България и българите > “ген. Христо Луков марш”

Ген. Христо Луков - живот и гибел

<< < (2/2)

fw:
Самотник и мизантроп, какъвто преди никога не се е показвал. Той беше хубавец, контактен, с аристократично поведение. Наричаха го Митко дипломатчето. А после всички се плашеха от него и го смятаха за влечуго. Говореше само за самотната си жена - “Чането”. Никой обаче не може да твърди, че е извършил донос, или е злепоставил някого. Тайната на описания по-горе случай го е държала в постоянен ужас.

Когато излезе присъдата, не беше от най-големите, и го освободиха, се прибра при жена си - “Чането”, в Кърджали. Не след много време, година или две, не си спомням, го намериха убит до ж.п. линията извън града. Не се чу да е имал лични или служебни конфликти. Аз разбирах страхът и паниката, защото знаех за изложеното по-горе, и че е имал основателни съмнения и опасения. Дали не са му затворили устата, които беше заключил с два ключа?

След едно представление в кино “Роял”, в беседа в ложа с Кръстьо Пастухов, генералът си тръгва сам и на влизане в дома му на ул. “Артилерийска” № 1 беше прострелян. Версиите за това бяха няколко.

След като отключва външната врата и тръгва по малката площадка, следват 2 или 3 стъпала. В това време убиецът стреля от вратата. Интересното е, че първият куршум удря в прага на външната врата. Вторият високо в тавана. Това е достоверно! Явно, не е спокойна ръка на професионален стрелец. Генералът отваря вътрешната врата, към антрето и се опитва да затисне входа. Убиецът натиска отвън и дава трети изстрел. Официалната експертиза показва, че куршумът е засегнал гръдната кост и рикошира в сърцето. Следва краят. Така съобщи пресата. Следва полицейска блокада, но едва след два часа. Пуснаха се слухове, че е имало и жена. След години пишат, че жената е била Виолета Якова. Други пък, че е Иванка Гръбчева. Чак след много години Славчо Радомирски, който е бил ръководител на бойните групи, казва: терористът е Боруджиев, по това време полковник от Д.С. Интересно е, че до това време Д.С. е правило много разследвания по този случай… Славчо Радомирски пише в книгата си, че Боруджиев /или Бораджиев?/ е изчезнал, като се е мобилизирал в Беломорието и така заличава следите си. Но това го научава по късно Сл. Радомирски?! Сл. Радомирски казва за тогаз, че го намира един “непознат другар” и настоятелно иска екзекуцията на ген. Луков. След 9.9.44 г. разбира, че това е Методи Шаторов.

От кои среди е екзекуторът, не може да се твърди. Важното е, че интерес за ликвидацията имат и “съюзниците” и СССР. А че може да има сосиете за обща цел между различни среди е съвсем обяснимо. Още повече, че и в БКП и в Полицията и в Р.О., е имало внедрени лица от противната страна. В това, че можем да се съмняваме. Дори да споменем, само генералите Никифоров- член на Коронования съвет и ген. Маринов.

Има един момент, който официално не се споменава. За 14 февруари 1943 г. беше подготвена евакуация на София от всякакви административни и военни обекти и служби. На 14.02.43 г. тази наредба беше отменена. Деня след убийството на Луков. Значи повода за заплаха от страна на съюзниците е отстранен. За причината на тази отмяна, не може да отговори Ал. Цанков, пред Илия Станев. Ал. Цанков е бил помолен от “по-горно място”, да разсее съмнението, че короната е заинтересована от убийството. Веднага след покушението си зададохме въпроса, като имахме предвид горните съображения, кой ще бъде следващата жертва, която ще затвори кръга на неизвестното? И наистина, само след няколко дена, беше застрелян на входната му врата - Славейко, началник в Р.О… до тогава доверено лице на Луков, който през 1935/36 г. го е превел от Дирекция на полицията в Р.О… Дали Славейко се е помъчил да направи разкрития, или има съучастие, не е известно. Беше застрелян от маскирано лице на прага на дома му. За тоя случай, никой, никога не е споменавал и дума. Не е споменато и в актива на бойните групи. Кому е било нужно това?

В Търновския затвор се заварихме със Стефан Хайгъров /от Нова Загора/, бивш някакъв началник в Р.О. По повод на покушението казва: „ - Когато са разбрали /кой/?, че генерал Луков е против Царя/примитивно обяснение/, Княз Кирил отива при началника на Р.О., генерал Ничо Георгиев и той по надлежен ред, е уредил всичко по-нататък”. Явно така са говорили служителите в Р. О., помежду си. Какви са били аргументите, за да го мислят така, не спомена? При Хайгъров е било досието на Вл. Стойчев, макар и извън армията дотогава. На 9.9.44 г., вече генерал Стойчев насила си взема досието. За следствените разноски се е водила точна отчетност. Досието е “струвало” милион и половина тогавашни лева. Това между другото без коментар.

На другия ден след убийството, генерал Кочо Стоянов, който е обичал да кокетира с интелектуалци, не знам какъв е бил интелектуалният му капацитет, но посещавал често кафене “Цар Освободител”, което е сборище на писатели, художници и пр., заявява: „ - Генерал Луков като не знае да прави конспирация, да не се хваща!!” ЗАБЕЛЕЖКА: Генерал Луков, никога не е участвал в деветоюнски и подобни деяния. Жена му и дъщеря му казваха, че той е наричал хора като Кочо Стоянов и подобни - “деветоюнски герои”. След ден-два, бе съобщено, че има покушение срещу секретаря на ген. Луков - Николай Цанков, който имаше тесни връзки с Р.О….Отидохме да го видим в дома му на ъгъла на ул. “Оборище” и ул. “Сан Стефано - на II етаж. Прие ни с превързана ръка. Стреляно е отвън непосредствено до ключалката. Ръката беше акуратно превързана. Аз, като бивш фелдшер от армията /като войник/, имах представа, че такава чиста превръзка и такава подвижна ръка, при куршум засегнал китката, е необяснима. Той ни разправи, как когато да отвори на позвъняване, е стреляно. Не стана дума куршумът да е заседнал, или да е преминал. Следа щеше да има в насрещната стена в антрето. Това събуди подозрението ни, че е инсценировка, че или е замесен в покушението, или съчинява мъченичество, за повишаване на личния авторитет. Или просто бабаитлък. Като отидохме у тях ни посрещна с парабелум в ръка, с дълга цев. След няколко години, вече като подсъдим, или затворник, Н.Цонков лежи в затворническата болница в Соф. централен затвор. Даже е изпаднал в безсъзнание. По това време, там е като затворник от нашия процес д-р Никола Грозев, който му прави преглед и не установява следи от рана в ръката. При следствието, което провежда полицията, е призовано слугинчето от насрещната къща на ген. Луков. В този дом се обажда някой по телефона и предупреждава слугинчето да си затваря устата. Славчо Радомирски пише, че след покушението, всички са се изпокрили и заличават всякакви следи. Кой може да се е обаждал по телефона? Само който е в течение на следствието, а то е тайно!? За жена-съучастничка има само едно сведение. И то е следното: Моя съседка на сегашното ми жилище, на ъгъла на тогавашния бул.”Карл Шведски” и ул.”3летово” - Цонка Вълкова, разказва след 50 години съвсем непредубедено, че когато става покушението, което в момента и не разбрали, жени насядали пред къщата, виждат, че мъж и жена тичат и се вмъкват в тъмната уличка “Злетово”, без жените да се замислят защо. От пресата! Убиецът е висок и с черни очила и кожено яке. Необичайна външност за един конспиратор. След около половин час след убийството, Н. Цонков нахлува бурно в дома на Луков и вика страшно развълнуван: “Не, Генералът не е убит!”/ По сведение на близките/? Опелото се извърши в черквата на Военното училище. Направихме плътен шпалир, от по няколко реда, от моста на Перловската река на бул. “Евлоги Георгиев”, по входната алея на Военното училище, чак до черквата. С нас имаше и непознати до тогава граждани, почитатели на Легиона и на ген. Луков. Когато се зададе автомобила на царя, целият шпалир направи “кръгом” и посрещна с гръб Монарха. Последва траурно шествие през централните улици “Царя”, “М. Луиза”, чак до гробищата. В черквата говори Илия Станев, а на гроба - мисля, че и Стефан Карапенев. Тленните останки бяха положени близо до тия на Ст. Стамболов. След 9.9.44 г. всичко това беше заличено от комунистите. Възстановиха в по ново време гроба на Ст. Стамболов. Наскоро и на ген. Луков. Последва среща на Ал. Цанков с Илия Станев, за която споменах. Това беше нашето виждане тогава и нашият отговор на царя. Такова шествие софиянци видяха само на погребението на царя. Наистина несравнимо по грандиозност, защото тогава народът изпращаше символа на държавата. Когато се появи на политическото полезрение фигурата на цар Симеон II, изникнаха отчаяни монархисти, които започнаха да пишат, че легионерите умирали мълвейки името на цар Симеон II. Закъсняла нагаждаческа поза. Безполезна, за очакване “с висше” и смешна. По случай помена /40 дни/, от покушението на генерал Луков, с Димитър Андреев бяхме изпратени да поканим съпругата и дъщерята на Генерала. Траурното събрание се състоя в помещението на стол “Оборище”. Присъстваха и представители на забранената ВМРО. Спомням си, беше Георги Димчев, с когото се знаехме още от 3-та Мъжка гимназия и “Ньойските акции”. Опитахме се да узнаем нещо повече, лично от дъщерята Пенка. Беше смутена и не каза нищо повече от това, което споменах. Тя е видяла цялата сцена на убийството. На вратата жена не е имало, която да дублира изстрела. Дойде един братовчед на генерала, лекар в инвалидния дом, сега военния музей на бул. “Скобелев”. Дословно неговите думи: „ - Казвам ти Христо, между нас имало подлеци!” По-късно тоя д-р беше казал, че Пенка е познала в убиеца лицето Николай Цонков. Баджанака на Генерала, полковник Андреев, многократно е заявявал и в лагера “Белене”, и пред мен у моя кум Драгомир Божинов подобни съмнения и че всичко е станало с благословия от двореца. През лятото на 1943 г. полковник о.з. Георги Горбанов, който живееше в съседния двор на ул.” Артилерийска” № 3, който ме взе на работа на гара Яна каза, че който трябваше да оцени делото на ген. Луков, извърши непростим грях. Не спомена име, но разбрах за какво става дума. Същият, културен и много почтен полковник, се самоуби /обеси/ в дома си. Не можа да преживее срама, че синът му Ицо, за криминална дейност беше в затвора и там стана “КОФТИ”. Това бяха морални отрепки, които за нищожни облаги, бяха официални сътрудници на затворническата управа. Те отключваха, заключваха, проверяваха колетите, писмата и правеха редица други “услуги”. Преди двайсетина години, когато доживяваше последните си дни, о.з.полковник Кусев, който някога беше най-близък сътрудник на ген. Луков и се събираше със стари, вече изхабени о.з. офицери, в градинката на “Вл. Заимов”, можах да му вдъхна доверие и му казах жестоки думи, за които не ми се разсърди и се съгласи. Изказах съображения, че Кусев е в последните дни на живота си и няма за какво да се плаши. Старият войн прие кавалерски думите ми и отговори. На въпроса, кой реши съдбата на ген. Луков, отговори: “- Аз смятам, че Царят реши съдбата му!” Въздъхна с облекчение, като че ли се освободи от тежък товар. Може би, пред мен сподели нещо, което не е могъл дотогава да го стори. Сигурно, тия с които го е споделял, са вече покойници. Благодарих му от сърце и му поисках прошка за горчивите думи. Чудно! До тогава не бях го виждал да се засмее. Само тогава видях неговата тъжна усмивка. Един нов елемент се появи в нашата документалистика. Преди десетина години излезе книгата “Корона от тръни” от Стефан Груев-син на първия сътрудник на цар Борис. Авторът е знаел от най-първа ръка за отношенията на царя към Генерал Луков. В книгата има такава злъч към Луков и от страна на царя към Луков, и от страна на Ст. Груев. Дори непристойните обвинения, че Луков искал кредитите за армията, които щели да тежат на данъкоплатците цели петнадесет години. А в това време войната тропаше на вратите ни. Такива кредити бяха отпуснати по-късно, но царят си е послужил със сега наричаният “популизъм”, за да злепостави една могъща държавническа фигура. Как понякога велики личности са си служили и с дребнави аргументи, за да очернят дори предполагаеми съперници. Който иска да познава историята и да прави верни оценки, трябва хладнокръвно да отсява зърното от плевелите. Дребнавата злоба често придружава мъдростта. Решихме за известно време да осигурим охрана на Главното Водачество. Всъщност, на генерал Жеков, д-р Вълчев и Илия Станев. Макар, че бяхме уверени, че заплахата за заинтересованите /респективно властта/, е преминала със смъртта на Генерал Луков, все пак решихме за самочувствие, да организираме охрана. Мнозина се отклониха от първоначалния ентусиазъм. Всъщност, останахме само Хр. Бъчев, Кирил Андреев, Христо Попов и аз. Аз трябваше да придружавам Илия Станев от работата до вкъщи. Вятър работа. Повече показно и за авторитет. Николай Цонков ми даде един пистолет 6.35 калибър- играчка. А през другото време? Скоро Илия Станев се отказа от придружител и ми взе пистолета. Макар, че не ми се вярваше, но знаеш ли? При нападение, първо се ликвидира охраната. Искат се здрави нерви. Д-р Вълчев си имаше личен телохранител - Борис Алексиев/или Андреев/ - негов кумец, с регистрирано оръжие. Христо Бъчев и Кирил Андреев ги съдиха заедно с мен по дело 1226. Те отдавна си заминаха от този свят и ги забравиха. Преценка за мислите и намеренията от онова време, сега след 58 години /май 2001 г./, мисля че може да не бъдат точни. Само трезво отбелязвам фактите. Дали са само хипотези? Но фактите съм си ги повтарял през всичките изминали години и са точни. Тъжно е, като си помисля, какви изхабени реликви са останали живи, с които не можеш да завържеш един свесен разговор. Особено пък спомени. Това ме прави страшно самотен, когато пиша тия спомени. Във връзка със съмненията изказани по-горе, прибавям фрагменти от факти и съображения, които могат да бъдат свързани с разглеждането на този проблем. Със закъснение, умишлено не ги вписвам с написания вече текст. Затова и няма последователност в приложението. След 14 август 1943 г. след напрегнат разговор с Хитлер във Волфшанцер, на 15 август на закуската, Борис III прави внезапно обобщение на проекция на военната ситуация в Европа и заключава, че при така създалата се обстановка България има право да определи поведението си с оглед интересите и спасението на народа си. Тази кратка заключителна декларация е засегнала неочаквано и дълбоко самолюбието и емоционалното поведение на Хитлер. Такъв разговор сигурно е имало, но смятам, че това е дало за резултат съгласието на Хитлер на завой. Не може да се приеме, че това е било тупане по масата, а Хитлер е бил убеден. Ако е било само отпор от страна на Борис III, то неминуемо би последвал случаят с граф Телеки, който след отпора се самоубил или беше самоубит. Пак повтарям, че няма един ред, който да говори за искане на войски за Източния фронт. От разговора на царя с Добрович, може само да се гадае за искане на войски за Източния фронт.

fw:
На следващия ден, след завръщането си от Главната квартира на Хитлер, царят посетил уважавания от него, някогашен началник на тайната канцелария на баща му цар Фердинанд-Добрович, който е бил на смъртно легло от рак, и в дълъг разговор му е описал драматичното си посещение при германския Фюрер, отпора, който е дал срещу настояването за включването на българската армия във войната и е подчертал: „ - След страхотна борба, ръцете ми са развързани. Хиляда деветстотин и осемнадесета година няма да се повтори!”

Датата 13 август 1943 г. За отказа на Царя да замине на 13 август при Хитлер, по суеверни причини /числото 13 и петък/ е деликатно дипломатическо отклонение. Царят много пъти е пътувал на число 13 и в петък. Сигурно от “съюзниците” е направен намек за благосклонно отношение за преговори. Сигурно лъжовни, на които Царят се е хванал. Сутринта 13 август пристига от Турция Любен Пулев, довереника на Царя. Вечерта на 13 август Царят в добро настроение, съобщава по телефона на княгиня Евдокия фразата: /на два пъти/: „ - Кака, мисля, че ще спасим положението без съществени загуби”.

През август 1943 г, Стойчо Мошанов е изпратен за преговори със “съюзниците” в Цариград и Кайро. Той е държан почти под арест. Отказан е всякакъв разговор. Че връзката със “съюзниците” на запад не може да не е търсил царят. През 1941 г. пълномощният ни министър в Лондон- невъзвращенец, не може да не е търсил връзка. Не е възможно Царят да не е имал секретни канали. Всички опити за контакти са били ялови, защото България е била преднамерено харизана на СССР на прехрана за 40 години. При такива условия и как, това си е вече въпрос на дипломатически игри.

Колкото до версията за завръщането на царя бледен и болен и се държал за корема, поддържали го при слизането от самолета, други от влака, това са все “свидетели от първа ръка”, някой от които не са.

Абсолютно достоверно, със снимки на връх Мусала, няколко дена след завръщането, показва цар Борис III, в среда на военни и направилите снимката ученици от плевенската гимназия и изтипосани: с присъстващите професор Г. Марков, Атанас Кузманов, Пиер Николов и др. Настигането на Царя по пътечката за върха от моя съученик Хр. Янев /Инката/, който с брат си Благо Янев бяха наблюдатели на метеорологическата станция на върха, е абсолютна истина. Другите приказки са кафеджийски лакърдии.

Че огромната тяжест на трагично създалата се обстановка може да е изиграла и самостоятелна роля в крушението на здравето, не е за пренебрегване.

Относно смъртта на цар Борис се носеха най-различни версии и повечето от тях неверни и тенденциозни. Затова най-достоверните са тези, които са казани от назовани източници и действително чути и видяни от тях, които ги правят достояние на обществото. Наш близък приятел и събеседник беше интендантът на двореца Антон Разсуканов. Той беше любител-риболовец и често излизахме на риболов с него, а също така идваше в компания на кръчмата на Петко Русев на ул. “Кн.Борис I и ъгъла на Гладстон, където се събираха еленчени. Между другото в разговор каза, че в компанията на Цар Борис с Елин Пелин, Ал. Балабанов и др. веднъж е потвърдил фигуративно, че баща му цар Фердинанд го бил “скопил”. Като млад войник Царя бил направил някаква беля, и бил наказан от баща си да стои непоряд с раница пълна с тухли на гърба през една люта зима. Тогава цар Борис заболява от бронхопневмония и това се отразило през целия му живот и стойката му е била леко прегърбена.

След последното си посещение при Хитлер го очаквали близките му при пристигането си в голямата зала в Двореца. Още при влизането си казал: “Не чувствате ли, че въздухът тук е замърсен” и посегнал да отвори прозорците. Наверно е почувствал недостатъчен въздух. След смъртта му, д-р Разсолков, който му е бил домашен лекар беше казал, че царят е починал вследствие получен пресен инфаркт. А всички други истории каквито се разправят за това, че е бил отровен от Хитлер явно са недостоверни.

На неделята след неговото пристигане, ние с една компания бяхме отишли на риболов на река Искър до моста на двореца Врана. Обикновено след риболова отсядахме в една кръчма до двореца на бай Васил Самоковеца. При изкачване на баирчето на моста видяхме царят седнал до шофьора на колата много бледен с насочен поглед напред да отива в София. Това беше последното ни виждане приживе с цар Борис.
Допълнение относно подмолната и разрушителна дейност на международните и интернационални формации работещи против националните интереси на България.

Противниците на СБНЛ, виждайки възхода на движението ни, започват една разрушителна дейност, като създават дублиращи мними национални организации и партии, която игра се повтаря и понастоящем с тъй наречените фалшиви партии обявили се за десни. Всичко става по заповед на международните и интернационални формации, които работят винаги против националните интереси на България, за сметка на техните господари, на които служат. Така беше учредена “Народно-социалната партия” на Ал. Цанков, която готвеше конгрес преди 19 май, но я предвариха превратаджиите по заповед на Москва - звенарите начело с Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Димо Казасов. Пак по това време беше учредено движението “Ратници за напредъка на българщината”. За инициатор беше поставен масона проф. Асен Кантарджиев, който преди 9-ти септември 1944 г. избяга от България и се пресели в Австралия. Свидетели сме на учредяването на “Националсоциалистическа” партия начело с Христо Кунчев с вестник “Атака”. Веднага след това излезе Георги Тахов, който създаде дублираща партия с орган “Наци Атака”. И накрая беше учредена казионна организация “Бранник”, на която беше поставен за ръководител Стефан Клечков. Девизът беше “Бог, Борис, България.” В настоящето виждаме да се повтарят нещата. След като бяха узаконени след 1990г. Македонските братства с ВМРО, беше регистрирано още едно ВМРО, и даже и сърбоманската организация ОМО - „Илинден”. Понеже стана дума за печатницата на Петър Глушков, в нея се печаташе вестник “Народна дума” с гл. редактор Марин Тошев, който впоследствие се присъедини като орган на СБНЛ. Това беше в 1941г. При започване на войната 9-ти заварва Марин Тошев в болница тежко болен. Това не попречи на комунистите да го вземат от там и да го убият. Както се вижда, противобългарската пропаганда не спи, а е винаги готова да действа като намира начин да противодейства, когато вижда, че в България се повдига чувството за защита на националните му интереси.

Източник: http://logr.org/lukov/

Hatshepsut:
Защо бе убит генерал Христо Луков?

Hatshepsut:
Бил ли е антисемит генерал Христо Луков?


Едно от най-честите обвинения, което се отправя към ген. Христо Луков е, че е бил антисемит. Според тълковния речник това би трябвало да е човек, който е привърженик на антисемитизма, а той е “враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение.” След Втората световна война тази дума става много популярна и от термин с конкретно значение, се превръща в стигматизиращ етикет, който се лепва най-често на хора, които имат алтернативни политически, социални или исторически виждания по дадени въпроси, и които не съвпадат с общоприетия светоглед, наложен от победителите (независимо от коя страна на Берлинската стена) през ВСВ. Много често тази дума се превръща в томахавка в ръцете на политкоректните войни, които се опитват с да нея затворят устата на всеки инакомислещ. Когато тя бъде стоварена върху жив човек, той все пак има възможността да се защити, макар и веднъж лепнато “клеймото” на антисемитизма, то почти никога повече да не може да се изтрие, колкото и достоверни и логични доводи да излага за противното потърпевшия. Но мъртъв човек няма как да се защити и няма как да се бори за тържество на истината. Такъв е и случая с ген. Луков. Затова и днес толкова лесно пазителите на “Новия световен ред” го обвиняват, че е бил антисемит. Те много добре знаят, че мъртвите не могат да говорят.

Ако за въпросните обвинители историческата истина и фактите, няма голямо значение, защото за тях е важно да компрометират един свой  политически опонент, макар и мъртъв, то обективните журналисти, обществените личности, историците и въобще всички, за които истината стои над тесните идеологически рамки, би трябвало да проучат въпроса детайлно, за да не допуснат да се превърнат в лъжци и помагачи в едно користно дело. Уви, в България, когато става дума за ген. Луков, това не се случва. Напротив, папагалски се повтаря и разпространя тезата, че “Христо Луков е бил антисемит”, без дори да се поиска или потърси едно доказателство за това. И в това отношение може би най-голяма вина имат съвременните български историци, защото въпреки значителния интерес към личността на ген. Луков през последните години, не се намери дори един сред тях, който безпристрастно и професионално да проведе едно подробно изследване на неговия живот, което след това да документира в книга, например. И тъй като няма изгледи и в близко бъдеще да се намери такъв, ние се опитваме да осветляваме колкото се може повече живота на Генерала. Затова в конкретния случай ще се опитаме да отговорим на въпроса “Бил ли е антисемит ген. Христо Луков?”.

За да бъде определено отношението на ген Луков към отделни евреи, еврейски организации и въобще еврейския народ като цяло, то трябва да се изследват всички исторически документи, останали от него или свързани с него и достоверни спомени на негови съвременници, които са го познавали. Ген. Луков е бил човек, с много широка професионална и обществена дейност и поради това познатите историческите документи, свързани с него, не са никак малко. Има много запазени статиите от вестници и списания, държавни и частни документи, както и речи, статии и писма, които лично е написал. Много хора, които са го познавали пишат за него в спомените и мемоарите си. Но въпреки този обемен материал, почти никъде не може да срещнем думата евреин, камо ли тази етническа общност да е била обект на особено отношение и внимание за ген. Христо Луков. Все пак намерихме няколко документи, от които доста обосновано може да се предположи дали той бил антисемит или не. Ето ги и тях:

Тефтерчето на ген. Луков



В Националната библиотека „Кирил и Методий“ се пази личното тефтерче на ген. Христо Луков, в което той, между другото, си е записвал адресите и дати на рождените дни на свои приятели, за да се подсеща и да ги поздравява за тях. Там има и имена на евреи, като например това на професор Йосиф Фаденхехт. Което ясно показва, че е поддържал приятелски отношение с представители на този етнос. Интересното е, че професор Фаденхехт е уволнен от БАН, къде е оглавявал философско-обществения клон и академическото му звание е отнето, с аргумента, че е „буржоазен учен“, под давлението на същата тази партия, която преди около 30 години се прекръсти на социалистическа и днес обвинява Генерала в антисемитизъм.

Спомените на полковник Андрей Андреев



Полковник Андрей Андреев е бил женен за сестрата на жената на ген. Луков. Заради тази им роднинска връзка го е познавал много добре. През 50-те години на миналия век полковник Андреев успява тайно да запише своите мемоари, които са скрити от сина му и виждат бял свят чак през 2009 г., когато излизат в книгата под заглавието “Моят живот и моята съдба”. В тези свои спомени полковник Андреев пиша на няколко места за Христо Луков. В един пасаж от книгата си, той пише следното: “Луков бе погнусен от жестокото преследване на евреите у нас, които той определяше като добри и лоялни български граждани… Той беше успял да отклони тази отвратителна дейност (да се правят погроми срещу евреите), като им беше казал (на легионерите), че това е работа на правителството, което се е нагърбило с една не само непопулярна, но и отречена от народа задача – да се гонят евреите.”. От това може да съдим, че ген. Луков не само не е насърчавал легионерите за някакви действия срещу евреите, ами напротив, ги е възпирал от такива.

Дружество “Петрол”

След напускането си на активна държавна и военна служба, за около две години Христо Луков е председател на управителния съвет на дружество “Петрол”, което тогава е било частно дружество, в което са обединени всички търговци на петролни продукти по това време в България, сред които и световни лидери като “Стандарт ойл” и “Шел”. Част от капиталите на дружество се държат от евреи акционери, а председател на управителния съвет, преди ген. Луков, е евреинът д-р Нисим Меворах. Заради тази си длъжност, кандидатурата му за водач на СБНЛ среща съпротива сред някои легионери. Така, някога обвиняван, че е бил близък до евреи, днес е обвиняван за това, че е антисемит.

Поздравителна телеграма до ген. Луков



Във вестник на еврейската общност в България от 1936 и 1937 г. (не може да се определи точно) може да прочетем поздравителна телеграма със следния текст: “Централната консистория на евреите в България като представител на целокупното еврейство има високата чест в този ден на възвишена родолюбивост и национална гордост запечатани в беззаветната храброст на родната българска армия да поднесем Вам и на храбрата родна армия най-сърдечни благопожелания за за славни и щастливи бъднини на Цар, Войска и Народ.” Телеграмата е подписана от Йосиф Герон, председател на консисторията. Телеграмата е изпратена по случай Празника на храбростта на българската армия. В отговор на нея, ген. Луков също изпраща телеграма, в която благодари за хубавите думи. Би било добре от “Шалом” да обяснят какво толкова им е направил мъртвия ген. Христо Луков, че 80 години след тези думи на техни сънародници, коренно да си променят отношението си към него.

От тези документи и писмени сведения, които ние открихме и които по някакъв начин са засегнати ген. Луков и евреите в България, по никакъв начин не може да се направи извода, че е бил антисемит. Напротив, заради някои лични и служебния взаимоотношения с представители на еврейския народ, той бил подлаган на критика от свои съвременници. Всичко това показва, че днешните обвинения в антисемитизъм, които се сипят по негов адрес, не са нищо повече от безочлива манипулация, която има за цел да донесе политически или финансови дивиденти на разпространяващите ги.

https://www.lukovmarsh.info/

Siegfried:
Ген. Луков – убит по заповед от Кремъл, защото можел да поведе ВОЙСКАТА ни срещу съветските армия


Най-гнусната практика на комунистите, националсоциалистите и фашистите е лепенето на фалшиви етикети за да оправдаят преследването и ликвидирането на невинни хора. С пълна сила тази технология на комунистическото зло е изключително умело прилагана върху образа на големия патриот и родолюбец ген. Христо Луков.

Днешните кресливи „антифашисти“, които клеймят името на ген. Луков като фашист мълчат гузно, къде са били техните бащи и деди преди 22 юни 1941 г., когато Хитлер нападна СССР? Защо „Славното“ партизанско движение и „антифашистка“ съпротива започват, чак след като се разпадна съюзът между Сталин и Хитлер. Отговорът е очевиден и исторически доказан – нашите комунисти не са нито антифашисти, нито леви, нито русофили, те
винаги са били кремълски слугинаж.

 Митът за чудовищния фашизъм по нашите земи е

алиби за националното предателство и зверствата, извършени от комунистите

Този мит те ревностно поддържат и до днес по още една причина. След членството на страната ни в ЕС и НАТО за комунистическата руска пета колона в България е изключително важно да се легитимира като партньор на САЩ и западните им съюзници, а антифашизмът е една отлична възможност за това. Най-ярките представители на тази пета колона са потомци на изявени комунистически фамилии, повечето от които активни участници в комунистическите чистки. Едно от основните занимания на тези хора е да клеветят страната ни навън, като непрекъснато внушават, че България е била фашистка държава, отричат ролята на страната ни за спасяването на близо 50 хиляди български евреи.

Днес целенасочено ген. Луков е заклеймен като отявлен фашист. Всъщност, има неоспорими писмени документи, че той категорично е бил против участие на България във войната, още по-малко на страната на Германия. Но на Сталин проблемът е, че Луков със своя авторитет можеше въпреки съветския агент ген. Маринов да поведе българската армия срещу съветските войски, когато решат да окупират страната ни. Затова бе нужно ген. Луков да бъде премахнат овреме от подли комунистически терористи, наемни убийци, отрепки и подметки на Москва.

Изследователката Даниела Горчева припомня, какво е записал в дневника си българският демократ и народен представител Никола Мушанов, който се противопоставя и на Закона за защита на нацията, и на каквито и да било гонения срещу евреите в България за убийството на ген. Луков:

"Снощи часът към 9 вечерта както стоях на бюрото си звъни телефонът. Обажда се Тодор Кожухаров, редактор на „Слово“, който с разтревожен глас ми съобщава, че преди половин час бил застрелян и починал бившият военен министър и генерал от запаса Луков, когато влизал в къщата си. Тази новина ме потресе. Пак наново ли започват политическите убийци? Не им ли са достатъчни опасността и тревогата отвън, та ни дойдоха и ония отвътре? Кой ще е авторът? Лично ли е или организирано от някоя група отмъщение? Повиках по телефона няколко приятели, на които съобщих тази печална и грозна вест.
Сутринта у мене бяха много приятели, които коментираха убийството на Луков. Предположения и хипотези. Тук имаме работа с конспиративно убийство. Начинът, по който е извършено убийството, също сочи на упражнена ръка - конспиративен метод.
Следобед ходихме със Стойчо, който дойде вкъщи да ме вземе, в къщата на Луков да запалим по една свещ. Там заварих генерал Жеков, бившия министър Спас Ганев и още други. Жеков ми също съобщи, че Луков му говорил преди два-три дни, че щели да го интернират и бил ходил при военния министър Михов да разбере що става, но след ходенето му не бил го срещал.

Тъжна обстановка

Един здрав българин и виден генерал в един миг повален на земята! Аз не бях близък с Луков, но срещал съм го няколко пъти. Бе волеви човек и макар не генерал-щабен офицер, със солидни познания като артилерист. В армията си бе спечелил челно име, но имаше и големи противници. Така е винаги с по-силните хора. Те могат да бъдат мразени, защото не са от мекушавите и безразличните, които никога не възбуждат завист и омраза. Една от заслугите на Луков е, че той и със смелост, и с умение, и с такт можа да „вкара“ войската в казармите (става дума за деполитизацията на българската армия - бел. моя).
В даден момент този въпрос бе най-капиталният за нашата армия и въобще за вътрешния политически
живот, който след разврата се насади от 19 май 1934 г. Ще бъде от особено важен интерес за страната да се открият убийците, за да може да се разбере откъде се подклаждат политическите убийства. Луков бе много неприятен на управляващите - както на Филов, така и на Габровски. И няколко пъти в речите си те говориха за него и легионерите. Но изключена е всяка помисъл, че може от правителствена страна да идва подстрекателство за такова грозно убийство. Дали то не идва от крайните, които считаха Луков за краен германофил, който може да тласне България във война в полза на германците?

И такова предположение има у някои, които имат предвид някои последни убийства, извършени в страната от някои конспиративни групи. Всичко е предположение и желателно е да може да се открият убийците, за да се [изпратят] в прав път както мерките, така и преследването от страна на властта.
Но за да може мерките да се употребят само спрямо виновниците, наложително и необходимо е престъплението да бъде разследвано здраво и мерките [да са] насочени само спрямо виновниците.

Няма по-отвратителни убийства от политическите

Те почти винаги са подли, из засада. Аз съм ги винаги осъждал, защото съм зачитал убежденията на противниците си и съм считал, че средствата за борба са мирните средства на убежденията.
Луков бе честен човек, въпреки всички клюки по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко чувство! Български генерал, български политик! Една къщурка на един етаж, с три стаички, скромна мебелировка. В чужбина един работник живее в по-добра обстановка...
Но човекът, който я обитаваше, бе голям. А у нас за нещастие имат право на живот, които са малки, нищожни, лакоми за живот в разкошни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли достатъчни опасностите, когато идват отвън, та и ние сами трябва да си ги причиняваме!"

https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/gen-lukov-ubit-po-zapoved-ot-kremal-zashtoto-mozhel-da-povede-armiyata-ni-sreshtu-savetskite-voyski

Навигация

[0] Списък на темите

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия