Археологически находки във Видинска област

[Hatshepsut]

Красота от праисторията при село Балей


Съд, намерен миналата година при Балей

© Снимки: Венета Павлова

Преди около 3600 години, недалече от Дунава, при днешното село Балей в Северозападна България, възниква праисторическо поселение. То е обитавано в продължение на четири столетия. Днес е смятано за най-голямото проучено селище от интересна култура, развила се край голямата река на територията на днешните Източна Сърбия, Южна Румъния и Северозападна България. Уникално е за долното й поречие с това, че в него едно над друго през столетията е имало пет последователно построени селища. Разположено е на брега на река Тимок, на 2 километра от вливането й в Дунав. Защо древните хора са харесали това място – разговаряме с доц.д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при БАН:

„Те винаги избират места около реката, които са незаливни, а там мястото е точно такова. Удобно е от всяка гледна точка, защитено е от ветровете, от дунавските наводнения. Миналата година например, когато започнаха да се топят снеговете от Централна Европа и се вдигна нивото на реката, водите на Дунав навлязоха в устието на Тимок. И ние ги наблюдавахме, те стигнаха на два метра от нивото на селището. Преди около две години пък самото село Балей беше залято – скъсаха се дигите на Тимок, но праисторическото поселение остана сухо. Така че древните ни предци са избрали идеално място, което хем е близо до голямата река, хем е защитено. И затова доста дълго време са живели там.”

Дълго спрямо начина на живот в тази култура, защото според учените хората от нея са се местели. Заселвали се на едно място, обитавали го известно време, после търсели друго, вероятно след като плодородието на земята, която обработвали, намалявало. А колкото до наследството им, днес археолозите го определят като „култура на инкрустираната керамика”. С какво се отличава тя?

„Първо, с изключителното майсторство на хората, които са правили тази керамика – грънчарите – казва доц. Александров. – Като се почне от познаването на местните глини, тяхното качество, до технологията за направа на съдовете, изпичането, украсата, на всяка стъпка от производството им. Тези съдове са с много високо качество, предполагам, че ще бъде трудно и на днешните грънчари да направят някои от тях. Украсени са с врязани мотиви, обикновено геометрични, но има и растителни, тук-там откриваме и човешки фигури. Врязаните изображения са инкрустирани с бяла паста, оттам идва и името на тази култура, защото може би 60 процента от керамиката е с такава украса. Направихме химически анализи на това вещество, оказа се, че това са стрити животински кости, които се използват за запълване на врязаните линии. А белият цвят на пастата създава красив контраст с излъсканата тъмна керамика. Естетическият ефект е поразителен. Тази култура е разпространена в Сърбия, Румъния и България, и във всяка една от страните имаше различни имена. Затова, тъй като тя е свързана с едно и също население, ние се разбрахме с колегите оттам да използваме едно название - култура на инкрустираната керамика.”

Около 15 са селищата от нея на българския бряг, известни на археолозите. Открити са и няколко некропола. Впрочем, миналата година по един случаен и забавен начин е намерен некрополът при Балей. Селото няма канализация, затова за тоалетните се копаят септични ями. В една от крайните къщи стопанката помолила своя съселянин Любо да изкопае такава яма. А двамата като ученици са участвали години наред в разкопките на праисторическото селище. В един момент Любо оставил лопатата и казал: „Роза, дай сега нож и четки.” (Те са необходими за внимателно изваждане на предмети в археологията). Така двамата разкрили професионално първия гроб. Почистили съдовете, прибрали ги и след това се обадили в музея на Видин. Късмет. И след като била отпусната скромна сума за разкопки, археолозите започнали проучванията на некропола, който търсели от десетилетия. Хората от древното селище са изгаряли мъртвите и са полагали останките им в глинени съдове, покривали ги с капак. Около тях оставяли различни дарове: други съдове, глинени идоли, по-рядко метални предмети. „Надяваме се тази година да направим един проект и вече по-мащабно да изследваме този некропол, но ще трябват повече средства. Скъпо е не толкова откриването на гробовете, разчистването и документирането им, колкото реставрацията и консервацията на намерените предмети. Ако не намерим сума, която да отговаря на изискванията за цялостно проучване от първата копка до реставрацията и консервацията, мисля, че няма да правим разкопки или пък те ще бъдат в малък мащаб”, отбелязва д-р Александров.

Съдове от некропола на праисторическото селище

Обикновено в некрополите се намират по-добре запазени предмети, тъй като от самото начало са скрити под земята. Така при Балей са открити амфори, високи от 30-ина сантиметра до метър, чинии, паници, купи, чаши, кани.

„В некропола като урна се използват амфорите, като капаци – купите, а като дарове – всички съдове – продължава археологът. – Освен това, поставя се и идолна пластика: антропоморфни изображения, обикновено женски, които са много красиви. Има и зооморфни, на животни, има модели на лодки. Има детски играчки, например глинени патици. Вътре в такива кухи патици вероятно са поставени някакви зрънца, защото дрънчат. Сега преговаряме да направим рентгенов анализ, тъй като не бива да чупим предмета, за да видим какво има вътре.”

Дали моделите на лодки означават, че във Второ хилядолетие преди Христа хората често са плавали по Дунава и са го прекосявали? Стефан Александров и колегите му смятат, че те могат да бъдат и издължени съдове, в които е била готвена рибата. Но хората от двата бряга са общували помежду си.

„Определено са имали връзка, реката винаги, във всички времена, като изключим последния век и половина, е обединявала страните, а не ги е разединявала – казва той. – И аз се радвам, че границите паднаха и пак се връщаме към старото време. Така че са прекосявали Дунава, и то непрекъснато. Например при село Връв, което е на Дунава, има останки от тази култура. На отсрещния бряг е румънското село Гърла Mаре, там също има такова селище. Няма начин да не са преминавали реката най-вероятно с подобие на тези модели на лодки, може и със салове.”

Редовните археологически разкопки при село Балей започват в началото на 70-те години и продължават до края на 80-те. Така е събран огромен материал, който сега се обработва и анализира с финансовата подкрепа на американска фондация. Следващият етап от този съвместен проект е научна публикация за резултатите от проучванията. Сега прекрасната керамика от Балей може да се види в изложба на Регионалния исторически музей във Видин, посветена на 40-годишнината от началото на проучванията. Вероятно изложбата ще отиде и в други български градове.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100229093/krasota-ot-praistoriyata-pri-selo-balei

[Hatshepsut]

Село Балей - археологически разкопки

Село Балей (11 септември 2013 ) От края на август, в продължение на две седмици, археолози правят разкопки на некропола към късно-бронзовото селище край село Балей, община Брегово. Екипът се ръководи от д-р Георги Иванов и д-р Таня Христова от Националния археологически институт c музей към БАН, консултант е археологът Стефан Александров също от НАИ, с музей към БАН. В разкопките участват и археолози от видинския регионален музей. Археологическият обект е от късната бронзова епоха и там е открито праисторическо селище и прилежащия му некропол, които датират от XVI до XI век преди Христа. До момента археолозите са открили 50 праисторически съда и предмети.

http://bta.bg/bg/gallery/image/1044798

Приключиха разкопките в селище от Омирово време

Видин. Приключиха разкопките при видинското село Балей, където се намира най-късното селище от бронзовата епоха в долнодунавския басейн, съобщи Фионера Филипова, директор на историческия музей във Видин. Според археолозите, селището и прилежащия му некропол, където се извършват разкопките, е възникнало през втората половина на второто хилядолетие преди Христа, когато е началото на т.н. Омиров период.

Проучването на селището е започнало през 1970 година. През това лято на терена са работили екип от археолози, воден от д-р Георги Иванов и д-р Таня Христова от Националния археологически институт на БАН. Консултант на разкопките е археологът Стефан Александров от същия институт.

За пореден път археолозите са открили керамика, покъщнина, кости, оръдия на труда. Находките от праисторическото селище са над 60 000.

60 са целите керамични съда. Те дават представа за бита на тогавашните обитатели на района.
В края на септември започват разкопки и в античния град Рациария край село Арчар, допълни Фионера Филипова. Министерството на културата е отпуснало 15 000 лв. за разкопките. Подготвя се обявяването на античния град за археологически резерват. С него той ще има по-различен от сегашния режим за посещение и опазване.

https://www.standartnews.com/regionalni/priklyuchiha_razkopkite_v_selishte_ot_omirovo_vreme-204595.html

[Hatshepsut]

Откриха неолитно селище край село Майор Узуново

„Открили сме първото селище край региона на видинското село Майор Узуново от края на седмото и началото на шестото хилядолетие преди Христа. Това е периода на първата земеделска цивилизация“, каза на пресконференция Георги Ганецовски, археолог в РИМ-Враца, предаде Радио “Фокус”- Видин.

За десет дена и на площ само върху 50 кв.м. са разкопани три контролни сондажа. При разкопките е получена огромно количество информация в частите на две вкопани структури. До този момент находките са около 60. Извлечените до този момент артефакти са в изключително добра степен на запазеност.

Открити са части от два керамични сервиза. Това е най-ранната керамика произведена от хората престояла повече от 80 века под земята.

http://novinite.bg/articles/57374

Намерено е селото на първите земеделци по нашите земи

Открили сме първото селище край региона на видинското село Майор Узуново от края на седмото и началото на шестото хилядолетие преди Христа. Това каза археологът от РИМ-Враца Георги Ганецовски. Откритието е периода на първата земеделска цивилизация. За десет дена и на площ само върху 50 кв.м. са разкопани три контролни сондажа, посочи още археологът.
При разкопките е получена огромно количество информация в частите на две вкопани структури. До този момент находките са около 60. Извлечените до този момент артефакти са в изключително добра степен на запазеност. Открити са части от два керамични сервиза. Това е най-ранната керамика произведена от хората престояла повече от 80 века под земята. "Тук говорим за население, което започва да изгражда свои жилища и селища на открито. Те си избират много конкретен ландшафт, свързан с климатичните фактори през този период.

Мястото край село Майор Узуново е точно такова край богат на извори на вода район. Това означава, че тук има вековни традиции относно грънчарството. Данните ни показват, че става въпрос за еднослойно селище", каза още Ганецовски. Откритото неолитно селище е от дървено землени кирпичени постройки. Двете открити структури носят характера на затворен комплекс, което означава че не е имало по-късно вкопаване в тях, което да обърка познанията и датировката на обекта. При разкопките се наблюдава използването на кремъчна суровина, която не е характерна за този регион. Суровината е извличана от Разградският регион, което означава, че още тогава е имало достатъчно добра възможност за комуникации на големи разстояния.

Друга част от откритите артефакти неолитното селище в село Майор Узуново са предмети от кост, като накрайник на харпун, два върха на стрели за дребен дивеч и два керамични ламбрети използвани като амулети или в обреди и ритуали за осигуряване на плодородие. Обектът е изключително богат на изключителни праисторически находки. Общата площ на неолитното селище е около 15 декара. Проучването на обекта на неолитното селище край село майор Узуново ще продължи и през следващата 2014 година.

http://www.blitz.bg/news/article/236013

[Hatshepsut]

Съдове от фина керамика, земеделски сечива и оръжия от неолита откриха археолози във Видинско

Какво пазят от хилядолетия земните пластове край село Майор Узуново? Умеем ли да четем историята на миналото по отломките на живота, някога огласял същата тази земя, по която вървим днес? Откритите при разкопките части от сечивата и оръжията на тези хора ще ни помогнат ли да научим повече за тях?
"Представителите на първата земеделска цивилизация са обработвали са земя, отглеждали са зърнени култури, изработвали са глинени съдове, ловували са дивеч и риба. Жилищата си издигали от дърво и кирпич и то така, че да ги приютяват за поне 25-30 години"- казва археологът Георги Ганецовски.



Обектът край Майор Узуново стана известен за археолозите след като иманяри разкопали с булдозер земеделски имот на специалиста по праистория във Регионалния исторически музей във Видин Николай Казашки. Шега на Съдбата, или необходима случайност? Защото "благодарение" на иманярските безобразия археологът открива в нивата си парчета керамика. И тръгва да търси съдействие за спешни спасителни археологически проучвания. А че не е сгрешил в преценките си, доказват още първите копки на обекта- археолозите попадат на изделия, които са много добре запазени.
За разкопките Николай Казашки кани своя колега от историческия музей във Враца- Георги Ганецовски, който в продължение на 12 години проучва неолитното селище край врачанското село Оходен. Разкопките край Майор Узуново стават възможни благодарение на средствата, осигурени от сдружение "Бъдеще в миналото" на видинчанина Иван Лишков, което от години подпомага археологическите проучвания в Северозапада.

Извършихме три контролни сондажа, получихме огромно количество информация. Успяхме да попаднем в частите на две вкопани структури. Находките до този момент, само за тези 10 дена, са над 60"- казва Георги Ганецовски и подчертава, че праисторическото селище край Майор Узуново е най-древното откривано до сега селище на територията на област Видин.



"Най-ранните досега находки във Видинско са от бронзовата епоха- край село Балей в община Брегово"- уточнява директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова. 
 
"Тези бели петна в Северозападна България по отношение на началото на най-ранната европейска земеделска цивилизация  започват да се запълват. Проучванията край Майор Узуново дават изключително важна информация. Има множество разкрити археологически обекти от този период в съседна Сърбия, но във Видин нямаше. Това е първият в този регион обект. Същевременно материалите, които извличаме, са изключително добре запазени"- продължава Георги Ганецовски.
 
Благоприятен за работата на археолозите е фактът, че почвата в района на Майор Узуново е щадяща към артефактите. Останките от керамика, върховете на стрели и изделията от кремък са почти във вида, в който някога са били изработени.

"Проучванията в местността "Градец" дават основания да твърдим, че след като първите носители на земеделска култура са обитавали, а в последствие и напуснали района, заселване не е имало поне до римско време. Поне до момента данните показват, че става въпрос за еднослойно селище. Това ще рече, че в края на седмото хилядолетие климатичните условия позволяват на това място за известен период от време да се заселят най-ранните носители на земеделска култура. Те са живели на това място, след което са го напуснали и в последствие- до периода на римската епоха, точно на същото място не е имало никой. Поради тази причина двете структури, част от които разкопахме, носят характера на затворен комплекс. Не е имало по-късно вкопаване в тях, което да обърка нашите познания относно датировката и хронологията на обекта"- категорични са археолозите. Според тях населението е имало познания как да изгражда селища на открито и как да избира подходящи за обитаване райони.
Неолитното селище се е простирало на около 15 декара. И въпреки че една трета от тях са изорани от иманяри, все пак остава достатъчно площ за проучвания.

"Загадката е такава- как изведнъж се появява една подобна култура с познания по отношение на строителството на сгради? Как изведнъж започват да произвеждат толкова добре оформени керамични съдове, и то използвайки най-примитивна техника? Защото по това време грънчарското колело все още не е открито..."- споделя идеите си Георги Ганецовски.
Съдовете от два сервиза- фина керамика, са лежали в земята 80 столетия! Пазили са памет за хората, които са ги изработили и подреждали на трапезата си в делник и празник.

"Сякаш са чакали в пръстта да поискаме да ни разкажат за тези хора"- доверява магията на общуването си с находките реставраторът от лабораторията на видинския исторически музей Екатерина Илиева. Тя с търпение и любов възстановява откритата на обекта повредена керамика.
"Всички ние, които участвахме в експедицията, ценим високо работата на Катя, защото тя връща живот на откритите и извадени от пръстта съдове, за да ги видим в автентичния им вид"- коментира археологът Георги Ганецовски.



"Откритите парчета керамика са от трапезни съдове, съдове за готвене и съхранение на продукти. Смятаме, че са произведени чрез т.н. "лентеста техника"- ленти от "разточена" глина са налагани спираловидно, а след това "ръбовете" между тях са били заглаждани и върху тях е нанасяна ангобата- тънък пласт, получен чрез поливане с разредена глина", разказват участниците в разкопките.
 
Учените са удивени от това как хората от неолита са изпичали керамичните съдове- в открити огнища, като умело са регулирали притока на въздух, така че виртуозно оформената фина керамика да издържи на високата температура без да се пропука.

"Правим такива опити, но трудно успяваме да хванем тази технология на праисторическите хора"- коментира Георги Ганецовски, който от няколко години води занимания по експериментална археология с ученици и студенти.
При разкопките са открити каменна тесла, която е служела за обработка на дървесина, шила от кост и изделия от кремък. Според учените подобен вид кремък не е характерен за Северозападния район на страната.



"Такъв кремък- с цвят на кехлибар, има само в района на Разград. Изводът е, че през проучвания период е имало достатъчно възможности за комуникации на големи разстояния. Имало е обменна търговия и една от суровините за размяната е бил кремъкът", редят хипотези археолозите, като подчертават, че за древните зeмеделци кремъкът е толкова важен, колкото стоманата за 20 век, а изделията, открити край Майор Узуново, са от най-качествена суровина, с отлична цепимост.
При разкопките в местността "Градец" са открити керамични дискове, които са с поразителни сходства с ранно неолитния обект край врачанското село Оходен. Според археолозите, проучвали обекта, откритите най-ранни символи на слънчевия диск сочат, че праисторическите хора са били в пряк контакт със земята и слънцето и е логично да има начини за изобразяването им и навлизане на култове, свързани с тях.  Находките сочат че хората, обитавали селището преди 80 века, вече са знаели как да обработват земята и да добиват първите земеделски култури, така че да не зависят само от събирачеството и лова.



Уникална находка е накрайник за харпун, който е служел за улов на едра риба. До сега подобен артефакт от новокаменната епоха не е откриван. Намерени са и върхове на стрели от кост, за улов на пернати или риба. Любопитна находка са и откритите керамични лабрети. Тези предмети са изработвани само през ранния неолит и са използвани като амулети или в конкретни обреди, свързани с осигуряването на плодородие. Предметите са изключително рядко откриваеми, но тук са намери три!
 
Археологическите проучвания в района на село Майор Узуново ще продължат и през следващата година. Когато в късната есен на 2013 година археолозите започнаха спасителните разкопки, те започнаха от терен, "проверен" от иманяри, които с тежка строителна техника са "проучвали" мястото и необратимо са унищожили около една трета от древното селище, което е чакало в земята срещата си с бъдещето почти 80 столетия...



http://bnr.bg/vidin/post/100307595/sydove-ot-fina-keramika-zemedelski-sechiva-i-oryjiya-ot-neolita-otkriha-arheolozi-vyv-vidinsko

[Hatshepsut]

Реставраторка реди пъзел на хиляди години

100 римски монети от времето на император Константин открити в Бонония


Екатерина Илиева показва фрагменти от римския период, кр. III в., нач. на IV в., открита при кула №8

Пъзел на хиляди години подрежда всеки ден реставраторката Екатерина Илие­ва в Регионалния исторически музей във Видин (РИМ).
Заварваме я в малката й стаичка в сградата на „Кръстата казарма” във Видин свела глава над поредната задача. Подрежда открити при разкопки  парчета керамика, части от глина или пана. Целта е, споделя Катя, както всички я наричат, в крайна сметка да се възстанови картината от миналото, да се сглоби цял съд или мозайката – и точно както е при пъзелите, и тук се налага търпеливо да се напасват парче след парче.
За разлика от пъзелите, които можеш да купиш от някой магазин за играчки или от книжарница и „да погледнеш картинката”, то археолозите
изравят артефакти на метри дълбочина
често липсват не едно и две парчета, казва Катя и отново се вглъбява в  подреждането на поредния античен съд.
Екатерина споделя, че в своя дългогодишен опит на реставратор е редила различни пъзели - на стотици и дори хиляди години. Еднакво обича да  събира парченца съдове, открити при разкопките, както и сама да участва с археолозите на разкопки. Огромна тръпка е, когато на терен се откри находка и тя трябва да се извади, почисти, надпише, постави  в плик, в които се поставя и бележка в кой квадрат, на каква дълбочина, на коя дата са открити предметите, както и описание какво представлява съответният предмет.
 И когато приключат с разкопките, всичко открито и подредено, с пликовете, пристига при нея, описва работата си Катя.
   Първата й задача, казва Катя, е да измие и изсуши парчетата керамика. Съ­­дър­­жанието на всеки плик се слага отделно, листчето с данните неизменно е там, за да не се наруши хронологията. Обяснявайки всичко това, тя
не спира да търси пасващи си парчета
сред керамичните фрагменти, подредени на стари вестници от двете страни до стените в един от коридорите на музея „Кръстата казарма”. Това са част от предметите, открити при завършилите само преди месец  проучвания на останките на кула №8, част от античната крепост Бонония, намиращи се в кв. „Калето” във Видин.
След почистването и изсушаването, започва ре­­денето на пъзела – отделните парчета се лепят с разтворимо лепило, след слагането на всяко парче до изсъхване на лепилото се слагат щипки, така че да не се разместят парчетата. Когато счупването е чисто, това й говори, че то се е получило при ваденето на находката от земята, така че пасващото парче трябва да е някъде в плика. Старите счупвания си личат по това, че с времето по ръбовете са се получили налeпи от варовик, пръст, пясък и други примеси. Много по-лесно е, обяснява тя, да се работи с керамични съдове, направени на грънчарско колело – при този тип изработка ясно се виждат линиите, нишките са успоредни, равномерни, така че съседните парчета лесно се откриват. Най-трудното е в началото – да се хване профилът, тоест да се реконструира едната страна на съда от дъното до устието.
Тази година археологическият сезон на РИМ – Видин беше открит с проучванията на останките от античната кула. Това обаче е само началото – за втора година от Министерство на културата бяха отпуснати средства за проучване на античния град Рациария край Арчар. За поредна година ще продължи и работата на археолозите в некропола в Балей и в неолитното селище край с. Майор Узуново.
„Хубавото е, че тази година от Община Видин ни отпуснаха пари за проучване – аз вече 13 години съм в Регионалния музей и не си спомням такъв случай, в който от общинския бюджет да са отпускани пари за разкопки. Дано и занапред да се случват нещата”, казва Екатерина Иванова.

http://www.monitor.bg/article?id=442515

[Hatshepsut]

Археолози откриха две мраморни плочи посветени на богинята Диана

В античната Рациария е съществувал храм на богинята Диана, доказват го откритите преди дни при археологически разкопки две мраморни плочи (арии), съобщи за БТА доц. Здравко Димитров - ръководител на археологическия екип.
Развалините на града се намират на 27 км югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом, 2 км западно от днешното село Арчар, Област Видин.
Едната мраморна ариа датира от 151 година и е поставена от провинциалния управител на Горна Мизия по времето на император Антоний Пий. На другата предстои надписът да бъде разчетен.
Двете много важни находки са с надписи на латински език, посветени на богинята Диана, и всяка е с височина 1,50 м. Те ни дават категорични сведения, че са поставени от управители на провинция Горна Мизия, които датират от втори век, времето на най-голямото развитие на Рациария като римска колония, допълни Димитров.
Разкопките на антична Рациария започнаха в началото на септември и ще продължат до края на октомври. Те се финансират от Министерството на културата и са на стойност 80 000 лв., каза ръководителят на археологическия екип.

Римският град Рациария е разположен в района на днешното село Арчар, близо до Видин. Рациария възниква в началото на 1 в. от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69 - 79 г.), който полага големи грижи по укрепването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия, на която Рациария е една от главните станции.
Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити. Единствено при разкопките на Рациария е открито златно находище в жилище - такова нещо няма дори при такива известни римски градове като Херкулан и Помпей, твърдят специалистите.
Освен това в Рациария е било широко застъпено бронзолеярството, грънчарството, обработката на олово, стъкло и кост.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/v-raciariia-e-syshtestvuval-hram-na-boginiata-diana-6024785

[Hatshepsut]

При разкопките в Балей – находки на 3600 години

За находки отпреди 3600 години съобщи във Видин археологът от Националния археологически институт при БАН Георги Иванов. Той за пореден път е ръководил екипа, продължил разкопките на древно селище и неговия некропол при село Балей, община Брегово. Открити са над 50 глинени съда, оръдия на труда, битови вещи. Продължихме проучванията на некропола, където се откриват следи от погребения – урни, покривани с купи и положени до тях съдове за жертвена храна. Те имат голяма научна стойност, защото говорят много за живота и погребалните обичаи на древните хора, живели по нашите земи, изтъкна Георги Иванов. Според археолога става въпрос за пратракийско племе. Подобни находки откриват и археолози по съседните земи в Румъния и Сърбия. Близката култура на находките – женски фигури, птици, урни от глина, основи на къщи, говорят за сродни племена или дори за едно и също племе, населявало тези земи. По тях е имало голяма популация на бобри, а местните са използвали месото им за храна, откриват също археолозите. От началото на разкопките при село Балей са открити над 60 000 артефакта. 60 от тях са цели глинени съдове. Датирани са 1600 години преди Христа. Част от тях са изложени в Регионалния исторически музей във Видин. Предстои откриването на изложба, на която ще бъдат представени находките от това лято. Това ще стане през 2015 година, след обработката им.

http://stroitelstvoimoti.com/

[Hatshepsut]

Разкриха най-голямата резиденция на областен управител в Северна България през IV-VI век

Втори сезон екип от археолози, водени от доц. Здравко Димитров, се опитват да спасят Рациария от вандалската разруха на иманярите, съобщава БНР. До края на този месец учените ще останат на обекта, за да се опитат да премахнат насипите от изкопната дейност на иманярите. Сред последните им открития е резиденцията на провинциалния управител на града и Северната крепостна стена, посочва доц. Здравко Димитров.

"Разкрихме напълно резиденцията на провинциалния управител на Рациария с площ от 2-3 декара, най-голямата в Северна България от този период, IV-VI век. Проучваме и късноантичната баня на 30 метра северно от резиденцията, открита от булдозерите на иманярите. Състоянието й е доста тежко, но има много запазени елементи, като мраморни плочи. Новото за тази година е проучването на северната крепостна стена на римската крепост. При пълното й откриване тя ще бъде визитната картичка на обекта Рациария, ще се вижда от пътя. Открихме и сгради зад северната укрепителна стена, най-вероятно казармени помещения. Може да се види и уникалната изработка на намерените корнизи, бази и капители от баните до село Дражинци, изработка на най-добрите каменоделци на Римската империя", поясни археологът.

"На Рациария се намират и множество керамични изделия като лампи, теракота, кани и амфори. Някои от тях са от края на II и началoто на III век", уточни докторантът по римска и късноантична керамика Николай Русев. Според него на обекта е имало северноиталийски внос, раннославянска керамика от V-VII век, която рядко се намира. Сред находките е и купа от производствените центрове в Бутово, Хотница и Павликени от края на II и началото на III век.

https://www.ndt1.com/article.php/20141024114149471

[Hatshepsut]

10 гроба бяха разкрити в некропол на 37 века край село Балей

10 гроба бяха разкрити при завършилити тазгодишните археологическите разкопки на древния некропол от 16-11 век преди Христа край видинското село Балей. Артефактите са от три хронологически и териториално разграничними култури -Вербичоара/Гамзиград/Парачин; Балей-Орсоя; Бистрец-Ишалница/Въртоп . Археологическият комплекс край Балей - селище и некропол, дава на историческата наука много находки, които дават отговор на въпросите на учените за тази далечна епоха и за живота на хората, населявали тези земи, категоричен е Николай Казашки.
Вече пета поредна година археолозите проучват некрополът с цел изясняване характера на погребалния обичай на древното население. Археологът и зам.ръководител на епика Николай Кизашки от Регионалния исторически музей във Видин уточни, че жилищните структури открити до некропола край село Балей са проучвани от 1970 до 1989 г. и в момента това е единственото селище с некропол в рамките на Средно- и Долнодунавския басейн, където се провеждат редовни разкопки.
Тази година финансирането на разкопките е осъществено от министерството на културата и архелозите са работила на обекта в продължение на 2 седмици от началото на октомври .Разкрити се 10 погребални структури, като едната от тях се състои от много на брой урни и погребални дарове -общо 16 съда, каза Николай Кичашки.
Досега от некропола е проучена около 20 процента от територията и откритите архелогически находки представляват материали с голяма научна и естетическа стойност. Погребални структури от некропола са експонирани в три музея в страната. В историческият музей Конака във Видин има специална зала за откритите находки в некропола от село Балей. През м.г сред открити находки най-интересната бе напълно запазена 25-сантиметрова керамична статуетка с врязана украса. Открити бяха над 40 керамични съда , между които и десетки урни, съхранили се повече от 3000 години.
Разкопките на археологическия обект некропол край село Балей се извършва от екип на Националния археологически институт с музей към БАН и Регионалния исторически музей във Видин. Ръководител на екипа археолози е гл. ас. д-р Георги Иванов от Националния археологически институт с музей към БАН, научен консултант е доц. д-р Стефан Александров от НАИМ-БАН.

https://www.monitor.bg/

[Hatshepsut]

Древна керамика с инкрустации откриха край село Балей

Инкрустирана керамика от преди 3 400 години откриха археолози в древен некропол във видинското село Балей. Всеки от съдовете е уникален по форма и украса. Некрополът е открит случайно едва преди няколко години, въпреки че самото селище, което е от бронзовата епоха, отдавна е проучено.

Археолози знаели за древното селище от преди повече от 40 години, но дълго не успявали да открият некропола, докато хора от Балей не ги потърсили.

Доцент д-р Стефан Александров, ръководител на археологическите разкопки в Балей: „Съвсем случайно при прокопаването на една шахта попадат на така наречения гроб номер А и съвсем професионално са си го почистили и донесли съдовете в музея във Видин."
Селището е обитавано през бронзовата епоха в продължение на 400 години. Учените намират сходство и с други по поречието на Дунав, но това край Видин е сред най-големите.

Доцент д-р Стефан Александров, ръководител на археологическите разкопки в Балей: „Тази култура всъщност, тези хора, които са оставили този некропол и селището там, е в общи линии от Железни врата до някъде - Оряхово... С тази прекрасна керамика ние ги наричаме „култура на инкрустираната керамика".
Идеята на археолозите е да представят съдовете в националната изложба на находките от тазгодишните разкопки. След това ще останат в музея във Видин.

Екатерина Илиева, реставратор: „Нямаме повтарящи се - копирано точно форма и копирана точно украса. Уникални са."
При разкопките учените открили само няколко накита, а със сигурност хората, които ползвали красивата керамика, не били почитатели на златото.

Доцент д-р Стефан Александров, ръководител на археологическите разкопки в Балей: "Златни накити няма и от селището, и от тук. За съжаление, или за щастие- не знам, защото ако имаше може би нямаше да има некропол."
На разкопките в Балей ще пристигнат и антрополози, а учените се надяват и на ДНК анализ, който да установи родствените връзки между хората, погребани в некропола.

http://news.bnt.bg/bg/a/drevna-keramika-s-inkrustatsii

[Hatshepsut]

Откриха женски накити на 3600 години във Видинско

Александров от Националния археологически институт с музей към БАН, ръководител на археологическите разкопки.

Според учените, находката е особено интересна с това, че за пръв път се откриват висулки, които датират от около XVI век пр. Хр.

Предположенията са, че те са красили косите на жена, живяла по тези земи преди повече от 3600 години.

"За пръв път такива висулки излизат при разкопки. Има три златни висулки, които се съхраняват в музея във Видин, но те са случайно открити в село Тополовец през 70-те години при копаене на канали. Тези златни висулки досега ги датирахме възоснова на паралели - в Унгария, в Румъния има подобни находки и по тяхната датировка датирахме и нашите. Различното сега е, че намерените от нас бронзови висулки вече ги датираме в контекста на нашите разкопки", разказва доц. д-р Стефан Александров.


Доц. д-р Стефан Александров

Неолитното селище край Балей е проучвано първоначално от бившия директор на видинския музей Ана Йоцова и Румен Катинчаров от НАИМ-БАН, които в продължение на 18 години - от 1970 година до края на 80-те, с няколко прекъсвания, работят на обекта. Макар селището да е проучвано години наред, местонахождението на некропола дълго време остава загадка. Едва преди няколко години по щастлива случайност учените попадат на него.

За пръв път на археологически обект във Видинско се прави 3D-заснемане на находките

За пръв път тази година се прави 3D-заснемане на структурите, намерени при проучванията на некропола. Внедряването на тази станала напоследък модерна технология, която досега не е използвана на археологически обект във Видинско, е благодарение на археолога Николай Казашки.

"Преди два месеца докато бях на разкопки в Сандански видях тази технология, научих се как да го правя - необходим е по-мощен компютър и да се научиш как се работи със специалните програми. На дадена структура - например гърне, се правят от различни ъгли снимки - нужни са около 50 снимки, които след това се обработват с компютърни програми, за да се получи 3D-образ. Сега за първа година правим такова 3D-заснемане на структурите, които намираме - това позволява даден съд да бъде въртян и да се вижда от всякакъв ъгъл", обяснява Николай Казашки.

Керамичен съд от разкопките край Балей

На този етап археолозите все още не смеят да правят обобщение за характера на некропола - дали е бил организиран на родов или на някакъв друг принцип.

Балей е част от уникалната "култура на инкрустираната керамика"

Преди около 3600 години край днешното село Балей е съществувало селище, което е било част от една изчезнала култура. Става дума за т.нар. „култура на инкрустираната керамика“, образци от която са открити на няколко места в днешна Сърбия и България. Предполага се,

че ареалът на тази култура се е разпростирал по поречието на Дунав от "Железни врата" до Видин и Оряхово. До момента специалистите са открили в Балей голямо количество керамични предмети, повече от които инкрустирани с много интересни орнаментални мотиви с бяла паста.

Анализът показва, че пастата за инкрустациите е била приготвяна от стрити животински кости, примесени с лепило.

През 2013 г. археологът доц. Стефан Александров предположи, че по-голяма част от хората, обитавали въпросното селище преди 36 века са се занимавали със земеделие и скотовъдство.

"Със сигурност е установено, че древните хора от Балей са ловували много бобри и че са ползвали месото за храна. Това беше установено на проф. Николай Спасов",

посочва ученият пред сайта Severozapazenabg.com и допълва, че някъде около селището е имало център за производство на суров бронз, от който са правени украшения. Друг любопитен факт е, че 20-25% от месото, което са яли древните, е идвало от лов.

"Основно са ловували глигани, намерен е цял скелет на глиган с височина около 1,2 м. Имало е и много елени. Интересно е, че по това време домашните коне по тези земи са били с размерите на глигана – тъй като са се ползвали коне от европейската порода, които са също с височина около 1.30 м.", изтъква специалистът.

http://www.kirilica.info/2017/09/otkriha-zhenska-ukrasa.html

[Hatshepsut]

Уникална находка – керамична глава на богинята майка,
намериха археолози край Майор Узуново

Уникална находка – керамична глава на антропоморфна фигура, стилизирано изображение на богинята майка, която е без аналог досега в България, е един от артефактите, намерени от археолозите, които в продължение на повече от две седмица проучваха неолитно селище край село Майор Узуново. Разкопките се проведоха под ръководството на директора на Регионален исторически музей – Враца Георги Ганецовски, който в продължение на 18 години работи по проучването на праисторическото селище, открито край врачанското село Оходен. В разкопките активно се включиха и специалисти от Регионален исторически музей – Видин.

Интересът на Ганецовски към обекта край Майор Узуново е от години. „2013 година реализирахме тук спасителни археологически проучвания, продиктувани от един феномен, наречен иманярство, който в случая удивително за нас, може би заради неграмотност или просто заради човешка лудост, беше до голяма степен унищожил този праисторически обект, в който няма интерес за иманярите, които търсят метали, но може би заради това, че в участъци в близост е имало следи от по-късни археологически ситуации, това е накарало иманярите да работят с тежка верижна техника. Това ни принуди да реализираме спасителни проучвания“, разказа за вестник „НИЕ“ Георги Ганецовски. Допълни, че през 2013 година разкопките били изцяло финансирани от частно дарение.

„Стартирахме една многогодишна кампания в опити да убедим държавата за необходимостта районът на Видин да бъде подкрепян наравно с останалите региони и в тази част на археологията, тъй като смея да твърдя, че до момента имаше много силен дисбаланс в държавното отношение към опазване на културното наследство в частта на праисторията в района на Видин“, разказа археологът. Ганецовски отбеляза, че след пет години опити, най-после през тази година било отпуснато финансиране от целева програма за подкрепа на археологически проучвания към Министерство на културата. Това е истински пробив, подчерта археологът, защото за пръв път е отпуснато държавно финансиране за проучвания на праисторията във Видинско.
Миналата година в местността край Майор Узуново, с помощта на университета в град Тюбингер, били направени геофизични проучвания по съвременна методика, благодарение на които били регистрирани няколко участъка със структури, вероятно отнасящи се към новокаменната епоха, както и били засечени границите и площта на обекта, който обхваща между 12 и 15 дка. „Имаме прекрасни геомагнитни заснемания, работим и с дронове, които позволяват във всеки момент да реализираме въздушни снимки на конкретни теренни ситуации“, посочи Ганецовски.
„Предвид на обстоятелството, че от 18 години във Врачанско реализираме една широкомащабна археологическа кампания на много подобен обект, имаме уникалната възможност да запълним едно бяло петно в науката и бяло петно в европейската праистория именно тук, на територията на община Видин. Става въпрос за една култура, която е проучвана в района на Железни врата, в Източна Сърбия, както и на територията на Румъния – културата се нарича „лепенски вир“, с материали, характерни за култура протостарчело, която се датира от времето на края на VII и началото на VI хилядолетие преди Христа, тоест около 8000 години назад във времето.



Обектът край Майор Узуново може да се окаже ключов за разгадаване на много неясноти около прехода между т.нар. среднокаменна епоха (мезолит) и новокаменната епоха (неолит), посочи археологът. „Това е важно, защото точно този преход ще ни даде ключовата информация точно какви процеси са се случили преди малко повече от 8000 години, които процеси са довели до качествено ново стъпало в развитието на човешките общества, които от събирачи и ловци (присвоителна икономика) се превръщат в производители, в култиватори на земята, строители на сгради и селища. Тоест, възниква т.нар. производяща икономика. Това е ключов процес, от който възниква този първоначален импулс, довел до съвременната цивилизация. Затова аз винаги казвам, че ние проучваме пионерите, строителите на съвременната европейска цивилизация“, обясни Георги Ганецовски.

Праисториците не се интересуват от злато и бижута – дори златото им е скучно, допълни археологът. „Ние боравим с хилядолетия и златото, което се появява преди 4000 години не ни е толкова интересно. Ние се занимаваме с проучване на дълбините на времето – там, където започва всичко, златото е последствие на това, което започва с камъка и кремъка“, сподели Георги Ганецовски.

Въпреки малката проучена площ – едва около 150 кв. метра, археолозите са доволни от резултатите. Няколко са интересните открития, посочи ръководителят на разкопките. Намерени са традиционни инструменти от кремък – кремъкът за хората през неолита е имал същото ключово значение каквото има стоманата за съвременната ни икономика, те са използвали именно суровината на кремъка и камъка, за да произвеждат всичко, коментира Ганецовски. Открити са и доста добре запазени керамични съдове. „Керамиката е първият изкуствен материал, който човекът започва да преработва и затова тя за нас е „азбуката“, дава ни основната информация. А тази керамика е най-ранната в Европа“, посочи ръководителят на проучванията край Майор Узуново.

Сред откритите на обекта артефакти е и стрела, по всяка вероятност за риболов, изработена от кост. Ганецовски напомни, че при спасителните разкопки една от находките е уникален костен харпун, който няма до момента аналог в Европа. „Става въпрос за човешко общество, което по собствен път започва да култивира житни растения, но което не се отказва и от коренните си умения и начини за добиване на препитание чрез лов, риболов и събирачество“, коментира археологът.

„Попаднахме на една вкопана структура, която е жилище – вкопана е, защото по-всяка вероятност тогава климатът е бил по-суров, което е налагало хората частично да изграждат своите обиталища, вкопани в земята“, обясни Георги Ганецовски. Той допълни, че структурата е съществено разрушена, което затруднява работата по проучването й, но любопитното е, че археолозите попаднали на част от тази сграда, която определено е служила като домашен олтар – място, където са извършвани определени обредни функции, с цел осигуряване на плодородието и продължаване на рода.
„Интересни са ни едни находки, свързани с култа им, с обредите им – загадъчни керамични артефакти, които се наричат лабрети. Те имат конкретна форма, с роговидни израстъци, и символизират мъжкото начало – тези керамични артефакти са били произвеждани и използвани в конкретни ритуали за осигуряване на плодородие единствено през периода на ранната новокаменна епоха, след което по някакви причини спират да се използват. Поради което и тези артефакти са много точно датиращи“, разказа Георги Ганецовски. Той показа и открити при проучването керамични дискове, които според него са имали обредни функции, защото дискът като изображение в митологията на древните земеделци е най-ранният символ на слънцето. А слънцето дава препратки отново към мъжкото начало, обясни Ганецовски.

При проучването на неолитното селище край Майор Узуново е намерена находка, също свързана с религиозните обреди, но символизираща женското начало – тази находка археологът определи като уникална. „Намерихме една находка, единствена по рода си за региона, а аз считам, че и за България – глава на антропоморфна фигурка, изобразяваща богинята майка земя, това е най-древното божество“, посочи Ганецовски. Той обясни, че стилизираният начин на оформяне на очите и носа за археолозите са една ясна препратка именно към културата „лепенски вир“, в която има открити каменни пластики със същата техника на изобразяване, но с доста по-ранна датировка. „Това откритие ни показва, че можем да „издърпаме“ времето на прехода от присвояваща икономика към произвеждаща по-назад във времето, а именно в VII хилядолетие преди Христа. За мен това е уникална находка“, сподели Георги Ганецовски.
„Разчитам това да е едно начало на устойчив проучвателен процес, който да продължава всяка година и разкопките от спасителен характер да придобият редовен характер. Тъй като потенциалът на обекта от научна гледна точка е огромен и не по-малко има капацитет и като потенциал за развитие на културен туризъм“, заяви Георги Ганецовски.

https://www.niebg.net/dpal/node/11557