Търсят първия европеец в пещера "Козарника"
ВИДИН. Археолози влязоха за 14-ти път в пещерата Козарника край село Орешец, за да търсят следи от живота на първия европеец. Ръководител на екипа е ст.н.с. Николай Сираков от археологическия институт при БАН. Разкопките в пещерата, започнали през 1996 година, промениха мнението на учените, че първият европеец е дошъл от Северна Африка през Гибралтар. Оказва се, че следите на най-ранно обитание на човек в Европа, открити в Испания, Италия, Франция, Германия и Англия, са само на 600-700 хил. години. Намереният в Козарника човешки зъб, гравирана кост от едър бозайник и накити от черупки на охлюви са на цели 1,400,000 години, обявиха български и френски археолози.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=333580Хомо еректус тръгва от Балканите Българинът Николай Сираков и французинът Жан Люк Гуадели сложиха край на големия научен спор кога и по какви пътища е станало разселването на прачовека - Хомо еректус, от Африка към Евразия. Шефът на праисторическата секция от Археологическия институт с музей при БАН и колегата му от Института по праистория в Бордо ръководят екипа за проучване на пещерата Козарника в Северозападна България, откъдето извадиха пред света доказателствата, че първите хора са стъпили първо на Балканите и едва след това са плъзнали към териториите на днешните Испания, Франция, Италия и останалите европейски страни.
„Смяташе се, че представителите на Хомо eректус са тръгнали към нашия континент някъде преди около 700,000 години през Гибралтар или през Сицилия - обяснява Николай Сираков. - За третата възможност - да са се придвижили през Босфора и Дарданелите по-рано, нямаше ясни податки. И това е съвсем естествено - Балканите са най-слабо проучената част от материка. В Козарника ненадейно се натъкнахме на находки, които са на 1,200,000 - 1,400,000 г. Това изпреварва с няколкостотин хиляди години намереното в Южна Европа."
По откритото в Козарника сега се правят косвени изводи за прачовека и неговия начин на живот. Сечивата му са изработени от камък и кост, намерени са и останки от ловната му плячка (може да е бил и мършояд). Лесно е да се различи коя част от костния материал е останала след пируването на хиени или пещерни мечки и коя - след храненето на Хомо еректус. Просто във втория случай остават следи от грубо транжиране, от използването на примитивни каменни ножове.
Втората малка сензация с произход Козарника е, че намереното там промени представата за появата на абстрактното мислене и ранните форми на изкуство. Смяташе се, че това е станало преди 40,000 - 50,000 години по времето на Хомо сапиенс. Но екипът, ръководен от Николай Сираков и Жан Люк Гуадели, извади фрагмент от кост с 3-4 серии успоредни резки от много по-ранния Хомо еректус. Тези вдлъбнатинки със сигурност не са хаотични - дали с тях някой е броил убитите бизони или пък е искал да направи украса, вече е по-трудно да се каже.
Един от най-сигурните начини за датировка са животните „маркери", обяснява Жан Люк Гуадели. В случая това са архаична хиена, няколко вида пантери прапрадядото на коня, далечни роднини на козите и антилопите. От самия прачовек са намерени само няколко зъба и парченце от череп с големината на копче, но те са достатъчни, за да подсилят увереността, че става въпрос за Хомо еректус. Виж, за установяването на пола и възрастта не стигат.
Екипът археолози още не е стигнал дъното на пещерата, но в по-горните пластове също има любопитни находки. Някои от тях доказват, че Хомо сапиенс, чиито преки потомци сме всички днес, пак е потеглил към Европа през Балканите. Единствената причина, която ни спира да викнем: „Всички европейци са българи!", е простичкият факт, че етносите са се появили значително по-късно от разглеждания период.
http://www.temanews.com/