Насилствената македонизация на България 1946-48 г.

[Division]

Разкрихме за вас загадката около смъртта и съдбата на архива на суперполицая Никола Гешев, а след това хвърлихме светлина върху един тъмен период от българската история, за който няма какво да прочетете в учебниците по история и който бе подминат, а документите от него останаха неразсекретени от МВР – времето на т.нар "червен терор" , който продължава от 1944 г. до 1948 г. Броят на жертвите говори сам по себе си: 8000 криминални затворници, пуснати на улицата, 30 000 убити лекари, свещеници, кметове и учители, 2000 репресирани български офицери, 220 000 души, преминали през концлагерите на България, 2000 горяни, повечето разстреляни без съд и присъда, 11 000 души, съдени от Народния съд, унищожаване на опозицията и обесването на лидера й Никола Петков.

Част от този тъмен период на “червения терор” е и насилствена македонизация на 310 000 българи в Пиринския край. И за този процес, както и за всички събития от периода на червения терор, няма почти никакви документи, в него няма да прочетете в учебниците по история, а архивите на МВР от този период си остават секретни. Затова ще ви разкажем кой е авторът на идеята за т.нар. Балканска федерация, как Москва я подшушна на българския министър-председател и лидер на комунистите Георги Димитров, кой носи историческата отговорност за опита България да се раздели на три части и да се присъедини към Титова Югославия, как за това бяха насилствено вписани като македонци 310 000 българи, и какво се случи с онези 40 000, които отказаха.

Ще чуете още какво свидетелстват за този насилствен етнически процес документите от личния архив на първия директор на Народната милиция след 1944 г., станал веднага след това министър на вътрешните работи Руси Христозов. За тях ще разкаже синът му Георги Христозов.

Конкретните действия по отделянето на Пиринския край чрез насилствена македонизация и идеята за последващото му присъединяване към Балканската федерация и Югославия започват на 20 декември 1944 г., когато Трайчо Костов като политически секретар на Българската работническа партия-тесни социалисти предава на сръбското разузнаване списъка на българските военни разузнавачи на територията на Македония. Така 20 000 български разузнавачи са ликвидирани. Те са избити в рамките само на две седмици след това. Когато през 1946 г. в България се провежда преброяване на населението, 310 000 българи в Пиринския край насилствено са принудени да се впишат македонци, и това насилствено определение стои в паспортите им до 1970 г. Тези 40 000 души, които са отказали, са интернирани в Голи Оток, един жесток концлагер, намиращ се на сръбски остров в Средиземно море. Оттам малцина от тях са се върнали живи. През това време в България се довеждат учители, които да преподават македонски език в Пиринския край, и се правят македонски училища.

Процесът на насилствена македонизация обаче има над 100-годишна предистория. Той се свързва най-вече с името на Георги Димитров – ръководител на Българската комунистическа партия и на Коминтерна, министър-председател на България от 1946 г. до смъртта си през 1949 г. Всъщност насилствената македонизация е само опит за конкретно осъществяване на идеята за разделяне на България на три части, отделянето първоначално на Пиринския край, а по-късно и цялото й присъединяване към Югославия. Ето тази идея придобива известност като план за създаването на така наречената Балканска федерация. Идеи, подобни на тази за Балканската федеративна република, се зараждат всъщност още към края на 18 век, като сред техните носители се сочи включително и видните ни възрожденци Георги Раковски и Любен Каравелов.

Изследователите на Карл Маркс сочат, че идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава още в неговите съчинения. После тя е обширно разработена от партията на тесните социалисти в България и най-вече от Димитър Благоев. Неговата партия особено усърдно пропагандира тази идея в навечерието на Балканските войни 1912-1913 г. и участието на България в Първата световна война. Социалистите вярват, че националното обединение на българите след участието й в трите войни е възможно само чрез създаването на единна федеративна република на територията на целия Балкански полуостров, като по този начин да бъдат естествено потушени териториалните конфликти между отделните балкански държави. В разработения от тях проект за Балканска федерация за столица се сочи София.

Социалистите не предвиждат провеждането на революция за осъществяването на проекта си за Балканска федерация, а тъкмо обратното. Те смятат, че правителствата на балканските държави ще го осъществят под натиска на работническата класа от тези страни и всъщност разглеждат федерацията като шанс за създаване на голяма балканска работническа класа, която да разполага с възможността да осъществи революция. Ленин оценява идеята на българските марксисти като правилна, но посочва, че би трябвало да се очаква от работническата класа и селячеството, а не от буржоазията, да я осъществи. Без да подозира, че опитът да се осъществи наистина тази Балканска федерация ще настъпи след цели 20 години.

След края на Втората световна война комунистическите партии на Балканите взимат властта. В края на август 1944 г. в Румъния с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на Антонеску, страната е окупирана от настъпващите съветски войски и с тяхна помощ румънската компартия овладява властта през 1947 г. На 9 септември 1944 г. пак с помощта на Червената армия властта в България също е взета от комунистите.

В Албания партизаните, ръководени от местната комунистическа партия и улеснени от изтеглянето на немските войски от Балканите, завземат властта през ноември 1944 г. Към май 1945 г. властта и в цяла Югославия също преминава в ръцете на Югославската комунистическа партия с помощта на български и съветски войски. Дори в Гърция след изтеглянето на войските на Третия райх силната антихитлеристка съпротивителна организация ЕЛАС, доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата Атина.

Ето тази обстановка на Балканите кара българския министър-председател и лидер на комунистите Георги Димитров да смята, че е настъпил момент за осъществяването на проекта за Балканска федерация. Той се ориентира най-вече към Югославия, тъй като смята, че възможността за обединение на България с тази страна е най-голяма. За спойващо звено е трябвало да послужи Македония, която е трябвало да се влее във федерацията като единна федеративна република от Пирин до Шар планина, а в замяна България да получи обратно Западните покрайнини. За осъществяването точно на тази цел е предприета македонизацията на българското население в Пиринския край в съответствие с концепцията на Сталин за македонската нация.

Македонизацията е проведена насилствено, като вината основно се хвърля върху Георги Димитров. Спомени на свидетели на тези събития сочат, че Димитров всъщност бил замислил това само като културна и политическа пропагандна, а насилията били по инициатива на местните дейци на БКП. Така или иначе, през 1947 г. между България и Югославия е подписан договор за дружба и сътрудничество. Скоро след това, през 1948 г. поради разрива в отношенията между Тито и Сталин, договорът е разтрогнат. Известно време БКП и ръководената от нея българска държава запазват мълчание по македонския въпрос. Мълчанието продължава до 1963 г., когато на специален пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия лидерът й Тодор Живков се обявява в полза на българския характер на Пиринския край.

Интересни факти съобщава обаче писателят Антони Гиза в книгата си “Балканските държави и македонският въпрос”:

“През 1925 г. във Виена 16 леви дейци, определящи себе си като "последователи на линията на Майския манифест", между които Димитър Влахов, Владимир Поптомов, Павел Шатев, Христо Янков, Ризо Ризов, Панко Брашнаров и др., обявяват създаването на ВМРО-обединена. Тя работи в тясно сътрудничество с Комунистическата партия в България. Дейците на ВМРО-обединена бързо деградират до ролята на платени наемници на Коминтерна, които само след десет години послушно ще приемат резолюцията му за съществуването на “отделна македонска народност”, поставяща началото на съвременните недоразумения около македонския въпрос. След още десет години, вече в доминираните от комунистите държави България и Югославия, същите хора ще организират преследвания и масови убийства на дейци и ветерани на ВМРО. След още няколко години те ще бъдат в основата на провежданата в Пиринска Македония насилствена “македонизация ” на местното българско население. Някои от тях, сред които и Димитър Влахов, завършват живота си като висши държавни и партийни функционери в създадената в рамките на Титова Югославия Народна република Македония.”

Ето какво сочат документите от архива на първия директор на Народната милиция след 1944 г. и веднага след това министър на вътрешните работи на България Руси Христозов за този период. По времето на насилствената македонизация той е помощник-министър на вътрешните работи. Чуйте в звуковия файл какво разказва синът му Георги Христозов. http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-05-26_08.html

[Skarlet]

Когато България създаваше македонци...

Катерина Тосева


Понякога е интересно да се разровиш из старите вестници. Трудно другаде въпросите, владеели обществото преди десетилетия, могат да бъдат усетени така ясно.

 Затова с кратък „преглед на печата" обръщаме поглед към един недобре познат период - тогава, когато български политици създаваха македонци в родината си. Време, пропуснато в учебниците по история.

През лятото на 1944 г. във Вардарска Македония е създадената македонска държава в рамките на СР Югославия. Има опити за присъединяване и на Пиринска Македония към федерацията, но те пропадат.

Още през същата година обаче между комунистите в България и Югославия е постигнато споразумение за пробуждане на македонското съзнание на населението в днешна Благоевградска област.

Водят се преговори за създаване на балканска федерация, в рамките, на която всички македонци да заживеят в своя държава. Антибългарският характер на тези планове е очеваден.

Опозиционният печат показва, че все пак тази политика е в разрез със схващанията на голяма част от българското общество. Независимо от интернационалните лозунги Македония продължава да се възприема като късче плът от плътта на България.

В брой 273 от 7.12.1945 г. на в. „Свободен народ", орган на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), Кръстю Пастухов пише: „Не е съновидение, че е имало проект за присъединяване, ние ще кажем, за затриване от картата на независима България - но за сега изоставен по скоро от външни причини".

Реално, под диригентството на Коминтерна, БРП(к) подема мащабна антибългарска акция в Пиринска Македония.
На страниците на в. „Свободен народ" новата линия на поведение е определена в едно изречение: „Тя не е нито социализъм, нито марксизъм, нито народна, а чисто и просто антинационална."

Година по-късно, на 19.11.1946 г. и в. „Знаме" пише: „Значи картите се разкриха: действително се замислюва отцепването на Пиринския край от България. Това е ясно, но съвсем не е ясно защо само за сметка на България трябва да стане „обединението на македонския народ", още по-малко убедително е, защо „бъдещето мирно развитие на България в най-близко сътрудничество с братска Югославия" е възможно само на базата, че част от българската земя заедно с населението ще трябва да отиде под чуждо владичество." /цитатите в статията са от в. „Работническо дело"/

През 1946-1947 г. започва активно да се работи за налагане на културно-национална автономия на Пиринска Македония. Автономия от България!!!

Популяризирането на новосъздадената македонската република като образец, около който следва да се обедини "македонският народ" достига размах, който днес е трудно да си представим.

В края на 1946 г. населението на Пиринска Македония е принудено да отрече българската си национална идентичност!!! По време на проведеното демографско преброяване хората са заставяни да се самоопределят като „македонци"!

"На какво основание, ние българите, ще отречем правото на македонците да се наричат македонци и да четат и пишат на македонски език?" се пита в статия, поместена във в. "Работническо дело" от 14.05.1946 г.

Периодичният печат се превръща в арена за диспут между нелепата идеология на БРП(к) и здравия разум в лицето на всички независими от комунистите вестници.  "Не е имало до сега факт подобен на тоя, който се появи във в. "Работническо дело" - да се предлага на чужда държава част от собствената родина. Той внася смут в душите на населението от заинтересования край и буди негодувание у българския народ.", четем в бр. 189 на в. "Народно земеделско знаме" от 19.11.1946 г.

В навечерието на Коледа, на 24.12.1946 г. в статията „Македония в миналото и днес" в. „Знаме" пише: „А пък искането да се присъедини към федеративна Югославия и българската Горноджумайска област, е явно произволно и неправилно, защото никой няма право да иска, щото българското население да декларира нова народност и да промени досегашния си политико-държавен живот."

На практика обаче се случва именно това. На следващия ден, 25 декември, Коледа, започва преброяването на „македонците" в Благоевградския регион. Новата 1947 г. е посрещната от близо 170 000 чисто нови македонци.

За постигането на това комунистическата партия полага много усилия. Дни след преброяването се залавя със следващия етап от политиката си по македонския въпрос.
На базата на отчетените резултати Югославската комунистическа партия иска широка културна автономия в областта. Исканията й са удовлетворени и след по-малко от година, през есента и зимата на 1947 г. официално е въведена "културно-национална" автономия в Пиринска Македония.

В началото на следващата година обаче "културно-просветният" поход на скопските емисари в този регион се провалят. Устремът на БРП(к) за дебългаризацията на Благоевградския регион е спрян от промените във външнополитическата обстановка.

През 1948 г. Югославската комунистическа партия вече не се ползва с доверието на Сталин и съответно двустранните отношения между България и СР Югославия се влошават.

И въпреки това комунистическото ръководство не къса окончателно с антибългарската си политика по отношение на Пиринска Македония.

Продължава да се поддържа схващането, че Македония не е българска земя и македонската нация е нещо напълно различно от българската.

"Обстоятелството, че мнозина македонци говорят на български език не им отнема с нищо македонското национално самосъзнание. Не е езикът сам по себе си единственият и най-главният признак на нацията" пише в. "Работническо дело" през 1948 г.

Комунистическата организация се задължава да реализира нова партийна линия, според която Пиринска Македония трябва да се превърне в обединителен център за всички македонци. Тази идея обаче замира в зародиш и през следващите години изкуственото поддържане на тезите за македонска нация в рамките на България съществува само в партийните среди.

Водената от БКП политика не замира и през 1956 г., десет години след първото, е направено второ преброяване на "македонците" в България.

Едва през март 1963 г. се слага началото на нова линия по Македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония, в рамките на създадената през август 1944 г. Съюзна Република Македония, постепенно се формира македонско национално съзнание.

Живков открито заявява, че отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие.

Живков начертава и бъдещата политика: публично признаване на обективното съществуване на Македонската народна република, но без примиряване македонското национално съзнание да се формира и да се изгражда на противобългарска основа. На практика тази линия на поведение е продължена от българските политици и след обявяването на независимостта на Македония през 1991 г.

За Пиринския край Живков е категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско.

Въпреки това в статия, поместена във в . "Пиринско дело" от 10 август 1968 г. пише: "Необходимо е да подчертаем, че Македонският въпрос за нас не е нито актуален, нито главен. От него никой днес не прави драма или евтина политическа шумотевица. Но това съвсем не означава, че ние ще приемем да се хули името на България...".

След написаното до тук, не е чудно, че през 1990 г., година преди Македония да обяви независимостта си, бе създадена ОМО "Илинден". Организацията, първа, но не и последна по рода си, има за цел да защитава правата, езика и самоличността на "македонците" в Благоевградския край.

Македонци, при създаването, на които и България дейно участва.

http://news.ibox.bg/news/id_75224723

[Skarlet]

Помакедончиха и Вапцаров...
Петър Краевски - 16 Април 2008
Седя пред компютъра, мигам на парцали и се чудя като как да коментирам бруталната новина?

Ако щете вярвайте, антология, спонсорирана от Европейския съюз, обяви Никола Йонков Вапцаров за македонски поет. Авторът на „Моторни песни” бил основател на македонската литература. Това изтече като информация в медиите преди часове. Седя пред компютъра, мигам на парцали и се чудя като как да коментирам бруталната новина?

Ако продължа със справедливо възмущение, ще ме обвинят в национализъм, ще се явят разни храненици на Хелзинския комитет и ще почнат да ме убеждават колко съм задръстен и недемократичен. Резиденти на сръбските и македонски тайни служби ще пуснат коментари в смисъл „бугарин-татарин” и ще повтарят тая безсмислица до откат. Може да мина и по-тънко. Нищо чудно и уважаваният от мен г-н Евгений Тодоров да ме покани на тв дебат, за да ме „изненада” с тезата, че пловдивчани нямат нужда от паметник на Никола Вапцаров, а да се обсъжда неговата национална идентичност не е актуално, защото Вапцаров не е от Пловдив. Виж, Кудоглу – това е друга работа.

Ако напиша, че така наречената Македония краде чужда история под чужда диктовка, за да дразни Гърция, за да се държи раздробен българския национален масив по доктрината „Ришельо” и по този начин да се добива контрол над тези държави на принципа „стимул-реакция” /един предупредителен нож в ребрата на ЕС/, ще ми спретнат СРС директно от Вашингтон, ще се потресат, че не посещавам „Макдоналдс”, па накрая ще спрат да ме публикуват и в интернет. Тогава и Веселина Божилова няма да може да ми помогне. Антон Баев пък – хич.

Ако намекна, че руснаците вбиват клин в ЕС чрез Сърбия и Македония, както навремето вкараха троянски коне с държави-вируси като България и Румъния и всячески се опитват да разхлабят връзките в НАТО и Евросъюза, ще мина на явен отчет при руските тайни служби, най-вероятно в ГРУ, и ако някой ден ме обземе внезапна лудост, па река да си подам документите в БСП, няма да ме приемат. Така каза по телевизията самият Румен Петков. А вестник „Марица” ще спре да пуска моите статии, дето и без това не ги пуска.

Ако се запитам има ли честно българско разузнаване, което да установи кои лица стоят зад поредната провокация над българската идентичност, кой е финансирал ренегатите и какви политически интереси са провокирали техните действия, най-вероятно ще ме извикат в НСС да давам обяснения, а микрофони ще ми сложат и в тоалетната чиния. Я да го видим тоя кво яде, та се репчи толкоз...

Ако задам въпроса – помакедончването на Вапцаров и подобните нему предифинирания на идентичностите у нас не е ли нов възродителен процес, толериран и приветстван от продажна клика по върховете, ще раздразня българите Ахмед Доган, Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски, затова дори и не си го помислям!

Ако избягам от политическия дискурс и пусна едно мое стихотворение за Вапцаров, литературните ми завистници веднага ще кажат, че използвам случая, за да си правя автореклама, че съм такъв и такъв, а най-вероятно онакъв и онакъв. Как беше...

ПРЕДРАЗСТРЕЛНО

                         На Вапцаров

Стената за поета е начало

дулата пред поета
многоточия

безсмъртие
на изстрел разстояние

възторжен залп
от бъдещи аплодисменти

ах
как разцъфват
поетично макове
по ризата ти бяла


Ако пък напомня на братята македонци, че най-сигурния път за излизането им от кризата е пътят за София, ще излезе, че си водя шоуто „Вашите истории” и репликата ще мине в графата „поредния виц”.

Ако...

Много „ако” се насъбра, а „ако”-то мирише и цапа гащите. Ако съм честен, ще ви призная - все още се чудя дали да я напиша тая статия. Вие какво ще ме посъветвате?

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=14&id=14755

[Петкан]

Комунистът Георги Димитров за македонизацията на "Пиринскя край"

"№ 3 Доклад на Г. Димитров пред 10. разширен пленум на ЦК на БРП (к), София, 9 август 1946 г.
"Има в нашите редове другари, които не съвсем ясно си дават сметка каква трябва да бъде сега нашата политика по отношение на Македония. Изпуска се често из предвид, че основната част на македонския народ е вече организирана държавно и национално в рамките на Федеративна народна република Югославия като Македонска народна република. На базата на тая република предстои да се обединят и другите части на македонския народ, специално македонците от сегашния Пирински край при съответен за тая цел съюзен договор между България и Югославия, който ще определи и възвръщането на Западните български покрайнини към България. За подготовката на това голямо дело следва щото в изборите за Велико народно събрание Пиринският край да има свои македонски кандидати на Отечествения фронт, а избраните депутати да представляват в бъдещото Велико народно събрание македонската парламентарна група... Ние говорим сега за македонското население в Пиринския край. То още сега трябва да се проявява като част от македонския народ, която част предстои да бъде присъединена към Народната република Македония... Не е достатъчно принципно да се признае, че македонците са отделен народ, че македонците не са нито българи, нито сърби, а че те са македонци... Ще трябва да се работи и за едно културно приобщаване на това население към населението на Федерална Македония. Необходимо е усвояване на македонски език и използване на македонска литература. Необходимо е запознаване на македонците от Пиринския край с историята на македонския народ..."
http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/57.4.html
...
...
Последствията от тази антибългарска политика днес са налице-Скопие залива България с помия и в БЮРМ е опасно да кажеш, че си българин.
Такава антибългарска политика, направена и провеждана съзнателно от български политици е неоспоримото доказателство за това, че когато не се работи за националните интереси, а робува на идеологеми и на политически догми, резултатите са винаги ущърб на нацията.
В наши дни под прикритието на маската на т.н. "европейски ценности" в България се прави същото, както по времето на комунистическото управление на Георги Димитров, но този път се работи за ислямизирането на България.
Това се прави целенасочено и методично.

[Hatshepsut]

Насилственото помакедончване на Пиринския край: Хроника на едно национално предателство

На днешния ден преди 67 г. ЦК на БКП взима престъпното решение да се даде културна автономия на Пиринска Македония.
Така по заръка на Сталин и Коминтерна и в услуга на Тито комунистите обявяват македонския етнос. Faktor.bg ви предлага откъс от документалната книга на историка Веселин Ангелов, „Хроника на едно национално предателство”, публикуван в desebg.com.

На 22 ноември 1947 г. Министерството на народната просвета издава окръжно №423, с което нарежда да бъдат въведени поправки при преподаването на учебния материал по география и история.

Документът онагледява докъде е стигнало националното предателство на БКП по въпроса за Пиринска Македония. Поправките в учебника по география са следните:

1. Когато се говори за Югозападна България, да се обяснява, че долината на р. Места, Пирин планина, средното течение на р. Струма от Кочериново на юг се включват в Пиринска Македония. За пирин да се говори не като за българка планина, а да се разглежда като планина в Македония. При разглеждане на населението в България да се говори, че в нея живеят и македонци.

 2. Замяна на изречение „Македония бе присъединена към България” с „Македония бе окупирана от България” в учебниците за II клас.

3. В учебника за III клас да се обяснява, че Струма на юг от Рила, река Места и Пирин влизат в Пиринска Македония, а в урока за населението на България да се казва, че в Пиринска Македония живеят главно македонци.

4. В учебника за VII клас да се говори, че в Пиринска Македония жевеят главно македонци, че в Америка има много българи от България, а не от Македония.

Поправките в учебниците по история са:

1. В учебника за III клас Самуиловата държава да се разглежда не като Западна България, а като държава на македонските славяни.

2. В учебника за VII клас племенният съюз начело с Пребънд да се разглежда като пъри опит за създаване на държавна на македонските славяни.

3. Климент и Наум да се изтъкват като южнославянски просветители и книжовници.

4. Братя Миладинови и други учители и книжовници от възраждането да не се определят като българи, а като македонци.”

Това е само един щрих от последствията на предателската политика, която ръководството на БКП, води от 1944 г. за насилствено помакедончване на българите в Пиринския край.

Изследването е едно от по-новите исторически търсения, които детайлно разглеждат политиката, действията и последиците от опитите за насилствено денационализиране на Пиринския край в периода 1944-1949 г.

Тук е редно да се припомни, че за първи път признаването на съществуването на отделен македонски народ и македонски език е прието със секретна резолюция на Комунистическия интернационал през януари 1934 г. по т. нар. македонски въпрос.

Новата политическа линия, зададена от Кремъл, е наложена в БКП и Югославската комунистическа пария (ЮКП), които започват да изпълняват московския план за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония.

Веселин Ангелов подробно разглежда процесите за насилствено денационализиране на Пиринския край, които започват да протичат по-интензивно от 1944 г.

Проследена е ролята на лидерите на БКП и ЮКП в лицето на Георги Димитров и Тито, както и действията на различни функционери на създадената в рамките на ЮКП Македонска комунистическа партия през 1943 г.

Авторът е работил и с архиви на местната власт в Пиринския край в споменатия период, което дава възможност на читателя да стане свидетел и на действията на местните партийни функционери и администрация при изпълняването на партийните решения и реакцията на населението.

Едни от най-интересните страници са за съпротивата на обществото в Пиринския край срещу помакедончването му, включително и на учениците в училищата.

Интерес представлява и епизода за македонската пропаганда в Пиринска Македония през 1945-1946 г. и емисарите на Скопие.

Отделено е специално внимание на прехода към налагане на културно националната автономия в Пиринска Македония в периода август 1946 г. – август 1947 г. Тя е съпътствана с много по-силно организирана и направлявана пропаганда, а нейни проводници се явяват  представители на областната организация на БКП, обслужващи изцяло югославските интереси.

През лятото на 1946 г. в Москва се провежда обща българо-югославска среща, на която Сталин се разпорежда българските комунистически власти много по-интензивно да развиват „македонско съзнание” сред българите в Пиринския край.

Изпълнението не закъснява. На Августовския пленум на ЦК на БКП от 1946 г. е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска” история през прочита на зараждащата се македонска историография.

В резултат на партийните решения се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947 г.), Македонска пътуваща книжарница и се провеждат редица други „македонски” мероприятия.

В същото време комунистическото правителство в България реорганизира или разпуска традиционно силните сред македонските българи научни и културно просветни организации Македонски научен институт, Илинденска организация и Съюз на македонските емигрантски организации. Компартията предава голяма част от наличните им книги и етнографски находки, включително останките на Гоце Делчев, на Социалистическа република Македония.

Веселин Ангелов подробно разглежда и периода на културно-националната автономия на Пиринска Македония август 1947 г. – 1949 г.

Изследването завършва с конфликта в съветско-югославските отношения през 1948 г., в резултат на който не се реализира идеята за Балканска федерация. На този фон са разгледани и влошените двустранни отношения между България и Югославия и преустановяване на културно-националната автономия на Пиринска Македония.

В заключението си авторът посочва:

„Въпреки очебийните доказателства за задкулисните намерения на югославското комунистическо ръководство по въпроса за федерацията и още по-ясните сигнали за действителните намерения, насочени единствено към заграбване на Пиринска Македония, ръководството на БРП (к) не прави съответстващите на националните интереси изводи. Тъкмо обратното. То продължава да робува на македонистките си схващания и дори предприема съзнателни действия за стриктно изпълнение на поетите в Блед и преди това договорености с югославяните за Пиринска Македония и „разрешаването” на македонския въпрос. То се съобразява не с реалностите, а с указанията на съветското партийно ръководство.”

https://www.faktor.bg/politika/na-vseki-kilometar/11662-nasilstvenoto-pomakedonchvane-na-pirinskiya-kray-hronika-na-edno-natzionalno-predatelstvo.html%7D

[FELDMARSCHALL]

Едно от най-големите престъпления на БКП срещу българския народ!