Археологически находки от Турция и Близкия Изток

[Hatshepsut]

Откриха пирамида в Казахстан отпреди 3500 години, напомняща тези в Египет


"Бегазинската пирамида" от птичи поглед

В степите на Казахстан археолози откриха древно съоръжение, наподобяващо известните египетски пирамиди, съобщават местни медии, позовавайки се на един от археолозите, Виктор Новоженов.

На повече от 6000 км североизточно от Кайро, близо до Караганда е изкопана уникална стъпаловидна гробница от 15-10 в. пр. н.е., част от дандабай-бегазинската бронзова култура.

По своите форми това величествено погребално съоръжение напомня на известните египетски пирамиди от същия исторически период и особено на пирамидата на фараона Джосер. Пирамидата на Джосер в Египет, която се състои от шест огромни стъпала, е построена около 1000 години по-рано и се смята за първото в света каменно архитектурно съоръжение.

Пирамидата от бронзовата епоха в Казахстан (вляво) и известната египетска пирамида на Джосер (вдясно)

Казахските археолози са открили находката миналата година, но досега са пазили своето "сензационно откритие" в тайна.

Съдейки по монументална структура, гробницата е построена от местен "фараон" - вожд или "каган" на могъщо местно племе от късната бронзова епоха.

Конструкцията сега е по същество в руини, но напомня пирамидата на Джосер

Виктор Новоженов не изключва това съоръжение да крие немалко изненади. В близко време ще започне отварянето на главното погребение. Всички находки и материали на този уникален паметник ще бъдат изложени в Археологическия музей на университета в Караганда.

Керамични съдове, намерени на мястото на гробницата

Освен в Египет, пирамиди съществуват и на други места, например Мексико и Китай, но това е първата в Казахстан.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-piramida-v-Kazahstan-otpredi-3500-godini-napomniashta-tezi-v_54721.html

[Hatshepsut]

Древното селище Атлит Ям, запазило се 9000 години под вода

Недалеч от брега на Атлит в Средиземно море, близо до Хайфа в Израел, лежат потопените руини на древното неолитно селище Атлит Ям. То датира от 7-и век пр. Хр. и е толкова добре запазено от пясъчното дъно, че загадъчен каменен кръг все още стои сякаш е бил издигнат вчера, а десетки човешки скелети спят необезпокоявани в своите гробове. Атлит Ям е едно от най-старите и големи селища, откривани под вода и хвърля нова светлина върху ежедневието на предците ни.
Днес, Атлит Ям лежи между 8 и 12 метра под водата и покрива площ от 40 000кв.м. Мястото е открито през 1984г от морския археолог Ехуд Галили. Оттогава разкопките са разкрили безброй къщи, каменни кладенци, поредица от дълги, непрекъснати стени, ритуални постройки, павирани зони, мегалитна структура, хиляди останки от растения и животни, десетки човешки скелети и много предмети, изработени от камък, кост, дърво и кремък.

В центъра на селището, седем каменни блока (високи между 1 и 2.1 метра), тежащи до 600кг, са подредени в полукръг. Камъните имат вдлъбнатини за чаши по тях и някога са били наредени около извор, което предполага, че са били използвани за някакъв воден ритуал. Друга инсталация се състои от три овални камъка (високи между 1.6 и 1.8м), по два от които са издялани по цялата обиколка рисунки, образуващи схематични антроморфични фигури.
Друга значителна находка е каменният кладенец, който е бил изкопан на дълбочина 5.5м. В дъното му археолозите са открили седиментен пласт, съдържащ кости на животни и предмети от камък, кремък, дърво и кости. Това означава, че в последния етап от съществуването на селището, кладенецът е бил използван като яма за отпадъци. Тази промяна във функцията вероятно е била свързана с осоляването на водата поради покачването на морското равнище.

Древните артефакти, открити в Атлит Ям ни дават възможност да надникнем към ежедневния живот на хората там преди 9000 години. Учени са открили следи от повече от 100 вида растения, които са виреели на мястото или са били събирани от другаде, както и кости на диви и домашни животни, включително овце, кози, прасета, кучета и крави. Открити са и повече от 6000 рибешки кости. Заедно с други улики, като например ушни изменения, открити при някои от човешките останки, предизвикани от редовното излагане на студена вода, това предполага, че риболовът също е играл важна роля в обществото.

Всички тези находки показват, че заселниците в Атлит Ям са били едни от първите, които от ловци и събирачи на растения са преминали към общество на по-установени фермери, както и един от най-ранните примери за отглеждани на добитък.
Човешките останки разкриват най-стария случай на туберкулоза
В Атлит Ям са открити десет гроба, покрити с глина и дебел слой пясък. Една от най-значимите находки е откриването на туберкулоза в селището. Скелетите на жена и дете, открити през 2008г, представиха на света най-ранния случай на заболяването. Размерът на детските кости и тежестта на уврежданията подсказват, че майката е заразила детето си малко след раждането.


Mystery Of Atlit Yam - BLUE 2014: Cultural Connections Finalist

https://svetovnizagadki.com/

[Hatshepsut]

Намериха град от бронзовата епоха в Ирак


Разкопки на източния склон на горната част на могилата Басетки,
където са открити няколко фрагмента от асирийски клинописни таблици

Археолози от Университета на Тюбинген откриха следи от голям град от бронзовата епоха до малкото кюрдско село Басетки, недалеч от град Дохук в Северен Ирак, съобщава сайтът на университета.

Изследователите открили, че градът е основан около третото хилядолетие пр.н.е и е продължил съществуването си повече от 1200 години. Разкритите селищни пластове са датирани от периода акадската империя (2340-2200 г. пр.н.е.), която се счита за първата световна империя в историята на човечеството.

Археолозите също така са намерили свидетелства, че защитната стена около града е построена през 2700 пр.н.е., а големите каменни сгради - през 1800 г. пр.н.e.



По време на разкопките Басетки между август и октомври 2016 г. са открити и фрагменти от асирийски клинописни таблици, които датират от около 1300 пр.н.е, които свидетелстват за съществуването на храм в града на месопотамския бог на времето Адад (Хадад). Намерена е и по-ниска града на около един километър извън центъра на града.

Използвайки измервания на геомагнитното съпротивление, археолозите са открили следи на обширна пътна мрежа и отделни квартали, големи къщи и дворцова сграда, датирани от бронзовата епоха. Жителите са погребвали мъртвите си в гробище извън града.

Селището е било свързано към съседни региони на Месопотамия и Анатолия с пътища, датиращи от около 1800 г. пр.н.е.



Селището Басетки е известно на широката общественост в миналото заради "Статуята от от Басетки", която е открита там по случайност през 1975 г. Тя е фрагмент от бронзова фигура на акадски цар-бог Нарам-Син (около 2250 г. пр.н.е.).



Находката е открадната от Националния музей в Багдад по време на войната в Ирак през 2003 г., но по-късно е преоткрита от американски войници. Досега учените не са могли да обяснят мястото на находката. Археолозите вече могат да аргументират своето предположение, че Басетки е бил важен пост на акадската култура.

Разкопките се провеждаха на разстояние 45 км от територията, контролирана от ИДИЛ. Въпреки това ръководителят на екипа археолози Петер Пфалцнер (Peter Pfälzner) е настоявал, че няма заплаха за живота на изследователите по време на разкопките.

https://nauka.offnews.bg/

[Hatshepsut]

Нови две фигурки на "неолитни Венери" са открити в разкопките на Чатал Хююк

По време на разкопки в един от най-древните градове в света - разположеният на територията на съвременна Турция Чатал Хююк, полски археолози са открили две статуетки на жени. Артефактите по предварителни оценки са на възраст от около 8000 години.

Фигурките са изработени от различни камъни и се различават по размерите си. Малката е издяла от варовик. Височината ѝ е 7 см и тежи 55 грама. По-голямата е от мрамор, висока е 17 см и тежи 1 килограм. И двете представят пълни женски тела, а лицето на по-малката е изработен с много детайли, почти с портретна точност.

Самата находка не е толкова сензационна: в Чатал Хююк и преди са откривани стотици такива статуетки. Новите обаче са много добре запазени, а са интересни и обстоятелствата около откриването им. Фигурките, които са намирани по-рано в повечето случаи са изработени от глина и главите им са разбити. Освен това, предишните находки са изравяни от слоевете на древните "сметища" на селището. Последните две "Венери" са намерени на онова място, на което някогашните им собственици са ги оставили.

Открити са при разкопките на едно от помещенията на голяма къща - с площ от около 40 квадратни метра. Фигурките са намерени лежащи една до друга на издигната платформа, прилежаща към една от вътрешните стени на къщата. Под платформата са открити две погребения. Изследователите твърдят, че след засипване на гробовете, отгоре са били покрити с допълнителен слой мазилка, който е покривал и фигурките. След като са извършени погребенията, жилището е продължавало да се обитава - за хората, живели в Чатал Хююк погребването на близките под пода на дома са били нормална практика. Гробовете, които са под платформата със статуетките, все още не са проучени; археолозите ще предприемат разкопаването им през следващата година.

Чатал Хююк е най-големият и един от най-добре запазилите се до наши дни неолитни градове. Той е сред най-известните археологични паметници в света. Градът (според други специалисти - протоградът) е съществувал в периода между 7100 и 6000 година пр. н.е. По време на разцвета му в него са живели до 5 000 човека. Това, което са оставили след себе си - много настенни рисунки, изобразяващи човешки и животински фигури и геометрични орнаменти - дори и днес впечатлява. През 2012 година Чатал Хююк е включен в списъка на обектите от Световното наследство на ЮНЕСКО.

Жилището, в което са открити новите две статуетки, се отнася към последния период от съществуването на града. Изследователите се надяват, че разкопките на дома ще им помогнат да установят причините, довели до упадъка на центъра на една от първите цивилизации на Земята.

https://historynakratko.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Византийски монети отпреди 1400 години разказват за превземането на Йерусалим от персите

Израелски археолози съобщават за откриването на съкровище от бронзови монети, което може да бъде точно датирано от 614 година. Монетите са намерени по време на предварителни разкопки по трасето, където ще мине разширението на магистралата от Тел Авив за Йерусалим.

Находката е доказателство за персийската инвазия в Йерусалим в края на Византийския период. Когато персийските армии (подкрепяни от множеството еврейски бунтовници) през 614 година настъпват към Йерусалим, християните бързат да скрият ценностите си, включително и новооткритото съкровище от монети, надявайки се, че много скоро животът отново ще се нормализира.

Пред "Джерузалем пост" археологът Анет Ландес-Нагар разказва: "Монетите са заровени в непосредствена близост до място, където има срутване на каменни блокове от някаква сграда. По всичко личи, че притежателят им ги е скрил, надявайки се скоро да се върне и да си ги прибере отново. Сега знаем, че това не се е случило. Също така е ясно, че това се е случило във времето на нахлуването на Сасанидите, т.е. около 614 година". Археоложката припомня, че персийската инвазия слага край на властта на Византия над земите на Израел. "Страхувайки се от инвазията, жителите на района, които са чувствали, че животът им е застрашен, са заравяли парите си под стените на сградите. Впоследствие мястото запустява и постройките му са разрушени", допълва Ландес-Нагар.

Сасанидската империя (или Неоперсийската империя) е последната династична структура, владяла земите на Иран преди възхода на исляма. Сасанидите превземат Йерусалим след кратка обсада през 614 година. Това става по време на Персийско-византийската война от 602 - 628 година. Завоеванията на византийските територии в Израел персийският шах Хосров II Парвиз поверява на главнокомандващия Шахрбараз.

Над 20 000 еврейски бунтовници, предвождани от Неемия Бен Хушиел и Бениамин от Тиберия се присъединяват към армиите на персите в битката срещу Византия. Йерусалим пада почти без да окаже съпротива. Според арменския епископ и историк от VII век Себеос, по време на обсадата загиват 17 000 християни, а почти 5 000 пленници са изклани близо до Мамила, резервоарите на Антиох.

Мястото на разкопките с разрушената каменна зидария, под която са открити монетите

1400 години по-късно, през лятото на 2016 година, израелски археолози, работещи по разкопките на руините на византийски сгради в района, откриват скритото някога "съкровище" от девет бронзови монети, датиращи от периода на византийското владичество (324 - 638 година). Съобщението за находката е съгласувано с израелското министерство на туризма. Изнасянето на информацията за находката се прави в навичерието на Велик ден, който тази година е на 16 април, и цели да даде импулс на туризма в Светите земи. "Монетите са открити в непосредствена близост до външната стена на една от най-големите постройки, издигала се някога в района. Намерени са под разхвърляните каменни блокове от градежа, сринали се след превземането на Йерусалим от персите", пояснява Ландес-Нагар.

Монетите са с лика на известни византийски императори: Юстиниан I, Маврикий, Фока. Изсечени са в Константинопол, Антиохия, и Никомедия. Въпреки че не са особено редки или с голяма нумизматична стойността, те разказват историята на това място, подчертава археологът.

"Важен е контекстът, в който се появяват тези монети, защото това ни разказва за случилото се. Мястото разположено край главния път, отвеждал християнските поклонници към портите на Йерусалим. Край този път поклонниците са изграждали свои малки поселения", цитира думите на археоложката  Джерузалем пост.

Местните власти заедно с компанията Israel Pipeline са решили да направят необходимото, за да запазят мястото с археологическите находки за поколенията.

https://historynakratko.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

5000-годишна детска играчка-колесница открита при разкопки в древния Согматар

5000-годишна детска играчка, модел на колесница с „движещи се колела“ е открита при разкопки в древния град Согматар, намиращ се на територията на съвременната югоизточна турска провинция Шанлъурфа.

Согматар се намира в община Еюбиюе на Ягмурлу, на около 80 км от главният град на едноименния вилает Шанлъурфа. Древният град е смятан за едно от най-старите селища в света. Освен това е прието да се твърди, че след бягството от Египет пророкът Мойсей е живял на това място.

Археологически разкопки в района се провеждат тази година от началото на май. Екипът се ръководи от проф. Юсуф Албайряк от катедрата по археология към университета в Харан.

В района са открити няколко скални гробници, а в една от тях са намерени играчката-колесница и бебешка дрънкалка. Директорът на музея в Шанлъурфа, Челал Улудаг, отбелязва, че са намерени множество артефакти из територията на древния град, което красноречиво показва важността на селището в онази далечна епоха.

„До този момент сме разкрили много важни находки в процеса на разкопките. В гробница в района на некропола намерихме глинената играчка-колесница и колелата ѝ. Играчката датира от бронзовата епоха и се смята, че е изработена за дете на владетел или високопоставен администратор в града. Освен представата за изкуство, играчката ни показва и какви игри са предпочитали да играят децата преди 5000 години. Находката е много ценна за нас и ще стане част от колекцията на най-големия музеен комплекс в Турция – Археологическият музей в Шанлъурфа. Надяваме се, че в бъдеще ни окачват още значими открития, когато продължим с разкопките“, казва Улудаг пред Hurriyet Daily News.

Според документалните източници, Согматар в древността е бил важен религиозен център. В централната част на селището се издигал голям хълм, играел роля на свещено място. Албайряк разказва, че през 2012 година започва проучване на повърхността, без разкопки, като стига до извода, че мястото е било посветено на бога на Луната – Син. Подчертавайки историческата значимост на Согматар, ученият отбелязва, че древният град е играел ролята „не само на храмов комплекс, но и на некропол“.

„През 2012 година открихме 120 погребения. Седем от тях бяха по-специални и почти всичките 120 погребения имаха изглед към хълма. Проведохме някои проучвания и керамичните находки, на които се натъкнахме, ни подсказаха, че някога там е съществувало голямо селище. През 2016 година на мястото в продължение на един месец проведохме разкопки и в погребенията попаднахме на над 100 артефакта, които вече са предадени в музея. Гробниците датират от началото на бронзовата епоха, т.е. отпреди 5000 години“.

Албайряк подчертава: „Те всички са почти уникални, във формата на кладенец и отразяват характерните особености на онази епоха. Много по-късно, когато пристигат по тези места римляните, архитектурата рязко се променя“.

„Тази година получихме разрешение за разкопки. През май работихме в продължение на цял месец, сега са ни позволени нови 15 дни на разкопки. Досега сме разкрили 45 погребения, като намерихме и три гробници, които са останали непокътнати и не са отваряни дори през римската епоха. В една от тези гробници попаднахме на миниатюрната четириколесна колесница, друга детска играчка и дрънкалка с птичи мотив. Детските играчки открихме в гробници на деца. Затова вече знаем и със сигурност можем да твърдим, че и преди 5000 години децата са били залъгвани и успокоявани с дрънкалки“, казва в заключение Албайряк.

https://historynakratko.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Печат на 9000 години откриха в Турция

Древен печат, датиращ отпреди около 9000 години, е открит в могила близо до южния крайбрежен турски град Мерсин. Печатът, датиращ от около 7000 г. пр.н.е., е намерен по време на разкопки на Юмуктепе хьоюк, разположен на четири километра западно от централната част на града.



Два месеца и половина на обекта Юмуктепе разкопки провежда 25-членен екип археолози, водени от Изабела Цанева, професор по археология в университета Лече, Италия. Освен печата, екипът е открил наконечник за стрела и множество камъчета за стреляне с прашка, датиращи от времето на неолита.



Печатът представлява плочка с гравирани геометрични мотиви. Използван е за да се обозначи с поставянето му собствеността върху имущество, или дори да се гарантира с този знак произхода на дадена стока във времената, когато се заражда прото-търговската система.

„Обсидиановият наконечник за стрела се отнася към неолитния период. Бяха открити и голям брой камъни за прашка, чрез които се идентифицира халколитния слой, в който беше открит и печатът с геометричните форми“, обяснява Цанева пред Анадолската агенция. Тя добавя, че за времето на разкопките екипът е събрал много информация за праисторическата история на региона.

https://historynakratko.blogspot.com/2018/10/Yumuktepe-Mersin.html

[Hatshepsut]

Античният град Зеугма – Градът на Римските мозайки в Анадола

Останките на Античният град Зеугма се намират на брега на язовира Биреджик, на река Ефрат, близо до Газиантеп. Основан е преди 2300 години от Александър Македонски или от Никатор, един от неговите генерали. Селището се развива и оформя окончателно в периода след завладяването му от Римската империя, заради местоположението си - важна пресечна точка на търговските пътища между Иран, Месопотамия и Европа (Пътят на коприната).





Присъствието на силен гарнизон привлича тук много търговци и това води до силно развитие на търговията, като превръща Зеугма във важен търговски център.

Първоначално името на града е било Селевкия, но през римския период е наречен Зеугма, което значи мост. В града, постепенно римската култура измества персийската и елинистичната и това се отразява върху произведенията на изкуството, които са украсявали жилищата и сградите. Построяват се типичните за римската култура дворци с колони. По хълмовете на брега на река Ефрат са посторени летни такива, които са били украсени с великолепни подови и настенни мозайки.



Мястото на Зеугма е било известно отдавна, но след като селянин разкрива случайно една мозайка, там започват работа археолозите от музея в Газиантеп. След като става ясно, че голяма част от античния град ще остане под водите на язовира Биреджик подети са усилени разкопки за спасяването на прекрасните мозайки. Включват се дори археолози от Турция, Франция, Великобритания и Италия.

Така е открита най-богатата в света колекция от мозайки, която се съхранява в Музея на мозайките в Газиантеп. Повечето от тях са с фигури от древногръцката митология.







Най-прочутата мозайка има собствена история и е наречена "Главата на Циганката". При спасителните разкопки тя е била открадната и продадена на университета Боулинг Грийн Стейт в щата Охайо. След дълги преговори миналата година парчетата от експоната са върнати на Турция и изложени в Музея на мозайките.

Има предположение, че "Главата на Циганката" може да е портрет на Александър Македонски. Все пак извадено от контекста на цялата картина, това не може да се твърди със сигурност.

В момента разкопките, реставрацията и експонирането на находките в района на града продължават усилено. Успоредно с работата на археолозите, посетителите също могат да стават свидетели на това, което се открива. Интересно и впечатляващо е, че за раставрация се използват само материали, които са съществували по време на строежа.

Новите елементи се изработват от камък, който се намира в района, а всички хора, които разглеждат града, го правят по пътеки, които лесно могат да бъдат демонтирани и преместени при нужда. Няма бетон, няма цимент, няма тухли итонг.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/antichniyat-grad-zeugma-gradat-na-rimskite-mozayki-v-anadola