На 27.11.1919 г.е подписан Ньойския договор - диктат, с който за България приключва Първата световна война.
По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия (Югославия), като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор - Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия (Югославия) поглъща и Западните покрайнини - Тимошко, Царибродско и Босилеградско. .
Участието на България в Първата световна война на страната на Германия, Австро-Унгария и Турция се дължи обаче на категоричното нежелание на Сърбия и Русия да признаят българския характер на населението на Македония. Доста двусмислени за бъдещето на страната пък са споразуменията, с които Великобритания и Франция обещават на Русия Цариград, Босфора и Дарданелите, тъй като за да стигне до Протоците, Русия трябва най-напред да прегази Румъния и България. Следователно България трябва да воюва не само за националното си обединение, но и за оцеляването си като държава. Българските воини достойно бранят националното име и националното знаме, водени от един завет – българското национално обединение.
Българските армии отново прегазват на нож сръбските, английските и френските полкове, с всичките им колониални сили и резерви, и показват на света как се брани Отечество. И след предателството от октомври 1918 година, верните на клетвата бойци остават на своята бойна позиция, в окопите и картечните гнезда, при Добро поле и Дойран, до последния патрон и последния човек. Отново, въпреки разгрома, нито едно българско бойно знаме не попада във вражи плен. Български офицери надяват войнишки военни форми, увиват бойните знамена на полковете около кръста си и въоръжени само с щикове и офицерска чест, прекосяват Европа от Италия до Драгоман за да върнат бойните светини в Отечеството..
При все това взети заедно, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война донасят повече териториални придобивки, отколкото загуби. За времето от 1912 г. до 1919 г. България увеличава територията си с 6 800 кв. км (от 96 346 на 103 146 кв. км). .
Ньойския диктат за дълго избута България в ъгъла на европейската политическа, икономическа и културна сцена. След месец България ще заеме отново заслуженото си място, като равноправен член на Европейският съюз. Но десетки хиляди квадратни километри българска земя и близо два милиона българско население на Балканите отново ще останат извън европейските граници. Дълг на всеки български политик, общественик и гражданин е да направи необходимото, така че българите в Цариброд, Босилеград, Скопие, Струга, Охрид и Битоля да се чувстват също толкова европейци, колкото и всички останали български граждани. На тези места трябва да се води една политика - българска и да се говори един език - български.
ВМРО ще отбележи годишнината с традиционно факелно шествие в Благоевград, днес от 17.30 в центъра на града и във Велико Търново на 27.11, отново от 17.30 на паметника Майка България