Стефан Стамболов

[Бай Иван]

Стефан Стамболов

 

„Не щеме ний богатство
не щеме ний пари,
Но искаме свобода,
Човешки правдини!”

Историята на живота на Стефан Стамболов е историята на една преждевременна зрялост. Малко са хората във времето непосредствено преди и след възкръсването на българската държава, които още от крехка юношеска възраст преследват с такава праволинейност и с такава жар постигането на националния идеал. Праволинейност по отношение на целта, но не и по отношение на методите. Това, което обаче споява в една личност пламенния революционер и поет, предизвикал Старозагорските събития през 1875 г., и безпощадния към политическите си противници държавник с хладен разсъдък, управлявал България с желязна ръка между 1887 и 1894 г., е несъмнено национализмът, искрената вяра, че всичко е в името на отечеството.

Роденият на 30 януари 1854 г. в Търново Стамболов е откърмен с идеята за борба с вековния поробител. През 1867 г. отрязаните глави на убитите четници на Филип Тотю са изложени за поругаване в първопрестолния град. На следната година малкото оцелели от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са прекарани през Търново на път за Русчук. При вида им четиринайсетгодишното момче извиква: „Живейте, юнаци, ние ще ви последваме!” Стамболов остава верен на това си обещание.

След 1873, когато напуска семинарията в Одеса, той се отдава изцяло на националноосвободителното движение. Слава печели обаче не като един от организаторите на Априлското и Кресненско-Разложкото въстание, а най-вече като даровит оратор. Това по всяка вероятност е и основната причина да бъде допуснат още през 1879 г. в Народното събрание, въпреки че няма достатъчния възрастов ценз. Симеон Радев може би най-добре е посочил до каква степен по-късно Стамболов дължи властта си именно на този талант: „ Тая реч бе триумфална. Едно по друго саркастичен и добродушен, фамилиарен и гръмотевичен, с високи пориви на лиризъм и с думи на интимно вълнение, Стамболов осмя противниците, възпя младата българска слава и хвърли върху положението златните лъчи на един победоносен оптимизъм.” Младият общественик е в Либералната партия, но за него, както ще покаже бъдещето,  за разлика от Драган Цанков и Петко Каравелов либерализъм и консерватизъм са сами по себе си кухи думи, ако представителите на тези политически фракции не отчитат реалния национален интерес и не се подчиняват на държавния резон. Стамболов може и да стои начело на Народно-либералната партия, но като регент и министър-председател той не е нито либерал, нито консерватор, нито русофил, нито русофоб, нито австрофил. Тези характеристики са били удобни за тогавашния парламентаризъм, удобни са и за сегашния макар и със сменени понятия. Стефан Стамболов е преди всичко български държавник, който гледа на властта като инструмент за укрепването на България. Този министър-председател като никой друг в новата и най-новата ни история подчинява изцяло парламентарната система на чистия държавен интерес, а не обратното. Не случайно врагът му Фердинанд получава първите си истински политически уроци от него, на което се основава до голяма степен стабилността на царуването му и трайността на династията. За съжаление династическият интерес не винаги се покрива с държавния такъв. През 1886-87 г. обаче нещата предвид овакантения трон и руския натиск изглеждат другояче.

Стамболов е ярко въплъщение на макиавелистката по своя дух максима: „Обичам родината повече от душата си.” На него му е станало пределно ясно твърде скоро, че в новите условия революционерът не може да съжителства с държавника. Това, което е бяло и черно в душата, не може да бъде такова и в държавния живот. Характерът му като на почти всяка голяма личност има своите мрачни страни. Стамболов е абсолютно безпощаден към всеки, който застрашава по всякакъв начин реда в страната, неспособен да прощава на приятелите си и дори на такива герои от Сръбско-българската война, какъвто е Олимпи Панов. Когато слиза от власт противниците му възкликват: „Падна тиранинът!”, без да си дават достатъчно сметка, какви са неговите заслуги за България. Стамболов лавира с Портата, чийто васал така или иначе формално е Княжеството, но изтръгва през 1890 и 1893 г. четири берата за владици за Македония. Той има куража да даде отпор на руския цар Александър III, но неблагодарността, която се опитват да му приписват, му е изключително противна. Чувствата, от една страна, и благоразумието и твърдостта при съдбоносните решения – от друга, са разграничени открито: „ Ний трябва да бъдем благодарни на братский нам руски народ, загдето ни освободи, ний трябва да го възпеем в поезия, романи и романси, както нашият симпатичен съгражданин Иван Вазов… Но в политиката трябва нашата девиза да е: „Махнете ръцете!” Именно благодарение на тази далновидна стамболова политика България през първото десетилетие на XX в. се превръща в най-проспериращата държава на Балканите. Именно тя подготвя победите на българското оръжие. Планомерността на развитието на страната е доказателство за изключителната, почти необяснима държавническа зрялост на Стамболов. Неговото верую е да носи лична отговорност, да не отстъпва от принципите и да не се отрича от думите и делата си, когато те не работят в негова полза. С каквато лекота печели приятели, с такава и си създава врагове. Убийството му за сетен път показва, че на такива силни хора не им прощават. То е следствие от неговата безкомпромисност във вътрешната политика и от дребнавостта на противниците му. Трагичен, но достоен завършек на един пълнокръвен живот, отдаден на България.

Този месец се честваха 110 години от смъртта на този знаменит българин. Представителите на политическия „елит” се надпреварваха да славословят и да словоблудстват върху историческата памет. В такива дни те усещат най-ясно своята политическа импотентност. Преди 110 години България е официално васална, но практически суверенна. Днес тя се намира в унизителното положение да бъде официално суверенна, но в действителност васална. Ако говорим за криза на държавността, то тя се състои именно в този факт.

К. Чуканов

 

[Nordwave]

Стефан Стамболов


Стефан Стамболов (от банкнотата от 20 лева...)

Биографични бележки

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876).

През 1875 г. съвместно със Христо Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.


I.
Нощ е, нощ тиха, пролетна, прекрасна,
изгряла месечина сребърно-златна,
чист въздуха, прохладен вятър вей,
в гората сладко славейчето пей.
Я погледни, там горе на небето
как мило гледат чудните звезди.
Гората спи, задрямало полето,
а извора кристален шумоли.
Спят хората и сладък сън вкушават,
спи кучето пред къщните врати,
а тук-таме любовници честити
прегръщат се със трепет край плета.

     II.
Но я ела, виж друга тук картина,
не като таз, но кървава и страшна:
нападнали, ранени трупове
лежат посред зеленото поле.
Сред мъртъвците, паднали за вяра,
за нов живот - свободни сме хора -
издига се, да стане иска прав,
покрит със люти рани юнак млад.
Но пада той, не може прав да стане,
без кръв краката слаби не държат,
и страшно болят дълбоките рани,
и счупените кокали бодат.

     III.
Той, паднал, гледа на небето,
на месеца, на чудните звезди,
и радост му блесва в лицето,
и светват потъмнелите очи:
"Свобода! Ето я, аз виждам,
стои с разтворни ръце
и вика с ясен глас и силен:
- Към мен, злочести синове!
Аз знам, че те ще я послушат.
Ще се изпълните с мечти!
Аз виждам как те ще добруват...
Народе мил, честит бъди!"

     IV.
И млъкна той с усмивка на устата
с надежда за големи добрини,
че ще му бъде свободна земята,
че тя ще се избави от злини.
 
Одеса, 1873 год.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=161&WorkID=794&Level=1

[DragSShaN ιYι]

Истински националист и велик политик .

[Sol Invictus]

Истински националист и велик политик .

Баш като сегашната кочина в парламента.

[Amenhotep]

Истински националист и велик политик .

Малко е бил брутален, но е направил адски много за България!

От както гледах филма за Капитан Петко Войвода, Стамболов ми падна в очите. Но, както вече съм казвал, за да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца!

[Иван Иванов]

Точно такива "яйца" като Капитан Петко не се чупят заради единия омлет
Стамболов е започнал добре, но се е самозабравил много лесно. Не забравяйте народа как е реагирал при свалянето му- с хора и песни. Диктатурата никога не е била добре дошла в България !

[DragSShaN ιYι]

Истински националист и велик политик .

Баш като сегашната кочина в парламента.

Е той малко диктатор го е давал , но иначе е бил много способен политик . Дори султана му е имал уважението , което за онова време си е доста . Той го принуждава да сложи в редица градове и села в Македония и Тракия български владици . 

[Amenhotep]

Така е, Стамболов е най-близкият до диктатор управник в новата история на България!
Аз смятам че Стамболов трябва по равно да се възхвалява, за нещата които е направил за България и да порицава, за зверствата които е причинил на народа ни.
Някъде, някой го беше сравнил с Бенковски, който не се е двоумил да жертва народа за една висша цел! 

[Бай Иван]

Голям политик. Дали е бил диктатор - зависи от гледната точка. За русофилите - да. Но истината е, че България по негово време става промишлена, а не аграрна страна.

[Иван Иванов]

Поколението му е било такова- привърженик на крайните мерки. То ако Левски или Ботев бяха доживяли да застанат на неговото място- леле мале...
Тогава за някои хора щеше да има бой, ама бой  

За промишлена е малко пресилено, трябват не една и две години да се навакса изоставането. Ама ако така бяха продължили без Междусъюзническата и Първата световна, икономиката ни щеше да е далеееч напред. Дори и в Европейски мащаб  ;)

[Родолюбец IYI]

Голям политик. Дали е бил диктатор - зависи от гледната точка. За русофилите - да. Но истината е, че България по негово време става промишлена, а не аграрна страна.

Абсолютно вярно!!!
При неговото управление страната бележи такъв икономически ръст, че е наречена от съвремениците " икономическото чудо на Балканите"
Освен това модернизира войската и я прави такава боеспособна машина, от която всяка противникова армия трепери от страх. Благодарение на Стамболовите реформи България се превръща в могъща сила в европейския югоизток, с която мнозина държави се съобразяват!!! :)

[ТТ]

Стефан Стамболов е въплъщение на няколко знакови неща - романтичния плам, наситен със страст специално при него, демократичния стремеж и националния устрем на 19 век, от една страна, високия български дух, истинската възрожденска, до мозъка на костите истински българска психология, дълбок, непознати за днешните времена дълбок патриотизъм и политически капацитет, граничещ с гениалност. Като гледа човек личността му, се чуди как народите генерират таланти и без да са се докоснали до големите учебни заведения, без да са усвоили тънкостите на съответните науки, в случая на политиката. Такъв самороден политически талант, пропит с държавничество до мозъка на костите е наистина голям капитал за всеки народ и до голяма степен модернизаторския тласък, получила България след освобождението до голяма степен се дължи нему лично.
Дължокото, почти интуитивно разбиране на политиката при него се съчетава с истински размах, с визия, надвхърляща всяко политическо клише. Два примера - 20-тина годишен, няколко месеца след освобождението на България той държи в Учредителното събрание реч, в която най-сериозно предлага Българската държава да откаже да се конституира като такава, в знак на протест срещу Берлинския конгрес. Поставяйки на първи план целостта на страната, той приема за по-нормално оставането в турската империя /тъй като вече последната е лишена от възможности за натиск върху българите, Рубикон в българо-турският конфилкт е преминат/, отколкото разпокъсването на части и нарушаване на жизнеспособността на този цялостен организъм, наречен нация, чието естество толкова малко хора разбират. Втория пример - сътрудничеството със султана, навлякло му критиките на ура-патриотите и любителите на Освободителката, но всъщност предстставляващо първи ход на далечен стратегически замисъл за възстановяване на България с нейни сили, довело като тактическа цел до толкова много придобивки за Македония. И при тези два подхода личи, как, житейски казано, на Стамболов не му мигва окото, не му пука да направи всеки ход, който голямата политика и неговото разбиране за нея му диктуват.

Наистина голям политик, каквито за съжаление не се раждат често. Само можем да гадаем с вечното българско алтернативноисторическо "Ако обаче.." как биха се развили нещата, ако редом до Пашич и Венизелос беше застанал той, а не недоразумението Сакс-Кобург- Гота.....

[ТТ]

Ето речта му в Учредителното събрание, цитирана в спомените на Иван Андонов поп Савов:

Един по-внимателен анализ дава добра идея за дълбочината на визията му.

(цитата оттук:  http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=133 )

“Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло, под жезъла на един духовен началник – Екзарха; тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-църковното наше отечество.
После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая духовно-черковна България утвърди политически автономните граници, и призна единството на българската нация в тия граници.
Най-после дойде руско-турската война и Сан-Стефанският догово. В него както нашата освободителка, така и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политически нова, млада държава, наречена Българско княжество. Но, в Берлин, разсякаха тая Бълагрия.
Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отчество на пет части. (мъртва тишина в залата)
Защо ни разсякоха на пет къса?
За да ни направят повече сакати, повече недъгави и нeмощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък, национален, политически и исторически живот – да бъдем политически просяци и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, докъто бъдем отново поробени.
Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение на само на десетина години можа, има крепка воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от 50 000 жертви-мъченици, нас, чиито поля, пътища, усои и кътища се покрихва с пепел и сълзи.
/общо вълнение и сълзи в залата/
И сега ни канят те, да пристъпм – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят.
Не. Ние има право; ние искаме да си останем здрави.Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашият национален организъм цял и неосакатен.
Дават ни свобода, а взимат здравето ни, лишават ни от възможност, от условия за живот.
Защо е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня за някогашното ни крепко, здраво и жизнено тело?
Да просим ли, да се влачим и да живеем страдалчески живот, ние, които имаме бъдеще светло и славно, както що имахме минало светло и славно?
Не. По-добре, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ни искаме – и трябва да го кажем високо и да ни чуят всички: или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пак роби и подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в което ни постави Цариградската мирна конференция, отколкото сега.
Где са, г-да представители, нашите мили градове: Ниш, Пирот, Враня и Лесковец? – Дадени на сърбите. Где е Тулча и Добруджа? – Дадена на ромъни. Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Прилеп, Скопие, Велес, Щип и други страни на нашето отечество. Где?
Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Кралово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони!
Мъчно. Мъчно и боли.
Нека не приемем Берлинския договор.
Нека извикаме високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели /и като се обърна към драгоманите- преводачите, които присъствуваха, продължи/ “Вие ни секохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината ни, поради която ни сечете, но ние ви казваме – боли, боли и мъчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено на вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено от Сан-стефанския договор.”

Ораторът спря. Той беше блед. Залата екна от нескончаеми ръкопляскания. Кореспондентите, до които седеше Тодор Шишков и със сълзи им превеждаше речта, станаха, отидоха при младия оратор и топло му стиснаха ръката.
Дядо Антим го повика, прегърна целуна по челото и каза: “Бъди благословен, мое чедо, от Бога и от всичките ни светци.”

Прекият политически резултат от тази реч е отпадането на турското военно присъствие в Източна Румелия.......

[Индивидуалист]

"Но в политиката трябва нашата девиза да е: „Махнете ръцете!” Именно благодарение на тази далновидна стамболова политика България през първото десетилетие на XX в. се превръща в най-проспериращата държава на Балканите. Именно тя подготвя победите на българското оръжие. Планомерността на развитието на страната е доказателство за изключителната, почти необяснима държавническа зрялост на Стамболов."

Това различава големия политик от обикновените мишки сега.Голяма личност е бил явно.Не съм чел много ,но от баща ми знам за тези качества на Стамболов.

[Борисъ]

Стамболов е един от първите,които са осъзнали руската отрова и за кратки срокове разхвърля всички русофили в България и ги обявява за "чужди оръдия",затова русофилите и панславистите в интернет го плюят и го изкарват по-черен от дявола(пример-Сосипатор).Ако не беше той,управлението щеше да попадне в ръцете на руската подлога Петко Каравелов и партийката му и би било твърде вероятно да станем Задунайска губерния.Русофилите не можаха да се примирят с това България да е независима,затова и го съсякоха насред София като оставиха жена му да гледа сама три деца