„Паметта на миналото в името на бъдещето”

[Весо]

Непроизнесено слово на международната конференция на тема „Паметта на миналото в името на бъдещето”


За посветените в тайните на секретните служби на една диктатура – в нашия случай ДС – е смешно и цинично да се разделят техните щатни и нещатни сътрудници на битови доносници и патриоти, защитавали „националната сигурност”. Ставайки сътрудници на ДС, те се превръщат ipso facto в престъпници. Защото по собствената им дефиниция са „ЩИТ И МЕЧ” на диктатурата и на упражняващата я партия. А диктатурата, както бе посочил още нейният идеолог Ленин, е власт неограничавана от никакви закони, тоест царство на произвола. Със създадените закони и наредби тя само „легитимира” престъпленията си.

От друга страна, както е известно от американската конституция или от френската от 1793 година (писана в разгара на ВЕЛИКАТА РЕВОЛЮЦИЯ) право на народа и дълг на всеки човек е да защитава и да се бори за свободата, когато властта е отнела елементарните права и свободи на своите поданници.

От колизията между произвола на властта и борбата за свобода произлизат престъпленията на нейните секретни служби, чиято главна цел е не само унищожението на правата и свободите на ДИКТАТУРАТА НА НОМЕНКЛАТУРАТА, но и тяхното физическо, интелектуално или нравствено „неутрализиране”.

За изпълнението на тези задачи „органите” използваха УБИЙСТВА със или без съд, МЪЧЕНИЯ, РОБСКИ ТРУД и други форми на масов физически, психически и нравствен терор, заимствани от богатия арсенал на бившия СССР до и след смъртта на Сталин.

Към юридически оформените екзекуции следва да се прибавят избитите по време на „следствията”, при опит за бягство от превърнатата в тюрма страна, умъртвените в лагерите с глад, побоища или отказ на медицинска помощ, както и ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПСИХИАТРИЯТА КАТО ПОЛИТИЧЕСКО ОРЪЖИЕ ОТ ДИКТАТУРАТА СРЕЩУ НЕЙНИТЕ ПРОТИВНИЦИ.

Това са най-тежки престъпления – по глава 14 от НК – „против човечеството и мира” (секретните служби на диктатурата водиха тайна или открита война срещу народа в продължение на 45 години). Престъпленията, за които по сегашния Наказателен кодекс и по международното право нямат давност!

„СЧЕТОВОДСТВОТО НА СМЪРТТА” съществува и за да не се оспорва верността на цифрите, има само един безспорен начин – ОТВАРЯНЕ НА ВСИЧКИ АРХИВИ на репресивните институции: на министерствата на вътрешните работи и правосъдието, на специалните служби и партийните архиви, както и тези на общините, в които е имало въдворени, интернирани, изселени. В съществената си част обаче, те продължават да са ДЪРЖАВНА ТАЙНА или „Класифицирана информация”. Така 17 години след промяната на диктатурата с пазарната демокрация, въпреки изреждането на всички възможни партийни образувания от „десницата”, „центъра” и „левицата”, достъпът до архивите на диктатурата и най-вече на нейните репресивни институции остава фактически забранен. И днес с помощта и съучастието на „елитите”, дошли на смяна на „авангардите” продължава укривателството на престъпленията и протекцията на престъпниците.

А и когато се имитира „отваряне” и достъп до тях, той е поверен на старите „професионалисти” от репресивните ведомства или на зависимите и контролирани от тях доносници. Достъпът до съдържащите се в архивите данни за престъпленията на диктаторския режим се разрешава от служби, институции, комисии и се контролира от съд и прокуратура, чиито членове, почти без изключение, са бивши или превербувани доносници на „бившата” тайна полиция (ДС), или сами са участници в репресиите и следователно, с отказа или с възпрепятстване на правосъдието, предпазват себе си от неминуемите удари на Темида.

В същия порядък следва да бъде поставен с цялата му острота и въпросът за МОРАЛНИЯ И ДУХОВЕН ГЕНОЦИД, вследствие политиката на създаване на полицейска опора на диктатурата, чрез масовото вербуване на доносници. Геноцид, който по своите поражения не отстъпва по нищо на физическия. За неговите размери може да съдим по броя на доносниците, чието вербуване беше една от главните задачи, поставени от Партията (с главно „П”) пред тайната полиция. Към него следва да прибавим и партийните членове, които бяха доносници по устав заедно с активистите на различните резерви и „трансмисии” на диктатурата – Комсомол, Отечествен фронт, Профсъюзи, Българосъветски дружби и т. н. Изчислен чрез индиректни методи броят на различните категории щатни и нещатни сътрудници на тайната полиция варира от 25% до 33% от активното население в различните соцстрани и представляваше истинска полицейска опора на диктатурата в миналото, а днес – съществена част от „електората” на мутиралата в буржоазия номенклатура и на нейните деца и внуци.

Точните данни за броя на вербовчиците и техните жертви, превърнати в секретни слуги и помощници на палачите, се съдържат в архивите на тайните служби, но те продължават да бъдат държавна тайна, чието съхранение се мотивира по най-различни, но еднакво безсрамни начини от днешните „демократични” или „демократизирали се” властници. Те манипулират, плашат и мамят обществото с опасността, която представлявало отварянето на архивите на бившата ДС за „националната сигурност”, за „общественото спокойствие” и за накърняването на „правата на личността” (чрез разсекретяване „личните данни” на копоите и техните агенти). Повторното засекретяване на мизерните дела на ДС от правителството на Сакскобурготски, които „разработки” в голяма част се увенчаваха с екзекуции или дългогодишни пребивавания на „обектите” им в затворите и концлагерите, позволи „законното” укриване на доказателствата за извършените престъпления от диктатурата, което само по себе си е престъпление (укривателство). Още едно престъпление на „демократичните” властници е узаконената възможност за превербуване на доносниците и поставянето им под чадъра на сегашните специални служби, които всъщност са замаскираните с нови етикети стари управления на ДС.

Данните за престъпниците и престъпленията, които се съдържат в архивите на бившата ДС, не са само източник на „историческо познание” и „памет на миналото”, но и основа за създаване на километрични обвинителни актове срещу убийците, инквизиторите, садистите и техните политически вдъхновители и ръководители от най-високите етажи на властвалата мафия, наречена компартия. Точно затова архивите остават запечатани със седем печата.

Посочените и други, неупоменати тук, престъпления на диктатурата на номенклатурата бяха производна на държавния тероризъм. Той бе издигнат в ранг на официална политика на компартията, с чиито интереси бяха съобразени, както законотворчеството, така и прилагането на законите от репресивните й институции.

В допълнение към гореказаното трябва да добавим, че всички управления на ДС действаха в синхрон като репресивни „органи” на диктатурата срещу всеки, който се е борил за свободата. (Разполагаме с ПЛАНОВЕ И СПРАВКИ на ДС, които доказват неопровержимо общите престъпления на ПГУ, ВГУ, IV и VI управления на ДС, както и тяхната престъпна колаборация с КГБ, ЩАЗИ и другите „братски” секретни служби).

Една съществена част от тази престъпна дейност беше насочена срещу политическите емигранти чрез компрометирането им пред властите на далите им убежище страни и „неутрализирането” и ликвидирането им върху техните територии с помощта на „операции”, „комбинации” и „игри”. По този начин в абсолютен разрез с нормите на международното и национално право „чекистите” изземваха прерогативите на западните държави. Това ги превръща в субекти, срещу които трябва да бъде възбудено наказателно преследване.

И най-после на последно по място, но не и по важност, е престъпната дейност на секретните служби на диктатурата срещу страните от Европейския съюз, към който днешните български правителства и политически „елити” искат да се присъединят на всяка цена, оставяйки Задгранична агентура на ДС, разсята като ракови клетки в техните „отворени” общества.

Следва да добавим, че шпионските, подривни и терористически акции и „мероприятия” на българската ДС се супервизираха и координираха от секретните служби на СССР – КГБ и ГРУ, пъпната връв с които не е срязана. Нерядко те бяха пряко изпълнение на заповеди и на (мокри) поръчки на ползващите се със зловеща слава учреждения на шпиони и убийци, чиито правоприемници са „чекисти” от рода на днешния президент на Русия Путин и неговото обкръжение.

Доказателствата за тези и безброй други престъпления на „бившата ДС”, както казах, се намират в архивите на нейните управления или в касите на „оперативните работници” на наследилите ги днешни спецслужби. Там са документите и за престъпленията на мутиралата и трансформираща се в буржоазия номенклатура, извършени в периода на ПАЗАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, която също е дело на „бившите” номенклатурчици, техните „органи” и доносници през т. нар. МИРЕН ПРЕХОД.

Поради тези и много други причини, върху които тук не се спирам, „ДОСИЕТАТА” на бившата ДС следва да бъдат отворени. Всички, без изключения – „работните” и личните дела на доносниците, кадровите и личните дела на техните вербовчици, както и тези на „разработваните” от тях „ОБЕКТИ”-жертви.

„ДЕЛАТА” на бившата ДС следва да се отворят от обществени организации със задължителното участие на невербувани „обекти на разработките” и с елиминирането от тях на щатните и нещатни сътрудници на бившата ДС, не за да се „запълнят белите страници” от българската история, да се опресни затлачената от манипулации народна памет или да се прокарат „лустрационни закони” срещу нейните щатни и нещатни сътрудници.

НЕ! Досиетата на ДС, на всички нейни управления и отдели (включително „забравения” и неупоменаван от никой отдел „ЗАТВОРИ”, преименуван днес в Главна дирекция към Министерство на правосъдието, в чийто архив се укриват едни от най-тежките престъпления на ДС и ръководещото я Политбюро на ЦК на БКП), трябва да се отворят, за да бъдат съдени и осъдени престъпниците от „Партията”, „органите”, институциите и „трансмисиите” на диктатурата, които „пак са между нас” и са завзели или по-скоро не са изпускали нито за момент която и да е от ключовите позиции в политиката, правосъдието, секретните служби, бизнеса, медиите, науката, културата, църковния клир и всички останали сфери на живота в окаяната българска „демокрация”.

Разбира се, подобно правосъдие може да бъде раздадено единствено от революционните трибунали на въоръжения народ, а не от т.нар. „ПРАВОВА” държава, чиито

• СЪДИЛИЩА СИ ЗАТВАРЯТ ОЧИТЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КОИТО ПО НИЩО НЕ ОТСТЪПВАТ НА НАЦИСТКИТЕ

• КОЯТО ИЗИСКВА ОТ УБИЙЦИТЕ ЕДИНСТВЕНО ДА СЕ ПОКАЯТ И ИЗВИНЯТ НА ЖЕРТВИТЕ СИ,

• ПРЕЛАГА… АМНИСТИЯ ЗА ОТКРАДНАТИТЕ МИЛИАРДИ

• И В ДОБАВКА УКРИВА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, КАТО ГИ ПРЕВЕРБУВА, ЗАБРАНЯВА ДОСТЪПА ДО ДОСИЕТАТА ПОД ВСЕВЪЗМОЖНИ ПРЕТЕКСТИ, ДОКАЗВАЩИ ИДЕНТИЧНОСТТА ћ С ПРЕСТЪПНИЦИТЕ И ПОСТАВЯ ВСЕ НОВИ И НОВИ ПРЕПЯТСТВИЯ ИЛИ ГИ РАЗКРИВА СЕЛЕКТИВНО С ОГЛЕД НУЖДИТЕ НА ПОРЕДНИЯ, УПРАЖНЯВАЩ ВЛАСТТА КЛАН.

Остават открити въпросите:

• ЗАЩО ПРИ НАЛИЧИЕТО НА БЕЗСПОРНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИЗВЪРШЕНИ НАЙ-ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ТЕ ОСТАВАТ НЕРАЗСЛЕДВАНИ И БЕЗНАКАЗАНИ, КАТО НИТО НАЦИОНАЛНИТЕ, НИТО МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ (НАЙ-ВЕЧЕ СЪДЕБНИТЕ) НЕ ПОСТАВЯТ ВЪПРОСА ЗА СЪД НАД КОНКРЕТНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ?

Най-многото, което тези институции са поискали, е „МОРАЛНОТО” осъждане на „ПРИЗРАКА НА КАРЛ МАРКС”, срещу което престъпниците нямат нищо против! ТЯХНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ СЪЗДАВА АТМОСФЕРАТА НА СМЕРДЯКОВЩИНА („всичко е позволено”), КОЯТО БЛАГОПРИЯТСТВА ПОВТОРЕНИЯТА НА ТРАГЕДИЯТА И В БЪДЕЩЕ.

Поставянето на въпроса за отговорността на престъпниците в бившите соц-страни за едни от най-масовите убийства и репресии през XX век предизвика скритата неприязън у представилите на „Свободния свят” и доказва по недвусмислен начин цялото лицемерие и спекулации с проблема за „правата на човека”?

През 2005 година на възпоминанията за ХОЛОКОСТА в Полша присъстваха Буш и компания. В Москва бяха устроени чествания на 60-годишнината от „победата над фашизма”. Същевременно броят на избитите от болшевишката диктатура човешки същества продължава да е тайна и за тях няма възпоминания. Досега никоя от многобройните международни организации, нито някой от патентованите „защитници на човешките права” – партньори на убийците или на техните наследници – не са поставили въпроса за нейното разбулване. По неофициални данни жертвите в страните на бившия соцлагер, в „народен” Китай и в останалите соцдържави от Третия свят надвишават 10 (десет) Холокости, но това се отминава с мълчание!

ЗАЩО ВЪРХУ ТЕЗИ СВРЪХЧУДОВИЩНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ТЕГНЕ ТАБУ?

Франкисткият режим все още не е осъден 30 години след края на каудильо по същите причини, поради които не е осъден и болшевизмът. Използването на „кадрите” на съборените диктаторски режими за утвърждаване на „демокрацията” в победените във Втората световна война държави и възпрепятстването на народа да решава собствената си съдба, е стара и изпитана политика на победителите над нацизма и фашизма. Сега те я прилагат и спрямо болшевизма. Това е ПОЛИТИКАТА НА НАБИРАНЕ И ВЕРБУВАНЕ НА ШКОЛУВАНИТЕ ОТ МОСКВА СЛУГИ, НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ, ШПИОНИ, ИНКВИЗИТОРИ И ЕКЗЕКУТОРИ и техните доносници, които да готови да разпорят коремите на собствените си майки, ако срещу това ги оставят ненаказани и не конфискуват богатствата им, от чиито грабеж последва днешният повторен геноцид и агония на българския народ, намалял с близо два милиона души само за последните 17 годнини. За разлика от онези, за които Исус искал от своя бог да им прости, защото не знаели какво вършат, дамите и господата, които провеждат тази СМЕРДЯКОВСКА политика знаят много добре мръсната си роля и за това не заслужават никаква прошка!

Георги Константинов , в-к "Свободна мисъл"

* "Словото..." е "непроизнесено" защото не го допускат до трибуната.

[Индивидуалист]

Да го разпространяваме,защото е верно. Архива на БКП е за отваряне,оттам са идвали заповедите към ДС.
Още едно издържано становище за нечовешките комунистически дела,вършени вече почти цял век.Защото и преди 09.09.1944г комунистите са били мързеливи,крадливи и убийци.Звънели са по вратите на хората,и когото е трябвало да го убият,са го извършвали в 5ч сутринта на вратата.
Изроди...