Автор Тема: България за българите  (Прочетена 1838 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4781
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.8 Firefox 3.6.8
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
България за българите
« -: Септември 02, 2010, 06:48:03 »
Яростните атаки на глобализма са на път да изтрият всякакви национални различия между държавите и хората. Могъщите транснационални капиталистически формации не се интересуват нито от традиции, нито от обичаи, нито от история, нито дори от самите граждани, които са само един овчи електорат и работни мравки за увеличаване благосъстоянието на международните икономически разбойници. При това положение все пак трябва някаква идеология или мантра, която да успокоява похитените верноподаници. Тоталитаризмът се кълнеше в пролетарския интернационализъм, а глобалният нихилизъм - в „демокрацията”.

През последните 20 години ние виждаме как у нас тази „демокрация” поетапно и необратимо поглъща всичко, което е изконно българско, оставяйки му само едно изпразнено от съдържание и напълно кухо название. И така ние се оказваме в една „страна на чудесата”, която уж е наша, а всъщност не е. Химнът ни прославя красотите и величието на България, но общинските съветници от ГЕРБ в Бургас доскоро не го пускаха. Трицветният ни багреник беше поруган в с. Бояджик от шайка цигани без особени последствия за тях. Един граничен полицай беше съден за това, че е защитил отечеството си от банда турски бракониери. Навсякъде никнат джамии, все едно сме в Ориента. Неграмотни мюсюлмани поругават християнските ни гробища, но властта не взема никакви мерки. Нито един управляващ политик не се прекланя пред жертвите на турския тероризъм у нас. Обаче ни проглушава ушите за двата близнака в Манхатън, сякаш българските жертви са по-незначителни от американските. В цели райони на България се говори само на турски език и човек се чувства като изгнаник или чужденец в собственото си отечество. Разпищолени мюфтии шетат безпрепятствено по улиците ни, а турски министри съсипват земеделието и културата ни под телешкия поглед на премиера и правителството ни. В политическия живот на България функционира пагубно и напълно антинационално незаконният политически субект ДПС. Нещо да направиха по въпроса вездесъщият Бойко Борисов и неговият вътрешен министър? Да осъдиха Доган, Емел Етем или пък Лютви Местан за разпалване на етническа омраза? Нищо подобно. Бойко и Цветан ще продължават да арестуват и тормозят неудобните за тях съперници и врагове, като демагогоски ще хвърлят прах в очите на хората, че се борят с организираната престъпност.

Да не говорим за американските военни бази, които отдавна са ни лишили от всякакъв държавен суверинитет. Докато ни заплашваха със „Задунайская губерния” и 16 република на СССР, пишман демократите тихомълком ни продадоха на световния жандарм, който набързо ни превърна в свой жалък щат, приличащ повече на харлемско гето, отколкото на цивилизована държава. Американският посланик у нас се вре навсякъде като любопитна сврака и не ни дава дъх да си поемем от него.

Да не говорим за продажната ни интелигенция, която е дотолкова комплексирана и тъпа, че възприема всичко иностранно за връх на изкуството и културата, като се гнуси и ругае своите български корени. Затова имаме и толкова продажни вестници, повечето от които също не са български и бълват неспирно отродителни идеи и теории. Ами Хелзинкския комитет, ами Червената къща, ами куп други организации, които под лъстивото лице на демокрация и хуманност загробват всяка искрица национално самочувствие и самосъзнание у българина. Ами антинационалните ни телевизии, които пак са купени от чужденци и които усилено заливат зрителите с вулгарни и примитивни предавания, водени от неграмотни манекенки и лигави шоумени. Ами безбройните и безкрайни турски сериали, които ни ориентализират час след час, ден след ден. Нашите баби и дядовци в някои райони на отечеството ни след призива от минарето за редовния намаз, се залепят, като мухи на мед, за поредния „Листопад” или „Сълзи край Босфора”. Ами чалгата, която си е долнопробна цигания и азиатщина, вулгарен кич и дивотия? Тя пък как зомбира и развращава децата ни! Но правителството се занимава само със своите комисионни от тъмни сделки, със своите врагове, които държи незаконно по арестите, със своя изкуствен рейтинг и най-малко с поруганото ни и ошмулено отечество.

Ако погледнем пък икономиката и търговията, просто ще ахнем. Чужди енергоразпределителни дружества буквално ограбват народа ни. Чужди стоки – по-нискокачествени, но по-конкурентни от нашите, заливат пазарите ни. Чужди компании превземат индустрията ни, като не осигуряват работни места за българи, а само за техните сънародници – турската „Шише джам”, например. Ако пък наемат български работници, те са неколкократно по-ниско заплатени, а освен всичко друго са длъжни да знаят и турски език. Иначе няма работа за тях. И всичко това в родината им. Затова не е чудно, че голяма част от народа ни вече бленува за тоталитарното време, защото тогава все пак имаше ред и държавност. Образованието ни, хваленото и съвършено българско образование, беше сринато от папагалското следване на чужди модели. В учебниците по история започна да се изучава генеалогията на турските султани за сметка на националните ни революционери, които бяха обявени за бандити. Умници като Андрей Райчев се заядаха с българската класика. Днес учениците не изучават вече „Записките” на Захарий Стоянов, а световноизвестната безвкусица „Хари Потър”. Книжарски вериги като „Хеликон” истерично рекламират Паулу Коелю и Дан Браун в ущърб на сериозната ни и „висока” национална литература. След „Голямото четене”, когато се оказа, че българинът класира на първо място „Под игото”, следвано от романите на Димитър Талев и Димитър Димов, какъв вълчи вой надигнаха наглите българофоби като Севда Шишманова, Андрей Райчев, Георги Лозанов и сие да плюят и отричат българското изкуство.

При всичко това можем ли още да твърдим, че живеем в родната си страна? В България автентични са единствено българите, които някои световни сили усилено се опитват да превърнат в безмозъчни и покварени аборигени. Но за тяхно най-голямо удивление все още не успяват. И заслугата за това не е на мижавите ни политици, нито пък на природните ни богатства, а само на нашия български дух, оня непреклонен дух, който ни е държал изправени при най-жестоките изпитания и мъки. Затова и руският академик Дмитрий Лихачов наричаше България „Държава на Духа”.

За сведение на запалените и тръпнещи глобалисти държавното устройство, към което ни тласкат евроатлантиците, не е обетована земя, нито пък рай, обсипан с рози. Ако си направят труда да прелистят някои страници от американската литература, те ще видят, че никой от нейните класици не възхвалява „американската мечта”. Нито Драйзер, нито Фицджералд, нито Джек Лондон. Рибките-бананки, за които пише Селинджър, преяждащи с банани в своите подводни пещери, дотолкова затлъстяват, че не могат да минат обратно през изхода им и умират. Това е една жестока алегория на консуматорското и комерсиално общество, към което ни тикат задъхано нашите политически марионетки. Какъв беше бягащият „заек” на Джон Ъпдайк, ако не пак една ужасяваща алегория на бягащия от собствената си същност консуматор, загубил и душата, и морала си. Ами романите на Кен Киси и Рей Бредбъри? Навсякъде душевни опустошения и неудовлетвореност.

Ако пък се заслушаме в текста на прочутата песен на Джон Ленън „Представи си”, ще видим, че този неистов мечтател апелира за свят без граници, без държави, без религия, без собственост, т.е. пак за пролетарски интернационализъм или за глобален нихилизъм. Лошото в случая е, че великият музикант е бил безумно богат и никак не се е свенял да живее на широка нога, докато пропагандирал възвишените си идеи. Ако наистина изчезнат държавите и нациите, какво ще остане от хората? Изкуствен конгломерат от жители без корени, без родове, без памет, без сърца и без души. А известно е кой печели от всичко това.

В моята пиеса „Хаос” един от героите – свещеник – казва следното:

„Сега покръствам един далечен край на родината, където маането се чува през час и като се събудя, се чудя дали още съм в България... Напоследък гледам полумесецът избледня и всичко започна да посинява... А в небето само една звезда остана до него, ама май не е Витлеемската... Синьо, синьо, ама турско синьо и всяка сутрин със страх очи отвярам да не се събудя в чужда държава. Както е тръгнало, скоро ще останем... без държава. Кой тогава ще погледне нас, поруганите българи?”

И за да не станем „поругани”, аз казвам: „България за българите!”, като в това не влагам нито ксенфобски призиви, нито глуповата толерантност, а просто мъдростта на вековете и на нелеката ни историческа участ. http://www.desant.net/show-news/20858/
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf