Българска култура и духовност > Наука и образование

125 години Софийски университет

(1/1)

Петкан:
"Софийският университет "Св. Климент Охридски" е първото българско висше училище. Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българския народ.

Началото на организираната образователна система в България датира от втората половина на IX в. През епохата на Възраждането се ражда идеята за откриване на Висше училище.

Авторитетът на Висшето училище нараства и с това се утвърждава нуждата от културно-просветна мисия, която то да изпълнява в националното ни развитие след Освобождението през 1878 г.

През 1880 г. Министерството на просвещението на младата държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество. В него се предвижда "след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обеме юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки".

Едва седем години по-късно, през 1887 г., министърът на просвещението Т. Иванчев издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище.

Българската общественост, която изпитва традиционно преклонение пред просветата и науката, подкрепя развитието на университета с многобройни актове на безкористна помощ и дарения.

Големият финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо Георгиев, дарява и завещава място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева(51 милиона днешни лв) за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София.

Занятията на Висшия педагогически курс започват на 1 октомври 1888 г. съвсем скромно, "без всякакъв шум, почти скрито от обществото". Това е рождената дата на българския университет.

Според временния правилник педагогическият курс има за цел да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, сред които Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, всичките със солидно европейско образование и научни изяви, Станимир Станимиров – директор на Софийската класическа гимназия, както и Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

Студентите са 43, само мъже. В приетия Временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение с три основни дисциплини: история, славянска филология и философия с педагогика.

На 31 януари 1889 г. седмината са назначени за първи преподаватели на Висшето училище, които веднага поставят въпроса за създаване на библиотека и снабдяването й с периодични издания, както и за изработването на правилник за Висшето училище. Те призовават към академична автономия в управлението и организацията на Висшето училище. За пръв Ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет (1884), преподавател по езикознание, диалектология и общославянска етнография."
http://125.gateway.bg/print.php?c=7&d=3&print=yes
...

Сградата на Ректората на Софийския университет, 30-те години на ХХ век
http://www.lostbulgaria.com/?cat=5
...


Обсерваторията на Софийския университет в Борисовата градина, края на XIX век

===

Братята Евлоги и Христо Георгиеви -български патриоти и меценати


Евлоги Георгиев  дарява в 1896 г. 800 000  златни лева и земя на стойност 200 хиляди лева за построяването на сграда на Софийския университет
...

Тодор Иванчов-министър на народното просвещение (24 август 1886 – 28 август 1886)


Александър Теодоров Балан-първият ректор на Софийският университет
...
т. 13 от завещанието на Евлогий Георгиев
"„Наследникът ми, след като изпълни гореспоменатите завети и задължения, ще продаде останалия имот, а добитите пари от проданта на недвижимия имот, както и каквито и да са други парични суми, които биха останали от имота ми, до размер на 6 000 000 лв. ще ги пласира в ценни държавни книжа или в купуване на недвижими имоти в България или Румелия. Купените ценни книжа и ония, които останат от имота ми, както и недвижимите имоти, които биха се купили, ще се поверят на ефорията, която учредявам по-долу в настоящето завещание. От дохода на този фонд ефорията ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името „Бр. Евл. и Хр. Георгиеви от Карлово‛. Ефорите ще поставят в салона на училището портретите ни, а в двора на училището ще въздигнат в наша памет две мраморни статуи.

Научните предмети, които ще се преподават в това училище, да бъдат преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията.

От излишните приходи на училището ефорията е задължена да изпраща в странство младежи от Карлово и Македония, за да си усъвършенстват образованието в някой научен клон, който ще определи ефорията.

След като свършат тия младежи образованието си, на тяхно място ще се изпращат други, все по начина, по-горе показан. Ще се изпращат младежи бедни и чрез конкурс. Тия младежи, след като свършат образованието си, да се връщат в отечеството си и да служат като професори в продължение на четири години.

Българското Народно събрание ще има право на контрол върху употреблението дохода на този фонд.

Ефорията, натоварена с отварянето на това училище и управлението на фондовете, предназначени за него, ще се състави както следва: министра на народното просвещение на България и от двама членове, избрани по висшегласие от наследника ми и от изпълнителите на завещанието. По тоя начин съставена ефорията, тя ще назначи професорите на училището, които от своя страна ще изберат из между себе си още двама членове. Членовете, избрани от професорите, заедно с другите по-горе споменати, ще съставляват окончателно училищната ефория. Всички членове на ефорията ще се избират за пет годишен срок. На всеки пет години ще се извършват избори според начина, показан по-горе. Членовете, на които мандатът е изтекъл, ще могат да се преизбират.

Решенията на ефорите ще се издават по висшегласие на присъстващите членове. Никое решение, обаче, не ще се издава, ако не присъстват 2/3 от числото на членовете‛."

http://www.archives.government.bg/guides/30_P_K.pdf
...
Добре, че са били братята Евлоги и Христо Георгиеви, защото ако на тяхно място бяха "братя Галеви", днес на мястото на Софийския университет щеше да има автокъща или казино.

Hatshepsut:
126 години СУ "Св. Климент Охридски"


Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) е най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България. Освен това той е вторият най-голям изследователски център в България, след БАН. Според световната класация на университетите към 2013 година той заема 610 място в света и 240 в цяла Европа. Той е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построено с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви на стойност около 6 милиона златни лева, чиито скулптури красят фасадата ѝ.

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище. На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан измежду първите му седем преподаватели - т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. В 1904 година е преименуван на университет.
Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават 22 000 студенти.

Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са ректоратът на университета (сградите на ректората и Университетската библиотека), ул. „Дж. Баучър“ (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел „Плиска“ (бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 1, 2, 3 и 4 - основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по детска и начална педагогика), „Паметника Левски“ (Факултета по журналистика и масова комуникация), бул. „Т. Александров“ (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.
Основната сграда, символ на университета — ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“[10], разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХІХ век.

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон. Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.

Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет — братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването ѝ участва и арх. Спас Рангелов.

Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 година.
Университетът има Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (съкращавано УИ „Св. Климент Охридски“), което издава книги, списания и др.

https://www.facebook.com/AzNyamaDaNapusnaBulgaria/photos/a.461784353915054.1073741827.134552489971577/509066655853490/?type=1

Навигация

[0] Списък на темите

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 
Премини на пълна версия