Обезлюдяването на българските села

[varnab]

След ликвидацията на БНА за да не последва ликвидация на селата- респективно и на държавата на нас българите просто не ни остава друга алтернатива освен да се обединяваме не по партии ,а в регионални сдружения за самоотбрана и защита на частната собственост. Има достатъчно безработни бивши офицери,достатъчно имотни бизнесмени/ които се имат за българи и могат да финансират тези организации/ . Просто трябва да се разбере ,че друг изход от положението няма и досегашният мутренски модел също е неефективен защото мутрите за жизнено свързани с циганите и престъпния свят.

[Tiesto]

Ето и каква статия имат другарите от комунистическия вестник Нова Зора

При див капитализъм като нашия и лошите новини се сервират на публиката като шоколадови бонбони.
“Пощенският клон на колела. Автобуси с гишета ще обикалят малките населени места”, радва се наивен журналист в национален вестник. Колко романтично!
Е, да, ама не. В действителност работата хич не е за радост – започва погребението и на “Български пощи”, една от най-старите ни държавни институции. Според ликвидационния план на транспортното министерство, поднесен на публиката като “реформа”, “мобилни станции ще заместят пощенските клонове в най-малките и труднодостъпни населени места... Мобилните станции са автобуси, оборудвани с гишета, работни места и интернет...” От догодина, каканиже пред новинарите шефът на “Български пощи” Деян Дънешки, и магазинерите в селския смесен магазин ще могат да плащат пенсиите на хората, както и да предават писмата и да получават заявки за такива... Що се отнася до автобусите пък, клиентите на пощите ще могат да си плащат сметките за ток, парно, вода, телефон, кабелна телевизия и да си купуват билети за влак, автобус и самолет с кредитна карта или кеш през следващата година, уверява Дънешки - единственият генерал в световната история, който се радва, че ще остане без армия...
Така, значи! Пощи може и да няма, но щом работата е да се прибират парите на хората за надутите сметки на монополите, Дънешки е насреща със своите мобилни “услуги”.
Е, те това е положението, народе! Кабинетът “Борисов” започва да закрива и пощенските клонове така, както бяха закрити маса училища, детски градини, болници, здравни пунктове. Така след учителите и медиците идва ред и на пощаджиите – с прозрачната цел всякакъв вид интелигенция да изчезне от родния пейзаж. И правилно. Че за какво й е на тая наша колониална администрация интелигенция? По-далечният замисъл на мероприятието пък е да се постигне още по-голямо изолиране, опросячаване, оскотяване и обезлюдяване на българската провинция. Неслучайно, пак в изпълнение на същата задача, властта вече пристъпи и към силово закриване на железопътни и автобусни линии в много селища с население под 30 хиляди души. Ама те (училищата, болниците, пощите, транспортните линии) не са рентабилни – ще кажат ликвидаторите. А ние ще им отговорим: ами то, парламентът, президентството, правителството, министерствата и останалите ликвидационни съвети също не са рентабилни. Тогава защо да не затворим и тях, преди те да са ликвидирали цяла България?

[Петкан]

"Един от най-наболелите проблеми в някой планински райони на България и Сакар планина за момента е, че българското село там е застрашено от обезлюдяване и изчезване. В селата Варник и Маточина например кучетата са повече от хората и в двете цари тотална разруха.В първото село в момента живеят 3-ма жители, а в Маточина (преди години град) сега едва наброяват 20 жители."
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=20&oid=12300&galid=74532
...
...



В българските градове живеят около 5,3 млн. души, от които 2,5 млн. мъже и 2,7 млн. жени, показват данните на НСИ  от последното преброяване у нас.

В  селата са концентрирани около 2,1 млн. българи, от които 1,048 млн. мъже и 1,081 млн. жени. В процентно съотношение жителите на градовете в България значително преобладават над тези от селата - 71 на сто към 28 насто.

Данните на НСИ показват още, че през 2010 г. в градовете у нас са се заселили около 103 хиляди души, а в селата - два пъти по-малко - около 47 хиляди души.

Подобна тенденция за обезлюдяване на българските села показва и последното проучване на Евростат за
съотношение на населението в градските и селските райони. За 2010 г. на 1 000 жители в градовете у нас са се заселвали 7,7 човека, а в селските райони статистиката е отрицателна - на 1 000 жители българските села са се обезлюдявали с 13,2 човека, сочи проучването на Евростат.

Данните на Евростат показват още, че в ЕС около 40 на сто от населението живее в градски условия - или около 206 млн. европейци, а почти една четвърт се намират в селските райони - или около 117 млн. европейци.

Проучването на Евростат сочи, че най-големи дялове от населението, живеещи в градски райони, са регистрирани
в Малта - 100 на сто, в Холандия и Великобритания - по 71 на сто, и в Белгия - 68 на сто. Най-голям дял от населението, което живее в селски райони, са регистрирани в Ирландия - 73 на сто, Словакия - 50 на сто, Естония - 48 на сто и Унгария - 47 на сто, посочва БТА.

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/03/31/selata-se-obezliudiavat-70-ot-bylgarite-predpochitat-grada.155422


Редактирано от модератор: Добавен текста на материала от цитирания източник.

[Hatshepsut]

Трагично: 393 населени места са с по един жител,
183 села са заличени от картата!

Софийското село Лозен е по-голямо от 142 града


Българските села днес са тъжна гледка. Снимка: Василен Димитров

393 населени места в България имат само по един жител. Тревожният факт е констатиран само година след преброяването на жителите в страната, проведено на 1 февруари миналата година.

Справка на БТА в Националния регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт, алармира, че селата без нито един жител са с две повече към 31 декември 2011 г.

При преброяването без нито един жител бяха 181 села. Единайсет месеца по-късно техният брой е 183.

Любопитен е фактът, че пет села, в които по време на преброяването не е отчетен нито един жител, към края на миналата година вече имат постоянно население. Четири от тях са в област Велико Търново - Велювци (1 жител), Дединци (3 жители), Карандили (1 жител) и Махалници (1 жител), както и село Дебелец в област Варна (1 жител).

Общо 60 български села имат само по един постоянен жител. Това означава, че общото им население има превес само с 6 души над обитателите на Рилския манастир (38 жители) и Клисурския манастир (16 жители), тъй като те са манастири със статут на самостоятелно селище.

По двама жители имат 58 села, по трима - 55, по четирима души живеят в 52 села, по петима - в 47, по шестима - в 32, седем и осем обитатели живеят в по 31 села, а в 27 живеят по 9 души.

Село Лозен (област София-град) си остава най-голямото българско село, въпреки че населението му също е намаляло. Жителите му наброяват 6281. Лозен е по-голямо от 142 български града (от общо 257). В това число влизат и обявените за градове след преброяването Игнатиево (област Варна) и Крън (област Стара Загора).

Второ по население остава Айдемир (област Силистра) с 6026 жители, което изпреварва 140 града. С население от 4969 жители Бистрица (област София-град) е третото по население село в страната и изпреварва 122 града.

Двуцифрен брой население в края на 2011 г. имат общо 1262 населени места. В края на миналата година в графата на трицифрениците има 2667 населени места спрямо 2692, регистрирани при преброяването единадесет месеца по-рано.

Сред тях попадат и четири български града - Мелник (216 жители), Маджарово (644 жители), Плиска (898 жители) и Китен (950 жители).

Селата с повече от 4000 жители са едва 10.

Асеновград със своите 50 590 жители си остава най-големият по население необластен град в страната. Той е по-голям от девет областни града.

http://www.dnes.bg/stranata/2012/05/08/tragichno-393-naseleni-mesta-sa-s-po-edin-jitel.158216#13364839565081&if_height=251

[A.C.A.B]

Българските села на изчезване
27.10.2013







Абсолютният брой на най-малките села в България ще продължава да расте, тъй като все повече населени места с по-голямо население попадат в по-ниски категории заради обезлюдяване, заяви ученият от БАН Николай Цеков, който е автор на изследване на демографските перспективи пред най-малките селища у нас.

Разработката е пореден опит да се покаже връзката между демографската криза, обезлюдяването и икономиката, като касае най-малките селища, които според Цеков са „червените лампички върху картата" или иначе казано са на стадий, в който си отиват.

Най-малките селища са такива с до 200 души население, като тази категория значително нараства всяка година. През 2006 година села, в които са живеели 1000 или дори 2000 души днес попадат в тази категория, обясни Цеков.

Някои села с години стоят дори без население, без да бъдат изтрити от регистъра на население места. Към момента така наречените „села - призраци" без нито един жител у нас са около 200, обяви той.

От Института за изследване на населението и човека към БАН представиха сравнения със ситуацията по възрастови групи в тези население места през 1946 година и днес, като „пирамидата" на населението тогава е нормална, а днес е напълно обърната, тоест преобладаващата част са най-възрастните, а младите почти изцяло липсват.

Селата и малките градове са напълно оголени, младите ги няма, което заличава всякаква възможност за демографски растеж и води чисто биологично изчезване на населението и съответно населените места от картата, обобщи добре известната перспектива Цеков. Над 1000 села в България са така наречените села „без родилки", в които няма нито едно родено дете с десетилетие.

Има обаче едно изключение и това са селата със смесено население, съобщи той. От БАН са категорични, единствените запазени в нормален вид малки население места с тези, където преобладава турско, помашко или ромско население. Цеков даде пример с община Гърмен и община Черноочене в Родопско, където „пирамидата" е запазена, както и репродуктивния потенциал, което обуславя дълъг живот и нормално развитие.

Ясно се вижда връзката между обезлюдяването и етническия състав и колкото по-голям е броят на малцинствените групи, толкова по-голям е потенциала, категоричен бе Цеков.

Българските села обаче си отиват.

Николай Цеков се спря и на друг важен проблем - загубата на средства по европейската програма за развитие на селските региони. Според него това се дължи не само на „мързел и некомпетентност" на централната власт, но най-вече на липсата на всякакъв административен потенциал в местната власт и население.

Според него трябва да има обединение на определени малки общини, за да се оптимизира техния административен потенциал, но това вероятно не се прави, защото тези общини са важни за изборните резултати в този си вид.