Най-древни праисторически находки по българските земи

[Hatshepsut]

Балканите били портата на Европа


Разкопките в "Козарника" са достигнали до пласт отпреди 1.6 милиона години.
Работата е много трудна и бавна, но е напълно възможно да бъдат открити още находки

Българо-френска експедиция откри у нас най-старите жители на континента

След като дълги години се опитвахме да “влезем в Европа” и най-накрая успяхме сега се оказва, че не само сме били първите европейци, ами сме пуснали през нашите земи всички останали. Трудно е да живееш на кръстопът. Всички минават покрай теб, а накрая всички те забравят. Но доказателствата постепенно изплуват от миналото и група археолози вече доказаха, че Балканите са били първата врата към заселването на европейския континент.

Според откритията на френски и български учени от Асоциираната европейска лаборатория “B I N E K” първите европейци са живели точно по нашите земи. Данните от дългогодишните изследвания в пещерата “Козарника” край Белоградчик показват, че в България са най-старите следи от човешка дейност в Европа. Тези следи са на около 1.5 милиона години и са почти два пъти по-стари от смятаните доскоро за най-древни останки от испанската пещера Атапуерка. Откритията в “Козарника” променят напълно досегашните хипотези за появата и развитието на първите хора в Европа. Следите в нашата пещера говорят за по-ранен етап на развитието на човека и променят цялостните представи за човешката експанзия извън Африка.

У нас са най-старите следи от човешка символична изява

За откритията в “Козарника” и най-древното минало на човешкия вид ни разказа ст. н.с. Николай Сираков от НАИМ към БАН. Заедно с д-р Жан-Люк Гуадели (Университет Бордо 1) той е ръководител на проекта, който изучава пещерата. Сред най-древните находки там е конска кост с нарези, направени най-вероятно от хомо ергастер преди 1.5 милиона години. Смята се, че тези нарези са най-ранната символична изява в света, известна на науката досега. В земния пласт, в който е намерена костта, са открити и човешки останки – зъб, който най-вероятно е на хомо ергастер отпреди 1.4 до 1.5 милиона години. Разкопките продължават и нищо не изключва възможността да бъдат открити още по-древни находки. Засега пластът отпреди 1.6 милиона години е слабо разкрит. Археолозите работят изключително внимателно, за да не пропуснат следа от човешко присъствие в пещерата. Палеолитните разкопки отнемат доста повече време от тези на пластове от по-ново време. Най-древните човешки останки в пещерата говорят, че първите хора в Европа са били по-назад в развитието си отколкото се смяташе. Останките са отпреди олдувайската култура – по-дребни са и се намират само отломъци и ретуширани форми. В същата пещера са намерени и първите останки от съвременни хора в Европа, което говори, че хомо сапиенс е извървял същия път като своите предшественици и при навлизането в Европа се е отбил в пещерата “Козарника”. Следите от неговото присъствие там са отпреди 40 000 години и също са по-стари от всички други следи в Европа.

Конска кост отпреди 1.5 милиона години, намерена в пещерата "Козарника".
Резките по костта са смятани за първата символична изява на хората в Европа.
Възможно е да са част от някакво отбелязване


Конско ребро с нарези – календар или друг вид броене на първите съвременни хора в Европа отпреди 40 000 години.
И тази находка е намерена в пещерата "Козарника"

Сензационните открития остават в сянка

Въпреки огромните успехи в тази историческа сфера палеолитната археология все още остава някак си в сянка у нас. За нея почти не се говори и никой не обръща особено внимание на древните кости, които тя вади от нашите пещери. Те, разбира се, не са толкова лъскави като тракийските златни маски, но носят също толкова, а даже и много повече информация не само за българската, а за световната наука. Причината тези открития да стават ясни чак сега, е, че изследването на палеолита в България започва сравнително късно. За разлика от страни като Франция, където историята на човешкия вид се изучава от почти два века, у нас този толкова ранен и труден за изследване период предизвика интерес чак през последните години. И сега в България има само 4-ма специалисти, които се занимават с палеолит, а останките дават надежди да се смята, че “Козарника” и други български пещери могат да се превърнат в следващия “Кроманьон”. Палеолитни находки има не само в пещерата край Белоградчик. По същия проект се водят разкопки и в известната на туристите пещера “Темната дупка”. Има и интересни находки на открито в Родопите, които доказват, че хората от палеолита са умеели да живеят и в планински условия – на височина 1600 метра. Ст.н.с. Свобода Сиракова пък е открила у нас най-голямата в Европа работилница за върхове на копия.

Досегашните теории:

Преди да бъдат разучени по-подробно палеолитните останки в България, учените нямаха друг избор освен да подкрепят хипотезите, че входът към Европа е бил Гибралтарския проток или че първите хора са минали през предполагаемата суша между Италия и Северна Африка. Макар че така пътят им значително се удължава и макар че маршрутът през Балканите изглежда доста по-логичен, в науката липсата на доказателства води до там, една теория въобще да не бъде разглеждана. А у нас доказателства доскоро наистина нямаше. Благодарение на екипа на Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели обаче балканската хипотеза се разглежда сериозно в научния обмен през последните 7 години. Това, което се знае със сигурност за първите хора, е, че са били в Африка преди около 2.5 милиона години. Става въпрос за човешки общности, които са разполагали с лагери, артефакти и оръжие. По още неизяснени причини те започват да напускат Африка и да поемат на изток към райони с приблизително същите тропични климатични условия. Европейското заселване става доста по-късно поради по-студения климат и в началото хората заселват само южна Европа. От животинските останки от този период може да се съди, че по това време Балканите са имали същия климат като Северна Африка. У нас са намерени следи от лъвове, хиени и дори хистрикс – африканското бодливо свинче. Най-старите досега европейски следи от човек са в пещерата Атапуерка в Испания и в Исерния ла Пинета в централна Италия. Те обаче са от преди около 800 000 години и са от по-развита култура, отколкото намерените в “Козарника”. Името на човешкия вид, който пръв населява Европа, най-вероятно е хомо ергастер – работливият човек.

http://www.pamettanabulgarite.com/page/1-5-1

[Hatshepsut]

Професор Ристо Гаревски, който е единственият палеонтолог, с когото работи музеят, казва, че тези фосили са отпреди 10 000 години от периода на горния миоцен. Той обяснява, че тогава почти на цялата територия на днешна Македония е имало големи езера.

"През този период става рязка климатична промяна и от тропически климатът става като в Северна Африка, с големи тревни площи, тоест савани. Тогава на територията на днешна Македония са живеели животни, които са предци на днешните животни в Северна Африка.

В този текст има допусната фактическа грешка - не става дума за 10,000 (десет хиляди), а за 10,000,000 (десет милиона) години  :^)
Миоценът обхваща периода отпреди 23.03 до 5.332 млн. години, като горния миоцен е от 11.608 до 5.332 млн. години:

http://ru.wikipedia.org/wiki/Миоцен

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2007 г.

Най-късният хоминоид в Европа е открит на българска територия

Открита е важна за палеонтологията и палеоантропологията находка - зъб от изкопаем човекоподобен

В продължение на десет години екип, организиран от Националния природонаучен музей при БАН извършва проучвания на фауната и природната обстановка в България от времето на късния миоцен (10.7 - 5.3 млн. год.).

В резултат на това бе открита важна за палеонтологията и палеоантропологията находка - зъб от изкопаем човекоподобен примат (хоминоид), съобщи за БТА ст. н. с. Николай Спасов, ръководител на отдел "Фосилни и рецентни бозайници" към Националния природонаучен музей при БАН.

Зъбът е определен от д-р Николай Спасов (НПМ-БАН) и д-р Дени Жераадс (Лаб. по еволюция на човека, Париж), работещи по съвместен проект, финансиран от БАН и CNRS-Франция.

Намерен е при проучвания на колекция от фосили, събрана от П. Попдимитров и А. Димитрова, с цел създаване на палеонтологически музей в Чирпан. Находката произлиза от континенталните неогенски наслаги в басейна на р. Марица.

Съпътстващата изкопаема фауна - антилопи, хоботни, хипариони, носорози и др., дава основание да се приеме среднотуролийска възраст за тази находка, най-вероятно - около 7 млн. год.

Геолого-стратиграфските проучвания на находището, проведени с проф. Цанко Цанков дават основание да се смята, че в него няма повече от едно геоложко ниво и че фауната е хомогенна по възраст.

Намерената находка е на най-късния хоминоид в Европа. Това откритие дава нови аргументи в полза на развиваната напоследък хипотеза, според която преките предшественици на хоминидите (представителите на човешкото семейство) нямат африкански произход, а са се зародили в югоизточна Европа.

Гонени от засушаването в късния миоцен, те са мигрирали в Африка, където преди по-малко от 7 млн. год. са дали началото на първите хоминиди.

https://science.actualno.com/news_136139.html

[Hatshepsut]

Какви тайни крие "Козарника"

Една от най-интересните за археолозите пещери в региона- пещера "Козарника", продължава да е обект на проучвания вече 16 поредна година. Археологическите проучвания започват в края на 90-те години на XX в. Още при първите разкопки става ясно, че находките са сензационни- откриват се следи от човешко присъствие отпреди 1,4 милиона години. Находките в пещерата са най-ранните следи от човешко присъствие в Европа и показват, че заселването на европейския континент започва вероятно на Балканите.

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо, ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. С доц. д-р Николай Сираков се срещнахме в работна обстановка - на обекта.

"Всяка година се провеждат теренни проучвания, в които участват и студенти от българска и френска страна. Това е много интересен обект със световно значение. Тук откриваме следи в най-долните пластове, които са датирани между 1,4- 1,6 милиона години. Това са следите от първите човешки същества, които заселват Европа, идвайки от Африка. На други места в Европа няма толкова ранни обекти. Проучването ни дава възможност да научим подробности за техните лагери, за които са ползвали пещерите. Живели са в тях, защото все още не са знаели да строят жилища. Находките ни са основно два вида: останки на кости от тяхната плячка- от лов, а понякога са хапвали и мърша при неуспех, както и кремъчни останки от техните сечива. Това е епоха, в която няма все още керамика, монети, статуетки или писменост, говорим за първобитния човек. Научаваме за организацията на първите наченки на социална организация в групите. Изследваме останките от ловната им плячка - хиени, лъвове, пантери, антилопи и коне, което говори за климат като в Северна Африка"- разказа археологът.

Най-дълбокият сондаж, на който се проучва, е 9,5 м. и там се намират най-ранните пластове. В момента са разкопават пластовете от късен палеолит. Намерени са останки от лагер на Homo sapiens, т.е хора, които са като нас от преди 19 000 години, или 18 000 години преди траките. Както на другите археологически обекти, така и тук, обаче, не липсват посегателства от иманяри, които направили преди години дълбок ров във вътрешността на пещерата: Когато дойдохме през 2004 г. намерихме един изкоп, направен от иманяри. Ние се възползвахме и оформихме изкопа като сондаж, така че и оттам събрахме данни. Сега също взлизат без позволение. През есента и пролетта са влизали пещерняци и са правили опит да разчистят проход в една пукнатина. През последните години се повишава интересът към костните останки от пещерни мечки и други обитатели на пещерите от онова време. На това много трудно се противодейства"- допълни доц. Сираков.

Според Жан-Люк Гуадели - ръководителят на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания, България е един от най-естествените маршрути, откъдето може да е преминал в Европа праисторическият човек: Почти 30 години си сътрудничим, работихме заедно и на друг обект- "Тъмната дупка" в района на Карлуково. Тук на това място имахме щастието да намерим останки от човек от ранния плейстоцен /б.р. преди около 1.8 мил.год./, които са едни от първите в Европа. Тук проследихме не само появата на първите хора, но и еволюцията им. Наблюдавахме и миграцията на различните животински видове. Датирахме сравнително прецизно плюс- минус 50 000 години, главно на базата на фауната. В сътрудничество с Института по физика в Бордо се опитваме с физични методи да установим още по-точно периодите от време."

И двамата археолози са категорични, че съвместното сътрудничество между България и Франция в тази област ще продължи. Експедицията ще остане в "Козарника" до края на месец юли. След като проучванията приключат, от общинското ръководство на община Димово, на чийто терен се намира пещерата, са решили да разработят проект за туристическа атракция. За това потвърди и кметът на село Гара Орешец Костадин Филипов.

http://bnr.bg/vidin/post/100305205/kakvi-taini-krie-kozarnika

[Hatshepsut]

Показват зъби на праисторически слон във Варна

Безценната находка е на възраст 18,5 млн. години и е първа не само за България, но и за Европа

Зъби от праисторически слон, намерени при разкопки край Силистра и Старо Оряхово, показа днес уредникът на Варненския природонаучен музей.

Безценната находка е на възраст 18,5 млн. години, съобщават варненски медии.

Разкопките продължиха и тази година, откривайки нови остатъци от челюстите на вида, който според учените досега не е изследван.

Сред уникалните находки са трите зъба от лявата и дясна половина на долната челюст на Deinotherium giganteum.

Зъби от този вид се откриват за първи не само в България, но и в Европа.

В България, в Хасковско, през 1963 г. е открит и добре запазен скелет на Deinotherium giganteum.

Природонаучният музей във Варна притежава малка, но доста ценна палеонтологична колекция от хоботни бозайници.

Издирването и събирането на образци започва още със създаването на музея през 1960 г.

По-голямата част от фосилите са от Североизточна България, главно от района на село Старо Оряхово и град Силистра.

Зъбите от мамути са открити при дрегирането на коритото на река Дунав при силистренското село Ветрен.

Едва през последните години, обаче, се изследва целенасочено находището в село Старо Оряхово.

Повечето от находките са случайни, а не резултат от системни разкопки, като възрастта им може да бъде определена в широки граници - Среден миоцен до Плейстоцен.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/zybi-na-praistoricheski-slon-vyv-varna-4199431

[Hatshepsut]

Българска находка на зъбен фосил променя теорията за произхода на човека

Прародината на човечеството може да се окаже, че е древна България. Открит край Чирпан зъб на на изкопаема човекоподобна маймуна хоминоид е на път да направи истинска сензация в световната наука.

Изследвайки тази находка учени от университета в Тюбинген са на мнение, че голяма част от ранното развитие на човека вероятно не е протекло в Африка, както се смяташе досега, а в Южна Европа и то на Балканите. От Националния природонаучен музей смятат, че находката е принадлежала на един от предшествениците на човека и доказва, че еволюцията е започнала от Балканите и се е развивала в древните земи на България.


Ценният зъб е на 7 млн. години и е открит от eкип, ръководен от ст.н.с. д-р Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН включва палеонтолози от музея, от Националиния център за научни изследвания - Франция, както и геолози от Югозападния университет - Благоевград.
Той е малък, но е толкова ценен за палеонтологията, че ученият все още го крие, докато завърши изследванията си.
На Балканите са известни в Турция и Северна Гърция някои находки.
Те са също на отделни зъби или фрагменти на черепа. Странното е, че все още няма цял скелет, което е важно за да се разбере, как точно да се придвижвали.

Ценното на българският зъб е, че е с около 1-2 млн. г. по млад от находките в Гърция и Турция.
В това отношение запълва времето между тези балкански находки и африканските находки на хоминидите, тоест представителите на човешкото семейство.
Досега официално се смяташе, че предците на човека са живели в Африка. Останките от примати, открити в Гърция и Турция преди години обаче се оказват по-стари от африканските.

Сега откритието на Николай Спасов може да потвърди една от новите теории в палеонтологията - еволюцията на човека започва на Балканите.
Хипотезата не е нова, на около 10 години. Един от аргументите против нея беше, че има голяма дистанция на времето между балканските и африканските находки. Но ето, че тук на Балканите е имало човекоподобни маймуни, които биха могли да са предтеча на човешкото семейство.
"Този зъб би трябвало да е към един нов вид, но това е само един зъб при това изтрит и не е лесно да се опише по тези останки. Надявам се лятото при разкопките да намерим и други останки", обяснява Спасов.

Находката от Чирпан може да промени теорията за произхода на човека.
Учените обаче сами финансират изследванията, тъй като държавата им отказва пари. А от скоро трябва да се борят и с иманярите, които са се ориентирали към праисторическите находки.
По това време климатичните промени в Европа са направили живота на човекоподобните маймуни много труден и те са измрели или са мигрирали, защото не са можели вече да поддържат своята диета от плодове.
Оказва се обаче, че някои от тях са останали на Балканите още много дълго време и са се адаптирали към новия климат. Анализ на зъба показва, че животното се е хранело с треви, семена и ядки – диета, много близка до тази на човешките предци от Африка, като австралопитека Люси, които са живели много по-късно – преди 4 милиона години.


Това кара германски и български учени да смятат, че част от еволюционният процес, довел до появата на хората, е протекъл в Европа и Азия. Преди 7 милиона години климатът и природата по българските земи много са приличали на сегашната африканска савана. Палеонтолозите откриват следи от следи от праисторически човеци, но учените са категорични, че тъкмо по българските земи са живели първите хора на континента.

Изкопаемата фауна, както поясни ръководителят на експедицията - включва носорози, слонове, жирафи, саблезъби тигри,мастодонти, антилопи, трипръсти коне хапариони и се очаква да бъдат намерени останки от изкопаеми хоминоиди, което ще бъде от голямо значение за световната палеонтология и палеоантропологията.

След зъба от Чирпанско не са намирани останки от подобни животни у нас и то вероятно е било изместено от друг вид маймуни, нямащи нищо общо с нашата еволюция. Остават и много нерешени въпроси за това как е изглеждало българското човекоподобно. Ако палеонтолозите намерят бедрена кост например, това ще им подскаже по какъв начин се е движело животното. Проучванията в района на Азмака ще продължат и както българските, така и германските учени се надяват, че те ще запълнят още бели петна в ранната история на нашия вид.

Новите генетични изследвания показват, че в нея е имало и смесване на различни видове.
Оказва се, че част от ДНК-то на европейците не е от Хомо Сапиенс, а от неговия братовчед – неандерталеца, който е живял на Стария континент стотици хиляди години преди идването на нашите директни прародители.

Когато пристигат в Европа, те се смесват с неандерталците, които всъщност не са били много по-различни от тях и са били почти толкова умни. Смята се, че европейците са придобили своя имунитет към болестите на Стария континент и своята издръжливост на студ точно от неандерталците, които много преди тях се били приспособили към живота в Ледниковата епоха. Сред предците на човека има и други видове, които палеонтолозите тепърва предстои да изследват и откриват.

http://www.burgasnovinite.bg/Fosil-ot-zab-proizhod-na-choveka.html

[Hatshepsut]

Работилница за бижута откриха в пещeрата "Козарника"

И тази година археолози проучват пещерата "Козарника" до село Гара Орешец. От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо, ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели.
 
"Тук са открити фрагментирани кости на неандерталци. Става дума за първите хора в Европа- над 1,4 до 1,5 млн. години най-вероятно. По метода "палеомагнетизъм" констатирахме предишни промени в магнитното поле на земята. През десетки или няколкостотин хиляди години се сменят полюсите, и в пробите това се установява, а по това датираме и възрастта на нашия обект"- обясни доц. Николай Сираков.

Учените разкриха, че древните хора, които са обитавали пещерата са били суетни- правили са си бижута. За това говори находката, на която се натъкнали археолозите- останки от работилница за бижута:

"Откриваме черупки от малки охлювчета с размер окол 5-6 мм. или малко по-големи. Те са фосилни, били са използвани за  изработка на украшения- огърлици, гривнички, амулети. Тази работилница е една от най-ранните в Европа и е на най-ранните представители на модерния човек. Тези украшения са служили и за самоидентификация, а това са наченките на етно-лингвистичните общности на етносите. Тези охлювчета са ги събирали от място близо до Лом, в льосовете. Има следи от шнурчето, което е свързвало черупките в бижуто, най-вероятно огърлица. Датирана е на около 38 000 години, подобни дати има само на една пещера на границата между Турция и Сирия."

В "Козарника" са открити фосилизирани човешки останки, останки от охлюви, но има и от древните предци на по-едри животни като коне, елени и говеда, които са били плячка на древните ловци. Находките са от над 140 вида животни, има и доказателства за огнища, където са приготвяли храната си, и от работилници, където са правели оръжията си, каза още доц. Николай Сираков:

"Пещерата е била обитавана от ловци, които са носели парчета от плячката си. Убивали са коне, диви говеда, елени. В момента се разкрива кост от елен, затисната от варовиков блок, паднал от тавана. Има и по-дребни животни, подобни на антилопа, и много хищници- пещерни хиени, лъвове, вълци, лисици. Намираме и риби, уловени в Дунава, упражнявали са и риболов. Древните хора са похапвали и охлюви, жаби, костенурки и змии. Останките са от над 90 вида едри животни, с по-дребните са около 140 вида. Разкрихме 3 вида огнища- за отопление, за приготвяне на храна, за работилница, където са изработвали сечивата и оръжията си."

Поредната интересна находка в "Козарника" е открита преди време непосредствено пред входа на пещерата- останки на мъж от 16 век, прободен със стрела. Кога за последно е била обитавана пещерата археолозите не могат да кажат, тъй като за известно време мястото е било противоатомно убежище, и е отнет повече от метър от последния слой. Последва използване на пещерата за гъбарник, като отново е унищожен още метър полезен слой с останки, допълни археологът.
Находките показват, че са настъпвали периодично големи катаклизми, затова промените които се случват в климата като засушавания или поройни дъждове, предизвикващи наводнения, са нещо напълно нормално. И в онези времена животните са мигрирали заради катаклизмите, а след тях и групи от човешки общности.
Експедицията  ще бъде на обекта до 15 август.

http://bnr.bg/vidin/post/100444126

[Hatshepsut]

Пещерата Козарника - странно представяне

Уникална находка, открита в Белоградчик, преобръща световната история. Според последната сензационна теория, находката, открита в пещерата Козарника в околностите на Белоградчик, разбунва научните среди сред историци и археолози, разкрива новината svetovnizagadki.com.

Преди да бъде проучена пещерата, се е смятало, че праисторическите европейци са преминали от Африка към Европа чрез протока Гибралтар. Тази теория е подкрепена от находки, открити в Испания и Турция, които датират между 400 000 и 800 000 години. За разлика от тях, френски учени са попаднали на следи от човешки живот в пещерата Козарника, които могат да бъдат датирани от 1,6 до 1,4 млн. години, съобщи Стандарт нюз.

Находката в пещерата край Белоградчик е била открита напълно случайно. За пръв път за нея се съобщава през далечната 1933 г. от археолога Рафаил Попов, който прави пълни описания на откритията си, според които в Козарника са живели хора от каменната ера.

60 години по-късно, през 1996 г., научна експедиция, начело на която е ст.н.с. Николай Сираков от Археологическия институт към БАН, и Жан-Люк Гуадели, френски учен от Института по геология и праистория на кватернера от Бордо, които започват да изучават следите от палеонтологията и геологията на Козарника.

Уникалната находка, която преобръща световната история, всъщност представлява зъб на древен представител на семейството Homo, по всяка вероятност Homo Erectus, както и животински кости, по които са направени множество резки. Те са умишлено, а не случайно направени, категорични са специалистите.

И така, българо-френската археологическа експедиция започва да проучва отделните фази на късния палеолит. Учените разкриват, че в Козарника са открити 18 културни пласта и 16 геологически хоризонта. Сред тях най-важни са най-долните пластове, тъй като те датира отпреди повече от 35 хилядолетия. Откритите следи от живот в пещерата променят световната теория за настъпването на хората от Африка към Европа.

Разкопките в региона на Белоградчик продължават. Учените са попаднали още на скелети на отдавна изчезнали древни животни, като пантери, лъвове, пещерни хиени. Открити са още и множество сечива, изработени от кости и кремък.


Пещерата Козарника - странно представяне

http://novinarche.eu/?p=15688

[Hatshepsut]

Откриха праисторически кит край Варна

Варна. Намерен е праисторически кит живял около преди 15 до 10 милиона години през периода миоцен. Ценната находка е открита още преди около месец и половина по сигнал на граждани в труднодостъпна местност, на морския бряг под спирка „Почивка", но се пази в тайна досега от съображения за сигурност.

Въпреки трудните метеорологични условия и терен по-голяма част от останките са събрани и се намират в Природонаучния музей – Варна, където са подложени на обработка и консервация. Предстои изваждането на останалите отпечатъци и прецизен оглед на морското дъно.

За съжаление морският прибой е унищожил част от фосилите. Липсата на череп не позволява определянето на кита до видово ниво, но със сигурност може да се каже, че той принадлежи към род Cetotherium. По предварителна оценка дължината на намерения кит е около 2,5 метра. Китовете от този род са тежали по един тон.

Хранели са се с планктон, който филтрирали от морска вода. Спадат към групата на т. нар. баленови (беззъби) китове.

В музея има отделни прешлени и ребра от китове, откривани през годините в района на Варна. В палеонтологичната колекция се пазят и изключително ценни образци от праисторически сухоземни животни, населявали района на Североизточна България: праисторически слонове, носорози, костенурки и др. Най-ценни са откритите 3 зъба от праисторическия слон Protanancus, която е единствената подобна находка в Европа и запазената долна челюст на друг слон Deinotherium giganteum.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/otkriha_praistoricheski_kit_kray_varna-273109.html

[Hatshepsut]

Зъби от мамут и рог на тур изпраща русенският музей за анализ в София


Зъб от мамут

Дейността по търсенето и откриването на фосили от Регионален исторически музей – Русе е с дългогодишни традиции. Активната събирателска дейност е подновена през 2016 г. Извършва се със съдействието на Дунавски драгажен флот, чиито машини изваждат пренасяни от водното течение различни материали, сред които и вкаменелости.

Днес находки на фосили, намерени около бреговете в русенския участък на река Дунав, ще бъдат занесени в София за изготвянето на научни анализи. Сред откритията има няколко добре запазени зъба от мамут, рог от тур (едър чифтокопитен бозайник, изчезнал преди много години, населявал Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия Изток), част от запазена долна челюст на носорог, частично рогово образувание на елен, два прешлена, за които тепърва ще се установява дали са принадлежали на носорог или на мамут. Намерени са и няколко екземпляра от миди на над 60 млн. години от периода креда – Кредно море.

На изследване ще бъдат подложени само добре запазените находки или фрагменти от тях. Научните анализи ще бъдат извършени от специалисти от Националния природонаучен музей. Те ще дадат повече информация за вида на фосилите и периода от време, към което могат да бъдат отнесени. Експерти от Румъния и Гърция пък ще извършат научните изследвания на два фосилизирани фрагмента от  дървета.

Събирателската дейност на Отдел „Природа“ към русенския музей ще продължи и през настоящата година. Целта е да бъде попълнена богатата палеонтологична сбирка на първооснователя на русенския отдел „Природа“ Михаил Халваджиев.

Михаил Халваджиев посвещава научната си кариера в събиране и изследване на останки от фосилни бозайници. В периода 1950-1965 г., поради засилено строителство и търсене на нови кариери за пясък и чакъл, става възможно на много места в Русенско да се открият останки от фосилни бозайници, някои от които се оказват неизвестни досега в европейската литература.

От направените досега проучвания в Русенско са открити останки от 18 вида фосилни бозайници. Това са видове, които се срещат в седиментите на плиоцена и плейстоцена - хоботни бозайници от три семейства, обитавали земите ни преди няколко милиона години - мастодонти, мамути, носорози.

Палеонтоложките материали са събирани в продължение на 12 години, успоредно с разработване на пясъчните кариери. Това дава възможност да се установи точното място, откъдето произхожда фауната в русенския край.

Русенският музей притежава една от най-пълните колекции от фосилни хоботни. В България са известни поне 14 вида хоботни бозайници, а във фондовете на отдел “Природа” се съхраняват останки от 9 вида. Най-ценна е долната челюст (mandibula) от Mammuthus rumanus , която е единствената в света най-цялостно запазена част от представителя на най-ранните мамути.

В Екомузей с Аквариум може да бъде видяна възстановка на вида космат мамут (Mammuthus primigenius), представена като макет в реални размери.

Космат мамут (Mammuthus primigenius)

http://www.desant.net/show-news/38190

[Hatshepsut]

Древните хора са се разделили от шимпанзетата на Балканите, а не в Африка


Представителите на вида Graecopithecus freybergi в представите на художника Велизар Симеоновски

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_83250.html?preview=ok

Нашите древни предци може да не са се отделили от шимпанзетата в саваните на Източна Африка, а в Европа. Доказателства за това сензационно твърдение са в две изследвания, публикувани в PLoS ONE.

Проучването, чийто изводи преобръщат досегашните възгледи за историята на човека, е на международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към Университета в Тюбинген и от проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.

Учените анализират вкаменелости, открити в България и Гърция, с помощта на най-съвременните методи и стигнат до заключението, че те принадлежат към предшественици на хората.

Зъбът, намерен в Азмака, България

Екипът анализира два известни образеца на изкопаемия хоминид Graecopithecus freybergi - долна челюст от Гърция и един горен предкътник от България. С помощта на компютърна томография учените визуализират вътрешните структури на фосилите, обяснява сайтът на Университета на Торонто.

Морфологията на зъба показва, че шимпанзетата и хората вече са били разделени в Европа преди около 7,2 милиона години.

Горен предкътник на Graecopithecus от Азмака (Чирпанско) на 7240000 години
Източник: Wolfgang Gerber, University of Tübingen

"Човекоподобните маймуни обикновено имат два или три отделни и различаващи корени, а корените на Graecopithecus са събрани и частично слети - особеност, която е характерна за съвременните хора, ранните хора и няколко прачовека, включително Ardipithecus и Australopithecus", обяснява проф. Мадлен Бьоме, който е ръководител на изследването, публикувано в PLoS ONE. Това показва, че нашата линия вече се е отклонила от тази на шимпанзетата преди стотици хиляди години, много преди предполагаемото досега отделяне станало в Африка, според авторката.

Долната челюст, наречена "Ел Греко" от учените, има допълнителни стоматологични особености, които показват, че видът Graecopithecus freybergi може да е предшественик на човека. "Бяхме изненадани от резултатите си, тъй като предшествениците на хората се знаеше, че са обитавали само  Субсахарска Африка", заяви Йохен Фус (Jochen Fuss), докторант в Тюбинген, който провежда тази част от изследването.

Освен това, Graecopithecus е с няколкостотин хиляди години по-древен от най-старите предполагаеми досега предшественици на човека от Африка, като Sahelanthropus от Чад, който е на 6-7 милиона години. Изследователският екип определя възрастта на фосилите на Graecopithecus от Гърция и България на базата на седиментни последователности на 7.24 и 7.175 милиона години съответно. "Това е в началото на Месиния (геоложки етап - Messinian), времето, което завършва с пълното пресушаване на Средиземно море", пояснява Бьоме.

Челюст на Graecopithecus freybergi

Промените в околната среда като движеща сила за разделянето на линиите на шимпанзетата и хоминините*

Историята на нашия вид и маймуните като цяло, е сложна и противоречива. Днес има около 23 вида съвременни маймуни, разпространени в Централна Африка и Югоизточна Азия. Но ако древни породи маймуни са открити и в други части на Стария свят, историята на шимпанзетата и хората здраво е вкоренена в Африка.

Но проучването на международния екип, ръководен от проф. Мадлен Бьоме и от проф. Николай Спасов, поставя под въпрос детайлите на този разказ.

Това историческо разделяне може да е станало в източното Средиземноморие, вместо в ставаните на Източна Африка. Това би означавало, че последният общ прародител между хората и шимпанзетата е живял на Балканите до разделянето и двата вида намират своя път обратно в Централна и Източна Африка.

Това вероятно ще бъде изключително оспорвано твърдение, не на последно място защото усложнява нещата донякъде. Традиционно се смяташе, че хората и шимпанзетата тръгнали по собствен път когато се появяват откритите савани в Източна Африка и новите прачовешки видове еволюират, докато най-накрая се появяваме ние.

Във втората статия, публикувана в PLoS ONE, учените обясняват, че едни и същи фактори са задвижили еволюцията на човека и това наистина може да е станало в новосформираната савана в Източна Европа по времето, когато в нея е бродил Graecopithecus.

"Зараждащата се пустиня в Северна Африка преди повече от седем милиона години и разпространението на савани в Южна Европа може да играе централна роля в разделянето на родословните линии на човека и шимпанзето", заяви Бьоме.

Вероятно тези революционни открития ще повдигнат интересна дискусия за това, което често си мислим, че е непоклатим факт.

*Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

[Hatshepsut]

Откриха първия в света скелет на мастодонт - в Македония

Две изненадващи открития - намирането на грекопитека, близо до Атина, Гърция, а по-късно през 2017 г., на зъб от същия този предчовек край Чирпан, България, породиха една неочаквана хипотезата. За възникването на предшественика на човека в земите между Югоизточна Европа и Предна Азия.

Ръководителят на международния екип от учени по изследване на грекопитека, проф. Николай Спасов, е решен да намери още по-безспорни доказателства за съществуването на предчовека на Балканите. Мястото на неговите очаквания са край с. Долни Дисан, в района на гр. Неготино по р. Вардар в Македония. Където има богато палеонтологично находище на животни от епохата на миоцена. Последните проучвания са показали, че възрастта на останките предполага намирането на кости от предчовека грекопитек, живял преди малко повече от 7 млн. години. Проф. Спасов иска да стигне и по-далеч - да докаже, че възникването на човека е именно в областта между Балканите и Иран, исторически земи на древни култури. И където, както личи от разкопките, навремето са бродили тропически животни.

В края на миналата година българо-македонска палеонтологична експедиция, ръководена от Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей в София, тръгва за находището край Неготино, Македония. Намерението на изследователите е да открият там части от скелета на предчовека, които не само да потвърдят и за най-големите скептици неговото съществуване, но и да свидетелстват как точно е изглеждал. Откритите находки са обнадеждаващи, но учените ги пазят в тайна, докато не приключат изследванията и не бъдат публикувани в реномирано научно списание.

Не скриха обаче за откриването на първия почти цялостен скелет на мастодонт в света! Досега са били намирани единствено отделни бивни, зъби и други малки частички от скелета на този вид. Българските палеонтолози от Националния природонаучен музей в София, съвместно с македонските си колеги от Природонаучния музей в Скопие успяват да изкарат половината от скелета на древното животно. Тази първа част от експедицията е спонсорирана от Българска академия на науките. В началото на 2018 г. предстои втората част от експедицията, която Министерството на културата в Република Македония има намерение да финансира. Задачата ѝ е да изнесе от палеонтологичното находище втората половина от скелета на мастодонта. Проучването на почти цялостния скелет ще даде нови насоки и попълни празноти в проучването на този древен вид и света, в който е живял.

Българските учени работят с македонските си колеги от години и освен останките от древните хоботни - мастодонтите, са попаднали на фосили от жирафи, носорози, антилопи, хиени. "Това са останки от същата тази фауна, която много прилича на днешната африканска. Съществувала е преди малко повече от 7 млн. години на Балканите, когато климатът тук е бил много близък до този в днешната савана на Африка" казва Николай Спасов. " И според една от хипотезите, корените на днешната саванна африканска фауна трябва да се търсят в този биом, съществувал тогава между Балканите и предна Азия".

"Такава една съвместна палеонтологическа експедиция между България и Македония е първа по рода си. И считам това за един голям успех в сближаването между България и Македония в областта на науката и културата", заключава професорът.



Съвместните научни изследвания между нас и съседните ни страни, свързани с хипотезата, че първият предчовек идва от Балканите и Предна Азия, могат да насърчат общите действия и сближаването между страните на Югоизточна Европа. Процес, иницииран вече от България. Събитието е изключително актуално в светлината на темата за членството на Западните Балкани в Европейския съюз.

https://news.bg/entertainment/otkriha-parviya-v-sveta-skelet-na-mastodont-v-makedoniya.html

[Hatshepsut]

Европа зачената в пещерата Козарника - статия на проф.Пламен Павлов

В нашия модерен, забързан и понякога истеричен свят всеки има потребност от малко спокойствие, мигове и места за размисъл. Съвременното човечество не спира да търси кътчета от „изгубения Рай“, ако перифразираме един велик британски поет – Милтън. Всяка страна притежава такива „оазиси“, но една от най-щедро надарените с подобни безценни богатства е нашата Родина с нейната природа и хилядолетна култура…

За стотиците хиляди гости от целия свят нерядко България е откритие! Самите ние все повече усещаме потребността да преоткриваме своята страна, нейното невероятно излъчване и многопластово историческо наследство. Това ни провокира да започнем едно своеобразно пътешествие във времето и пространството, в света на хората и на идеите…

Направете го с вестник „Труд“ и новата ни поредица от материали „Мистериите на българските земи“, водена специално за нас от видния български историк професор Пламен Павлов.

В началото на ХХI в. злободневната политическа полемика ”роди” понятията ”Стара” (Западна) и ”Нова (Източна)” Европа. От гледна точна на съвременните разбирания подобно деление може и да има някакъв смисъл, но исторически то е дълбоко невярно – истина, в която ще се убедим, проследявайки развитието и пътя на човешката цивилизация. И то от времена, за които дори и квалификации от рода на „прастари”, „прадревни” и т.н. не са достатъчно силни.

Още от XIX в. господства схващането, че древният „прачовек” се е появил в Европа, идвайки от Северна Африка през Гибралтар, Испания и Южна Франция. В края на ХХ в. обаче български и френски учени направиха важни открития, изследвайки пещерата ”Козарника” (близо до гр. Белоградчик), които съществено променят знанията ни за най-дълбоките пластове на европейското минало – автентична „мистерия”, която няма как да не ни заинтригува.

Пещерата е разположена на около 4 км от гара Орешец, община Димово, Видинска област, и изглежда твърде „обикновено”. Не и за учените обаче. Проучванията са дело на професорите Николай Сираков от Националния археологически институт в София, Жан-Люк Гуадели от Бордо и техните колеги. Още първите резултати са важни за науката, макар да се отнасят за времето от „едва” 37-34 хиляди години. Открити са каменни оръдия, кости от носорог, мамут, див кон, саблезъб тигър и т.н. Прониквайки все по-дълбоко, учените попадат на истинска сензация – следи от „прачовешко общество”, обитавало пещерата преди 1,2–1,4 млн. години! Така „Козарника” се оказва мястото с най-древните следи на предците на човека в Европа!

С това обаче сензациите не свършват. В пещерата учените откриват кости с изкуствено нанесени резки. Те са дело на (пра)човешка ръка, но според изследователите това не е резултат от обработката на месото върху костта – напротив, действието е съзнателно! Така непретенциозните резки се оказаха най-древния паметник на символното мислене на цялата планета. Може би попадаме на първия в човешката история пример на броене, на „пра”-математика! Откритието оборва теорията, че способността за символно мислене се е появила преди 50 хиляди години – при „хомо сапиенс”/”разумният човек” , т.е. при собствения ни човешки вид. Явно „сапиенс” е определение, за което могат да претендират много по-ранни наши предци.

Какви обаче са тези предци? Ако се съди по зъб, открит в пещерата, става дума за т.нар. „хомо еректус” – „изправеният човек” – важно звено от еволюцията на т. нар. хоминиди, появил се преди 1, 8 милиона години в Африка и заселил почти цялото евразийско пространство. „Изправеният човек” е бил по-нисък от нас, с ръст от 1,20—1,50 м. Черепът му е бил архаичен, почти „маймунски”, но обемът на мозъка е около 850—1200 кубически см, т.е. с около 20-25 процента по-малък от нашия. Използва каменни оръдия, макар и примитивни, което важи и за по-ранния му предшественик „хомо хабилис” – ”умеещият човек”.

Надали е нужно да се убеждаваме повече, че пещерата „Козарника” заслужава да бъде известна в целия свят. Името й не е никак поетично – в нея до ново време местните хора са прибирали козите си… Ако се замислим обаче, това донякъде комично обстоятелство свидетелства, че една българската пещера пази следи от разумна дейност в продължение на милион и половина години. Колко са страните, които притежават нещо подобно?!

Откритията на българските учени показват, че eдно от огнищата на дейността на древния прачовек са високите Западни Родопи. Проучванията на проф. Стефанка Иванова в района на язовир „Широка поляна”, близо до Батак, регистрират следи от около 800–500 хиляди години. Какво обаче са търсели, и то продължение на хилядолетия (!), праисторическите ни предци по места, които не са най-подходящите за живот? Очевидно онова, което е било „върховата технология” за неговото време – кремък за изработване на оръдия на труда.

Историята на първобитното европейско човечество е изпълнена с драматични обрати и ”епизоди”, които продължават десетки хиляди години… Периодите на топене и на поредните настъпления на ледниците водят до сериозни климатични промени. Естествено, те принуждават прачовека да се приспособява към околната среда и да я променя. Преди около 300 хиляди години е овладян огънят. През средния палеолит (120 000 – 40 000 г. пр.Хр.), най-вероятно преди около 80 хиляди години, в Европа идват т. нар. неандерталци. Те се прехранват главно с лов на едри животни – мамути, зубри, елени и т.н., както и с риболов.

В България все още не са намирани кости на неандерталски човек, но следите от неговата дейност са много – в долните пластове на пещерата „Бачо Киро” (до Дряновския манастир), Деветашката пещера, пещерата „Самуилица ” при Кунино, Врачанско, „Темната дупка” при Карлуково, Врачанско, в по-горните пластове на „Козарника” и т.н. Дълго време неандерталският човек е смятан за примитивен – виждане, което днес почти не се споделя от учените. Напротив, нашият генетичен „братовчед” организира колективен лов на едри животни (мамути, пещерни мечки, елени), благоустроява пещерите, прави землянки и т.н. Почти сигурно е, че е можел да говори, че е имал религиозни представи, стремеж към създаване на изкуство, дори музика… Всичко това свидетелства за степен на интелект, изразено социално поведение и т.н. В палеолитното селище при Муселиево, Никополско, в поречието на Осъм, имаме свидетелство за своеобразна „кремъчна индустрия”. Разкрити са следите от съществуването на кариера или „фабрика” за кремъчни върхове на копия. По мнението на учените тя е най-древната от територията на нашия континент – отпреди 45 хиляди години.

Днешните български земи остават извън обсега на големите ледници, което ги прави подходящи за хората и тяхната разумна дейност. Находищата от кремък в Западните Родопи, продължават да привличат праисторическите хора и през късния палеолит. Само на територията на Смолянска област са регистрирани 35 обекта, като сравнително пълно са проучени находищата в района на хижа „Орфей”. Както се оказва, „на място” са добивани т. нар. кремъчни ядра – полуфабрикат, от който по-късно и на друго място са изработвани сечивата: каменни брадви, върхове на копия и други пособия, използвани за лов, приготвяне на храна, обработка на кожа, и т.н. Очевидно имаме специализация на „производството”, пък било то и палеолитно! Търсачите на кремък са имали временни поселения в планината, като са снабдявани с храна от другаде. Иначе казано, имаме пример на … логистика (!), както бихме казали днес. Планината е била почти безлюдна, така че тези хора, подобно на златотърсачите хилядолетия по-късно, са извършвали експедиции в своя „кремъчен Клондайк”… Тяхната продукция се открива на отдалечени места, което говори за търговия, за размяна на кремъчни оръдия срещу храни и други артикули на праисторическото „пазарно” стопанство.

През късния палеолит (40 000–9000 г. пр. Хр.) завършва последният ледников период, климатът се приближава до днешния, а почти същото важи за фауната и флората. В Европа идва т. нар. кроманьонски човек -„хомо сапиенс”, с други думи – ние, съвременните хора. Това става преди около 35 хил. години. Нашият вид измества неандерталските си ”братовчеди”, като към 25-то хилядолетие налага своето господство. Започва поредният и мащабен като резултати период на човешката дейност, духовен мир и културни нагласи. Примитивното човешко ”стадо” еволюира към т. нар. ранна родова община. Така, образно казано, древният човек се движи към новокаменната епоха и „неолитната революция”, разказът за която тепърва предстои.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Гигантски влечуги са населявали и нашите земи

В праисторическото време над Земята господствали влечуги с исполинска осанка. И макар че учените дълго смятали сегашната България за морско дъно, оказало се, че и тук се е ширил остров – част от европейския архипелаг, на който съжителствали различни по големина и вид динозаври.

Преди 84 милиона години в района на европейския континент е имало множество острови, заобиколени от топли морски води, богати на живот – за това свидетелстват останките от костенурки, крокодили, прашец от дървесни растения, но също и от динозаври. Учените ги наричат „островни джуджета“, тъй като ограничените храна и пространство не им давали възможност да достигнат грамадните размери на континенталните видове от Северна или Южна Америка.

Първите следи от древните влечуги по нашите земи били открити през 1981 г. от спелеолози край врачанското село Драшан, които се натъкнали на стърчащи от пещерна стена кости.



Първите находки са открити в района на пещерата “Лабиринта” и принадлежат на динозаври от групата на орнитомимозаврите и на хадрозаврите – разказва д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. – Останките им са попаднали по различен начин в морските седиментни скали – докато орнитомимозавърът е загинал на сушата, другите животни са довлечени от течения и по-късно са потънали фосилизирани.

Следващото откритие, свързано с динозаврите на нашата територия, също е направено случайно. През 2012 г. любителят палеонтолог Андрей Цонков обикаля в района на Трън, за да събира фосилни безгръбначни и в един поток попада на кост от най-голямото влечуго. Три години по-късно пък експедиция от учени заедно с д-р Латинка Христова намира динозавърски останки и през м.г. започват разкопките.



За съжаление, намерените кости край Трън са натрошени и недобре запазени и от външната им морфология трудно може да се съди към коя група принадлежат. Засега предполагаме, че има поне три групи динозаври – казва тя. – Първите намерени фрагменти са на титанозаври, а друга кост вероятно е на голям и хищен динозавър – теропод, който нападал други динозаври и животни, за да се храни с тях.

Динозаврите властвали на Земята цели 165 милиона години, но преди 65 милиона съвкупност от събития довели до загиването им. Първо продължителният вулканизъм в района на Индийския субконтинент разклатил стабилността на палеоклимата, а накрая гигантският метеорит, паднал в Мексиканския залив, станал последната капка, довела до изчезването им.

За разлика от динозаврите, днес хората могат сами да се унищожат.

Ние сме най-големият враг не само на цялата планета, но и на себе си – категорична е д-р Латинка Христова. – Организмите нямат възможност да се адаптират към бързото глобално затопляне, а и няма къде другаде да отидат, тъй като сме иззели тяхната среда. Освен скоростната промяна на климата, сме пренаселили Земята, а и навсякъде боклучим – пластмасови отпадъци бяха открити дори в най-дълбоката част на земната кора Марианската падина. Но за разлика от динозаврите, ние имаме избор – политиците трябва най-накрая да чуят какво говорят учените, ако искаме да се спасим. Не се ли вземат бързи мерки, след 20-30 г. може да бъде съвсем късно.

Макар и за големите чудовища, крачели някога по нашата Земя, днес да съдим единствено по техните останки, някои от себеподобните им все още са сред нас.

Измрели са, така да кажем, не всички динозаври – заявява д-р Латинка Христова. – Колкото и странно да звучи, ако се сравнят бозайниците и въобще видовете, съществуващи на нашата планета, и птиците, оцелели от линията на динозаврите, ще видим, че птиците като разновидности са много повече от нас. Така че измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат около нас и да ни радват с песните и с багрите си. Ако не бяха изчезнали динозаврите, нямаше да го има и човешкия интелект, който често не се спряга за нещо хубаво, а основно преобладава разрушаването.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101127266