Археологически находки в Софийска област

[Hatshepsut]

Край село Чавдар възстановиха раннонеолитно селище

Археологическият парк "Тополница" бе открит на официална церемония днес в зоната за отдих "Параклиса" в местността Света Петка над село Чавдар.

Това е раннонеолитно селище, което се състои от 5 неолитни жилища и работилница за каменни и керамични изделия. Експонатите връщат посетителя 7200 години назад в човешката история. Проектът е разработен от екип с ръководител Христо Ковачев, главен консултант професор Кънчо Кънчев и архитект Йордан Иванов. Лентата прерязаха кметът на общината Пенчо Геров, изпълнителният директор на фирма "Металург Инженеринг", Никола Мутафчиев, чиято фирма е реализирала изпълнението на този проект и главният консултант професор Кънчо Кънчев. По време на събитието бе открит и новия път до местността, съвместна инициатива между общината и фирма "Челопеч Майнинг"ЕАД.
Община Чавдар се намира в Златишко - Пирдопското поле, на 70 км. източно от София. Пътува се по панорамния подбалкански път.

Чавдар може да се нареди сред най-ранните извори на европейската цивилизация на Балканския полуостров. Край селото е открито уникално селище от праисторически период. Този феномен археолозите наричат "Култура Чавдар I". Чавдарската раннонеолитна селищна могила се е намирала край река Тополница. Селищната могила е открита случайно през 1967 година при подготовка на терен за засаждане на овощна градина. През 2012 година проектът "Археологически парк "Тополница" е изграден по проект, финансиран по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 година. /БГНЕС

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=588080


Праисторическото развитие на българските земи показва локални особености в различните райони на страната, които позволяват да бъдат проследени отделните археологически култури. Така например в Софийското и Златишко-Пирдопското поле ранният неолит (Караново I-II) е представен от културата Кремиковци - Чавдар, а късният халколит - от културния комплекс Криводол - Сълкуца - Бакърно гумно.

http://www.bgjourney.com/Architecture/mogili/KarHrS-ma/KarHrS-ma.html

„КРЕМИКОВЦИ – ЧАВДАР” е най-ранната неолитна култура  в Софийското поле и в Подбалканската котловина. Получава името си от софийския квартал Кремиковци и с. Чавдар, Софийска област. Селищата на култура Кремиковци - Чавдар възникват главно върху незаливните речни тераси и в низините, където се поставя начало на селищните могили. Строителството е земеделско-скотовъдно, допълвано с лов. Жилищата са наземни постройки от колове и обмазан с глина плет. Керамиката е висококачествена, червена или кафеникава, украсена с рисуван орнамент. В ранните етапи на културата орнаментът е бял, по-късно доминират виненочервените и черните тонове, а в последния етап е разпространена полихромията. Обикновено формите на съдовете наподобяват тиква, кратунка, лале. Наложил се съда с форма на лале и ниско кухо столче. Установена е връзка между култура Кремиковци - Чавдар и археологически култури в Северозападна България, Югозападна Олтения (Румъния) и в Тесалия (Гърция) и с неолитните култури по  поречието на р. Тиса в Унгария. Култура Кремиковци - Чавдар е идентифицирана през 1942 г. от американския археолог Джеймс Гол.

http://www.bgjourney.com/Architecture/gloss/K.html

[Hatshepsut]

Цари Мали град край с. Белчин, Самоковско

Крепост пази златото на Юстиниан

 Самоковското село Белчин е добре известно с минералните си води. Но съвсем скоро ще стане още по-известно със своя уникален исторически комплекс - реставрирана крепост от IV-V в. и църква от ХVII в. Затрупан от прахоляка на времето, хълмът Свети Спас в продължение на хилядолетия бе скрил една дълговечна история. Под пластовете на забравата в продължение на векове стоели скътани късчета от древно познание и драматични събития; свидетелства за появата и гибелта на империи и малките истории на обикновените хора, живели по тези места.

През 2013 г. на хълма кипише строителство, невиждано и по времето на император Юстиниан (527-565), при чието управление за последен път е извършено възстановяване на укреплението. Защото тогава не се е работело нощем. А днес майсторите се трудеха на три смени, за да може на 20 юли 2013 г. обектът да бъде тържествено открит.

Инвестицията в Белчин е на стойност 5,58 млн. лв., спечелени от община Самоков по оперативна програма "Регионално развитие" на ЕС. Но главен "двигател" на проекта е фирма "Главболгарстрой", чийто генерален директор Симеон Пешов е и председател на фондация "Възраждане за Белчин".

 Античното име на крепостта за съжаление е неизвестно. Днес я наричат „Цари Мали град”, защото с площта си от почти 10 дка не отстъпва на Царевец.

 Според археолога Веселин Хаджиангелов, който ръководи разкопките и реставрацията, крепостта е имала изключително важно значение в древността. Тук са се кръстосвали римските пътища между днешните Кюстендил, Сапарева баня, Самоков, Пловдив и София.

Провокирани от неспирния иманярски интерес и сигналите за унищожаването на исторически паметници през 2007 г., започват археологическите проучвания на хълма. Установява се, че римската империя е оставила траен отпечатък по тези земи. Разкриват се основите на величествена крепост и три храма, градени през вековете един върху друг. По думите на археолога, ръководил проучванията, Веселин Хаджиангелов, укрепването на хълма над Белчин започва през III век. От 285 година селището попада в границите на римската провинция Вътрешна Дакия със столица Сердика по времето на императора реформатор Диоклециан. Следва период на динамични промени в икономическо, религиозно и политическо отношение, миграционен процес през IV-VI век, назован "Велико преселение на народите", променил политическата карта на Европа. Период на политическа нестабилност, на опустошителни военни набези, което налага изграждането на сигурна защита на местното население с масивна крепостна стена.

В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, бронзови на Гала Плацидия, на Траян (98-117), Теодосий (379-395), Валент (364-378), Валентиниан (364-375), Грациан (367-383) и Максимилиан. Сред находките има и средновековни апликации, фибули от VI век, множество стрели от епохата, известна като "Тъмните векове". Установява се, че по това време крепостта е била разрушена.

 Векове след като хунските и аварските орди разрушават стените й, крепостта получава шанс за нов живот. Сега кулите и част от крепостните стени вече се издигат в пълната си височина. В северозападната кула ще бъде разположена музейната експозиция, а североизточната ще се използва като площадка за посетители. Източната, южната и западната стена на крепостта са реставрирани частично.

 По време на археологическите проучвания на крепостта са разкрити и останките на две раннохристиянски и една средновековна църква.

Основите на трите храма се застъпват, което според Веселин Хаджиангелов е доказателство, че в района християнският култ е съществувал без прекъсвания през вековете. С цел да се покаже тази традиция освен консервацията на основите на двата ранни храма е извършена пълна реконструкция на средновековната църква. Тя обаче няма да бъде действаща. Мултимедийна система и фототабла по стените й ще разказват за историята на християнството в целия Самоковски край.

В двора на крепостта, който вече се оформя като красив парк, ще бъдат изложени антични бойни машини и доспехите на воините от бурната епоха, когато Цари Мали град е трябвало да отбива нападенията на варварите. Само след месец тя отново ще бъде "действаща". Защото ще трябва да се справя с нашествията на туристите.

Църква пази икони от ХVII век

 Преди да се изкачат до крепостта, посетителите на Белчин има какво да видят още в нейното подножие. Това е църквата "Света Петка", построена в последния си вид през XVII век върху основите на по-стар храм от XIII-XIV век. През 2006 г. започва нейното възстановяване по желание и със средства на местните жители. И на 14 октомври 2007 г. тя е преосветена лично от покойния патриарх Максим.

 В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Това са редки художествени образци от школата Пимен Зографски. Особено забележителни са иконите "Исус на трон с апостоли" "Богородица с младенеца на трон с пророци", "Свети Никола" (XVII в.), "Тримата Светители". Иконостасът също е сред уникалните паметници на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги.

http://www.bgchudesa.com/чудо-за-национално-гласуване-2013/Белчин-баня-.html

Снимки: https://myborovets.net/


Античната крепост Цари Мали Град в село Белчин

[Hatshepsut]

Крепост “Цари Мали град”

В средата на месец юли тази година бе открита реставрираната крепост Цари Мали град край самоковското село Белчин. Крепостта е построена през четвърти век, по време на късната Римска империя. В продължение на години от нея се виждаха съвсем малко руини, обрасли с гъста гора, но преди няколко години археолози започнаха мащабни разкопки, в които се видя, че крепостта е огромна, с площ около 14 декара. От разговора, който проведохме с главния археолог на обекта – Веселин Хаджиангелов научихме още доста интересни неща за крепостта, които може да разберете като изгледате видео-репортажът, който направихме по повода.

“Комплексът Цари Мали Град включва няколко обекта – средновековната църква „Света Петка“, етнографския комплекс в село Белчин и 300 метра по-нагоре късноантичната крепост Цари Мали Град. Намираме се на едно вълшебно място, което съчетава природа, древна история, красиви гледки – нещо, което ще заинтругива хората и може да ги ангажира за няколко дни.

Изграждането на крепостта свързваме с управлението на император Валент, след средата на IV век. Построяването на това стратегическо място на военна крепост е свързано с няколко важни условия, които предопределят нуждата тя да бъде тук. Едното е двата важни пътя, които са използвани активно през Античността – единия от Паулталия към Филипопул, другия от Сердика, през източните склонове на Витоша, през прохода Демиркапия  до Разложкото поле  – най-краткия път до Македония, използван предимно от военните като военно-съобщителен път. Другата причина се крие в множеството залежи и рудници за добиване на желязо. Желязото в античността е най-стратегическата суровина, която е и била най-добре пазена. По склоновете на Верила, Плана и Рила са открити множество следи от древен рудодобив. Нещо повече – вътре в тази крепост ние открихме останки от готови слитъци, изковани във вид на железни паралелепипеди, предназначени за продажба. Очевидно тук, вътре в оградената, сигурна площ е имало складове, в които тази продукция се е събирала и е поемала към пазарите на римските провинции. Имаме разкрити досега няколко работилници, включително вътре в крепостта, което показва, че се е извършвало т.нар. вторично ковачество – изчистването на пясъка от пясъчни минерални примеси и посредством изковаване направа на слитъци.

Тук открихме и една от най-големите крици, които са откривани досега. Тя тежи 40 килограма – нещо, което действитлно е уникално за начина на леене на метала в това далечно за нас време.

Разкриха се и множество инструменти и останки от други работилници и тъкачни станове, което показва, че след втория период на крепостта (след възстановяването й от хунското нашествие) до управлението на Юстин II това място е оживено и се превръща постепенно в укрепено селище.

Всичко, което показваме в крепостта, характерно за късноантичния период, е видимо в експозициите, които представяме. В северните две кули са разгърнати експозиции, посветени на керамиката, нумизматиката, въоръжението, тракийския бит и култура, регистрирани на обекта, бита и поминъка, характерни за IV-VI век и занаятите. В ъгловата кула, в югозападната част на крепостта, има разгърната експозиция с няколко паметника, които не са намерени тук. Те са от близките околности, в близост до другата известна крепост – Шишманово кале. Тези камъни са интересни с това, че са едно неоспоримо доказателство за познанията на древните траки в областта на астрономията. Представляват интересни мегалитни паметници с издълбани отвори, огледални на едно съзвездие, което в един определен момент в годината, заставайки перпендикулярно над мястото, където бяха открити се отразяват в едни водни огледала и благодарение на това жрецът е казвал, че съответния празник е настъпил. По този начин са се измервали и календарните цикли.

Това, с което крепостта може да се стори интересна на всички е, че тук на това място са запазени корените на християнството от 1700 години назад. Няколко десетилетия след утвърждаването на християнството при Константин Велики, тук, на това място, е изградена първата раннохристиянска църква през 70-те години на IV век. Няколко века по-късно, върху нея, след средата на XV век е построена средновековна църква, която също има своето паметно място в нашата духовна култура, а именно преминаване мощите на Иван Рилски от Търново за Рилския манастир. Имаме доста информация за това, че именно в тази църква мощите са пренощували в това паметно за България шествие.”


Крепост Цари Мали град – репортаж

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

23-каратова златна монета откриха при разкопките на Урвич

С много нови открития завършват тазгодишните разкопки от крепостта Урвич. Ръководителят на проекта проф. Николай Овчаров даде пресконференция в БТА, на която представи работата на екипа си за изтичащата 2013 година.

Стана ясно, че буквално в последния ден на разкопките за тази година е открита монета от типа солид, изработена от 23-каратово злато с тегло 4,5 грама.
От двете й страни са изобразени император Марциан и римската богиня на победата Виктория. Монетата трябва да е от 5 век, тъй като Марциан е управлявал от 450 до 457 година и е известен с битките си с хунския вожд Атила.

В Урвич са открити и няколко екзагии, с които се претеглят скъпоценни метали, както и девет сребърни и позлатени булченски колани, които вече са изложени в родните музеи.

Професор Овчаров разказа, че екипът му е попаднал и на малки стрелички, които са изпълнявали ролята на монети в определено време. В крепостта до момента са открити 63 монети, като 39 от тях са от късноримския период.

Археолозите са попаднали и на зид с дебелина 1,5 м., като според хипотезата на Овчаров той може да принадлежи на раннохристиянска базилика. Разкопките в тази насока ще продължат през следващия сезон на 2014 г.

Крепостта Урвич е била защитавана от българския цар Иван Шишман по време на първата му битка с османските войски. Той е удържал победа, а крепостта пада едновременно със София чак през 1382 г.

Според откритията на родните археолози обаче, противно на обичайното, след падането на Урвич крепостта продължава да се развива, като през 15 век към нея е построен и манастир, обитаван от поне 50 монаси.

Овчаров съобщи, че предстои организирането на инициативен комитет, който да се заеме с цялостната реконструкция на църквата, манастира и крепостта Урвич. Към делото ще бъде приобщен и знеполския епископ Йоан, допълни Овчаров.

Той похвали и Столична община и кмета Йорданка Фандъкова за това, че проявяват упоритост и постоянство спрямо Урвич. Овчаров подчерта, че по разкопките работят предимно студенти, но Фандъкова е успяла да издейства наскоро за археологичния труд да помагат и затворници с леки присъди от Казичене.

По думите на археолога след реконструкция Урвич ще се превърне в дестинация на културен и религиозен туризъм, а туроператорите вече все по-често гледат към крепостта.

http://news.ibox.bg/news/id_878639366

[Hatshepsut]

Индийска жълтица и оловен войник в Урвич

С уникални находки приключи археологическият сезон в крепостта и манастира в местността Урвич край Кокаляне, стана ясно на пресконференция в НИМ. Гости на директора проф. Божидар Димитров бяха археолозите, които от години проучват обекта - доц. Бони Петрунова, от няколко седмици зам.-министър на културата, и проф. Николай Овчаров. А също и научният сътрудник в НИМ Филип Димитров, който също изследва манастира, и зам.-кметът по култура на Столична община Тодор Чобанов. Сред откритите това лято и есен артефакти се откроява оловен амулет на воин. Плоската фигура изобразява атакуващ римски легионер, който е държал в ръката си копие. Пластиката впечатлява с изключителна детайлност, включваща дори връзките на кожените обувки на войника. Това поражда хипотезата, че амулетът е изработен от войник, притежавал художествен талант. Откритието потвърждава отдавна съществуващото сред археолозите убеждение, че Урвич е бил укрепен пункт с постоянен гарнизон още в късноримската и ранновизантийската епоха.

Истинската сензация обаче е индийска златна монета, тежаща 11,03 грама. Тя е сечена от султана на Индия Мохамед Саха (1325-1351), който е бил васал на халифите в Кайро. Как и кога точно е попаднала в Урвич е неизвестно, но тя определено свидетелства за контактите на Средновековна България с далечни страни.

Доц. Бони Петрунова припомни за многобройните запазени предания, според които обителта е основана от Елена - съпругата на брата на цар Иван Шишман, който загива при отбраната на Урвич от османските нашественици. 900 000 лв. са нужни за цялостната реставрация на средновековния манастир. Зам.-кметът Тодор Чобанов обяви, че вече се работи по идеен проект за реставрацията, поверен на архитект Юлий Фърков.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/indiyska_zhaltitsa_i_oloven_voynik_v_urvich-264860.html

[Hatshepsut]

Откриха десетки уникални находки в крепостта Урвич

Десетки уникални находки бяха открити по време на първия етап от тазгодишните разкопки на крепостта и манастира Урвич край София.
Акцията се ръководи от проф. Николай Овчаров и младият археолог Филип Петрунов с финансовата подкрепа на Столичната община. Манастирът, който беше открит преди 5 г. и е споменат в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, е създаден след падането на крепостта под турска власт. Въпреки това е бил духовно средище на българите в района от 15-и до 17-и век.
Сградата е унищожена при пожар. Смята се, че разрушението е жестоко отмъщение на турците при настъплението на австрийските войски към София.
Оцелелите ръкописи и утвар са пренесени на сигурно място в намиращата се от другата страна на река Искър планина Плана, където се намира съществуващият и до днес манастир „Св. Архангели“. Арехолозите се надяват скоро да възстановят древната църква „Св. Илия“ и тя отново да приеме вярващите след стотици години.

Разкопките показали, че животът на хълма започва още преди новата ера и това се илюстрира от уникална тракийска бронзова стрела от 5 в. пр. Хр., която била намерена. Имало и множество монети от римския и българския период.
Намерена е уникалната заготовка за късносредновековен пръстен. Той е бил излят в калъп, но по незнайни причини не е бил довършен като по него са останали парченца от излишния метал.
Според проф. Овчарова това е изключително важно доказателство, че на Урвич през средновековието е имало собствено производство. Това потвърждава теорията, че именно там е направено Урвичкото съкровище, което е от десетки накити от сребро и злато изработени през 16-17 в.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=42208

[Hatshepsut]

Тракийски некропол със златни накити е открит край Драгоман

По време на спасителни разкопки при село Чуковезер, близо до Драгоман, е бил открит тракийски некропол от 14-10 век преди Христа с богати находки, съобщи за OFFNews ръководителят на археологическата дейност гл.ас. д-р Борислав Бориславов.

Там сред намерените интересни артефакти от късната бронзова и ранна желязна епоха се открояват бронзов амулет с негърска глава и погребение с богати накити, единият от които е с поне 11 златни мъниста, който предстои да бъде почистен и проучен по-подробно.

Според антрополог на БАН, който е отнесъл останките на погребания човек за изследване, те са на жена. Находките са интересни, защото в тази част на България няма такъв тип богати гробове и информацията за периода е оскъдна, тъй като няма известни запазени извори от тогава.

На мястото са открити и сгради от 3-4 век след Христа, което ги поставя в рамките на късноримския период. В една от тях е намерено гърне с 18 монети, като тепърва предстои гробовете и монетите да се датират по-точно.

Според Бориславов откритията най-вероятно ще бъдат включени в годишната изложба в Института по археология, която се открива всяка година на 14 февруари.

Дейностите продължават и днес, тъй като некрополът и римското селище се намират по трасето на Междуконекторната газова връзка (МГВ) България-Сърбия.

https://offnews.bg/news/Kultura_33/Trakijski-nekropol-sas-zlatni-nakiti-e-otkrit-kraj-Dragoman-snimki_605452.html

[Hatshepsut]

Гроб на принцеса от рода Шишмановци открит край с. Трудовец

Археологът от Националния исторически музей /НИМ/, Филип Петрунов, направи първото сензационно откритие за археологическия сезон 2016 г. , съобщи директорът на НИМ  Божидар Димитров. При разкопки на старинния храм „Св. Георги” край с. Трудовец /със средства на община Ботевград/, той е установил, че храмът е бил построен на…остров - в плитко езеро, което след ХIV век е пресъхнало. Храмът е бил изграден масивно - с големи квадри, и е бил храм-костница на местната българска аристокрация, резидираща в крепостта Божинишки Урвич. От там е известният надпис: „Аз, севаст Огнян, бях кефалия (управител - б. а.) при цар Иван Шишман и много зло патих. По това време воювахме с турците. Аз държах за вярата на цар Иван Шишман”.





https://www.novini.bg/news/

[Hatshepsut]

Знатни българи от Шишмановия род са погребани в стар храм край с. Трудовец

През май и юни 2016 г. научен екип, ръководен от Филип Петрунов, изнърши разкопки и проучване в запазения до покрив стар храм „Св. великомъченик Георги“ в ботевградското село Трудовец, организирани от Националния исторически музей, с финансовата подкрепа на Община Ботевград.

Храмът е изграден през втората половина на XIV в. в „мочурлива местност“ и е изследван в началото на XX в. от историка проф. Петър Мутафчиев, който прави и подробно описание на запазените стенописи.

Църквата е обявена за национален паметник на културата през 70-те години на миналия век.

За Международния ден на музеите в Историческия музей в Ботевград бе открита изложба с находки от проучването на стария храм. В нея посетителите могат да видят най-интересните артефакти от археологически открития, сред които: бронзов пръстен с монограм XIV в., бронзова монета - Римски Антониан от втора половина на III в., сребърна монета (Иван Александър с Михаил Асен) късна емисия 1360-1370 г., текстил със златни нишки, текстил с бронзови нишки, бронзов пръстен.

Изложен е и фрагмент от стенописна украса „Успение на пресвета Богородица“ от XVI в.

Според легендата, някога църквата била достъпна само с лодки, което е потвърдено и археологически. Тя е изградена в северния дял на ботевградската котловина на малък остров образуван от водосбора на реките, преминаващи през землището на днешното село Трудовец. Дори и сега на места в обработваемите блокове на Трудовец се виждат естествени водоеми и типичната за тях растителност, благодарение на високите подпочвени води излизащи на дълбочина 1,40 м.

Въпреки лошото си състояние, черквата е запазила покривната си конструкция, обновена през XVI в.

Археологическият екип установява наличието на два строителни етапа. Първият е от средата на XIV в., когато е построен храм за тленните останки на местната аристокрация, управлявала разположената в близост крепост „Божинишки Урвич”. От там е ръководена защитата при османското нашествие, в тази част от старопланинския масив. Постройката е с типичната за търновска архитектура богато украсени фасади и пластични орнаменти, познати от времето на цар Иван Александър в Несебър.

В края на Второто българско царство храмът е опожарен и прекъсва своето съществуване. Възстановен е през XVI в. с изцяло нова визия и нов храмов патрон - “Св. великомъченик Георги“.

До този момент при археологическите проучвания са документирани 6 погребения от XIV в. на знатни българи с типичните за търновската ювелирна школа накити, доказващи тесните контакти с Търновград Царев. В един от гробовете, силно нарушен при оформянето на обработваемия блок, в който попада храмът, е открит пръстен с монограм „Шишманов род“ и два стилизирани храма.

Друг интересен момент от проучването е откриването на гроб на млада жена, буквално „вградена“ в основите на църквата, за което е оформена специална ниша и са демонтирани част от камъните, оформящи субструкцията на култовата постройка. За знатния и произход, говорят богатите дарове, с които е положена за „вечния ѝ сън“. При разчистването на гроба екипът на Филип Петрунов от НИМ се натъква на бронзов пръстен, монета от времето на цар Иван Шишман и части от облеклото.

Изложбата ще остане във фонда на музея, а фрагментът от стенописната украса ще бъде върнат обратно в църквата, след като приключи цялостната й реставрация.

http://www.desant.net/show-news/39754

[Hatshepsut]

Откриха находки от преди 5 хиляди години край Сливница

Във връзка с инфраструктурен проект „Модернизация на път I-8 Калотина – СОП“ се провеждат археологически проучвания на обект, разположен северозападно от град Сливница в местността „ Сарай”. Те се провеждат под научното ръководство на доц. д-р Алексей Гоцев от НАИМ при БАН и заместник ръководители Васил Кацаров от ИМ – Панагюрище и Вяра Петрова от АМ – Септември.


Най-ранните следи от човешка дейност открити на обекта се отнасят към самото начало на бронзовата епоха. Разкрити са пет жилищни постройки вкопани в меката скала и снабдени с пещи. Обиталищата са мазета, покрити с нетрайна конструкция - дървени колове и обмазани с глина стени. По неизвестни причини селището е престанало да съществува за дълъг период от време. Открити са следи от човешко присъствие от Ранножелязната епоха, 8 – 7 в. пр. Хр. Керамиката е характерна за култура „Басараб”. Корените й са по поречието на р. Дунав, но не е известно защо нейни представители са проникнали в Софийското поле. Формите са изящни, украсата е прецизна, със сложни канелюри, релефни ленти и псевдошнурове. Последният период на обитаване на този обект се свързва с късната античност, 4 – 6 сл. Хр. Открити бяха няколко ями, в които имаше строителна и битова керамика, свързана с този период, както и скелети на животни.

Правят впечатление откритите брадви и тесли, изработени от камък и бронз. Има и различни по форма глинени тежести, прешлени за вретено, костни шила, кремъчни сечива, глинени модели на колела, които илюстрират отделни аспекти на материалната и духовна култура на древното население. Открити са и различни хромелни камъни.
Керамичния комплекс впечатлява с изящните си форми (чаши, купи, кантароси, паници, кратери, амфоровидни съдове). Представен е почти цялостно трапезният репертоар от съдове за всяка от епохите.

Част от най-представителните находки ще вземат участие в изложбата „Археология на София и Софийско 2018 г.“, която ще бъде открита на 15.05.2019 г. в София.

http://balkanec.bg/otkriha-nahodki-ot-predi-5-hilyadi-godini-kray-slivnitsa-42197.html