Македонски стихове

[Nordwave]

КОГА ПАДНА ЯНЕ



Кога падна на Пирина
ранен Яне Сандански,
долетея три сокола
и на Яне зборея:

“Айде, Яне, со нас дойди,
ние лек ке найдеме.
Първи сокол ке те носи
долу край Вардаро.

Втори сокол ке те носи
дур’ до Белото море.
Трети сокол ке те носи
горе в Пирин планина.

Белким ти ке оздравиш,
Македония да я ослободиш.
Майка Македония за
таков юнак лек ке найде.”

Ой, бре вие три сокола,
в сърце люто сум ранен.
Остайте ме тук да умрам,
лек ме не лекува.

Майка Македония
други ке роди
ке я ослободат.
Майка Македония
други ке роди
ке я ослободат.

Кога падна на Пирина
ранен Яне Сандански,
долетея три сокола
и на Яне зборея:

“Айде, Яне, со нас пойди,
ние лек ке найдеме.

Майка Македония за
таков юнак лек ке найде.


Първи сокол ке те носи
долу кай Вардаро.

Втори сокол ке те носи
дур’ до Белото море.
Трети сокол ке те носи
горе в Пирин планина.

Белким ти ке оздравиш,
Македония да я ослободиш.”

Ой, бре вие три сокола,
в сърце люто сум ранен.
Остайте ме тук да умрам,
лек не ме лекува.

Майка Македония други ке роди
ке я ослободат.
Майка Македония други ке роди
ке я ослободат.


Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

[Тодор Александров]

ОНЗИ КОЙТО ПИШЕ

Ти пишеш. За нещата които вече съществуват.
А казват че измисляш.

Мълчиш. Като потопена мрежа
на рибари. Като ангел
който знае какво ще се случи със нощта.

И пътуваш. Забравяш,
за да се завърнеш.

Ти пишеш и не искаш да си спомниш
за камъка, за морето, за вярващите
които спят със разделени длани.

[Nordwave]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=U1b2cmvDSYw[/youtube]

Ден денувам
- кътища потайни,
нош ношувам
- пътища незнайни;
нямам тато, нито мама -
тато да ругае,
мама да ридае.

Леле моя ,
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.

С враг врагувам
- мяра според мяра,
с благ благувам
- вяра зарад вяра;
нямам братец,
ни сестрица -
братец да ме хвали,
а сестра да жали ...

Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.

Бог богува
- нека си богува,
цар рарува
- века ли царува?
Нямам либе,
първа обич -
мене да очаква
и да ме оплаква ...

Леле моя,
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.

[sekirata]

Нямам нищо против македонците ,
но си имам едно на ум от онова време още.....
Не ни обичат и това е , доста меко казано!