Банатски Българи - История

[Nordwave]

Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 година и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 година. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването на въстанието.

След поражението на турците при Белград през 1688 година Австрия подбужда организирането на въстание от българите католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия -Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 година, когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, като със специален указ от 1727 година получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и други в периода 1726-1730 да преминат във Влашко.

През 1737 година при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам поискали от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните от своя страна, които живеели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействали за място за заселване.

През пролетта на 1738 година павликяните получили правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получили уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 година и те се пресе­лват в Банат.

Така банатските българи се установяват в Банат и установяват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своя български характер и самосъзнание.

До 1863 година богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. илирийски или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 година богослужението се води на банатски български.
Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, в североизточната част на Сърбия и малка част се намира в Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра мозайка от румънци, сърби, унгарци, словаци, хървати, русини, немци, цигани, евреи и българи като преобладаващото население са румънци, сърби и унгарци.

Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища и на двете части на Банат, а именно в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента и Телепа (Болгартелеп, дн.Колония булгара), и Модош, Бело блато, Гюргево, Иваново, Канак и Стари лец, в Сръбски Банат. Освен това банатски българи живеят още в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4 000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат Сентклараи при заселването е имало 4 600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни 1 658).

В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 година. Още около 1000 банатски българи живеят пръснати в Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.

Главният фактор, който е способствал за разселването през различни времена на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат - Бешенов и Винга, е стопанският. Стремежът да се задоволят нуждите от обработваема земя, тъй като броят на на­селението постоянно се е увеличавал, а земята във Винга и Бешенов оставала същата. Разсел­ването се е извършвало като едри земевладелци отстъпват на преселниците по договор земя за обработване (например в Ечка, Лукачфалва, Бело блато), или чрез закупуването и (Канак, Итварнок, Избище, Офсеница), или на земи, давани им от държавата, като ги снабдява със земи на дългосрочно изплащане (Брещя, Дента, Гюргево, Иваново и Телепа). Изселвали се изключително бедни и малоимотни семейства. На новите места преселниците трябвало да си по­строят сами жилища и да преодоляват трудностите по разработването на земите (разчистване на гори, отводняване на реки и блата и др.). Много често природни бедствия, главно наводнения, унищо­жавали току-що построените жилища на преселниците и ги принуждавали да се завърнат в род­ните си места или да започнат всичко отначало. Разселването е било почти непрекъснат про­цес - извършвало се е на всеки 10-20 години.
Народният говор на банатските българи може да се класифицира като източнобългарски диалект. Типична черта на банатския говор е гласната "ы", която се замества от "и". Друга характерна понологическа особеност на банатския българско диалект е наличието на "ê" (двойно "e"), остатък от старобългарски, редукцията на "o" в "у" и най-характерната особеност на източнобългарските говори е честата редукция на "e" в "и". Банатските българи казват pule вместо поле, selu вместо село, ugništi вместо огнище. Друга особеност на банатския говор е палатализацията на крайния съгласен звук, което е типична черта и в други славянски езици, но в българския език тази особеност се среща само в диалектите - книжовното Великден в банатския говор звучи като Великдень.

В лексикално отношение в езика на банатските българи има много заемки от немски (drot от немското Draht, "жица, тел"; gang от Gang, "антре, коридор") и от унгарски и сръбски, което се дължи на близките контакти на банатските българи с останалите народи в многоетнически Банат. Заемките в езика на банатските българи представляват около 20%. Силното унгарско влияние може да се открие и по начина , по който се именуват някои от банатските българи. То следва унгарското подреждане на фамилните имена, при което първо се казва фамилното име, а след това малко име, например Marija Velčova се изписва като Velčov Marija. От женските фамилните имена често отпада и наставката "а", така Velčovа става Velčov.

Банатският език е нормиран и може да се разглежда като трета (или втора, ако изключим македонската книжовна норма) книжовна форма на българския език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е “Balgarskotu pravopisanj” на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т.е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на различните диалекти. В периода 1860-1896 година банатският български език е бил основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това - с румънски или сръбски.

Банатските българи изтъкват българския характер на езика си, въпреки неговата диалектна и повлияна същност и използването на латиницата вместо кирилицата, въпреки това в банатски български публикации като вестник "Наша глас" продължават да се включват материали на съвременен български на кирилица като произведението "Чичовци" на Иван Вазов например. Съответно в Румънски и Сръбски Банат банатските българи говорят румънски и сръбски език.

http://www.bulgarian-folklore.com

Сдружение 'Дружество на банатските българи в България' http://www.falmis.org/


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Мишок]

За съжаление в тоя глобален свят никой не им обръща внимание и те лека-полека ще се отродят.

[Nordwave]

Най-после се появи дългоочакваният сайт на Стар Бешенов - http://starbisnov.ro

Това е:

„Един сайт, специално създаден за всички хора, които са чували, знаят или искат да знаят за банатските българи, за всички, които говорят палкенски, за палкенете, чиито прадеди са останали или само са преминали през Стар Бешенов през тези няколко стотин години и за всички, които имат роднини, семейство и приятели палкене!”

[Nordwave]

Представят в книга историята на българските католици в Седмиградско и Банат през ХVІІІ в. Любомир Георгиев от Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Каква е причината да се насочите към проучване на българите в далечните Трансилвания и Банат, при положение, че съществуват все още толкова неизяснени и интересни въпроси за миналото на Мизия, Тракия и Македония?
Любомир Георгиев: Историята на българските общности, принудени да напуснат националното землище и предпочели да се заселят в далечни земи, но да не изоставят своето българско име и самосъзнание, е неразделна част от миналото на нашия народ. Католиците от Чипровския и Никополския край се установяват в Хабсбургската монархия в края на XVII в. и през XVIII в. Те съставят ядрото на най-старата съхранена досега група български преселници в областите Трансилвания и Банат. Нашите заселници превръщат името българин в знак за достойнство и привилегировано положение. Участта на онази тяхна „друга България” предизвиква размисъл какво би станало с нашия народ, ако бе приел католицизма вместо православието, ако бе писал на латиница вместо на кирилица, ако бе живял в Хабсбургската монархия вместо в Османската империя. Тези хора правят българска история в пряк и преносен смисъл. Историята на България, завършена през 1761 г. от Блазиус Клайнер, остава чак до последната четвърт на ХІХ в. най-съответстващото на научните изисквания и същевременно детайлно описание на средновековното ни минало.
Фокус: Къде всъщност се намират тези региони?
Любомир Георгиев: Трансилвания е областта, заобиколена от планинските върхове на Карпатите от север и изток, на Трансилванските Алпи от юг и на Бихорските планини от запад. Текст от средата на ХIХ в. възхвалява природните богатства на тази “велика естествена крепост”. Страната там бива описана като живописно красива, със самобитни форми. Княжество Трансилвания се отличавало с хубаво небе, твърде подобно на тъмносиньото, каквото е в Южна Европа. Имало всякакви руди, като само там се срещал металът телур. Областта изобилствала със сол, кестени, лозя, минерални извори. Княжеството било богато и с вино, овошки, добитък, тютюн. Днес Трансилвания се намира в Румъния. По-известни градове там са Сибиу, Алба Юлия, Клуж, Брашов.
Банат представлява историческа област в Югоизточна Европа. По форма тя е сравнявана с ромб със страни р. Муреш на север, р. Тиса на запад, р. Дунав на юг. Източната граница на Банат достига Карпатите. Източната, по-голяма част от Банат след първата световна война преминава към Румъния, а западната, по-малка - към Югославия. Главната река, течаща през Банат, е Тимиш, а главен град е Тимишоара (Темешвар). Малка част от Банат остава в Унгария, в околностите на гр. Сегед.
Фокус: Какви оригинални исторически документи проучихте за българите католици в Банат и Трансилвания?
Любомир Георгиев: Поводът да се насоча към темата бяха именно интересните документи. Колекцията със свидетелства за трансилванските и банатски българи стана първата задача, която ми беше възложена още с моето постъпване в Български исторически архив (БИА) при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” през 1998 г. Бях поразен от пожълтелите оригинали (най-старите от тях датират от самото начало на ХVІІІ в.); от изписаната на латински език пергаментова грамота на императрица Мария Терезия с цветния герб на комичното за един аристократичен род фамилно име Качамаг; от екзотично звучащите ми тогава топоними Бешенов, Винга, Алвинц. От една страна ме впечатляваше усещане за безценността и уникалността на тези исторически извори. От друга страна обаче почувствах колко мъчно е да бъдат разбрани те, заради трудности при разчитането, езика, контекста. Усилията, които ми струваше работата върху тази архивна колекция, оказаха отражение върху цялостното ми по-сетнешно научно развитие. По-късно в изследването по темата привлякох оригинални документи от други архивни фондове и колекции от БИА, Архива на Института за история при Българската академия на науките (АИИ – БАН), ДА – Архиви, Научния архив на Българската академия на науките (НА – БАН). През 2004 г. имах възможността да продължа изследването си във Виена и четох архивни материали в - Österreichisches Staatsarchiv, Hofkammerarchiv (НКА), Haus, Hof- und Staatsarchiv – (HHStA), Kriegsarchiv (КА). Особено приятно ми беше да работя в Австрийската национална библиотека, която се намира във величествения дворец на Хабсбургите.
Фокус: На кого може да бъде полезно Вашето проучване?
Любомир Георгиев: Книгата представлява опит за цялостна история на българите католици в Седмиградско и Банат през ХVІІІ в. и през първата половина на ХІХ в. Разглеждането на явленията и процесите в тяхната цялост дава възможност те да бъдат разбрани по-пълно, отколкото ако се ограничим само с вникване в отделен детайл. Обобщените сведения в монографичния труд биха послужили като основа за сравнение с историята на другите българи през Възраждането (с православното мнозинство и с българите католици в Османската империя, с българските изселници под властта на руския цар). Информацията може да се използва и за съпоставка с различни народностни и верски общности от онзи период (с немците лутерани в Трансилвания, с немците католици в Банат, с православните власи и с унгарците калвинисти в двете области).
Предлаганата книга ще бъде полезен и като справочник. Тя би помогнала особено при работа с непроучени свидетелства за българите католици.
В крайна сметка монографията може да бъде интересна за всички, които се интересуват от миналото на българския народ и от историята на различните народи и вери на Балканите. http://www.focus-news.net/?id=f14598

[Мамарчев]

Йордан Колев, ДАБЧ: Банатските българи искат да запазят българската си идентичност и особеностите на банатския диалект

07 юли 2010 | 17:07 | Агенция „Фокус”

 По повод Събора на банатските българи, който се проведе в Сърбия през изминалата седмица, Агенция “Фокус” разговаря с д-р Йордан Колев – експерт в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), отговарящ за българските общности в Балканския регион.

Фокус: Д-р Колев, вие присъствахте на Събора на банатските българи, който се проведе в Сърбия. Как премина той?
Йордан Колев: Съборът премина добре, но преди това да кажа нещо за тези наши сънародници. Става дума за етно-религиозната група на банатските българи, които са католици по вероизповедание, но много държат на своя български идентитет. Тази група е разделена в три държави – живеят в Румъния, в Сърбия и в България. Тези, които са се върнали в България, вече са се интегрирали в нашето общество. Тези, които са останали в Румъния и Сърбия, поддържат своя стар диалект, който е много интересен. В Румъния те възстановиха своите организации веднага след 1990 година, а в Сърбия този период настъпи след 1999 година. Фактически през 2000 година беше първият събор, на който се събраха представители на общността и от трите държави. Домакин беше село Иваново в Сърбия. Това беше първият събор на цялата общност след 56 години, след Втората световна война. Сега – след 10 години, се провежда вторият събор. От Румънски Банат пристигнаха някъде около 60-70 души: няколко ръководители, като кмета на Стар Бешенов г-н Георги Наков, както и ансамбълът „Павликенка”, който е от най-голямото българско селище в Румънски Банат - Стар Бешенов или Дудещи Веки, както са го прекръстили румънците. Три дни продължи съборът. В петък бяха посрещнати гостите, а вечерта в културния дом бе изнесена една богата литературно-музикална програма, с участието на домакините и на гостите. На другия ден имаше спортни състезания, футболни срещи за ветерани и за младежи. Важен момент беше дискусията за настоящето и бъдещето на банатските българи, която се проведе в събота, в сградата на училището. Тя продължи няколко часа. Изказаха се преди всичко представители от сръбски и румънски Банат, които продължават да живеят в друга държава, в друга културна и езикова среда, и които искат да запазят не само българската си идентичност, но и особеностите на банатския диалект, тази формирала се култура на банатските българи, която вече има белези, различни от нашите. Езикът е различен, архаичен. Той е запазен какъвто е бил преди 200 - 300 години. В него са навлезли доста чуждици. Много е интересен. Те искат да го запазят под някаква форма – да не се унищожи. От една страна те изучават нашата литературната норма, за да запазят добрите контакти с Майка България и да поддържат тези контакти, но искат да запазят и своята литературна норма, която е създадена в средата на ХІХ век. Искат да запазят своите исторически постижения, като етно-религиозна група – как са съхранили езика, обичаите. Там се е променила тяхната носия под унгарско влияние. Танците са се променили главно под унгарско, а след това под румънско и под сръбско влияние. Сега там има наши учители, хореографи, които им помагат да научат отново фолклора запазен в България – учат хора, ръченици. Хората са мотивирани, работят с ентусиазъм.
Фокус: Чия е идеята за този събор? Кой е организатор?
Йордан Колев: Идеята навремето беше на Културно-просветното дружество на банатските българи павликяни „Иваново 1868”. 1868-ма е годината, когато една група българи от Стар Бешенов, решават да се преселят, понеже там земята вече не е достигала за разрасналото се българско население. Австро-унгарската империя им предоставя един блатист участък на брега на Дунава и им казва „Тази земя ви я дава империята. Вие ще я пресушите, облагородите и ще я обработвате”. Тогава се вдигат няколко семейства, заселват се там и постепенно се създава селището, като започват да идват и унгарци. Селището е наполовина унгарско, наполовина българско, като население.
Фокус: Колко банатски българи се събраха на събора?
Йордан Колев: Няма някакво огромно множество българи. От останалите селища идват представители, не идва масово населението. Дойдоха представителни групи от селата Бело Блато, Скореновац, от град Нови Сад и от други селища в Сърбия, главно от АО Войводина. Най-голямата група от Румънски Банат беше от Стар Бешенов – селището майка на Бело Блато, Иваново и други села. Имаше и представители от Винга, Брещя. От България бяха дошли само кметицата на село Бърдарски геран и кмета на град Бяла Слатина. Нямаше от другите селища – нямаше от Асеново, от Драгомирово, от Гостиля, от Брегаре.
Фокус: Какви свои проблеми очертаха банатските българи на проведената дискусия?
Йордан Колев: На първо място тревогата за младите хора, които поради образователен ценз, поради различни интереси, напускат селската среда, отиват в градска среда, разсейват се в нея. Дори и да не направят смесен брак, бракът да е между павликяни, в тази градска среда те постепенно забравят оригиналния палкенски говор. Те не се самоназовават павликяни, а казват „палкене”. Забравят палкенския говор, забравят традициите. Този проблем не е само техен, той е световен – глобализацията и промените в семейните отношения. Но по-възрастните банатски българи, които се занимават с обществена дейност, са особено разтревожени, защото тяхната група е успяла да оцелее 300 години и те искат и занапред да запазят това положение, което са наследили и пресъздали, и се тревожат. Тези хора още са ръководители на ансамбли, пишат поезия и проза на палкенски и т.н. В училището те искат наред с нашата литературната норма, по която изучават българския език, да се запази и тяхната. Защото те имат книжнина на палкенски, имат традиции, издават книги. В Румънски Банат издават вестник, списание, книги. В Сръбски Банат все още издателската дейност е в зародиш. Сега възнамеряват да предложат във вестник „Братство”, който се списва на кирилица с нашата литературна норма, една страница да започне да се списва на палкенския говор, с латиница. По принцип има такова съгласие, но трябва да видим как ще се организира, защото някой трябва да го прави това нещо.
Фокус: Тези българи, които живеят в Сърбия, посочиха ли като цяло друг проблем, който ги вълнува?
Йордан Колев: Там бяха главно павликяните от Сърбия и Румъния. Изказванията се въртяха около техните проблеми, около тревогите им. Дискусията съвпадна по време с конституирането на новия Национален съвет на българите в Сърбия.
Фокус: Какви са реакциите след съставянето на този съвет?
Йордан Колев: Реакциите са положителни, защото кметът на Иваново, Йосиф Василчин-Маре, е член на Националния съвет. Това им дава надежда, че техните интереси ще бъдат добре поставени занапред в националния съвет. Това ще бъде предпоставка да се направят повече контакти, да се застъпят и техният интерес, и техните проблеми. Заедно с представителите на кабинета на министъра Божидар Димитров, с които бяхме на Събора, с г-н Спас Ташев и г-ца Нуша Иванова, споделихме грижите и подкрепихме надеждите на нашите сънародници за съхраняването на групата на банатските българи.
Фокус: Вие сте посетил Цариброд, за да консултирате учениците от местната гимназия за подаването на кандидатстудентски документи.
Йордан Колев: Да, на връщане от Събора, заедно с Нуша Иванова и Спас Ташев, се срещнахме с абитуриентите на местната гимназия, които вече са кандидат-студенти. Те трябва да дойдат на 7 и 8 юли в България, да попълнят документи и на 9 юли да се явят на кандидат-студентски изпит по 103-то постановление. Според това кой какъв бал е покрил, те ще могат да избират какви специалности да запишат. Всяка година по 103-то постановление има определена квота. Правят се второ и трето класиране, за да може да се попълнят всички бройки и някой, ако не е успял в първото, може да се класира на второто или на третото, за да се усвоят всички места, да няма някое загубено място.
Фокус: Каква е квотата?
Йордан Колев: Голяма е квотата. През последните години почти целите класове – и в Цариброд, и в Босилеград, се насочват към нашите висши учебни заведения почти целокупно. От около 30 завършили, 28-29 идват да кандидатстват в България, което е радостно.
Фокус: С какво ги привлича обучението в България?
Йордан Колев: Две неща ги привличат. Едното е, че идват и живеят в българска среда, ще работят на български език, ще получат българско образование, евентуално могат да се завърнат в България. Образованието, което ще получат, този ценз им гарантира евентуално и реализация и в Сърбия макар, че вече е по-трудно. Те и досега са успявали и там да намерят реализация тези, които са добри специалисти.
Фокус: Към кои специалности се насочват обикновено кандидат-студентите от Сърбия?
Йордан Колев: Обикновено се предпочитат Информатика, чужди езици, Медицина. Не може изцяло да им се предостави такава възможност. Знаете, че ВУЗ-овете са в автономно положение спрямо Министерството на образованието. Министерството предлага, но ВУЗ-овете одобряват и дават бройки. Това зависи и от балът, който ще се образува след приемния изпит. Младите българи от Сърбия, както и кандидат-студентите от България посочват първо, второ, трето желание и в зависимост от това какъв бал покрият – някои успяват да запишат желаната специалност, други – не. Има някои, които пропускат годината, ако не успеят да запишат желаната специалност, за да могат да я запишат евентуално следващата година. Но обикновено се записват, а после във втори курс се опитват да се прехвърлят в друга специалност.
Фокус: Как ще обобщите впечатленията си от събора?
Йордан Колев: Най-интересното е, че от една страна се демонстрира опит да се запази традицията на банатските българи, която е много оригинална. И носията, и песните, и танците там са много различни от нашата традиция тук в България, защото те са изпитали тривековното чуждо влияние и то си личи и в носията, и в танците. В последните години, когато се възстановиха там часовете по български език, когато отидоха учители и хореографи от България, настъпиха промени. Но на събора те първо показваха доколко пазят традицията с банатската носия, показват банатски танци, които са повлияни много. Приличат повече на чардаш, отколкото на нашия фолклор тук. След това показват, че са научили Право хоро, Дайчово хоро и ръченица. Много е приятно – пеят своите песни на този диалект, който е много интересен, но пеят и наши фолклорни песни, съвременни песни.

http://focus-news.net/?id=f15290


Редактирано от модератор: Добавен текста на материала от цитирания източник.

[Hatshepsut]

Банатските българи – най-старата диаспора

Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, Североизточната Сърбия и Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра палитра от етноси. От векове тук живеят и българи.

Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 г. и е резултат на политическите и стопански условия по българските земи през XVII и XVIII век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 г. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите-католици след потушаването на въстанието от 1688г.

След преселването си в Австрийската империя, банатските българи се обособяват в отделна българска етнoрелигиозна група със свои отличителни особености. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в XVIII и XIX век, които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици от български произход, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна етнографска група.

Днес банатските българи наброяват около 12 000 души в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 души в Сръбски Банат (по официални данни – 1 658).В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 г. Още около 1000 банатски българи живеят разпръснати из Унгария.


Банатските българи в Румъния

Банатските българи са български преселници, които живеят в историческата област Банат. Те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни.


Тони Узун – един горд банатски българин

Тони Узун е банатски българин от Дудещи Веки или още Стар Бешенов – един от центровете на българската общност в областта Банат в Румъния. Когато човек попадне сред банатските българи се учудва първо, че има такива наши сънародници и че на близо 800 км. от България има толкова силен и чист патриотизъм. Те говорят на български диалект, имат българско училище, българска църква, български кмет, дори български футболен отбор. Най-голямото село на банатските българи Дудещи Веки (или Стар Бешенов) се намира в ъгъла, където се събират унгарската, сръбската и румънската граница. От население около 5000 души, 85% са българи. „България не е толкова привлекателна за младите тук, колкото Западна Европа“- казва уредникът на местния музей на банатските българи Тони Узун. Когато говори за страната на предците си, Тони Узун я нарича „Родината майка България“.

Езикът на банатските българи

Банатските българи говорят на диалект, който повече от два века и половина се е развивал отделно от българския език сред чуждоезично обкръжение и при чуждо господство.

Разглежда се като втора книжовна форма на българския език покрай българския книжовен език и македонския литературен език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България.

Банатският български език е кодифициран през 1866 г. от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т. е. пише се, както се изговаря.

http://www.eurochicago.com/2012/03/banatskite-balgari-nay-starata-diaspora/

[Цар Борис три]

Филм за Банатските българи от Румъния и Сърбия

[Hatshepsut]

По искане на банатски българи Румъния обяви 24 май за Ден на българския език

Общността чества 150-тата годишнина от създаването на банатския български правопис от учителя Йозо Рил
24 май се обявява за Ден на българския език в Румъния. Това гласи закон, приет от парламента на северната ни съседка и обнародван на 6 май т.г., съобщава православната медия Двери.бг.
Първоначален тласък на идеята дават банатските българи. Депутатът в румънския парламент Николай Миркович, внася още през 2014 г. предложение 24 май да се чества като Ден на българския език в Румъния.
Първото честване на Деня на българския език в Румъния ще съвпадне с отбелязването на 150-тата годишнина от създаването на банатския български правопис от учителя Йозо Рил.
Банатски българи, живеещи на територията на Румъния, Сърбия и България ще се съберат във Винга, Румъния, където за пръв път се определят правилата на писане на втория вариант на книжовния български език.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=40172

[Hatshepsut]

Банатските българи днес

Банатските българи са особена издънка от многовековното дърво на българския етнос. Потомци на изселилите се чипровчани и павликяни от Никополско и Свищовско след погрома на Чипровското въстание през 1688г., те вече 260 години живеят в Банат и пазят езика, традициите и българското си самосъзнание . Въпреки принадлежността си към католицизма, продължават да се наричат "палкене" като спомен за павликянското им минало. Бешенов и Винга са селишата, от които по-късно се нарояват множество села, намиращи се днес в Румъния, Югославия и България. Неразривно свързани с двата центьра на българската палкенска култура, всяко от новите селища доразвива пренесеното под влиянието на новата среда, в която попадат изключително възприемчивите и същевременно краино консервативни палкене. Затворената общност на проповядващите дуализъм павликяни претърпява многобройни влияния, но успява да съхрани дълбоко заложеното самочувствие на хора, пазещи тайното знание, нужно за живота на общността.
Подобно на всички други преселници те чертаят пътя си с жертви, лишения, мъка и неистов стремеж за оцеляване, който ги е тласкал да търсят все нови и нови пътеки, по които да пренесат познанията за миналото и за самите себе си. От момента, в който преминават Дунава, бягайки от неволите в поробеното отечество, те не спират да вярват, че все някога ще се върнат. Този копнеж по "староту гнезду" неколкократно променя същността си , поради факта, че банатските българи не спират да се местят в пространството. Нуждата от земя за обработване е поводът, които ги кара да започнат да се разселват, но струва ми се, че истинската причина е желанието да се доказват постоянно, завладяваики нови територии и срещаики лице в лице предизвикателството да се запазят такива, каквито са, въпреки новите условия, при които им се налага да живеят. Банатските българи са изключително силни при контакта си с "другите". Налагат дистанцираност и непременно изискват да се зачитат специфичните особености, по които се различават от общата маса. Бързо асимилират попадналите в тяхното обкръжение външни лица като ги карат да приемат неумолимите закони, които не позволяват да се нарушава строго определената схема. Консервативни до крайност, те все пак бързо преценяват доколко новите неща ще им служат и светкавично ги възприемат, превръщаики ги в неразривна част от своята култура.

Село Бешенов, основано през 1738 г, е първото българско селище в Банат, от което голям брой преселнически вълни образуват селата Бречкя, Телепа, Дента в румънски Банат и Модош, Канак, Старилец, Белоблато, Иваново, Гюргево в югославски Банат. Второто българско селище в Банат е Винга, основано през 1741 г. от чипровчани, което до Първата световна воина е било културен център на банатск.ите българи. След освобождението на България от турско робство част от банатските българи се връщат в родината, отново търсейки препитание и по-добър живот, и основават селата Драгомирово, Гостиля, Бърдарски геран, Брегаре и Асеново. Разсипани из безкрайното банатско поле палкенете лека-полека започват да изчезват. Свързани с Бешенов чрез пъпната връв на роднинските връзки и общите спомени, с течение на времето поради затрудненото общуване между отделните села, всяко от тях започва да създава свои малки подобия на родното място, което се превръща в приказна реалност, съживявана от нескончаемите разкази за живота там, за самото преселване и трудностите, свързани с превръщането на новото селище в "наш" свят. Затварянето на пренесените знания в капсулата на езиковото битие налага постоянното вербализиране на миналото, което да осъществява етнозапазващата си роля. Прекъснатите връзки с Бешенов, който е излъчващ център на българската палкенска култура; трансформирането на традициите поради дългите години самостоятелен живот; липсата на достатьчно будни палкене, които да се борят със забравата на миналото, водят или до асимилация на малцината оцелели банатски българи, живеещи съвместно с други националности, или до окончателното изчезване на цели села.
Най-ясно се вижда този процес при селата, населени с банатски българи в България, които, осъществявайки лелеяната мечта на толкова поколения да се върнат в родината, изведнъж разбират, че обричат на смърт всичко това, което са успели да изградят по времето на живота в Банат. Не би трябвало вече да отстояват самобитността си и да се борят за специално отношение към тях, защото са успели да се върнат, но тогава започва обратния процес на стремеж към Банат. Така известната песен, изпълнявана по всякакъв повод и будеща родолюбивите чувства на банатските българи: "Хайдат да се преберем, българе куя се звем", се превръща в нов вариант с променени първи стихове:"Хайдат, брайкя, да се преберем, синцата палкене дит се звем". Живеейки сред българи, преселниците от Банат се отказват от разграничаващото ги до тогава име "българе палкене" и започватда се наричат само "палкене". "Българи" са всички около тях, които е по-добре да се държат на разстояние и в постоянен възторг от донесената висока за времето си култура, специфичната носия и самобитния фолклор.

Народните песни, изпълнявани от банатските българи в Банат и България са едни и същи, но ако внимателно се вслушаме в тях, ще открием, че жизнерадостния, забързан ритьм на песните в Банат, в България се е превърнал в бавно разливаща се мелодия, наситена с болка и носталгия. Песните не са тьжни по своето съдържание, но чувствата, с които се изпълняват, налагат все по-засилващия се интуитивно стремеж да бъдат изплаканата мъка на изгубилите пътя.
В петте села в България идват банатски българи от почти всички български селища в Банат и образуват едно цяло, различаващо се в някои подробности, но непоколебимо в единството на основните характеристики, обособяващи го от околните. Усилено общуват помежду си, тъй като са католици и браковете с източноправославни били нежелателни. Роднинските връзки спояват сравнително младата колония и спомагат за нейното оцеляване в изключително трудните условия за опазване на диалекта и традициите, които търпят постоянния натиск на българския книжовен език и на също толкова българските обичаи. Принадлежността им към католицизма, която има огромно значение за запазването на езика и българското им самосъзнание в Банат, поради водене на богослужението на роден език, изиграва своята роля и при връщането в България. И сега може да се усети вълнението и огромната енергия, която се акумулира по време на литургия при изпълнение на църковни песни на български палкенски диалект. От силната набожност и насажданата от най-ранна детска възраст нужда да се ходи на църква, у днешните банатски българи в България е останало много малко, което е една от причините те да губят в борбата със смачкващото ги време.
Обявяването на епископ Евгении Босилков за Блажен подготви процеса на завръщане в лоното на църквата, тьй като за невярващите и загубили навиците да се чувстват обединени от религиозна идея, издигането на човек, който е бил дванадесет години енорийски свещеник в с.Бърдарски геран до толкова високо признание за страданията и работата за запазване на общността, е необходимото звено за свързване на разкъсаната верига. Още са живи тези, които го помнят и това кара католическото духовенство упорито да използва неговото дело и влияние за обединяване на банатските българи в България, създавайки редица празници, които срещат отдавна неподдържащи връзка помежду си роднини от отделните села. Едва ли църквата се интересува точно от подновяване на връзките между палкенете, но усилията й да обедини католиците и да създаде у тях чувство за единство, отлично служат и на тези, които работят за запазването на специфичната палкенска култура.
Демографският срив е другият фактор, който подпомага изчезването на банатските българи. Щом това е проблем и за многолюдния в миналото и постоянно бълващ хора Бешенов какво остава за неговите малки подобия, които се лишават не само от работна ръка, но най-вече от живи носители на традиционното знание за общността. Протичащото от години напускане на селата й заселването в градовете, където вече по-трудно се осъществяват контактите,е на път да обезлюди кипящите от живот селища. Диалектът не е постоянно средство за общуване между "гражданите", смесените бракове лишават потомците от осъзнаването на принадлежността им към палкенското единство по простата причина, че никой не се занимава с приобщаването им, било защото няма желание или защото това е вече напълно излишна отживелица. Невладеенето на българския палкенски диалект от младото поколение, родено в градовете, и недостатъчното му пребиваване в родното село на родителите, окончателно спуска бариерата пред опитите за въздеиствие чрез банатския български фолклор, изпълняван на всички празници в селата или на концерт в някой по-голям град. С умирането на възрастните, които носят дълбоко в душата си идеализирания образ на тяхното собствено минало, което съдържа цялото богатство на живата по онова време традиция в селата, и същевременно жестоко херметизирали тези спомени, нежелаещи да допуснат, че животът в тези села е съществувал и без тях, практически в градовете (особено в България) повече няма да има банатски българи. Деиствителните центрове, които работят за оцеляването на палкенщината в България, с трогателната всеотдайност на възрожденците, са селата.Вътрешната борба между противопоставянето на новото и осъзнаването на самоизключването от общността с акта на излизане от селото, сковава желанието за активни действия в подкрепа на палкенската кауза.
За палкенете, които са превърнали своя диалект във втори български литературен език, служещ си с латиница, е характерно усиленото издаване на огромен брой учебни пособия, календари, книги, молитвеници, вестници и списания, чрез които малцината, виждащи надвисналата опасност.се стремят да въздеистват на събратята си и да спасят от унищожаване крехката стабилност на собственото битие, отдавна започнало да оеъзнава своето съществуване чрез превръщането му в територия на постоянно изговаряното минало като гаранция за бъдещ живот.
Лутайки се из проблемите на всекидневието все по-трудно успяваме да намерим пътя, включването в който гарантира преминаване в бъдещето. Разкъсвана от вътрешни конфликти и борба за надмощие, оредяващата група на банатските българи остава вярна на генетично заложеното й упорство да не търпи състоянието на безконфликтност. Ако случайно са спрели да ги забелязват, те си намират за какво да се изпокарат и превръщат неразбирателствата си в широко обсъждана тема, наслаждавайки се на вниманието, което са предизвикали. Свикнали винаги да бъдат приви-легировани, още от далечното време на павликянското им минало, съумяватда изискат правото на специално отношение, без значение по какъв начин ще го получат.

Оцеляването на общността зависи от общите усилия на принадлежащите към нея. Не успеем ли да съхраним завещаното, ще бъдем виновни единствено ние, днешните банатски българи, независимо от това къде живеем.

http://www.promacedonia.org/banat/banat.html

[Петкан]

Българската Римокатолическа църква в гр. Винга(Румъния), осветена през 1892 г. Винга (на румънски: Vinga, на латински: Theresiopolis – на името на кралица Мария Терезия) е населено място в областта Банат – Румъния, населено от началото на ХVІІІ век до днес от банатски българи.



http://adevarul.ro/locale/timisoara/foto-marirea-decaderea-orasului-bulgarilor-banateni-theresiapolis-1_521b1931c7b855ff5614395f/index.html

Във Винга българите са участвали в експлоатацията на мини за добив на цинк и са се занимавали със занаятчийство- обработка на злато, сребро и са били квалифицирани ковачи. По-късно те станали фермери. Имали са над 12500 хектара обработваема земя. По това време в гр.Винга е имало пощенска станция и няколко банки.
След Първата световна война, много български семейства от гр. Винга са преместени в Арад и Тимишоара. Краят на Втората световна война е довел до масовото изселване на българи в резултат на принудителното отчуждаване на имоти от комунистическия режим и политиката на романизация.
Провежданата асимилационна политика започната от румънските власти срещу българското малцинство в Винга е била силно изразена и вследствие на това от всички етнически малцинства, живеещите в Банат българи са били най-онеправдани.
Въпреки това, националното съзнание на българското население в Тимиш не е могло да бъде унищожено и културния център е преместен в
община Стар Бешенов (Comuna Dudeștii Vechi), който се намира в окръг Тимиш, Румъния

Българска Римокатолическата църква в Стар Бешенов.

https://en.wikipedia.org/wiki/Dude%C8%99tii_Vechi


Българите в тази община са потомци на павликяните, които са се заселили в този район през 1738 г. По данни от преброяването проведено през 2011 г., общата численост на населението на общината е  4203 души, от които 2439 българи.
Община Стар Бешенов е официално двуезична, с използването на румънски и български езици, които се използват в качествето им на  работни езици на обществени места, градска управа, а също и в образованието и правосъдието.
https://en.wikipedia.org/wiki/Dude%C8%99tii_Vechi

...
Преди присъединяването на област Банат към Румъния, в гр. Винга е имало 4710 българи, унгарци 824, румънци 590 , германци 529.

http://adevarul.ro/locale/timisoara/foto-marirea-decaderea-orasului-bulgarilor-banateni-theresiapolis-1_521b1931c7b855ff5614395f/index.html
...
Квартал "Шкеи" в Брашов, Румъния


Шкеи (на румънски: Şchei) e остарял екзоним, с който в миналото са наричани българите в някои райони на Румъния (предимно в Трансилвания).

Екзонимът и днес се среща често в местата, които в миналото са заселени с българи,[1] както в топонимията (Шкеи Брашовулуи), хидронимията (река Шкиау, приток на Арджеш), така и като фамилно име Скиау (Schiau) и Шкиау (Şchiau) и други.

През първата половина на 15 век в Брашов е основан български квартал „Шкеи“ (на унгарски: Bolgarszeg, „български кът“) от българи-строители, заселници в града, като впоследствие нараства от търговци и български бежанци.

Град Кахул в Молдова се е казвал по-рано Шкея.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%BA%D0%B5%D0%B8
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0

[Hatshepsut]

Банатските българи във Винга - минало и настояще

Историята и културата на банатските българи в Румъния, Сърбия и България и тяхната идентичност са във фокуса на провеждаща се днес в София конференция „Банатските българи – преди и сега“. Организатори на събитието са Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и Дружеството на банатските българи. Срещаме се с един от участниците във форума – Мирела-Антонела Петреску от Федерацията на българската общност в Румъния, журналист в Румънското обществено радио, за да разберем за миналото и настоящето на етническите българи от румънското село Винга.

Винга е второто българско селище в  Банат по брой на българското население и по ред на заселване. Това става през  1741 г., когато етническите българи получават селото в дар от император Карл  VI. През 1744 г. императрица Мария Терезия им предоставя определени привилегии  и по онова време селото приема статут на град, наречен Терезиополис. До Първата  световна война Винга е важен културен център на банатските българи. В средата  на XIX век тук се издават банатски български книги и вестници, създава се  българско просветно дружество, – разказва Мирела Петреску.



И днес българската общност в село Винга, която наброява около 300-350 души, се обединява около самобитната си материална и духовна култура,  развива активна културна дейност и се стреми да запази своите обичаи. По  нашенски се отбелязва Коледа, спазват се българските сватбени ритуали. Когато  ходят по празниците на църква, местните българи обличат народни носии. И до  днес помежду си говорят на български:
Българите във Винга говорят, или  по-скоро си „хортуват“, на банатски български говор, запазен в продължение на  повече от 300 години. Това е един диалектен архаичен български език, изследван  от българските езиковеди. Сред тях е известният изследовател Стойко Стойков,  който посвещава цяла книга на банатския български говор. Основният речников  фонд и граматическият състав на банатския говор са български, но с известно  влияние от околната езикова среда от румънския,  сръбския и други езици, - разказва румънската журналистка и уточнява:
Селото се намира между два големи  града – Арад и Тимишоара. Това местоположение неизбежно оказва своето влияние  върху населението на Винга, за разлика от едно друго банатско българско село Стар Бишнов, което е малко по-изолирано и успява да се запази през времето  много по-добре



Сред спойките, които през годините поддържат жив духа на  българщината в село Винга, е религията, която обаче не е източноправославна: Българите във Винга са католици. Със  средства, събрани от тях, в селото е издигнат импозантен храм, – разказва Мирела-Антонела Петреску. Това е една от най-красивите католически  църкви в Банат, която привлича много вярващи християни и туристи. Построена е  през 1891 г., а на следващата година е осветена. През 1992 г. е обявена за  национален паметник на културата на Румъния. От две години в храма се провеждат  концерти в рамките на Международния фестивал за органова музика в Тимишоара.



Гордост за селото някога била шоколадовата му фабрика, от  която в първата половина на ХХ век се снабдявало със сладки изкушения  румънското кралско семейство, разказва Мирела Петреску: През XIX век Винга е била известна в страната  и чужбина благодарение на прочутата си фабрика за шоколадови бонбони, носеща  името на селото.



През 1885 г. тук отваря врати цех за захарни изделия,  който преди Първата световна война е купен от сърбина Драшкович. Той успява да  го превърне в едно от най-известните за времето предприятия в Европа, чиято  продукция се реализира успешно не само на нашия континент, но и отвъд Океана и  в далечна Азия. През 1948 г. шоколадовата фабрика е национализирана и дейността  й постепенно запада.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100925483/banatskite-balgari-vav-vinga-minalo-i-nastoashte