, е 241 година след Христа.
"Това е отрязък от 20 години, в които са извършени погребенията, насипана е самата надгробна могила, като крайна дата можем да приемем 245 или 248 година или след Христа” каза Иванов.
https://www.standartnews.com/