Българският трибагреник

[Hatshepsut]

Българският трибагреник

Източник: http://www.bulgaria-is-alive.com/zname2.html

Всеки от нас помни от училищните си дни краткото школско обяснение за значението на цветовете от националния ни трибагреник. Ето какво е записано в днешните учебници: „Белият цвят олицетворява свободата, зеленият – зелените гори и полета на България, а червеното – кръвта на загиналите за свободата на България герои и жертви.”

Вземайки в предвид особеното значение на националните символи - герб, химн, знаме, както и връзката им с традицията, предавана от поколение на поколение, споделяйки представата за непрекъснатост и единство на символите, знаковата им същност и въздействие, може да се предположи, че всяка държава е избрала в техния образ - самостойно и обосновано означение за своята самобитност и независимост.

Знамето на България, или на старобългарски “алам”, се е променяло в продължение на над  хилядолетната история на страната - от конската опашка по времето на Аспарух до днешния трицветен национален флаг на Република България.

Най-старото достигнало до нас съобщение за наличие на знаме у българите се намира в отговорите на папа Николай I (858-867) до княз Борис I (852-889) от 866г. В точка 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения нашите предци “носели като военно знаме конска опашка”.

След приемането на християнството през 865-66 г., съдбата на конската опашка е предрешена. В отговорите си папа Николай I дава ясна насока какво да използват българските войни занапред - “Какво друго, освен знака на светия кръст”. След това съобщение сведенията за българското знаме изчезват в мрака на историята, за да се появят едва в началото на ХIII в.

Във връзка с преговорите между цар Калоян (1197-1207) и папа Инокентий III (1198-1216) относно сключването на уния с римската църква, между двамата се е водила оживена кореспонденция. В писмо от началото на 1204 г.,  българският владетел нарочно изисква от папата да му изпрати знаме, след като бъде провъзгласен за крал. По нататък се споменава, че на така изпратеното знаме бил изобразен кръст и двоен ключ, т.е. ключовете на св.Петър, “единия за различаване, другия за власт”. Папата съветва Калоян да употребява знамето “в сърдечно смирение”, да се явява с него между бойните редове, помнейки страданието Господне.

Жофруа дьо Вилардуен, в хрониката си “Завладяването на Константинопол” споменава за наличието на знамена при Калоян: “…и пристигнаха пред Адрианопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България.” За съжаление обаче авторът не е оставил описание на тези знамена.

Върху монети, изсечени от цар Константин Асен Тих (1257-1277), се вижда портрет на владетеля държащ знаме. То представлява тънка ивица плат, завършваща с лястовича опашка. Върху знамето е поставен кръст. Предполага се, че цветът на този флаг е  червен.

Сведения за средновековни български знамена, съхранявани в турски музеи дава Георги Тахов  в книгата си “Градили майсторе болгаре” през 70-те години на ХХ в. За съжаление нямаме потвърждение за достоверността на тези данни. От наличните сведения относно българското средновековно знаме единственото, което може да се твърди със сигурност е, че такъв действително е имало, но как е изглеждало не ни е известно.
 Интересни данни за хайдушките флагове, дават и народните песни. В една калоферска песен се пее:

 Излязла е бяла Рада
 на планина, на ройнина,
 та побила три байрака:
 първият зелен, втори червен,
 а пък трети - бяло сукно…….

В една родопска песен отново се говори за трите цвята:

Байреку каметен, байреку червен-зелен…

("каметен" означава светъл, сребрист, сърмен, т.е. бял.)

Известни са и други примери от подобни източници. От всички тях се вижда, че хайдутите са използвали знамена с три постоянни цвята - зелени, червени и бели - и никакъв друг. Това едва ли е случайно.

Първото исторически неоспоримо знаме с цветовете зелено, бяло и червено, се използва през 1861-1862 г. от Българската Легия, основана от Г.С. Раковски.

Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.

За първи път трибагреникът е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци - участници в Руско-турската Освободителна война. Подреждането на цветовете в трибагреника в днешния му вид се прави през 1876 г. в Браила от ямболчанинът Иван Параскевов, а член 23-ти от Търновската конституция окончателно постановява, че: “Българското знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени водоравно”.

Знаем, че независимо от това какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българско знаме никога не е било трофей!

За българското национално знаме

Всички знаят и са чували за Самарското знаме, което се пази като светия и до сега. Всеки от нас знае и е слушал за него още от началното училище. Много малко българи обаче знаят за едно друго знаме, което е дарено за българското опълчение от Иван Параскевов Петков и изработено от 14-годишната му дъщеря Стиляна. Това знаме никога не се развява в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена вечност. То става прототип на българското национално и държавно знаме.

Много може да се пише за Браила и за това какво огнище е бил този град за българското революционно движение преди освобождението. Този град бил населен с голям брой българи  от различни краища  на България  и може да се каже, че в голяма степен е бил създаден от българи (защото благодарение на нашите сънародници преселили се там се е развил и процъфтял инокономически). С него свързваме и имената на мнозина велики българи, като Георги Раковски, Васил Друмев, Добри Войников, Тодор Пеев, Тодор Икономов, Димитър Греков и др. Точно в тази българска колония, която е имала неразрушени и постоянни връзки с Отечеството се ражда една българка, която без да е виждала своето Отечество, е изработила  знамето - първообраз на националния символ на бъдещата свободна България.
 

Иван Параскевов - баща на знамето и на Стиляна

Голямото преселение на българите от Източна България през  1829-1830 г. довежда в Браила много жители на Сливен и Ямбол. Те са едно южнобългарско ядро от хора, свързани помежду си в семейни, роднински, съседски и понякога делови връзки, около които се приютявали и нови заселници. За това вероятно и братята Иван и Панайот Параскевови, чиито живот бил застрашен в родния Ямбол, намерили убежище в Браила.

Иван Параксевов Петков е роден в Ямбол, в българската махала „Каргуна” през  1817 г. Той несъмнено има много интересна  биография. През 1862 г.  Иван се жени за българката от Разград - Недялка Димитрова и през 1863 г. се ражда дъщеря им Стиляна, през 1866 синът им Стефан, а през 1873 г. и втората му дъщеря - Мария. Иван Параскевов участва активно в обществения живот на българите в Браила. Той е един от щедрите дарители на българското училище в града и един от най-активните участници в „Добродетелната дружина“, която по-късно се преименува на „Българско човеколюбиво настоятелство“.

Обявяването на Руско-турската война през април 1877 г. е посрещнато от всички българи с изключителна радост и светли надежди. Това още повече стимулира Българското човеколюбиво настоятелство към активна дейност. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Още тогава се поставя и въпросът, че трябва да бъдат отделени средства и за знамена на българските опълченски дружини. Решава се те да бъдат дарени от българите емигранти в различни градове на Русия и Румъния. Тогава именно браилският търговец и дългогодишен член  на Добродетелната дружина Иван Параскевов заявява, че знамето от името на Браила е негова грижа. Той лично ще го дари, а неговата дъщеря Стиляна ще го изработи.

Знамето на Стилияна Парашкевова

Това знаме е влязло в историята под името “Браилското знаме”. За изработването му Иван Параскевов доставил от Виена много скъпи материали. Трите цвята плат са от плътна коприна, наричана тогава „атлаз”. Бродирано е с конци от златна сържа и дребни естествени перли. Затова е запазено в такова добро състояние  и до днес в Националния военно-исторически музей. Цветовете  - бял, зелен и червен са разположени хоризонтално. Върху зеления цвят със златна сърма е извезан изправен коронован лъв, а над главата му върху белия цвят е избродирано „България“.  Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис : „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“, а най-долу в края е извезано с дребни букви: „Стиляна Параскевова, Браила 1877 априлий“.  Дръжката на знамето била доставена също от Виена. Тя има бронзов накрайник, който представлява православен кръст върху повален полумесец.

Всеки, който види това знаме, може да се увери каква сръчност са показали тези толкова млади девически ръца. Стиляна е родена на 16 мар 1863 г., така че когато е изработвала знамето, тя е била на четиринадесет години. Проектът за знамето, цветовете и сиволиката на дело на баща и. Обяснението за подреждането им Параскевов дал по следния начин: „Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата „б”. Горе бялото, горе България!”.

Над проблема как се достига до това трицветно съчетание, кога и как то става популярно сред българската емиграция и защо точно този трицвет  е избран за национално знаме са разсъждавали всички изследователи на българската революционна и национална символика. Почти всички са единодушни, че трябва да се започне с Раковски. Добра известна  е картината на италианеца Сако, приятел на Раковски, където той е изобразен с трицветно знаме в ръце, макар че редът на цветовете им са различни от знамето на Стиляна. Патриархът на българската революция е отдавал голямо значение на символиката, защото си е давал ясна сметка колко голямо е нейното емоционално и мобилизиращо въздействие.

Раковски в Балкана - 60-те години на 19 в., художник Сако.

Много повече от своите съвременици той е осъзнавал какво значение имат униформата, знамето и въобще всякаква символика както за националното самосъзнание и самочувствие, така и за представяне на българите пред света. До идеята за трицвета, Раковски не е достигнал изведнъж, но все пак тя е негова. Първият вариант за знаме, който той предлага в поемата „Горски пътник” изхожда от хайдушката традиция.

Златна зелена светла хоръгва
с една страна “Свобод’ или смърт”!!!-
страшни вид левов изобразява,
с друга страна ”Бог с нами напред”!!!

Известно е, че пръв Раковски идейно и организационно осмисля тази традиция. Той реализира и практически тази приемственост, защото повечето войводи от късното хайдутство се включват в Първата българска легия, а след това и в останалите етапи на национално-революционното движение.

Страница от “Царственик” - първият учебник по история от Христаки Павлович,
на която е изобразен лъв като символ на българските владетели

Лъвът, като древен символ на българите, е най-напред популяризиран от Христаки Павлович в неговия “Царственик или история болгарская”, първият български учебник по родна история, публикуван през 1844 г. Девиза „Свобода или смърт” в нашето революционно движение въвежда Раковски. През 1858 г. той създава в Одеса цялостен план за освобождение на България „Позив към родолюбци българи за освобождение Българии”.

Съчетанието на трите цвята, които постепенно се утвърждават като български цветове, можем да проследим от Първата българска легия. Ярко доказателство за това е униформата на легиста Бранислав Велешки, която се съхранява в Националния военно-исторически музей и е в тези три цвята. Изключително ценно е сведението на възрожденеца Ангелаки Савич, който в подлистника на в. „Дума на българските емигранти” съобщава, че четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа били облечени в мундири „от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани“.

Картината на Сако, на която Раковски е изобразен с развято трицветно знаме, е от 60-те години на XIX век. Иван Иванов, автор на подробно и компетентно изследване на българските знамена, има интересно предположение за генезиса на идеята  за „българските бои” у Раковски. Той смята, че това е отражение на една стародавна традиция. Отрядите от български „войнуци”, които турците допускали като спомагателни в своята армия при значителни за времето си привилегии, имали не само своя организация и командване, но и свое знаме - червен правоъгълен плат, в средата зелен кръг, а върху него разтворена ръка от бял плат. (Разтворената ръка е символ на защита). Иван Иванов предполага, че Раковски, който добре е познавал българската старина и винаги е проявявал силна привързаност към традициите, точно за това е избрал бялото зеленото и червеното за български цветове. Някои автори намират корените на тези цветове още по-назад - в Средновековието, като виждат съчетание от тези три цвята в българската средновековна черковна живопис.

Без да можем да бъдем напълно сигурни в предположенията за произхода на националното ни знаме, едно нещо е съвсем сигурно - до 1877 г. бялото, зеленото, червеното присъстват в българската революционна символика, като традиция. Интересно е да се отбележи, че като съчетание тези цветове се използват от чети, които са организирани от емиграцията.

Знамето на четата на Филип Тотьо - 1867 г.

Например знамето на войводата Филип Тотю, който е запазено в НВИМ. То е трицветно, цветовете са разположени хоризонтално, като червения е отгоре, а белият в средата. Запазено е и знамето на Жельо войвода, с което неговата чета участва в Руско-турската война от 1877 - 1878 година, също трицветно с хоризонтално разположени цветове.

Интересно известие посочва  в спомените си Любица Ценович, дъщеря на видния съратник на Васил Левски и член на БРЦК Димитър Ценович. Според нея майка й Екатерина  пазела червен копринен плат, купен някога за четата на Хаджи Димитър. Тя го предложила на Христо Ботев за знаме на неговата чета. Когато Христо Ботев видял „нашето голямо табло (картина), дето е написан с маслени бои Раковски в Балкана с трицветно знаме“, той пожелал подобно знаме си донесъл бял и зелен плат, а също и модел на герб с лъв, скиптър и сабя, а „отгоре царска корона, заобиколени с хубав лавров венец.” Любица Ценович не успяла да изработи знамето до тръгването на четата, а и това, което е приготвила не е запазено. Самото свидетелство обаче е ценно и потвърждава влиянието на Раковски (и за пореден път доказва, колко абсурдна е тезата на местните безродници от ФАБ, че Христо Ботев е анархист - бел. ред.).

Трицветът е характерен за знамената на Априлското въстание. На тях присъстват лъвът и девизът: „Свобода или смърт”, но те са обикновено едноцветни или с две лица - червено и зелено.

От изложеното става ясно, че когато Иван Параскевов създава проекта за знаме, който дъщеря му изработва, съчетанието бяло, зелено и червено вече е добре познато и прието в българската революционно символика, и то сред българската емиграция. Някои историци твърдят, че моделът на знамето на Иван Параскевов е повлиян от руското държавно знаме или дори е направен под руско внушение. Това обаче е невярно. Вярно е че Иван Параскевов като член на “комитета на старите” е отявлен русофил и изпитва недоверие към “младите” от БРЦК. Може би точно поради това, е искал знамето му да е различно от това на Раковски. Разположението на цветовете обаче, което той избира вече е съществувало и явно е било популярно сред поробените българи, защото непосредствено след освобождението императорския комисар Александър Дондуков-Корсаков, както и другите представители на временното руско управление са били посрещани с трицвети от този тип. Дори и знамената, предназначени за опълченците, дарени от българските общини в Румъния, т.н. Букурещки знамена,  са със същото разположение на цветовете.

Преди всичко руското трицветно знаме - бяло, синьо, червено, което беше възстановено след разпадането на СССР, по онова време е било разпространено като народно знаме, но не е било още руско официално държавно знаме. Употребявал се е императорският флаг, престолонаследникът и царицата съща са имали свои знамена. Руският трицвет е определен за официален национален флаг чак през 1896 година. Така, че трябва да доверим на Иван Параскевов, който сам избира как да изглежда знамето, което той се е надявал, че ще развеят българските опълченци и ще се сражават под него за освобождение на нашето Отечество. По ирония на съдбата знамето никога не е било осветено, нито е участвало в бойни действия. В годините след освобождението на Родината трицветът придобива все по-голяма и по-голяма популярност, като на 26 март 1879 г. се взима решение „Българското народно знаме е трикольорно и се състои от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално”  и се включва в чл. 23 на Търновската конституция.

В заключение можем да кажем, че е очевидно, че не един човек, а една вече изграждаща се популярност е определила „народните бои”. Но все пак, Браилското знаме изработено от Иван и Стиляна Параскевови се приема от историците, като първообраз на националния ни трибагреник.

[Мишок]

Мислите ли че е направен по масонски образец ?

[Hatshepsut]

Мислите ли че е направен по масонски образец ?

Хайде да не търсим под вола теле  :huh-1:
Аз не мисля, че българския трибагреник е направен по масонски образец или че в него има каквато и да било масонска символика. За твърдения като твоето трябва да се представят доказателства, за каквито съм убеден, че не съществуват.

Фактите говорят съвсем друго - че трите цвята (бял, зелен и червен) от столетия са свързани дълбоко с душевността на българите и съвсем естествено и закономерно точно тези три цвята се използват в знамената на Раковски, Филип Тотю и Стилияна Парашкевова.

[Hatshepsut]

Разкриват ли цветовете на българското знаме произходът ни, както смята Раковски?

Пръв Георги Раковски обръща внимание на това какво трябва да бъде знамето на свободна България

Флагът е основен знак на всяка една държавност. От най-стари времена знамето е считано за изразител на националната идентичност и символ на мощта и суверенитета на един народ. Няма държава без знаме. Няма армия без флаг. Във цветовете на своя флаг древните народи закодират спомена за своето минало и същност, която трябва да съхраняват.

Днес за съжаление ние нямаме ясни доказателства за това какво е било знамето на древните Българи. От учебниците по история сме чували, че това е била конска опашка. За това се съди по един от отговорите на Папа Николай I до Кан Борис I Михаил.  Конската опашка е наистина един символ на мощ, често използван у иранските народи в това число и у българите, но един такъв символ, окачен по копията на половината бойци, не ги могъл да играе ролята на официално знаме. Въпреки, че не знаем какво е било знамето на древните българи, ние все пак сме запазили спомена за него в народната памет и успешно сме успяли да го съхраним в съвременният ни флаг.

Днес българското знаме е съставено от бял, зелен и червен цвят, разположени съответно хоризонтално един под друг. Знамето ни е такова официално от 1879 година, когато е прието за знаме на Княжество България на учредителното събрание. Предложено и одобрено е, но без да бъде ясно определено какво точно би трябвало да символизира. И до днес няма единодушие какво означава всеки цвят в знамето и разположението им. Този вид на знамето обаче не е случайност. През целия период на Османското робство байраците на българските чети и хайдушки дружини са съставени основно и само от тези три цвята.Знамената са били ту зелено-бели, ту червено-бели, ту само зелени, ту червено-зелени, а в някои случаи са съдържали и трите споменати цвята.

Пръв Георги Раковски обръща внимание на това какво трябва да бъде знамето на свободна България. Великия националист и пръв идеолог на организираната ни революционна борба за национално освобождение, казва че задължително Българското знаме трябва да се състои от бял, зелен и червен цвят. Раковски освен създател на национално-освободителното движение на Българите е и първия, който прави опит да оповести сред българите какъв е техния произход. Пръв той говори за нашата принадлежност към цивилизованите народи на Изтока.

„Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари“ - Г.С. Раковски

 При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също – трите основни съсловия на обществото. Бяло - духовенство, зелено - работници, червено - войници. Трите цвята са разположени хоризонтално не случайно. Те символизират разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение. На първо място в българския флаг е поставен белия цвят - символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ сме оставили червеното да стои най-отдолу на нашето знаме. Интересно е че във време на война, Българското знаме се обръща на обратно, т. е. с червения цвят най-отгоре – символично, армията става най-важната и всички сили на нацията се влагат в нея;

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война – второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.

https://alterinformation.wordpress.com/2013/10/02/6090666103/

[Hatshepsut]

Три цвята

Три цвята в знаме от коприна
се веят гордо в българска земя.
Три цвята вече хиляди години
символизират чест и свобода.

Червеният е кръв и бойна слава,
роса прекрасна и поляни с мак,
всевечен огън, топлина дарявал,
сълзите напоили бащин праг.

Зеленият е китка здравец росен,
гората, приютила звяр и птица,
на билки аромат, що вятър носи
и златни ниви, раждали пшеница.

А белият е вярност, чистота и мир –
снегът, покрил върхарите високи,
политнал гълъб в безпределна шир,
развял надежда в четири посоки.

Със песен и със знаме до сърцето,
предците ни умирали без страх.
И днес три цвята веят ветровете
да славят българското в този свят.

Ивелина Никова



https://www.facebook.com/bgnacionalisti.org/photos/a.1450197018525124.1073741831.1428497157361777/1460759557468870/?type=3&theater

[Hatshepsut]

Знамената на българското опълчение

Бойните знамена са реликва за всеки българин и нещо наистина мистично и свещено за всеки, воювал до тях. В модерната ни история началото на този култ към знамената е поставено някъде по времето на освободителните борби, когато различни хайдушки чети са изработвали свои знамена. През Априлското въстание подготовката на байраците е била ритуал от особено значение. Кулминацията на тази традиция обаче със сигурност трябва  да търсим в боевете на Руско-турската освободителна война. Всички сме чували за епичните боеве за Самарското знаме край Стара Загора и героизма на опълченците при опазването му, но твърде малко знаем за другите знамена на опълченските дружини.

Знаме на първа дружина

Знамето на 1-а дружина на Българското опълчение е ушито по поръчение на Добродетелната дружина. След създаването на Българско опълчение, през май 1877 г. тя взема решение да се съберат пари от българските емигранти в Румъния за изработване на две знамена, които да се осветят и връчат на опълченците. На председателя на Славянския благотворителен комитет в Москва, г-н Иван С. Аксаков е поръчано “да има добрината да поръча тези знамена…” Макар и изработени в Русия знамената носят български национални символи: цветовете – бяло, зелено, червено, подредени така, както ги познаваме днес и изправен коронован лъв. Знамената са предназначени за първите две дружини на опълчението. Знамето не взема реално участие в Руско-Турската война 1877-1878 г. не само поради закъснялото му доставяне, но и поради нежеланието на руското командване дружината да участва със знаме с неруска символика в бойни действия. След Освобождението то става знаме на софийска № 1 пеша дружина на Българската земска войска, която е формирана е през юли 1878 г. През Балканските войни знамето на 1-а дружина на Българското опълчение участва в боевете за освобождението и обединението на българските земи като знаме на 52-и пехотен полк.

Знаме на втора дружина

Изработено през 1877 г. по поръка на Добродетелната дружина, това знаме е предназначено за 2- а опълченска дружина. То също не участва в реални бойни действия в Руско-турската война. През юли 1878 г. от тази дружина на Българското опълчение се формира кюстендилска № 2 пеша дружина на Българската земска войска. От 1884 г. 2- а кюстендилска дружина влиза в състава на 2- и пеши струмски полк и нейното знаме става полково. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г. то е сдадено в Двореца. При разгръщането на армията по време на Балканските войни то е дадено на 40-и пехотен беломорски полк от 2-а тракийска дивизия, с която участва във войните.

Самарското знаме

Знамето на 3-та дружина на Българското опълчение /известно като Самарско/ е изработено от жителите на гр. Самара. На специалната церемония за връчване на знамето, състояла се в гр. Плоещ през май 1877 г. войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето казва: ”Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие”. Със знамето 3- та дружина на Българското опълчение се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. В чест на третата годишнина от боевете при Ески Загра, през 1880 г. знамето е наградено с първа степен на военния орден „За храброст”. Знакът му е вграден в специално изработена богато декорираната сребърна пика, изработена по проект на граф Рошфор. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г. то е сдадено в Двореца. След Освобождението става знаме на радомирска № 3 пеша дружина на Българската земска войска.

Горнооряховското знаме

4-а опълченска дружина получава знаме от Априлското въстание, известно като Горнооряховско знаме. То е ушито от горнооряховското женско дружество „Просвета” и е било предназначено за Първи революционен окръг – за четата на Иван Семерджиев и Георги Измирлиев – Македончето. Войводите са арестувани, знамето е взето от турците и се е намирало в конака в Търново. При влизането на руските войски в града, жителите превземат конака, намират знамето и се обръщат с молба към ген. Й. Гурко, за да го връчи на една от дружините на опълчението. След като тържествено е осветено, той го връчва тържествено на 4-а опълченска дружина. То е единственото знаме, шито в България, предвождало в бой дружините на Българското опълчение. След Освобождението, през юли 1878 г. то става знаме на пловдивска № 20 пеша дружина на Българската земска войска. В изпълнение на клаузите на Берлинския договор през февруари 1879 г. земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-Румелийска милиция и е реорганизирана. 20- а дружина става 2- а пеша пловдивска дружина. Дружината носи знамето при обявяване на Съединението и в боевете в Сръбско-българската война 1885 г.

Знамето на пета дружина

Още едно знаме е имало в Българското опълчение – знамето на 5 дружина. Изработено е със средства на българската общност в гр. Киев. С писмо от април 1878 г. началникът на котленския отряд съобщава на командирите от 1-а, 2-а и 5-а опълченски дружини да изпратят войници да получат от щаба на опълчението знамена. Разпоредено е да се пазят в дружините до специално разпореждане. Знамето не взема участие в бойни действие, но е заедно с дружината през целия и боен път. След Освобождението от състава на 5-а дружина на Българското опълчение, през юли 1878 г. в гр. Казанлък се формира казанлъшка № 23 пеша дружина на Българската земска войска и тя получава знамето на 5- а опълченска дружина. След реорганизирането на земската войска на Източна Румелия в Източно-Румелийска милиция дружината е преименувана в 4- а пеша казанлъшка дружина. Заедно с нея знамето участва Сръбско-българската война 1885 г. 33-ти пехотен Свищовски полк носи знамето през Балканските и Първата световна война.

Знамето, ушито от Стиляна Параскевова

Българското опълчение е дарено с още едно знаме, ушито от Стиляна Параскевова през 1877 г. в Браила по инициатива на нейния баща – Иван Параскевов. Макар и да не влиза в бой, според повечето историци, това знаме е прототипът на днешния български трибагреник.

https://www.bulgarianhistory.org/znamenata-na-ba-lgarskoto-opa-lchenie/


Както се вижда от снимките, при 4 от шестте знамена са използвани трите цвята - бял, зелен и червен, и то точно в тази последователност 

[Hatshepsut]

Иван и Стиляна Параскевови –
създатели на първообраза на българското национално знаме


Иван Параскевов и неговото семейство

Автор:  д-р инж. Павел Б. Мончев, правнук Иван Параскевов

Националното знаме е символ на държавния суверенитет и национално достойнство.

Националният ни трибагреник за пръв път е узаконен от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г. Видът му е точно определен в чл. 23 от Търновската конституция.

Според историческите данни и мнозинството от нашите изследователи- историци  изборът и редът на цветовете на националното ни знаме се свързва с известното Знаме на Стиляна Параскевова или Браилският трибагреник. Идеята за създаването му принадлежи на българския патриот от Браила Иван Параскевов, а изработването и извезването му е извършено от неговата дъщеря Стиляна Параскевова.

Иван Параскевов е роден в Ямбол през 1817 г. и е преследван на младини от турските власти за систематично неподчинение и неспазване на изискваното от властите подчинено поведение “на рая” и най-вече заради участие с няколко приятели в Бунтовно братство. След опит за покушение срещу местен управител, една нощ Иван и брат му Панайот, качени на един кон, тайно излизат от града и емигрират в Румъния. Установяват се в гр. Браила, където Иван с много упорство и труд се издига и замогва първоначално от пристанищен носач до предприемач и търговец, но никога не забравя Родината си. Поради емигрантската си съдба създава сравнително късно свое семейство. Оженва се за Недялка Димитрова (дъщеря на емигрант от Разград) и им се раждат 3 деца в периода 1863 – 1873 г. Това са Стиляна, Стефан и Мария.

Иван Параскевов е известен с активното си подпомагане на българската емиграция в Браила, издържа като личен стипендиант в руско военно училище бедното роднинско момче Кирил Козловски, който по-късно, през 1885 г., като капитан взема активно участие в Съединението на България. В дома на Иван Параскевов често са идвали и нощували българските революционни дейци Иван Драсов, Светослав Миларов, а и самият Георги С. Раковски. Параскевов активно участва в обществения живот на българите в Браила. Името му е сред акционерите на вестник “Българска пчела”, щедър дарител е на българското училище. Той е един от най-активните участници в “Добродетелна дружина”, която има свои представители в Букурещ и други градове, където живеят големи групи българи. Иван Параскевов има и още една заслуга към българската държава. Името му фигурира сред основателите на Българското книжовно дружество в 1869 г., прераснало след Освобождението в Българска академия на науките.

През есента на 1876 г., когато сред българската емиграция става ясно, че скоро ще започне нова руско-турска война, в БРЦК в Букурещ се обсъжда ушиването на знаме, което да се връчи на българските доброволци, които ще участват в очертаващата се война. Иван Параскевов поема отговорния ангажимент със свои лични средства да създаде знаме, което да дари на формиращото се българско опълчение от доброволци. Съвсем сам обмисля идеята за това знаме и доставя от Виена необходимите много скъпи материали: плътен копринен плат – атлаз, малки естествени бисери и сърмени конци, специално изработена дръжка и метален връх). Изработката и извезването на знамето той възлага на по-голямата си 14-годишна дъщеря Стиляна. Отделена е една малка стая в дома му, в която тя работи, като се пази тайна поради опасения да не бъде осуетена работата по знамето от турски шпиони. За модел на красивия везан коронован златен лъв тя използва металното лъвче-значка от четнически калпак.

Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см ширина. Цветовете бял, зелен, червен са разположени хоризонтално. В развяващия се край то не завършва равно, а е врязано под форма на лястовича опашка. Върху зелената ивица на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, обърнат на лява хералдическа страна. Над него е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ” (в полукръг), а под символа на три реда е извезан следният текст: “Съ божия воля//и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го// Напредъ//”. В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на изработилата го девойка, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова/Браила, 1877 г., априлий”. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Знамето е приковано за дървена дръжка, която в горния си край завършва с две дървени сфери с различен диаметър, поставени една над друга. Върху тях е прикован (забит) бронзов осмоконечен кръст, в основата на който има полумесец.

Коронованият лъв извезан на Браилското знаме

Това знаме, известно на историците като Браилският трибагреник или Знамето на Стиляна Параскевова, Иван Параскевов заедно с дъщеря си лично поднася на 8 май 1877 г. в Плоещ на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на ІV опълченска дружина. В знак на уважение към Иван и Стиляна, князът предлага на Стиляна да продължи образованието си в руски девически пансион. Баща ѝ любезно благодари и отказва с мотива, че желае дъщеря му да учи в освободена България. Това събитие е отразено в тогавашния вестник “Стара планина”: “На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение”. Даже и след повече от 100 години съобщението е особено важно и вълнуващо. Изключително важно е определението “българското национално знаме”. Като се има предвид, че вестникът е орган на Добродетелната дружина, това насочва мисълта, че още преди връчването му знамето на Стиляна е било определено и то не само от създателите му, а по всеобщото мнение на най-влиятелната част от българската емиграция в Румъния,  за “българско национално знаме”. Въпреки че след това от Букурещ пристига българска църковна делегация начело с епископ Панарет за освещаването на знамето, то не е осветено и приковано, каквито са тогавашните традиции и не участва в сраженията. Подобна е съдбата и на други две знамена, които са изработени малко по-късно и са предназначени за другите опълченски дружини. Защо руските имперски власти не са пожелали българските опълченци да се бият под български флаг може само да се гадае.

Знамето е развяно на 30 август 1878 г. на военен парад в Пловдив по случай имения ден на руския император. След парада е запазено и по-късно прибрано в Двореца на българския княз в новата столица София. То присъства и във Велико Търново по времето на Учредителното събрание. На едно от неговите заседания са приети цветовете и подреждането на българското национално знаме в реда, който е на Браилското знаме. След Освобождението то се съхранява заедно с други знамена в княжеския и царския дворец, а понастоящем се намира в специалното хранилище на Националния военноисторически музей заедно с други известни бойни знамена. Съгласно протоколните изисквания Браилското знаме се изнася само при най-тържествени случаи (на Националния ни празник 3 март и на Гергьовден).

Големият родолюбец Иван Параскевов след Освобождението се преселва със семейството си в новата столица София, където живее до смъртта си на 16 ноември 1895 г. През целия си живот той щедро дарява различни български дела – издаването на вестници, поддържането на читалища и училища. Едно от многобройните дарения обаче обезсмъртява него и дъщеря му Стиляна и ги свързва със символа на българската държавност, който ние сега развяваме.

 Стиляна Параскевова е родена на 6 март 1863 г. и е най-голямото от трите деца на Иван Параскевов. В дома на нейния баща България е свято име, а нейното освобождение – най светлата цел, на която трябва да се посвети всеки българин. Това е възпитанието, което българчетата получават у дома и в българското училище, където тя е учила до 1875 г. След това баща ѝ наема за нея и брат ѝ частен учител. Параскевов държи те да получат добро образование, но то непременно да бъде на родния им език.

Браилски трибагреник

Не е трудно да се отгатне защо Стиляна се влюбва в младия учител. Той идва от България преследван, рискувал живота си за свободата, преминал през една тъмна есенна нощ спасителната река, заплашван от турски затвор или смърт. Това е Илия Вълчев. Той е сред основателите на Етрополски революционен комитет през 1870 г., секретар на  комитета, съратник на Васил Левски. След обира на турската поща от Димитър Общи, Вълчев е застрашен от арестуване и се укрива в Оряхово и малко по-късно минава във Влашко. Установява се в Браила. Добре образован е, от уважавано и богато семейство, и това убеждава родителите на Стиляна да дадат съгласие за сгодяването ѝ с Илия, въпреки младостта на годеницата. Участва активно в освободителната Руско-Турска война и е награден с руски  сребърен медал на шия на александровска лента.

След Освобождението той работи като адвокат и се занимава активно с политическа дейност като член на Либералната партия. Дългогодишен народен представител в  периода 1881 – 1918 г.

През 1881 г., вече осемнадесетгодишна, Стиляна се омъжва и става госпожа Вълчева. Има щастието да стане майка на 4 деца – Мария (Мица), Олга, Недялка и Димитър-Асен. Както на много хора, съдбата не ѝ спестява и тежки моменти. Активното участие на съпруга ѝ в политическия живот му струва политическо преследване, арест, съд, интерниране. Загубва единствения си брат едва 22-годишен. През 1904 г. преживява още по-тежка загуба – дъщеря ѝ Олга умира на 15 години.

Стиляна е една от най-активните участнички в благотворителното дружество “Майка”, основано от  Йорданка Филаретова. Особено активна е по време на Първата световна война, когато трябва да се обхождат различни райони на София и да се издирват бедни семейства, самотни войнишки съпруги и деца сираци, за да им се окаже помощ с храна, пари или дрехи, събирани преди това от дружеството. За тази нейна дейност има връчен медал.

Към края на шестдесетте си години Стиляна се разболява и чувства, че малко ѝ остава да живее. Обградена с грижите на деца и внуци, тя се връща в своите ранни спомени. Изпраща молба и получава разрешение да види своето знаме, което се намира в царския дворец. Тя се разделя с него, целува го, “като го мокрела със сълзите си” съгласно записките на най-известния изследовател на живота ѝ и неин съвременник Иван Стойчев. Почива на 7 май 1932 г. в София.

В памет на създателите на първообраза на националното ни знаме в Ямбол е кръстена улица “Стиляна Параскевова”, а в София – “Иван и Стиляна Параскевови”.

Историята на Браилското знаме и на неговите създатели – баща и дъщеря, трябва да знае и помни всеки българин още от началното училище.

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

Иван Кулин – българинът, който пръв развял трицветния байрак

Първото българско знаме с цветовете бяло зелено и червено, но в друг ред е влязло в бой с Първата легия на Георги Раковски. За да разберем кой е българинъ,т държал този първообраз, дори неточен, на днешния ни трикольор, трябва да разберем кой е бил знаменосец на Първа българска легия, помогнала много за освобождението на Белград от турско робство, но не успяла да мине на българска земя и да помогне на събратята си.

Знаменосец на Легията бил старият войвода Иван Кулин. Роден е през 1803 г. в село Медковец, днешна област Монтана. Като юноша е хайдутин, а по-късно става войвода на чета. В периода 1834-1837 г. той участва в Берковско-Пиротските въстания. След това е избран за кнез на родното си село. През 1848-1850 г. е баш кнез* на Ломската каза.

Иван Кулин има доста богат революционен опит. Той е един от водачите на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Целта му е извоюване на автономия на българите в този район и премахване на едрото турско земевладение. Във въстанието участват около 16 000 души българи от Ломско, Видинско и Белоградчишко. При липса на военен опит и слабо въоръжение въстаналите българи са разбити.

Една от причините за неуспеха на това въстание е коварната политика на западната ни съседка Сърбия. Българите в граничния район, въставайки против турския поробител, са разчитали на помощта на „братята сърби”. Такава помощ обаче не идва. Нещо повече, сръбското правителство репресира оцелелите от въстанието българи, които търсят убежище на сръбска територия. Част от водачите на въстанието от 1850 г. са арестувани, а някои - пратени по-късно на заточение. Иван Кулин е заловен и хвърлен в затвор, но успява да избяга и емигрира във Влашко.

Иван Кулин е участник и в Първата легия на Г. Раковски през 1862 г. При разделянето на силите на легията, плод на сръбските агитации и раздори сред участниците в легията, четниците на Иван Кулин се установяват в Крагуевац. Иван Кулин се ползва с високо доверие сред легионерите и лично пред Г. Раковски. Това личи от факта, че носи знамето на легията.

http://www.kmeta.bg/ivan-kulin-bylgarinyt-kojto-pryv-razvql-tricvetniq-bajrak-42727.html


*кнез  – длъжност, останала още от Втората българска държава и запазила се в някои региони чак до Освобождението. Старейшините и първенците от няколко съседни села избирали свои официален представител пред турската власт, които се грижел за реда, събирането на данъците и чиято дума имала особена тежест пред турските управници.

[Hatshepsut]

Знамето на Старозагорското въстание е първообраз на националния трибагреник

https://www.facebook.com/bgnacionalisti.org/photos/a.1605586189652872.1073741851.1428497157361777/1954350238109797/?type=3&theater

"137-годишното Знаме на Старозагорското въстание от 1875 година е вероятният първообраз на Националния трибагреник - заяви на брифинг доц. д-р Светла Димитрова, директор на Регионалния исторически музей (РИМ). - Това доказва току-що приключилата му реставрация, направена от лицензираната за такава дейност реставраторка д-р Елица Цветкова от Музея за чуждестранно изкуство."

Реставрацията е била особено важна не само за да се съхрани едно от малкото знамена в страната от преди Освобождението от турско робство, а и да се уточнят подробности около цветовете му.

Знамето е изработено от самите участници в Старозагорското въстание. Подарено е на РИМ през 1912 г. от опълченското дружество, в което е имало участници в събитието или техни родственици. В подробното описание, което съпътства байрака, е записано, че то е трицветно - бяло, зелено и червено.

През 1956 г. знамето е изпратено в София за възстановяване в ателието на руснака Михаил Малецки. Той решава, че горната му ивица не е била бяла, а синя и че старозагорската светиня наподобява руското знаме. Затова в документацията записва трицветието, като единият от цветовете е син.

"При разшиването на платовете не намерих и следа от синьо багрило - каза за медията ни д-р Елица Цветкова. - Това се установи, след като демонтирах елипсата с лъвското изображение. Между нея и кръста отзад, там където коприната е била между двата плата, обагреността се е запазила, макар и в малка степен. Ясно се вижда, че долният плат е бил червен, средният - зелен, а горният - няма обагреност.

Това потвърждава първоначалното описание от дарителите, че знамето на Старозагорското въстание е било с цветовете на настоящия трибагреник - бяло, зелено и червено."

Когато в началото на годината знамето беше ритуално изпратено на реставрация в София, беше доста деформирано, много крехко и чупливо.

След близо едногодишна реставрация, знамето на Старозагорското въстание от 1875 г. е върнато и експонирано в Регионалния исторически музей. "Приемам това като красив коледен подарък за старозагорци, които в продължение на две години стотинка по стотинка събираха необходимите пари в размер на близо 5000 лева", каза доц. д-р Светла Димитрова.

http://starozagorskinovini.com/news/index.php/obshtestvo/689-znameto-na-starozagorskoto-vastanie-e-parvoobraz-na-natzionalniya-tribagrenik

[Hatshepsut]

Български трибагреник заслужил названието светиня на българите

АВТОР: Адриана Станчева, магистър по История

Родолюбеца Иван Параскевов Петков (1817 г. 16.11.1895 г.) в румънския град и център на българската революция Браила и дъщеря му Стиляна Парашкевова (16.03.1863 г. 1932г.) тогава 14 15 годишна ушива и извезала Знамето което е дарено за българското опълчение или Браилският трибагреник станл като прототип на националния трибагреник. Националният ни трибагреник e узаконен от Учредителното събрание в Търново на 26 март 1879 г. Видът му е точно определен в Глава IV, чл. 23 от „Конституцията на Българското княжество. Българското народно знаме е трицветно и състои „отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.”. Потастоящем Браилския трибагреник на Стиляна се съхранява в Националния военноисторически музей.

Голямото преселение на българите от Източна България през 1829 1830 г. довежда в Браила много жители на Сливен и Ямбол. След Браилските бунтове от 1841-1843 г. Иван Параскевов е роден в Ямбол, в българската махала „Каргуна” през 1817 г. За това вероятно и братята Иван и Панайот Параскевови Петкови потърсили убежище и възможности в румънския град Браила. Там неговото занятие е на търговец и предприемач първоначално започнал като пристанищен носач. В чуствителната нагласа през 1862 г. Иван се жени за българката от Разград Недялка Димитрова и на 16 март 1863 г. се ражда дъщеря им Стиляна, а през 1866 г. синът им Стефан, а през 1873 г. и втората му дъщеря Мария. Иван Петков участва активно в обществения живот на българите в Браила. В дома му често са идвали и нощували българските революционни дейци Иван Тодоров Драсов (19.03.1848 г. 27.09.1901 г.), Светослав Миларов, Георги Стойков Раковски по рождение Съби Стойков Попович (2.04.1821г.- 9.1967г.). Иван Петков е един от щедрите дарители на българското училище в града акционер на в-к “Българска пчела” и от участниците в “комитета на старите” на обществено-политическата организация на русофилски настроените българи емигранти и търговци „Добродетелната дружина“ (1853-1897) в Букурещ, официално учредена на 9.03.1854 г. под името Средоточно българско попечителство „Епитропия“. След като е призната официално от руското правителство, организацията създава свои поделения в редица градове Браила, Галац, Плоещ и др. По-късно се преименува в Букурещ на 21.08. 1875 г. от привърженици на Киряк Цанков на „Българско човеколюбиво настоятелство” със задача да помага на пострадалите от въстанието в Босна и Херцеговина и подпомага българското население при Априлското въстание и осигурило материалната помощ и въоръжаване на четата на Христо Ботев.
След масово въоръжено Априлското въстание на българите в Османската империя организирано от Гюргевския революционен комитет и избухнало преждевременно в Копривщица през 20 април (стар стил) 1876 г. и след недоволство сред общесвеноста от Западна Европа и Руската империя се събира отбрано българско в Галац, Браира, Букурещ за ангажиране на Руската империя (на руски: Российская империя) срещу Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osтâniyye). Като огнище на българското революционно движение преди освобождението българската колония в Браила е свързана мнозина Георги С. Раковски, Васил Николов Друмев (1839г.- 1901г.), Добри Попвасилев Войников (22.11.1833 г.-27.03.1878г.), Тодор Икономпетров (29.08.1838г.-28.09.1892г.), Тодор Пейов Стоянов (1842г. 26.07.1904г.), Димитър Панайотов Греков (2.09.1847 г. 21.04.1901г.) и др. В края на 1876 г. на заседание на БРЦК в Букурещ се обсъжда необходимостта от знаме за българските доброволци, които ще участват в предстоящата войната между Русия и Турция. Обявяването на Руско-турската война през април 1877 г. е посрещнато от всички българи с изключителна радост и светли надежди. Българското човеколюбиво настоятелство в Румъния проявява активна дейност. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Още тогава се поставя и въпросът, че трябва да бъдат оттделени средства и за знамена на българските опълченски дружини.

Вложил любов и надежда за свобода Иван Петков след като се съветва с Иванка Ботева заръчва на дъщеря си извезването на флага. За модел на лъва използва значката на българските въстанически калпаци. Браилското знаме било квадратно. Върху зеления цвят на лицевата страна е извезан лъв с корона, а над главата му, върху белия цвят има надпис в полукръг "БЪЛГАРИЯ". Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис: „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“, В долния външен ъгъл има извезано с дребни букви надпис „Стилияна Ив.Парскевова Браила, 1877 г. априлий”. Дръжката на знамето била доставена също от Виена. Тя има бронзов накрайник, който представлява православен кръст върху повален полумесец. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Двата външни ъгъла завършват с пискюли. Ушито е от коприна, с размери 198 см. х 119 см. х 173 см., като външният му край е врязан под ъгъл на разстояние 85 см. Трите ивици бяла, зелена и червена, са разположени хоризонтално. Обяснението за подредбата на цветовете по-късно той дал така: "Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата “Б”. Горе бялото, горе България!". По това време четническите знамена са най-често зелени, а ако има бяло то е в центъра. Първото българско знаме в бяло, зелено и червено, с цветове подредени в този ред, е флагът на Старозагорските въстаници от 1875 г. Година по-късно и Врачанският комитет избира за свое знаме трикольора в бяло, зелено червено, а четниците на Хаджи Димитър не случайно били облечени в мундири „от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани“. Стилияна започва работа през ноември. Бродирано е със златна сърма и дребни естествени перли, които Иван Параскевов доставил от Виена върху плътна коприна, наричана тогава „атлаз”. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито”. По това време бащата на Стилияна наема за нея и брат ѝ частен учител. Държи децата да получат добро образование на родния им език. В Браила пристига млад мъж Илия Вълчев, родом от Етрополе, сподвижник на Васил Левски, добре образован секретар на Етрополски революционен комитет към 1870 г., преследван заради известния обир на турската поща от Димитър Николов (Николич) (1835г.-1873г.), известен като Общи. Стилияна се влюбва в него. Той има своето влияние и уважение върху семейството на Иван Петков. През 1881г., вече осемнадесетгодишна, Стиляна се омъжва и става госпожа Вълчева. Извесно е че Патриархът на българската революция Георги Раковски отдавал голямо значение на символиката, защото си е давал ясна сметка колко голямо е нейното емоционално и мобилизиращо въздействие имат униформата, знамето и въобще всякаква символика както за националното самосъзнание и самочувствие, така и за представяне на българите пред света. Идеята за трицвета е негова. Добра известна е картината на италианеца Сако, приятел на Раковски, където той е изобразен с трицветно знаме в ръце, макар че редът на цветовете им са различни от знамето на Стиляна. Първият вариант за знаме, който той предлага в поемата „Горски пътник” изхожда от хайдушката традиция. Златна зелена светла хоръгва с една страна “Свобод” или смърт”! и страшни вид левов изобразен и с друга страна ”Бог с нами напред”!

През април 1877 г. знамето е готово. На 8/20 май 1877 г. председателят на Кишиневското българско настоятелство общество Иван С. Иванов представя в Плоещ бащата Иван Параскевов Петков и дъщерята госпожица Стиляна Парашкевова на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Действуващата руска армия на Балканския п-ов. Те му предават знамето за доброволците. Великият княз обещава при тази аудиенция, че това знаме ще бъде връчено на 4-та опълченска дружина и че то ще бъде осветено”. От Букурещ пристига българска църковна делегация начело с епископ Панарет за освещаването на знамето, но то не е осветено. Следва заповед на руското командване, българско знаме не трябва да има в боевете, няма българска армия, няма българска държава. Трябва да участва само едно единствено знаме. И то е дареното на 6/18 май 1877 г. в Плоещ направеното от монахините в руския град Самара и осветено знаме. Това знаме с размер 1,85м. х 1,90 м. с вшити в средата златни кръстове и прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий.
Браилският трибагреник не участва в бойните действия и няма сведения къде се намира по време на Руско-турската война (1877-1878). Това знаме никога не се развява в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена вечност.

В първите стъпки след Освобождението на българските земи на Родината в резултат изпълнение на клаузите на предварителния Санстефански мирен договор от 19/3.02.1878г. и на Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г. важно значение придобива свикване на емблематично в град Търново на 10 февруари 1879 г. Подготовката на търновската конституция е трескава. Учредително събрание, за да започвне изграждане на нови държавни институции и изработването на конституционната основа за съществуването им въпреки водещата дискусия по отношение първоначално да се обедини разпокъсаният български народ.
В проекта за конституцията няма предвиден член за знамето. Тогава Никола Михайловски от Елена повлиян от будни българи и съпругът на Стиляна Парашкевова Илия Вълчев в един момент казва, забравихме народните бои и реабилитира флага. В спомените на етрополската учителка Царевна Миладинова, сестра на братята Димитър (1810-1862), Константин (1830-1862) и Наум (1817-1897) Миладинови, има обаче записана среща в кафенето. Тя се случва малко след установяването на пропуска в българската конституция за липсващия член, който да определи българския флаг. На 26 март 1879г. се взима решение и видът му е точно определен в Глава IV, чл. 23 „Българското народно знаме е трикольорно и се състои от бял, зелен и червен цвят.

Върнато на българската държавност Браилският трибагреник чак на 8 август 1878 г. На 30 август 1878 г. в Пловдив има парад по случай имения ден на руския император в който участват всички опълченски знамена – три на брой. Липсва само Браиското знаме. Затова и всички си мислят, че то е изчезнало завинаги. След парада е запазено и по-късно прибрано в княжеския и царския дворец на българския княз в новата столица София. Към днешна дата то се съхранява в специалното хранилище на Националния военноисторически музей заедно с други известни бойни знамена. Съгласно протоколните изисквания Браилското знаме се изнася само при най-тържествени случаи на Националния ни празник 3 март и на парада водосвет на Гергьовден.
Големият родолюбец Иван Параскевов Петков след Освобождението се преселва със семейството си в новата столица София. Активните подпомага благотворителното дружество основано от Йорданка Савова Филаретова (19.03.1843г.-25.04.1915г.) “Майка”. Особено подпомага самотни войнишки съпруги и деца сираци по време на Първата световна война. През 1930 г. Стилияна разбира, че знамето се намира в царския дворец и пожелава да го види. Поисква разрешение да го види. Получава го и придружена от сина си Димитър Вълчев има възможност да види ушитото от нея знаме. Тази среща е била изключителна трогателна, по спомени на нейния син Димитър „тя прегръщала и целувала ушитото от нея знаме”.

Използвана литература:
1. Материал на "Българска история" http://www.bulgarianhistory.org/
2. Биографични данни за Иван Параскевов Петков (1817 г. 16.11.1895 г.)
Стиляна Парашкевова Вълчева (16.03.1863 г. 1932 г.)
и исторически справки

https://historyofwars.net/2016/04/21/tribagrenik/

[Siegfried]

Дълго време се опитвах да установя, защо цветовете на националният ни  флаг, след 1878г. биват поставени по РУСКИ тертип, с руската подредба на цветовете, с белият цвят  най - отгоре !?!?

Г.С.Раковски(Истинското му име е Съби Стойков Попович. Роден е в Котел през 1821 г., живее и умира в името на България) години наред прави проучвания за произходът ни, още тогава по разкази години наред събирани от(  него и редица други възрожденци) стари хора, както и от редица други  писмени и устни предания, Раковски още тогава установява, че българският народ е дошъл от пределите на великата Персийска империя !
и до днес оттекват във вечността известните му думи :

"Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болг-АРИЯ" !

При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също – трите основни съсловия на обществото. Бяло- духовенство, Зелено- народ, Червено- войска. Нали си спомняте, че във време на война, Българското знаме винаги(по Персийски тертип),  се обръща на обратно, т. е. червения цвят е най-отгоре – символично, войската става най-важната и всички сили на нацията се влагат в нея !

Както отгоре подчертах, Г.С. Раковски,  а след 10.11.89г., и редица истински български учени и археолози, участвали в редица експедиции в днешен Иран и Афганистан(територията на велика Персия),  доказаха по безспорен начин, че българите сме древен и велик Арийски народ, произхождащ от Персия. Днешната Иранска наука също отдавна признава, че сме Арийци и че в създаването на Персийската империя, ние бългАРИИте имаме най - голям принос, и тн и тн. , но да се върнем на българското знаме ! 

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

И като идват ОКУПАТОРИТЕ от рАсия много интересно  редът на подреждане на цветовете на националният ни трибагреник се сменят по РУСКИЯ тертип, като русоробите, които са назначени за управници от окупаторът, подмолно налагат, най - отгоре да бъде поставен белият цвят и подредбата да е като при РУСКОТО ЗНАМЕ, което е БЯЛО, СИНЬО и ЧЕРВЕНО !? 

Първите знамена, в които трите цвята са в днешния порядък, са знамето на Старозогорските  въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 г. на които все още е интересно кой им е подсказал този нетипичен ред на цветовете !!! Години наред русорбската истирическа "наука", ни налагаше, че върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова, в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война, второто известно опълченско знаме след РУСКОТО Самарско знаме, което е невероятна рубладжийска лъжа и манипулация,Това знаме е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата и тн и тн.. Това знаме и днес е част от колекцията знамена на Националния военноисторически музей.

Истината е,  че на 16 април 1879 г., Бългрия е под РУСКА ОКУПАЦИЯ и под руски натиск, в член 23 се определя, че „българското народно знаме ще е трицвѣтно( до тук добре!?), но ИНТЕРЕСНО, вече се определя, че знамето ни ще се  състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“,по руският ред ,  а няма да е по арийският/български тертип от ЗЕЛЕН, БЯЛ и ЧЕРВЕН цвят поставени хоризонтално !?

"Много интересно", и цветовете на знамето на Волжка България са със същата Персийска подредба на цветовете😁, зеленият цвят е Най - отгоре , белият е по средата и червеният е най - отдолу :


Знаме на Георги Сава Раковски:


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rakovski.gif

Знаме на Иран, от времето на династията Пахлави, наследник на Ахеменидите:


Руско знаме, по което родоотстъпниците поставени от окупаторът РУСИЯ(след 12-та руско османска война, от  1877г.- 1878г.) подреждат по РУСКИ тертип цветовете на националното ни знаме :

[Hatshepsut]

Признавам, че тази информация ми беше неизвестна  :huh-1:



https://www.facebook.com/bg.nationalism/photos/a.914121032017089.1073741828.914118018684057/1577459809016538/?type=3&theater

Интересен факт: По време на Първата Световна Война се е зародила идеята, че в случай на победа на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България), създадената през 1913 година Албания трябва да влезне в състава на една Обединена и Велика България.

Знамето на България пък щяло да бъде променено на Черно, Бяло, Синьо (за Черно, Бяло и Синьо /Адриатическо/ морета - т.е. България на три морета).
Идеята остава дори след краят на Първата Световна Война, като през 1918-та година дори е обмислено смяната на националното знаме да бъде въпрос за национален референдум.

Идеята за смяна на националното знаме е подкрепяна от Цар Фердинанд I и част от българският политически елит, но доколкото знаем референдум не се е състоял, понеже българското общество (гражданското мнение) не е одобрявало смяна на българското Бяло-Зелено-Червено с каквото и да е друго знаме - без значение на колко морета е България!

[Мишок]

Идеята е била доста глупава.