Кръстоносните походи и България

[Курган]

Начало на вторият кръстоносен поход :



Много ме е яд, че не сме взели участие в Кръстоносните походи ;(   Можели сме да унищожим османската заплаха в зародиш, но не сме го направили sadsmile

[Борисъ]

Нека сме обективни - кръстоносните походи са измислени с цел да разширят влиянието на римо-католическата църква още по на изток. Йерусалим е бил от векове под ислямска власт и това не е правело проблем на папите чак до 11 век, когато в Европа почти не остават държави за християнизиране.

[Генерал Колев]

По темата: походите не са само за разширяване влиянието на католицизма. Има много причини: например спечелването на пари и богатства, т.е. икономически, политически, отнасящи се за взаимоотношенията между западните владетели, затвърждаване влиянието на папите и т.н.

[Генерал Колев]

Варненчик, не си ме разбрал правилно. Не изкарвам най- лошото за кръстоносните походи- те са изиграли и много положителна роля в европейската история. Страшно съжалявам затова, че рицарите не можаха да изкоренят идляма и досега и папер да не е останал от него.

[Борисъ]

Векове наред Йерусалим е християнски. Той е всъщност един от първите градове с християнско мнозинство. Чак през 638-ма мюсюлманите го превземат и почват процес на насилствена ислямизация. Тогава все още няма кой да им се противопостави, защото Европа е състояние на пълна анархия и разруха, нарчена Тъмните векове. Само Византия се съпротивлява, но и тя не е достатъчно силна да го върне. Четири века е под исламски контрол Йерусалим, докато западна Европа най-после не се възстановява от Тъмните векове и не е способна да отвърне на ислямската агресия. Кръстоносните походи не са агресия от страна на Европа, а контра-атака, след непровокираната ислямска агресия, превзела почти половината християнски земи - включително светите. Да, вниги е имало и хора, които са отивали да грабят и забогатяват, но това никога не са били движещите сили на походите. А Колев съм сигурен, че нямаше да изкарваш най-лошото ако походите бяха православни или оглавявани от българите.

Хайде сега, Европа се възстановила от тъмните векове чак през 11 век. Просто в Рим са се чудели накъде да си разширят влиянието, защото не са останали много други възможности за християнизиране. Някои от походите даже не са към Йеусалим, а към Тунис и Египет. Както казаха по-горе - положителна роля в походите наистина има, защото рицарите донасят редица новости от по-напредналите арабски държави (които от своя страна пък са копирали от персийската и древноегипетска цивилизации), но да се говори, че една шепа кръстоносци са щели да гътнат целия Близък Изток е смехотворно. На практика рицарите бръкват в гнездо на оси.

Възможност за пълно овладяване на тамошните земи е имало чак след края на Средновековието, когато европейците окончателно дръпват технологично пред арабите.

[Борисъ]

Именно след 10-ти - 11-ти век Европа вече се преборва с масовите набези на викингите и маджарите, възстановява търговията и се централизира властта. Точно тогава се оформят повечето съвременни страни - Германия, Франция (след разпадането на Франкската империя и прекъсването на последвалите борби за власт), Англия (след превземането и от норманите през 1066-та) и други. Ако папата беше призовал за поход 100 години по-рано далеч по-малко щяха да се съберат и далеч по-малки резултати щеше да има.

Десети си го вмъкна, колкото да се измъкнеш тънко :-D И първият кръстоносен поход е обявен 5 години преди 12 век да дойде.

За организацията съм съгласен, но доставките на провизии са още по-сериозен проблем. Армията на Барбароса е щяла да измре от глад докато стигне то Йерусалим. Арабите за сметка на това владеят всички плодородни земи и само от земите покрай делтата Нил са можели да изкарат войски, колкото на тримата крале от третия поход взети заедно. Подобно е щяло да стане и ако арабите са се опитали пак да нападат Европа, като направят десант в южна Франция примерно. Просто всеки си владее неговия ареал и една армия не може да го изкорени от там. Сериозен шанс рицарите имат чак при идването на монголите от североизток, европейците даже са разпространявали слуха, че ханът им бил владетел на далечно християнско кралство, идващо да освободи свещените земи :-D

и само на Ричард армията се бие с променлив успех срещу Саладин.

Каквото е можал да направи с 12 000 души от Англия- направил е. С такава малобройна армия срещу целия арабски потенциал не може повече.

[опълченец]

Християнските сили може би щяха да успеят обединени,но високомерието и гордостта на католиците рицари не позволява това да се случи.

[Генерал Колев]

Не превръщайте отново една тема в "за" и "против" православието и католицизма. Темата не е за това. Жалкото е, че католици и православни не се обединиха никога (с малки изключения) за борба срещу общия враг- исляма. Сега да не вземете да спорите кой е виновен за липсата на единство, че ще заключа темата. Докато двете християнски течения в религията не разберат, че трябва да са единни, няма да можем да се противопоставим на ислямизма.

[Ivo_the_MOnsTer]

Християнските сили може би щяха да успеят обединени,но високомерието и гордостта на католиците рицари не позволява това да се случи.

Или пък може би проблемът е, че православни не веднъж се обединяват с мюсюлмани срещу католици, както прави и Византийската империя, и Сърбия, и казаците и др...

Католицизма като цяло е сбъркан ,църквите са им лъскави и богато окрасени ,а уж християнството учело на скромност и смиреност  . Какви са тия простоти индулгенция ?- плащаш и ти опрощават греховете .Значи Станишев като си плати и всичко му се прощава всичките хора умрели заради  неговата небрежност или нежелание да управлява като хората са без значение.Католицизма е  най-голямата пародия на религия и има доста големи наченки на материализам.Не знам дали исляма е такава лицемерна религия плащаш и всичко ти е простено, но католицизма е .

[Генерал Колев]

Иво, предният ми пост прочете ли го? Не обръщайте темата на плюене по католицизма и православието!

[Ivo_the_MOnsTer]

Вие сте отговорили защо не сме могли да се вклучим в кръстоносните походи,обаче и без това можехме да спрем османските турци ,ако по-рано бяхме започнали  общи действия със останалите балкански народи , първия опит там с корабчетата дето византийския император предлага на Иван Александър е не само прекалено късно , но и не се състоява.


Иначе факта че индулгенцията не опрощава убийство не променя много нещата , излиза че богатия има право да пребие  и после да си плати , а бедния  не.И все пак католицизма си е бил обвързан с паричките , все пак ако имаш пари можеш да си купиш определен църковен прост , можеш да продадеш парче дърво като го представиш че е от кръста на Исус Христос .

[Rodolubec]

Най-старата световна война, продължаваща и до ден днешен

Не.Това не са двете световни войни.Нито дори измислицата "трета" св.война.Това е кървавата война между християнството и ислямът водена вече от няколко века.
Във вековната мечта на синовете на Аллаха – да унищожат кулата на Джото и кулата в Пиза, да разрушат църквата „Св. Петър” в Рим, или Айфеловата кула, или Биг Бен, аз виждам повече глупост, отколкото стратегия. Защо да унищожават ценностите на един свят, който на практика вече е тяхна собственост? Свят, където Коранът е новия „Капитал” на Маркс, Мохамед е новия Маркс, Бин Ладен е новият Ленин, а 11 септември е превземането на Бастилията и Зимния дворец.


Тук става дума и за един от основните сблъсъци във войната.Може би най големият аспект на тази бушуваща още от времето на Старият Рим война,чийто жертви продължават да падат безмълвно по бойните полета.Къде с военни средства,къде с дипломатически "битки" тя продължава да се води.И лошото е че става все по кървава и по кървава.

Ако кръстоносните походи привличат вниманието на мнозина историци и все още задържат любопитството на образованата публика, това несъмнено се дължи на широтата на историческия феномен, какъвто те са всъщност. Задвижвайки огромни човешки маси с цената на трудноразбираемо усилие, тяхна основна движеща сила се явява християнската вяра. Те поставят редица въпроси, които пораждат твърде разнообразни отговори; подплатени са с различна документация, чието значение свидетелства най-вече за това, че съвременниците не са останали безчувствени към изключителния характер на тези начинания.

Кръстоносният поход, в точния смисъл на това понятие, е изключително военна експедиция. Папството го представя за похвално дело и удостоява войните и помощниците в това начинание с духовни привилегии. Ако първоначално тези привилегии са предоставяни на поелите по пътя към Ориента, и по-специално към Светите места, то те са отпускани и за други операции, предприети във вътрешността на християнския свят срещу еретиците или враговете на Римската църква, както и по границите на същото това християнство срещу езичниците или неверниците. Появата на Константинополската латинска империя е свързана с кръстоносен поход; той е предприет както за противопоставяне на Византийската империя, така и за подкрепата й.

Тук ни се искаше да се ограничим само с експедициите, проведени срещу мюсюлманските сили в Ориента с двояката цел да се защитят християните срещу нашествието на турците и да се осигури властта над Светите земи, които се смятат за неправомерно окупирани от неверниците мюсюлмани. Тези експедиции не приключват през XIII в., тъй като придобиват съвсем нов характер поради подновяването на турската заплаха, но ние ще останем верни на възприетата терминология, която нарича Епоха на кръстоносните походи периода, започващ със съборите през 1095 г. и завършващ със загубата и на последните Свети места през 1291 г. Освен това не трябва да забравяме, че съществува предистория на кръстоносните походи и че експедиции от естеството на тези от XIII в. се подготвят чак до времето на папа Йоан XXII и на френския крал Филип VI.

Кръстоносните походи водят до раждането на латинския Ориент, надживял съдбовната 1291 година: Кипърското кралство, херцогството на Архипелага, генуезката и най-вече венецианската Романия, както и хоспиталиерите в Родос фигурират на картата чак до XVI в. Историята на тези държави, и най-вече на Йерусалимската, на Антиохийското княжество, на Едеското и Триполитанското графство, е тясно свързана с тази на кръстоносните походи: именно опасностите, грозящи тези владения, изпитанията или загубата им са причина за началото на тези експедиции. Но собственият живот на тези политически конструкции по своята същност е повод за изследвания, които се множат и които засягат общност от проблеми, надхвърлящи същинската област на кръстоносните походи.

Един от аспектите на историята на кръстоносните походи е този за сблъсъка на различните цивилизации – на западното християнство и на Ориента. Въпреки това не трябва да ограничаваме осмислянето на тази конфронтация единствено до самите кръстоносни походи. Известна ни е шегата на Жак Льо Гоф: „Не виждам друг плод за християните от кръстоносните походи освен пренесената от тях кайсия.” В действителност редица други елементи от материално естество са преминали от Ориента на Запад, но кръстоносците не са единствените им приносители. Поклонниците посещават Йерусалим, търговците – Константинопол, Антиохия или Александрия преди 1095 г. Именно последните, възползвали се от кръстоносния поход, за да развият търговията си, внедрявайки се във франкска Сирия, продължават да търсят ценните стоки във византийските или в мюсюлманските държави в очакване да проникнат още по-надалеч.

Историята на кръстоносните походи, следователно ще представлява преди всичко история на експедициите, тръгнали от Запада към Ориента, и по-точно към онова, което през Средновековието се нарича „Сирия”. Това е историята на едно огромно усилие, направено от хората от онова време и което заема първостепенно място в „подема на Европа” по отношение на поставената цел – възвръщането и запазването на това, което в техните очи се явява наследство на християнството. Рицарска песен, писана в ония времена – „Поклонничеството на Карл Велики”, напомня, че още по времето на великите Каролинги Западът е загрижен за съдбата на Светите места. Тази загриженост се засилва още повече и именно тя насочва хората в края на XI в. и в следващите два века към бреговете на Леванта. Онова, което изглежда като обикновена химера, се оказва, че се превръща в реалност: в течение на цели два века християните от Запада живеят в допир със Светите места, които почитат, или достатъчно близо до тях, за да се надяват да се завърнат там.

Всъщност политическите, институционалните, духовните и икономическите структури на Запада е трябвало да съумеят да понесат подобно продължително усилие. Ние ще наблегнем на факта, че кръстоносният поход не е моментно начинание, което донякъде бе забравено, когато се честваше деветото сто-летие от призива от Клермон: кръстоносните походи се провеждат в течение на два века, вероятно с различен ритъм, но без реално прекъсване. Именно това постоянство ги превръща в основен феномен в европейската история.
Да видиш как живеят „хората от кръстоносния поход” (изразът е на Режин Перну), означава да осъзнаеш едно изключително човешко изпитание. Хора, изградени в относително тесния свят на Запада от романските и готическите времена, се оказват конфронтирани с общества, с политически структури, с природни условия, твърде различни от онези, с които са свикнали; там им се налага да водят военни операции, дипломатически преговори, да сключват съюзи, да строят държави, да влагат в онзи сложен свят своите архитектурни разбирания, както и религиозния си живот. И то по траен начин, в една враждебна среда; ето защо те показват неочаквани способности да застанат лице в лице с онова, което е чуждо за обичайния им свят.

Кръстоносните походи са предмет на преценки, мнения, дискусии, на ентусиазъм и на хули, коиго отразяват гледните точки, чувствителността, дори и предубежденията, на различните епохи. Няма никакво съмнение, че той ще продължи да поражда такива. За нас именно хората, преживели едно огромно приключение, влагайки в него своята смелост и своето отчаяние, своята вяра, своето незнание, своите качества и своите слабости, си остават действащите лица в тази огромна драма, и ни се иска да ги опознаем по-добре.

[опълченец]

В кръстоносните походи може и да има доза идеализъм и вяра у обикновените пилигрими, действително войни на Христа. Но болшинството са били банда отрепки, утайката на западноевропейското общество, разни разбойници и крадци търсещи плячката.
Няма защо да хиперболизираме деянията на западните псевдохристияни, които са грабели и избивали православните народи на балканите, както и турчин не ги е грабел и избивал.