Археологически находки в Търновград

[Hatshepsut]

Златни и сребърни накити откриха в средновековен некропол на Трапезица

Около 70 накита от злато и сребро с позлата от времето на Второто българско царство откри археологът проф. Константин Тотев при разкопки в северната част на хълма Трапезица във Велико Търново.

При проучвания в новооткритата църква той намери некропол с 86 християнски погребения. Сред скъпоценностите има обеци, пръстени, копчета, а в някои от гробовете екипът на проф.Тотев е попаднал и на златосърмен текстил. Бижутата са изпълнени във филигранна техника, типична за епохата на Второто българско царство, което показва, че над тях са работили майстори в местни ателиета.

"Това е било квартална църква, а препогребванията в един и същи гроб показват, че повечето покойници са били роднини", разказа проф. Тотев. Некрополът вътре и около храма вероятно обхваща общо около 200 гроба, а досега археолозите са разкрили по-малко от половината от тях. "18 са погребенията в притвора и наоса, като някои от покойниците, изглежда, са имали определен ангажимент със строителството или поддръжката на храма. Те биха могли да се смятат за ктитори", обясни Константин Тотев. Около църквата били открити още приблизително 60 гроба. В източната част непосредствено до абсидата са били погребани предимно деца - общо 26. Всички кости са предоставени на Института по антропология с музей при БАН. След поредица от изследвания доц. д-р Виктория Русева ще установи от какви болести или травми са починали погребаните в некропола.

Според намерения керамичен материал и монетите археологът датира новия храм в края на ХIII или началото на XIV век. Разкритите зидове не са запазени на голяма височина, но църквата впечатлява както с размерите си - 11,40 на 5,50 м, така и с начина на градеж. Използвани са тънки, обработени камъни, които са изравнявани с тухлени редове.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4377348

[Hatshepsut]

Богородица пази Асеневци и Велико Търново

Царски манастир се крие зад Балдуиновата кула

Богородица пази средновековната българска столица Търновград и бди над владетелската династия Асеневци. Култът към Божията майка не е тайна за историците, а изворите за миналото на родината разказват за три манастира, които българските царе вдигат в нейна прослава. Различни жития подсказват, че те се намират хем извън столичния град, хем пък в непосредствена близост до него. Векове наред местоположението им остава тайна и за него науката може само да гадае.

Останките от първия духовен център излизат на бял свят през изминалото лято. Намират ги великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. Двамата попадат на основите на главната църква към комплекс, който смятат за манастирски. При това не кой да е, а един от Богородичните. Историческото откритие доказва, че Девата действително е почитана от Асеневата династия. Останките са разположени точно зад Балдуиновата кула, в непосредствена близост до Царския дворец и Патриаршеската църква

Трите Богородични манастира

От писмените извори е известно, че в района на Търновград са построени три манастира в култ към Божията майка. Те нямат нищо общо със съвременния метох в архитектурния резерват Арбанаси. Духовните центрове носят наименованията „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия“. Съществуването им е описано в житието на Теодосий Търновски, написано от гръцкия патриарх Калист. Историческият извор разказва как Теодосий напуска Атон и стига до Търново. Във втория след Константинопол град той намира много прочут манастир, посветен на „всеславната Дева и Богородица“.

Подобни данни се съдържат и в житието на Ромил Видински, където конкретиката е по-голяма - там се говори за „Света Богородица Одигитрия“. От текста се разбира, че духовният център е близо до брега на р. Янтра, а срещу него се извисяват хълмове. В житието се разказва как Ромил Видински помага на монасите, като им осигурява прехрана и лови риба от брега на Янтра. За „Света Богородица Одигитрия“ споменава и Григорий Цамблак. Той разказва как духовното средище се извисява в Търновската Света гора.

Археологът проф. Хитко Вачев смята, че зад Балдуиновата кула се намира манастирският комплекс „Успение на Света Богородица“. Според него метохът „Света Богородица Одигрития“ е някъде в района на хълма Света гора, където днес е построен Великотърновският университет. Историкът проф. Пламен Павлов обаче добавя, че локацията на средновековната Търновска Света гора не съвпада с днешния хълм. Така била наричана цялата територия около средновековната столица, за която се знае, че е осеяна с манастири.

Иманяри първи намират комплекса

Духовният комплекс зад Царевец е открит първо от иманяри. Археолозите започват да работят по следите, оставени от търсачите на ценности. В района зад Балдуиновата кула те попадат на стенописи и фигурни блокчета, които отнасят към периода на XIII - XIV век и на практика съответстват на историите в житията. Те са захвърлени сред бурените и храстите в малка разкопана местност от няколко квадрата.

Иманярите така и не разбрали на какво са попаднали. Хитко Вачев и Илиян Петракиев защитават проект и получават финансиране от Министерството на културата в размер на 20 000 лева. Копаенето започва в края на август и скоро дава своите резултати. Под земната маса изникват останките на голяма църква с размери от поне 150 квадратни метра. Локализирани са близо 4000 фрагмента от стенописи. Някои от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Затова археолозите смятат, че най-вероятно монашеският и църковен комплекс е строен по времето на цар Иван Асен II. При разкопките е намерен и частично запазен надпис, в който се чете думата цар. В „Похвално слово за Евтимий Търновски“ Цамблак описва как последният търновски патриарх често посещава обителта. Затова историците смятат, че духовният център е просъществувал до края на XIV век, когато Търновското царство пада под османско робство.

Знатните погребения

Два факта карат учените да вярват, че скритият под земята духовен център не е обикновена църква, с която териториите около Царевец са пълни. Надписът с думата цар далеч не е единственото доказателство. Под земята зад историческия хълм Хитко Вачев и колегата му изравят 700 тесера - парченца от смалт, които са съставни части от патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях са златни. „Поставянето на златен варак (б.р. - метален лист) около нимбовете (ореолите) на светците сочи, че тук наистина е имало царски манастир“, категоричен е проф. Вачев.

Второто доказателство, че находката зад Царевец е царски манастир, представляват няколкото знатни погребения. В центъра на останките е разположена зидана гробница с формата на кораб. Така са били изграждани само митрополитските и патриаршеските гробници, подчертава проф. Вачев. Специфичният некропол и златните парченца смалт около патронната икона карат археолога да вярва, че под Балдуиновата кула почива в мир някой от средновековните български патриарси.
Още два знатни гроба стоят в притвора на манастирския храм. В единия лежи висш пълководец от Асеневата династия - той има златна обеца на ухото си, а с подобни са се окичвали само военачалниците с най-високи постове. Традицията съществува още от прабългарско време и се запазва през средните векове, макар държавата вече да е християнска. Подобни изображения на висши военачалници са познати от Манасиевата хроника. За втория гроб археолозите смятат, че е на знатна аристократка, която е положена в него със златните си бижута - обеци, копче и пръстен, в който по перфектен начин е въплътен кварц.

Находката зад Царевец, дело на Хитко Вачев и Илиян Петракиев, впечатлява служебния премиер проф. Георги Близнашки. Той обещава 30 000 лева, за да може черквата да бъде консервирана и реставрирана, а проучванията на терена да продължат спокойно. „Тук има работа за 10 години напред“, категоричен е проф. Хитко Вачев. Музейни експерти от Велико Търново са се заели с реставрацията на патронната икона, а археологът ще изпрати тленните останки на аристократите за ДНК анализ. След като работата им приключи, ще стане ясно точно кой от Богородичните манастири е останал скрит повече от шест века зад Балдуиновата кула.

http://pressadaily.bg/publication/60925

[Hatshepsut]

Мирко Робов откри Давидовата звезда в храм на Трапезица

Археологът доц. д-р Мирко Робов откри изображение на Давидовата звезда в църква № 21 на Трапезица. Находката е върху керамичен съд, открит в олтарната част на храма.
“Хексаграмите определено не са в традиционния орнаментален репертоар при производството на сграфито-керамика от столично Търново, тъй като става въпрос само за единични находки. Другите две са от двореца на Царевец. Те обаче не са разчетени като еврейски символи, а просто като хексаграми. Че Давидовата звезда е еврейски символ в столично Търново, не може да се твърди със сигурност, защото няма данни за това. По същата причина не може категорично и да се отхвърли. Просто проблемът не е изследван. Интересен обаче е фактът, че две от тези находки са от двореца на Царевец, а третата – от храм на Трапезица”, обясни доц. Робов.
Специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН провежда разкопки в югоизточния сектор на крепостта. Проучваният от него обект се намира на по-малко от 10 м от църква № 4, която е разкрита при разкопките на Васил Берон през 1884 г. Църква № 21 е изградена преди средата на XIII век и е съществувала до края на Второто българско царство.

https://www.dnesbg.com/kultura/mirko-robov-otkri-davidovata-zvezda-v-hram-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Църква гигант зарадва учените

Нова средновековна църква разкри на Трапезица великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него излязла дъговатата извивка на абсидата, която може да води към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 м, което я прави и най-голямата на Трапезица. Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите наоколо. Освен арката археологът е разкрил и гробница със семейно погребение и много рядък порцелан. Една от последните находки е фрагмент от съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и най-вероятно е внесен от Китай. Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон, този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е открил и фрагмент от зооморфен съд, с форма на животинска глава, дъно от друг с ясно очертана буква "Б", която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Около 100 монети, най-ранната от които е от времето на Исак II Ангел, от зората на Второто българско царство, също са откритие на Робов.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=28488

[Hatshepsut]

Откриха трапезария на тайнствен средновековен манастир в местността Френкхисар

Заместник-кметът на Велико Търново Ганчо Карабаджаков се запозна с новите археологически открития в местността Френкхисар, където е разположен намереният през миналата есен Богородичен манастир от времето на Асеневци. С подкрепата на Общината и на Министерството на културата археологът проф. Хитко Вачев и неговият екип подновиха разкопките в района на светинята от XIII-XIV век. Броени дни след старта те веднага се натъкнаха на нови архитектурни находки.
Под земната маса излязоха останките от постройка, която се отнася към същия период, с фрагменти от стенопис и керамопластична украса. Разположението на оцелелите архитектурни части дават основания на проф. Вачев да смята, че е попаднал на трапезарията към Богородичния манастир.
Разкопките са доста активни въпреки дъждовното време, увери се заместник-кметът Ганчо Карабаджаков. Пред него проф. Вачев разкри още, че новооткритата сграда не е била единствената, съществувала на мястото. В дълбочина великотърновският археолог попадна също на архитектурни останки от ранно-византийската епоха.
Богородичният манастир от времето на Асеневци бе един от обектите, с които Регионалният исторически музей във Велико Търново кандидатства за финансиране пред Министерството на културата. От държавното ведомство отпуснаха субсидия в размер на 12 000 лева. Община Велико Търново също реши да подпомогне финансово начинанието на проф. Хитко Вачев. С решение на Общинския съвет бе приета целева помощ от 18 000 лева.
Откритието на проф. Вачев се нареди сред най-значимите за 2014 г., а манастирът впечатли дори служебния премиер проф. Георги Близнашки. Основното предположение на археолога е, че под Балдуиновата кула се намират останките на един от следните два манастира: „Успение на Света Богородица" и „Св. Богородица Одигитрия". През настоящия археологически сезон проучванията ще продължат около 40 дни.

http://www.cross.bg/vachev-veliko-turnovo-1477750.html#.VdbGSuaff94

[Hatshepsut]

Археолог откри базилика на 15 века под Царевец в Търново


При разкопките на Богородичният манастир от времето на Асеневци
са излезли ценни артефакти като монети, накити, керамични съдове

Ранновизантийска базилика отпреди 15 века откриха великотърновските археолози в местността Френкхисар в подножието на крепостта Царевец. Тя е с внушителните размери 40 на 20 метра. Ръководителят на разкопките проф. Хитко Вачев предполага, че става въпрос за епископска базилика.
Храмът е съграден през VI век и е просъществувал две столетия. Седем века по-късно върху руините му са издигнати средновековна църква и манастирски комплекс.

„Базиликата е изключително важна сграда. През V-VII век  на хълма Царевец е възникнало поселище, което прераснало в укрепен град, приемник на римския и ранновизантийски  Никополис ад Иструм, който е бил и епископски център. След редица нашествия и затихването на функциите му, епископският център се измества на Царевец и се развива един от най-големите градове в Северните провинции на Византия", обяснява проф. Хитко Вачев.

По думите на именития учен находката дава отговор защо Търново е избрано за столица на Втората българска държава в края на XII век и развива представите за приемственост на култовите сгради в християнския свят.
„Това е много важна стъпка по пътя към мащабно проучване", убеден е великотърновският археолог.

За да акцентира върху светостта на това място, проф. Вачев решава да вдигне малък параклис в подстъпите на археологическите разкопки, посветен на покровителките на Царевград Търнов св. Богородица и св. Петка. Ученият и екипът му го изграждат с лични средства и поставят в него осветени икони на двете светици.
Изящни ювелирни украшения, златна монета от времето на Абдул Хамид I и керамика са само част от находките от тазгодишните проучвания на местността Френкхисар край Царевец, при които бяха разкрити и основите на ранновизантийската базилика.

„Материалите, които вече са реставрирани от Михаела Романова и Илиян Петракиев, са от VI до XVIII век и проследяват развитието на селищния живот в тази част на Търново. Всяка една от тях ще намери място както в научни публикации, така и във фондовете на Регионалния исторически музей”, информира ръководителят на разкопките проф. Вачев. 
Втора година той проучва древните останки във Френкхисар и е убеден, че е открил един от трите богородични манастира, които по писмени извори са покровителствали старата столица.

„Те обаче не са локализирани. Находките, които открихме през миналата година –  погребение на висш църковен деец, под чиято глава има тухла с изписан стих от Евангелието на Йоан и зидана гробница на аристократка, ни дават основания да смятаме, че е разкрита църквата на манастира „Успение на пресвета Богородица", описан в „Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак", пояснява професорът.
За тазгодишните археологически разкопки на Френкхисар Министерството на културата отпусна едва 12 000 лв. Великотърновските общински съветници от предишния мандат единодушно решиха да се лишат от част от заплатите си и дадоха 18 000 лв. от бюджета на местния парламент за проучванията.

Неотдавна водещи учени от Ватикана и престижни католически университети от Италия и Испания, както и от Българската академия на науките се събраха във Велико Търново за участие в международна научна конференция на тема „Съвременният хуманизъм в светлината на Втория ватикански икуменически събор", която бе посветена на 50-годишнината от закриването на Събора и извънредната света година на Милосърдието, обявена от папа Франциск за 2015-2016 г.

Търновската католическа енория датира още от Средновековието, като има данни за съществуването на три католически храма в града през този период. Една от църквите, по-известна днес като арменска, беше разкрита също от проф. Хитко Вачев. Тя е основана през XV век от дубровнишки търговци.

Сегашният храм „Блажена Дева Мария на броеницата" е построен през 1891 г. от чешки работници, които пристигат в старопрестолнината, за да работят в новопостроените фабрики. „Това е единственият католически храм в района, затова се посещава от вярващи не само от Велико Търново, но и от Горна Оряховица, Павликени и други околни селища", споделя отец Страхил.

Търновската църква била любимо място на папския легат Анджело Джузепе Ронкали, служил в България в периода 1925-34 г. Малко известно е, че това е бъдещият папа Йоан XXIII, сега светец на католическата църква, по чиято инициатива се свиква Вторият ватикански събор.

http://www.desant.net/show-news/34411

[Hatshepsut]

Олтар на ранно-византийска базилика открит при разкопки под Царевец

Олтар на ранно-византийска базилика беше открит при археологически разкопки в подножието на крепостта "Царевец" във Велико Търново, съобщиха от общинската администрация.

Местността "Френкхисар", върху която е бил построен Богородичният манастир на Асеневци, се проучва от 2014 година от екипа на археолога проф. Хитко Вачев.

Ранно-византийската базилика е с размери 18 на 30 метра, смята се, че е строена през пети век и е съществувала до седми век, след което е била разрушена.
Според археолозите през пети и шести век манастирът е бил епископска резиденция. При разкопките са локализирани близо 4000 фрагменти от стенописи.
Част от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Намерен е и частично запазен надпис, в който се чете думата "цар". Открити са близо 700 парченца от смалт, използвани за изработка на мозаечна икона с лика на Света Богородица. некропола към църквата има данни за няколко знатни погребения. Според Хитко Вачев, Богородичният манастир под Балдуиновата кула е един от най-представителните в столичния Търновград.
От писмените исторически извори е известно, че в района около Царевец са построени най-малко три манастира в култ към Божията майка - Успение на Света Богородица", "Света Богородица Темнишка" и "Света Богородица Одигитрия".
Съществуването им е описано в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински, както и в "Похвално слово за патриарх Евтимий" от Григорий Цамблак. Днес екипът от археолози е представил новите находки пред кмета на Велико Търново Даниел Панов и заместник-кмета Ганчо Карабаджаков.

https://bgnovinite.eu/index.php/2016-04-21-18-53-38/2016-05-06-18-51-25/2594-oltar-na-ranno-vizantiiska-bazilika-otkrit-pri-razkopki-pod-tzarevetz.html

[Hatshepsut]

Нaд 6500 нaхoдки oткpи дoц. Дeян Рaбoвянoв пpи paзкoпки в Южния ceктop нa Tpaпeзицa

Нaд 6500 нaхoдки, oт кoитo нaд 3800 мoнeти, e oткpил apхeoлoгът дoц. д-p Дeян Рaбoвянoв пpи пpoyчвaния в Южния ceктop нa кpeпocттa “Tpaпeзицa” във Вeликo Tъpнoвo пpeз пocлeднитe дeвeт гoдини. Някoи oт нaй-интepecнитe apтeфaкти мoгaт дa ce видят в eкcпoзициятa нa нoвooткpития мyзeй нa иcтopичecкия хълм. Мнoгoбpoйни ca кepaмичнитe cъдoвe, cpeд кoитo ce oткpoявa cгpaфитo кepaмикaтa и нaй-вeчe блюдoтo c тaнцyвaщa блaгopoднa дaмa. Пpaвят впeчaтлeниe и нaкититe, a нaй-цeнни cpeд тях ca пpъcтeнът пeчaт нa Лeoнтий и чacтитe oт cкъпи кoлaнни гapнитypи. Чacт oт мyзeйнaтa cбиpкa e oлoвният пeчaт нa импepaтop Teoдop Кoмнин, кaктo и някoи пpeдмeти нa въopъжeниeтo. Стoтици ca изpoвeнитe oт зeмятa пpeдмeти нa битa, инcтpyмeнти, чacти oт тeглилки и пaмeтници нa хpиcтиянcкия кyлт – кpъcтoвe eнкoлпиoни и нaгpъдeн ceдeфeн кpъcт, гoлям мeдeн cъд, изпoлзвaн зa хpaнилищe зa цeннocти. Интepecнa e и кoлeктивнaтa нaхoдкa oт 270 кepaмични дeкopaтивни пaнички, пpeдвидeни зa cтpoeжa нa някoя oт cтoличнитe цъpкви, нo тaкa и нe влeзли в yпoтpeбa. Вcички тeзи нaхoдки ca били пpeдaдeни зa cъхpaнeниe и eкcпoниpaнe в Рeгиoнaлния иcтopичecки мyзeй в cтapaтa cтoлицa. Рeзyлтaтитe oт пpoyчвaниятa нa дoц. Рaбoвянoв ca пyбликyвaни в пpocтpaннa мoнoгpaфия cъc зaглaвиe “Аpхeoлoгичecки пpoyчвaния в Южния ceктop нa Tpaпeзицa. Toм 1. Сpeднoвeкoвният гpaд”.

   

Аpхeoлoгичecкитe пpoyчвaния в Южния ceктop нa Tpaпeзицa зaпoчнaхa пpeз 2008 г. и пpoдължихa дeвeт пocлeдoвaтeлни гoдини. Te ca чacт oт дългocpoчнa пpoгpaмa нa Нaциoнaлния apхeoлoгичecки инcтитyт c мyзeй пpи БАН зa изcлeдвaнe нa втopaтa цитaдeлa нa cтoличнo Tъpнoвo, oдoбpeнa oт Миниcтepcтвoтo нa кyлтypaтa. В peзyлтaт нa paзкoпкитe ca пpoyчeни нaд 2000 кв.м плoщ. Рaзкpити ca кpeпocтни cъopъжeния, нaд 20 cгpaди, 16 гpoбa, нaд 130 ями. Аpхeoлoгът e пoпaднaл и нa cлeди oт жилищa oт тpaкийcкaтa eпoхa и пpaиcтopиятa.
“Съc coциaлизиpaнeтo нa Tpaпeзицa тpябвa дa ce oбъpнe внимaниe нa peшaвaнeтo нa някoлкo вaжни пpoблeмa. Нa пъpвo мяcтo – дa ce ocъщecтви cтpoитeлнa кoнcepвaция нa paзкpититe cгpaди и кpeпocтни cъopъжeния. Te бяхa пocтoяннo пoддъpжaни пo вpeмe нa paзкoпкитe c тepeннa кoнcepвaция, кoятo oбaчe нe peшaвa пpoблeмa c тяхнoтo oкoнчaтeлнo oпaзвaнe и нaй-вeчe eкcпoниpaнe. От гoлямo знaчeниe e и дa ce пpoдължи apхeoлoгичecкoтo пpoyчвaнe нa жилищнитe квapтaли в южнaтa чacт нa хълмa, тъй кaтo тoвa ca някoи oт нaй-бoгaтитe нa нaхoдки чacти нa кpeпocттa, кoитo бихa дaли зpeлищни peзyлтaти. Нapeд c тoвa тe ca и нaй-видимитe чacти нa цитaдeлaтa, oбъpнaти към cъвpeмeнния гpaд”, cпoдeля дoц. д-p Дeян Рaбoвянoв.
Изcлeдвaният ceктop зaeмa нaй-южнaтa чacт нa плaтoтo нa хълмa, oгpaничeн мeждy пoтepнaтa (мaлкa пopтa) нa Южнaтa кpeпocтнa cтeнa и Югoзaпaднaтa пopтa нa Tpaпeзицa. Toвa e eднa oт нaй-paвнитe и ниcки тepacи нa хълмa, пpeдлaгaщa oптимaлни ycлoвия зa живoт и зacтpoявaнe. “Дoпълнитeлнo yдoбcтвo ca дaвaли близocттa дo p. Янтpa и cpaвнитeлнo лecният дocтъп дo хълмa в тaзи мy чacт. Toвa oбycлaвя oбитaвaнeтo дa зaпoчнe мнoгo paнo, тyк дa ce зaпaзят нaй-мнoгo cлeди oт пpaиcтopиятa и тpaкийcкия пepиoд и cъoтвeтнo нaй-дeбeл кyлтypeн плacт – дo 2,80 м пpи кpeпocтнaтa cтeнa. Рaвнaтa и oбъpнaтa нa юг тepaca e билa oбитaвaнa пpeз кaмeннo-мeднaтa, бpoнзoвaтa и paннoжeлязнaтa eпoхи. С тях ca cвъpзaни oткpититe ocтaнки oт жилищa и мнoгoбpoйни мaтepиaли – кepaмикa, кpeмъчни и кaмeнни opъдия нa тpyдa, peдкитe мeдни пpeдмeти – шилa и игли, aнтpoпoмopфнa плacтикa (идoли) и дp.”, oбяcнявa apхeoлoгът. Оcoбeнo изpaзeнo e билo чoвeшкoтo пpиcъcтвиe пpeз paннoжeлязнaтa eпoхa, кoгaтo нa Tpaпeзицa e имaлo гoлямo тpaкийcкo ceлищe. От нeгo пpoизхoждaт oткpититe в Южния ceктop нaд 10 кepaмични cъдa, кoитo ca чacт oт eкcпoзициятa нa мyзeя.
Нaй-изpaзeни oбaчe ca cлeдитe oт живoт oт пepиoдa нa Втopoтo бългapcкo цapcтвo, кoгaтo Tpaпeзицa зaeднo c Цapeвeц ca двeтe yкpeпeни ядpa нa cтoличния гpaд. Рaзвитиeтo нa цитaдeлaтa e зaпoчнaлo c пocтpoявaнeтo нa мoщни и пpeдcтaвитeлни yкpeплeния. “От тях в Южния ceктop бяхa пpoyчeни близo 50 м yчacтък oт кpeпocтнитe cъopъжeния c плътнa кyлa, oхpaнявaщa нaмиpaщaтa ce нa изтoк oт нeя пoтepнa и eднa чyпкa нa кpeпocтнaтa cтeнa в зaпaднaтa чacт, cъздaдeнa, зa дa ocигypи флaнгoвo пpocтpeлвaнe към Югoзaпaднaтa пopтa. Кpeпocтнaтa cтeнa e мacивнa – дeбeлa дo 2,75 м, кaтo лицaтa ѝ ca oт гoлeми oбpaбoтeни кaмъни, пpидaвaщи мoнyмeнтaлeн вид нa cтpoeжa. Днec тя e зaпaзeнa дo 3 м виcoчинa. Отвop в зaпaднaтa ѝ чacт e oтвeждaл aтмocфepнитe вoди извън кpeпocттa. Сaмaтa пoтepнa e имaлa чиcтo вoeнни фyнкции. В шиpoкият ѝ 1,60 м пpoхoд cкaлнитe cтъпaлa ca ocтaвeни нeизpaвнeни. Чpeз нeя зaщитницитe ca мoжeли дa aтaкyвaт oтcтpaни нaпaдaщитe Югoзaпaднaтa пopтa”, paзкaзвa apхeoлoгът. Откpититe мaтepиaли и мoнeти пoкaзвaт, чe тaзи чacт oт кpeпocттa e издигнaтa пpeз 30-тe гoдини нa XIII вeк пo вpeмe нa yпpaвлeниeтo нa цap Ивaн Аceн II, кoгaтo Бългapия e нa въpхa нa мoщa cи.
Пo дyмитe нa cпeциaлиcтa oт тъpнoвcкия филиaл нa НАИМ cлeд cтpoeжa нa yкpeплeниятa cpeднoвeкoвният гpaд ce paзвивa c пpoмeнливи тeмпoвe. Ощe пpeз 40-тe гoдини нa XIII в. нa тepacaтa ca издигнaти двe cгpaди c кaмeнни cтeни. От тях пo-дoбpe зaпaзeнaтa в зaпaднaтa чacт нa oбeктa e c плoщ oкoлo 60 кв.м. Дo кpaя нa XIII в. зacтpoявaнeтo e билo pядкo и нa плoщ oт пoчти 2 дкa имa caмo двe жилищa, вepoятнo oбитaвaни oт зaмoжнo нaceлeниe, зa кoeтo гoвopят нaхoдкитe oт зaoбикaлящитe ги нaд 50 бoклyчни ями. В кpaя нa XIII вeк тaзи чacт oт cpeднoвeкoвния гpaд пpeживявa тpyдни дни и двeтe cгpaди ca изocтaвeни и пoдлoжeни нa paзpyшeниe зa мaтepиaл, a пoтepнaтa e зaзидaнa, твъpди дoц. Рaбoвянoв. От тoзи пepиoд дaтиpa и чacтичнo пpoyчeният хpиcтиянcки нeкpoпoл, oт кoйтo ca изcлeдвaни 16 гpoбa.
Пpoyчвaниятa нa apхeoлoгa пoкaзвaт, чe нaй-изpaзeнoтo oбитaвaнe нa тaзи чacт oт Tpaпeзицa зaпoчвa в cpeдaтa нa XIV вeк пo вpeмe нa yпpaвлeниeтo нa цap Ивaн Алeкcaндъp. Toгaвa мeждy кpeпocтнaтa cтeнa нa юг, глaвнaтa yлицa нa ceвep и пoтepнaтa и Югoзaпaднaтa пopтa e издигнaт плътнo зacтpoeн жилищeн квapтaл. Имeннo тoвa ca и видимитe ceгa ocтaнки oт зидoвe в тaзи зoнa. От тoзи квapтaл eкипът нa дoц. Рaбoвянoв e paзкpил 16 жилищни cгpaди. “Te имaт кaмeнeн пpизeмeн и пaянтoв втopи жилищeн eтaж. Гoлeминaтa нa пocтpoйкитe вapиpa oт 25 дo 180 кв. м зa пpизeмиeтo, кaтo дoминиpaт тeзи c плoщ oкoлo 50 кв. м. Сгpaдитe ca били гpyпиpaни oкoлo мaлки плoщaдчeтa, cвъpзaни c глaвнaтa yлицa нa ceвep чpeз шиpoки дo 3 м aлeи”, cпoдeля нaблюдeниятa cи apхeoлoгът.
Гoлямa cтoпaнcкa cгpaдa, кoятo ce пpocтиpa нa плoщ oт oкoлo 120 кв. м в пpизeмния eтaж, пpoyчи дoц. Рaбoвянoв в ceвepoзaпaднaтa чacт нa квapтaлa. “Нeйнитe чeтиpи вхoдa, гoлeмитe paзмepи нa тpитe ѝ пoмeщeния и нaхoдкитe пoзвoлявaт тя дa бъдe cмятaнa зa cтpaннoпpиeмницa, изпoлзвaнa пpeз пocлeднитe тpи дeceтилeтия нa XIV вeк или пo вpeмeтo нa цap Ивaн Шишмaн. Жилищният квapтaл в южнaтa чacт нa Tpaпeзицa e пoлyчил дoпълнитeлнo зacтpoявaнe пpeз 70-тe гoдини нa XIV вeк, кoгaтo нaceлeниeтo нa cтoлицaтa pязкo e нapacнaлo мoжe би в peзyлтaт нa тъpceщитe yбeжищe oт ocмaнcкитe нaпaдeния”, oбяcнявa дoцeнтът.
Рaзличиятa в плoщтa нa cгpaдитe и paзнooбpaзнитe нaхoдки oт квapтaлa пoкaзвaт, чe нeгoвитe oбитaтeли ca имaли paзличeн coциaлeн cтaтyc. Имa дaнни зa зaнaятчии, cpeд кoитo cъc cигypнocт тaм ca живeли кepaмик, дyхoвници, вoeнни, тъpгoвци, твъpди apхeoлoгът. Нapeд cъc cкpoмнитe жилищa c плoщ oк. 25 кв.м имa и тaкивa c плoщ 60, 100 и дopи 180 кв.м зa пpизeмния eтaж. Нe e изключeнo някoи oт тях дa ca били пpeдcтaвитeли нa apиcтoкpaциятa, нo би билo нeвяpнo житeлитe нa Tpaпeзицa дa ce oпpeдeлят изключитeлнo кaтo бoляpи.
Откpититe мaтepиaли пoкaзвaт, чe oбитaтeлитe нa жилищния квapтaл ca били мнoгo aктивни икoнoмичecки. Оcвeн мнoгoбpoйнитe пpeдмeти тyк имa и пpeдмeти c внoceн пpoизхoд oт Визaнтия, Зaпaднa Евpoпa и Близкия изтoк – cтъклeни cъдoвe, yкpaшeния и кoлaни, oлoвни тъpгoвcки плoмби. Гpaждaнитe ca ce oтличaвaли и c виcoкo нивo нa гpaмoтнocт. Нaмepeни ca мнoжecтвo нaдпиcи гpaфити и зaкoпчaлки oт книги. Кaтo цялo тaзи гъcтo зacтpoeнa чacт дeмoнcтpиpa виcoкo нивo нa гpaдcки бит”, cпoдeля дoц. Рaбoвянoв.
Въз ocнoвa нa cвoитe пpoyчвaния тoй твъpди, чe живoтът в южнaтa чacт нa Tpaпeзицa пpиключвa c кpaя нa XIV вeк. Toгaвa мaлкo cлeд пpeвзeмaнeтo нa Tъpнoвo oт ocмaнcкитe тypци нaceлeниeтo opгaнизиpaнo нaпycкa квapтaлa, oтнacяйки cъc ceбe cи пoкъщнинaтa и cтpoитeлния мaтepиaл.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/nad-6500-nahodki-otkri-dots-deyan-rabovyanov-pri-razkopki-v-yuzhniya-sektor-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Нова църква с богата стенописна украса откри проф. Константин Тотев на Трапезица

Нова църква с богата стенописна украса откри на крепостта “Трапезица” във Велико Търново екип от археолози, ръководен от проф. д.изк. Константин Тотев. Новоразкритият храм получава номер 23 по приетата номерация на разкритите досега структури. Той е разположен непосредствено до Западната крепостна стена до кула или бастион, чийто останки специалистите продължават да разчистват.
Църквата се отличава с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Изключително качествените стенописи са изпълнени в стилистиката на Търновската живописна школа. Сред десетките фрагменти, които специалистите изключително прецизно вадят от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост. “Много красива живопис. По качество и художествена стойност фреските тук надминават тези в църкви 13 и 2, които са най-хубавите на Трапезица. Досега сме открили три човешки фигури, които са изпълнени монументално, и глава с нимб”, обяснява проф. д.изк. Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
Църква 23 е с широчина 4 м и дължина 10 м и единствена на Трапезица е долепена до крепостната стена, посочи археологът. Това е вторият храм от столично Търново с подобно разположение. Единствен неин аналог е църква 10 на Царевец, допълни проф. Тотев.
Той разказа, че е попаднал на новия храм, проучвайки участък от около 40 м по протежението на Западната крепостна стена. Първоначално разкрил гробове и първокласен стенописен материал, а впоследствие се появили и основите на църковната сграда. Оказва се, че непосредствено до северната стена на храма започва некропол, от който досега са проучени шест гроба. Това вероятно е енорийска църква, която е обслужвала живеещите в квартала занаятчии и търговци, не скри предположенията си професорът.
Това е петият новооткрит храм на Трапезица през последните около 10 години. Проф. Тотев разкри църкви 19 и 20, които се намират в северния сектор на крепостта. Доц. д-р Мирко Робов е откривател на църква 21 в югоизточния сектор. Миналата година доц. д-р Деян Рабовянов попадна на църква № 22 в южния сектор на средновековния град, в чийто олтар бяха открити безценни реликви на християнския култ.
През този археологически сезон проф. Тотев работи в екип с още трима археолози, а пом.-ръководител на експедицията е директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. Заедно с тях са Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта “Хоталич” край Севлиево, и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. Със стенописната украса е ангажирана доц. д-р Диана Тотева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Екипът на доц. д-р Деян Рабовянов също копае на Трапезица. Той продължава проучванията в южния сектор и църква 22. Очаква се финансиране от Търновската община да получи и доц. д-р Мирко Робов, който ще работи в югоизточния сектор. И трите обекта са част от дългосрочната програма за проучване на Националния археологически институт с музей при БАН и са съгласувани с проекта за социализиране и експониране на Трапезица на арх. Пламен Цанев.

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/nova-tsarkva-s-bogata-stenopisna-ukrasa-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa.html

[Hatshepsut]

Златен кръст енколпион е открит при археологическите разкопки на Трапезица

Златен кръст енколпион е открит при археологическите разкопки на Трапезица от екипа на археолога проф. Константин Тотев от филиала на НАИМ при БАН.

Кръстът е реликва, която се е поставяла при строителството и освещаването на храмове през Средновековието, според седмото правило на седмия Вселенски събор от 787 година, посочи Тотев.

Той уточни, че находката е откритата в апсидата на църква 23 в западната част на крепостта. Кръстът е с тегло 75 грама, с височина 11 см, широчина 5,5 см и дебелина около един сантиметър.

Според археолога кръстът е византийска изработка и вероятната му датировка е от втората половина на 12 век.

Характерното за този вид кръстове е, че се състоят от две части, които се затварят и образуват куха кутийка, в която е положена част от светия кръст.

Рамената на кръста са правоъгълни, като в краищата си завършват с кръгли медальони. Разпятието е украсено двустранно с релефни изображения.

Според проф. Тотев находката е от изключително значение, защото подобни кръстове реликварий, но от бронз са откривани на много места, четири от сребро са изложени в музея в Женева, но до този момент в известната литература не са били описвани златни кръстове с подобно предназначение.

Интересното е, че в хода на разкопките са открити още два кръста - единият нагръден от бронз, другият хоругвен, вероятно от желязо. Три кръста са гравирани върху камъка, част от олтарната маса на църквата. Над тях е изписан надпис на кирилица, който гласи "Цар на Славата", която се свързва с 24-ия Давидов псалм, уточни проф. Тотев.

Църква 23 беше открита в края на септември до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Откритите парченца от стенописите, илюстриращи богатата украса на църквата са в процес на реставрация.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/zlaten-krast-enkolpion-e-otkrit-pri-arheologicheskite-razkopki-na-trapezitsa

[Hatshepsut]

За първи път показват пред публика златния кръст от Трапезица

а първи път пред широката публика ще бъде показан придобилия световна популярност златен кръст с частица от Христовото разпятие. Реликвата бе намерена от проф. Константин Тотев в хоросанова камера зад олтарния стълб в новооткритата Църква №23. Уникалният кръст – енколпион тежи 75 г, датира се към втората половина на XII век и е ювелирна византийска изработка.

Дебютът му пред публика ще стане по време откриването на 10 юли от 17 ч. в Изложбени зали „Рафаел Михайлов" във Велико Търново на изложбата „Стенописите от Трапезица през погледа на художника Васил Димов (1878 -1941)". Само тогава ще може да се видят ценните находки, открити от проф. Константин Тотев и доц. Деян Рабовянов при археологическите проучвания на крепостта Трапезица през миналото лято.

Иначе експозицията включва седем големи маслени копия на стенописи от църквите на Трапезица, които Васил Димов изработва през 1903-1904 г., непосредствено след приключване на разкопките на хълма през 1900 г. Представени са и акварелни рисунки и ескизи, свързани с художествената украса на разкопаните по това време 14 църкви.

Копията, рисувани от художника Васил Димов, имат много по-съществено значение от обикновена художествена документация, тъй като за голяма част от стенописите, открити в началото на ХХ в. на Трапезица, а и за някои стенописни композиции от църквата „Св. св. Петър и Павел", те остават единствената надеждна информация, посочват организаторите.



http://www.desant.net/show-news/50432