Археолозите, намерили двореца на Асеневци, заслужават отличие, смятат техни колеги
15 септември 2009 | 16:12 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Нямаме право да не забелязваме това, което направи екипът на археолога ст.н.с. Константин Тотев на хълма Трапезица, каза пред Агенция “Фокус” историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий”. По думите му - представителната църква, която е била в рамките на двореца на Асеневци – „Свети Архангели”, където са били мощите на Свети Гаврил Лесновски, пренесени лично от цар Калоян, говорят за това, че нашите царе, с пренасянето на мощи, със създаването на култове, са очертавали българската етнокултурна територия. Имало е около 20 търновски светци, на които, за съжаление днес техните мощи са или в съседни държави, или са унищожени, или са изчезнали. Те очертават една територия на българското етнокултурно пространство, в което влиза цялата географска област Македония, не само днешна Вардарска, но и цялата географска област. Тук е имало мощи, освен на Гаврил Лесновски, и на Иларион Мъгленски в църквата „Свети 40 мъченици”, на Света Петка Търновска от Източна Тракия. Ст.н.с. Константин Тотев намери тук един предмет на изкуството, който има Свети Прокопий – Нишкият светец. Тук по някакъв начин е отеквал и култът на Свети Прокопий, покровителя на Ниш, т.е. на Поморавието – разказа още доц. д-р Пламен Павлов.
Дори с тези разкопки, правени с толкова малко средства и такъв къртовски труд от моите колеги, заслужават не само да бъдат поздравени, но и дори отличени. Особено Константин Тотев и Пламен Караилиев, археолозите, които работят без да вдигат много шум, но методично, много предпазливо, както трябва да го прави съвременната наука. Но тези хора правят нещо, което нямаме право да не го забелязваме. Те намериха двореца на Асеневци. Те намериха мястото, откъдето е възобновено Българското Царство след византийското владичество, намериха мястото, откъдето се е управлявала тази държава във времената на нейния най-голям разцвет. Ако искаме да следваме европейските стандарти за отношение към културни ценности, научна етика и грижа за опазването на паметниците, нямаме право да не оценим високо това, което извършиха Константин Тотев и неговият екип на Трапезица, смята доц. д-р Пламен Павлов.
Доц. Пламен Павлов: Дворецът на Асеневци в Трапезица е съпоставим с дворците на Царевец, Плиска и Преслав
15 септември 2009 | 15:46 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Дворецът на Асеневци в Трапезица е съпоставим с дворците на Царевец, Плиска и Велики Преслав – това каза пред Агенция “Фокус” историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий”. По думите на доц. Пламен Павлов - това, което преди две години беше едно предположение – че на северната част на хълма Трапезица ст.н.с. Константин Тотев и неговият екип попадат на ранните дворци на Асеневци, днес може да се каже, че вече е напълно сигурно. "Колеги изразяваха известни съмнения, че нямало тронна палата и други елементи на една голяма представителна държавна сграда, но днес, вече благодарение на разкопките през последните седмици, може да се видят очертанията и на тронната палата, и на много други представителни елементи на тези дворци, които показват една забележителна история в три периода. Откриването на този аристократичен некропол, в който имаме остатъци от златоткани одежди, които говорят за царски погребения, променят коренно представата ни и за Трапезица, и за средновековно Търново като археологическа даденост" - каза доц. Пламен Павлов.
Тук трябва да бъдат концентрирани много усилия. През последните години на Трапезица и други места в Търново бяха открити интересни обекти, но голямата сензация наистина е това, което намери Константин Тотев - двореца на първите Асеневци, който според мен повече е бил дворец през ХІV век с едни повече жилищни функции, а не толкова държавно-административни, смята доц. Пламен Павлов.
По думите му - от средновековни извори знаем, че нашите царе са имали „топли” и „студени” палати, т.е. че е имало няколко царски двореца. "Вероятно тази огромна сграда, която е разкрита на Царевец през `60-те - `70-те години на ХХ век, е била преди всичко административният дворец, аналогична на днешното Президентство и Министерски съвет. Търновските легенди разказват, че царете са живели на Трапезица, и вероятно това продължава до самия край на Второто българско царство. Това е било, така да се каже, домашният кът на династията. Това, което се открива, особено тези златоткани одежди в некропола, предмети на изкуството, които са съпоставими с най-добрите образци във Византия, говорят за една представителна дворческа култура" - каза той.
Колегата Константин Тотев работи с изключително малко хора и с нищожни средства. А обектът е съпоставим с дворците и на Царевец, и на Плиска и във Велики Преслав. Така че това трябва да бъде държавен приоритет. Министърът на културата Вежди Рашидов го е посетил, и много разчитам и на него, и на заместник-министър Тодор Чобанов, и на хората, които днес оглавяват министерството и дават надежда за промяна в политиката. Вярвам, че ще направят нужното този обект да не бъде изоставен, да не започне да се събаря, тъй като той се нуждае от много спешни консервационни и реставрационни работи, нуждае се разбира се и от средства за по-нататъшно проучване - каза доц. Пламен Павлов.
Няма пари за реставрацията на двореца на първите Асеневци на хълма Трапезица
15 септември 2009 | 14:26 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Липсата на средства за консервация и реставрация на двореца на първите Асеневци на Трапезица тревожи археолозите, които работят на обекта. Ако това, което се открива, не бъде реставрирано, няма смисъл въобще да продължаваме, защото ще изгубим това, което разкриваме – каза пред Агенция “Фокус” ст.н.с. Константин Тотев, ръководител на проучванията. И в момента на хълма Трапезица продължава работата на трети обект в един и същи сектор, който според Константин Тотев се оказва най-интересният. „Втори – трети месец работим на този последен обект. Априори, бяхме го свързали със светска представителна сграда, понякога се казваше военен ансамбъл на тази главна северна порта на крепостта. Но сега вече със сигурност в тези две седмици успяхме да хванем основите на една много голяма монументална сграда, на хоросан, много добре запазена, и първият период несъмнено е свързан с дворците на Трапезица. Тя е до северната главна порта”, каза той.
По думите му - възможностите да я проучим през този сезон са никакви. „Работим в южната част на двореца, разкопани са две големи помещения, запазени на голяма височина. В момента се разкрива един вход от изток. Работим заедно с колегата Пламен Караилиев, директор на Радневския археологически музей, който ни помага с колеги археолози и реставратори от Археологическия музей в Раднево. Със съвсем малък състав сме. Дори и днес на 15 септември някои от учениците вече започнаха да ни изоставят. До края на месеца се надяваме да покажем вече по-конкретни сведения за тази сграда”, каза той.
Основният проблем остава консервацията на зидовете, на северната кула, проблемът с падащите камъни от укрепеното скеле. „Секторът е труден, ако не работи реставрацията по тези обекти, ще изгубим това, което разкриваме, и е по-добре да не го работим” – каза Константин Тотев.
Сградата, която копаят археолозите, е внушителна по размери и има няколко периода. "Първият период е свързан с дворците на първите Асеневци. Този период е от дворцов характер. На хоросан се строят крепостни стени, кули, дворци... Сградата е монументална, докато всичко друго на Царевец и Трапезица е на кал, обясни археологът.
Вторият период явно е, когато действа голямата църква на Свети Гаврил Лесновски, където има много интересни моменти с манастирския ансамбъл.
Третият период се датира от един голям некропол, с много хубави накити и тъкани. "Това са златни и сребърни накити и тъкани, в некропола, който е от ХІV век. Тази година разкопахме 40 гроба от него. През 2007 г. разкопахме сто гроба. Тези гробове, които са в непосредтвена близост до църквата, са с богат материал, по-богат от този, който разкривахме в „Светите 40 мъченици”. Така вече не говорим за северното укрепление и северната кула, а за дворците на Трапезица", каза още ст.н.с. Константин Тотев. Обектът е бил посетен и от министъра на културата Вежди Рашидов.